МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 49/28.03.2017 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 93/2017 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против С.К.С. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото св. Ж., пострадала от
деянието, предмет на обвинението, предяви против подсъдимия граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 213 лева.
При това положение, тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по
чл.85, ал.3 от НПК, от лице, което е активно легитимирано да претендира
обезщетение за обезвреда, и е с цена до размера на посочените в обвинителния
акт имуществени вреди, съдът я намери за допустима, поради което я прие за
съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира
свидетелката в качеството на граждански ищец.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното от същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
акта, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира да бъде
признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание наказание от шест месеца
лишаване от свобода, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, чието изтърпяване
да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Гражданският иск намира за
основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
Гражданският ищец,
редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява без уважителни причини и
не взема становище по същество.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник –
адвокат застъпва тезата, че тези факти не
дават основание за квалифициране на извършеното и по т.4 на чл.195, ал.1 от НК
– чрез използване на техническо средство, като счита, че оригиналният ключ не
представлява техническо средство по смисъла на закона. В тази връзка защитата пледира
подсъдимият да бъде признат за невиновен и съответно оправдан по обвинението в
тази му част, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Без да се спира на
съдебната биография на подсъдимия, защитникът излага, че правилната
квалификация на извършеното е по чл.194, ал.1 от НК, при което положение смята,
че наказанието му следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.
„б” от НК – чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание
пробация. Алтернативно, пледира да му се
наложи наказание лишаване от свобода, чийто размер предлага да се определи към
законовия минимум и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с оглед младата
възраст на подсъдимия. По отношение на предявения граждански иск защитникът
счита, че с оглед неявявянето на гражданския ищец в с.з., което тълкува като
„неподдържане” на претенцията, същият следва да се отхвърли.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Свидетелката Г.Б.Ж. ***
притежавала мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд Нео“ на стойност 181 лв. със
СИМ карта в него на „Виваком“, на стойност 5.00 лв., като на телефона бил
поставен протектор на стойност 2 лв., а самия телефон бил поставен в силиконов
калъф на стойност 10.00 лв. Освен този
телефон, Ж. притежавала и мобилен телефон
„Нокия Лумия 535 Дуал Микрософт“ на стойност 160 лв., със СИМ карта в него на
„Виваком“ на стойност 5.00 лв., който бил поставен в силиконов калъф на
стойност 10.00 лв. Общата стойност на притежаваните от Г.Ж. вещи възлизала на
373 лв.
Тъй като имотът на Ж. бил в ремонт, през м.юни 2016 г. семейството й
живеело временно в дом, находящ се на ул. Яворов
№ ** в гр. Ямбол.
На 22.06.2016 г. около 23.00
часа свидетелката оставила посочените по-горе вещи върху масата в спалнята,след
което заедно със съпруга си легнали да спят.
На 23.06.2016 г. около 03.00 часа подсъдимият С.К.С. *** решил да потърси
вуйчовците си, за които смятал, че са на гости в дом № **, находящ се на ул. Яворов в гр. Ямбол. Около 03.30 ч.
подсъдимият пристигнал на адреса, и тъй
като на входната врата на имота бил оставен ключа за него, с помощта на
оригиналния ключ подсъдимият отворил вратата на дома и влязъл вътре. Огледал помещенията и в
спалнята забелязал двата мобилни телефона на св. Ж.,
в които се намирали СИМ картите, ведно с протектора на единия и двата
силиконови калъфа, в които били поставени, и ги взел. След това излязъл
от спалнята и по обратния път напуснал излязал навън. С
отнетите вещите подсъдимият се прибрал в дома си, разгледал ги, изхвърлил намиращите се в телефоните СИМ карти, след което ползвал двата телефона със своя СИМ карта.
Месец по-късно подсъдимият продал на свидетеля В.Д.Г. от с.
Мамарчево, обл. Ямбол, мобилния телефон „Нокия Лумия 535 Дуал Микрософт“ за сумата от
60 лв., като му казал, че е негов, а св. Г. от своя страна подарил
закупения от подсъдимия телефон на приятелката си - свидетелката Я. Д..
По-късно подсъдимият С. продал и другия телефон марка „Самсунг Галакси Гранд Нео“, ведно с протектора и
двата силиконови калъфа, на непознато за него
лице, като получените от продажбата на откраднатите вещи пари похарчил за храна.
На 23.06.2016 г. сутринта свидетелката Ж. установила, че мобилните й телефони, ведно със СИМ картите и аксесоарите към тях липсват,
и сигнализирала органите на полицията. В хода
на проведените ОИМ
подсъдимият бил установен като
извършител на деянието.
На 31.10.2016г. св.
А. Д. предала доброволно мобилния телефон „Нокия Лумия 535 Дуал Микрософт“, на стойност 160 лева, който на 04.11.2016г. бил върнат на собственика му – св. Ж.,
срещу разписка от същата дата.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият С. е бил осъждан като непълнолетен за друго такова
престъпление – по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, с присъдата по НОХД № 802/2015г. на ЯРС, влязла в сила
на 07.10.2015г. Наложено му е наказание пробация, при пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя
напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията
му, от показанията на свидетелите Ж., Д., Г. и И., от заключението на вещото
лице, изготвило назначената оценителна експертиза, от данните, съдържащи се в
протокола за извършено разпознаване на лице от 01.11.2016г. и приложения към
него фотоалбум както и от писмените доказателства по делото, които, преценени и
поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни и безпротиворечиви, и
поради това се кредитиран изцяло.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият С. и от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 23.06.2016 г. в гр. Ямбол, около 03.30 ч. от частен
дом, находящ се на ул. Яворов № **, чрез
използване на техническо средство - оригинален ключ, е отнел чужди движими вещи
- 1бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд Нео“ на стойност 181 лв., 2 бр.
