Решение по дело №75/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 16 от 27.03.2023 г., постановено по АНД № 10/2023 г., Районен съд – Тетевен, трети състав, е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., е наложена имуществена санкция от 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 82 лв.

Със същото решение е осъдено „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволно от така постановеното решение е останало „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., което чрез адв. А., е подало касационна жалба срещу решение № 16 от 27.03.2023 г., постановено по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен, трети състав.

В касационната жалба са изложени подробни аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и „нарушение на европейските принципи“ с искане да бъде отменено. Излагат се подробни аргументи за незаконосъобразност на решението на ТРС, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени електронния фиш. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за всички разноски, като са представени доказателства за сторените разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, като е изпратено писмено становище /молба/ вх. № 1034/27.03.2025 г. и писмено становище /молба/ вх. № 1476/15.05.2025 г., с което се поддържа касационната жалба, сочи се подробно съдебна практика на съдилищата, поддържа се искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за всички производства по повод процесния ЕФ, като се сочи, че постановеното Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г. не води до забрана съдът да прилага Наредба № 1, като „ориентир“ /незадължителен/ относно присъждане на минимални размери на адвокатските възнаграждение. Към сочените молби касаторът представя списък с разноски на л. 122-123 и л. 180-181 от делото, както и доказателства за сторените от касатора разноски за всички производства, видно от които списъци касаторът претендира разноски за настоящото производство в размер на 780 лв. с ДДС, разноски за производството по обжалване на ЕФ по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен в размер на 780 лв. с ДДС, разноски по повод ч.адм.д № 12176/2023 г. на ВАС в размер на 600 лв., общо разноски в размер на 2160 лв. Касаторът сочи, че в случай на уважаване възражението за прекомерност на ответника, то да бъдат съобразени незадължителните минимуми по Наредба № 1, които да послужат за „ориентир“ /незадължителен/ при определяне на адвокатското възнаграждение, като се представят и доказателства за същите разноски, като се акцентира, че следва да се съобрази § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е представил писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ТРС, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е постъпила писмена защита и молба вх. № 1593/28.05.2025 г., с която се подържа писмения отговор, поддържа се възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, поддържа се искането за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е основателна, като дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени обжалвания пред РС електронен фиш.

За пълнота следва да се посочи, че с протоколно определение от 03.10.2023 г. състав на настоящият съд е спрял производството по настоящото дело до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 г.

С определение № 259 от 10.02.2025 г. състав на настоящият съд е възобновил производството по настоящото дело.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., е наложена имуществена санкция от 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 82 лв.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като не е приложил правилно материалния закон, в който смисъл касационната инстанция споделя доводите на касатора, като следва да съобрази и константната практика на съдилищата след решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с обжалвания пред РС електронен фиш и същият следва да бъде отменен.

Съгласно решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, принципът на съразмерност не допуска система от наказания, която явно не отчита характера и тежестта на извършеното и по никакъв начин „компенсаторната такса“ и „освобождаването от административна отговорност“ не кореспондират с правото на Съюза. Съгласно решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Ето защо неправилно районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което решението на РС следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за разноските, а вместо него постановено друго решение, с което да се отмени електронния фиш.

От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което се поддържа и с две писмени молби, представят се два пъти списък с разноски на л. 122-123 и л. 180-181 от делото, както и доказателства за сторените от касатора разноски за всички производства, видно от които списъци касаторът претендира разноски за настоящото производство в размер на 780 лв. с ДДС, разноски за производството по обжалване на ЕФ по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен в размер на 780 лв. с ДДС, разноски по повод ч.адм.д № 12176/2023 г. на ВАС в размер на 600 лв., общо разноски в размер на 2160 лв.

Видно от определение № 9217 от 25.07.2024 г., постановено по ч.адм.д. № 12176/2024 г. на ВАС, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в същото се сочи, че „по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството“.

По делото са представени доказателства за сторените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 780 лв. с ДДС, за разноски за производството по обжалване на ЕФ по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен в размер на 780 лв. с ДДС, за разноски по повод ч.адм.д № 12176/2023 г. на ВАС в размер на 600 лв., които разноски са доказани, видно от представените писмени доказателства, и своевременно заявени.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, което следва да бъде уважено.

Следва да се посочи, че от една страна, съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна, че процесуален представител на касатора не се е явил в съдебно заседание, а са представени писмени становища.

При това положение и като съобрази, че делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на касатора, като са изготвени писмени становища от процесуалния представител на касатора