СИМ карти на „Виваком“, на стойност 5.00 лв. всяка, 1 бр. протектор на стойност
2 лв., 1 бр. силиконов калъф на стойност 10.00 лв., 1 бр. мобилен телефон
„Нокия Лумия 535 Дуал Микрософт“ на стойност 160 лв. и 1бр. силиконов калъф на
стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 373 лв. от владението на
собственика им Г.Б.Ж. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява
маловажен случай=
Авторството на деянието от страна на
подсъдимия се установява по безспорен начин както от обясненията му, така и от показанията
на свидетелите И. и Г., и от данните, съдържащи се в протокола за извършено
разпознаване на лице и прилоения към него фотоалбум.
От обективна страна подсъдимият С. е извършил деяние, което осъществява
признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от мястото, на което са били поставени и отнасяйки
ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на св. Ж. върху
тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, в случая е налице
прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за това от страна
на самия собственик. За проникне във вътрешността на къщата, и респ. за да си
осигури достъп до намиращите се в нея вещи,
подсъдимият е използвал техническо средство - оставения на входната врата
оригинален ключ. И тъй като тези вещ по своето естество е предназначена за
извършване на технически операции, а и в конкретния случай е била използвана за
извършването именно на такава, по този начин подсъдимият е осъществил
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК. В този контекст доводът на
защитата, че оригиналният ключ не представлява техническо средство по смисъла
на закона се преценя като неоснователен, тъй като съгласно задължителните
указания, дадени в постановление № 6/1971г. на Пленума на ВС, ключовете са техническо средство,
независимо дали са обикновени или секретни, подправени или оригинални,
откраднати, намерени, временно ползвани, предназначени или непредназначени за
отключване на помещението. Поради това съдът намери, че с деянието си
подсъдимият С. действително е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1,
т.4 от НК, поради което с присъдата го призна за виновен по този текст от
наказателния закон.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието, след
като с присъдата по НОХД № ***/2015г. на ЯРС, влязла в сила на 07.10.2015г., е
бил осъден за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, и
преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наложеното му наказание. Т.е., деянието, предмет на настоящото дело, като
извършено на 23.06.2016г., се явява извършено в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Освен че се явява извършено в условията на
повторност, деянието на подсъдимия не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия се обуславя, както от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, така и от
обстоятелствата, които характеризират деянието, като осъществяващо признаците
на посочения по-горе квалифициран състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК. Това е
така, защото по аргумент от противото на ал.4 на чл.195 от НК (която за
маловажни случаи препраща само към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК) следва, че
възможността за маловажни случаи на престъпление по чл.195 ал.1, т.4 от НК
поначало е изключена. При това положение, тъй като по изложените по-горе
съображения деянието се явява извършено в условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК и същото не представлява маловажен случай, обективно, подс. С.
е осъществил и квалифицирания състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техните собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху
вещите се е разпоредил с тях като със свои, продавайки мобилните телефони на св.
Г. и на непознато лице. Разбирал е
противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал е,
че използването на горепосоченото техническо средство ще улесни достъпа му вътрешността на дома, и респ.
до намиращите се в него вещи,
и е целял именно това, като същевременно е знаел, че върши деянието
след като е бил осъждан с влязла в сила
присъди за друго такова
престъпление.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. При това положение, с оглед
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му беше определено
при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, под най-ниския предел
на предвиденото в закона
наказание от една година
лишаване от свобода, а именно – лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, след отчитане на многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства – младата му възраст, сравнително невисоката стойност на
отнетите вещи в размер на 373 лева, връщането на част от тях на техния
собственик, дадените по време
на ДП подробни обяснения, приносът му за разкриване на обективната истина по
делото, обстоятелството, че признава и осъзнава вината си и проявява критичност
към извършеното. От друга страна съдът отчете завишената степен на обществена
опасност на деянието, която се обуславя от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и от обстоятелствата, че същото е извършено нощем и е
квалифицирано по два квалифициращи признака, при което намери, че спрямо него не е оправдано определяне на
по-леко наказание, както
и че така определено по
размер, наложеното му наказание е необходимо и достатъчно да окаже поправително и възпиращо въздействие, както върху
личността на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът постанови отложено изтърпяване на наложеното
на подс. Казаков наказание ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от датата
на влизане на присъдата в сила, като намери, че спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Макар с присъдата
по НОХД № ***/2015г. на
ЯРС подсъдимият да е осъждан за престъпление от общ характер, предвид вида на
наложеното му с тази присъда наказание – пробация,
и с оглед размера на наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от
свобода, който е в рамките до три години, съдът намери, че в случая липсвват
пречки за постановяване отложено изтърпяване на наказанието. От друга страна,
отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Г.Ж..
При това положение, тъй като подсъдимият беше признат
за виновен по предявеното му обвинение, съдът намери предявения от гр. ищец иск
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен,
както и за доказан от събраните по делото доказателства, поради което го уважи
изцяло до пълния претендиран размер от 213 лева, без да присъжда законна лихва
върху сумата, поради липсата на направено искане в тази насока. За да уважи
претенднцията до този размер съдът съобрази фактът, че част от отнетите вещи на
стойност 160 лева - мобилен телефон „Нокия Лумия 535 Дуал Микрософт“, са
върнати на гр. ищец срещу разписка от 04.11.2016г.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение,
на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски в размер на 57,96 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и освен това, с оглед позитивното
произнасяне по претенцията на гражданския ищец, същият бе осъден да заплати и
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, вносими в приход на бюджета
на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Относно разноските
по делото за изплащане възнаграждение на участвалия като служебен защитник в
процеса адвокат съдът ще се произнесе след определяне размера на
възнаграждението на адвоката от НБПП - гр.София.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: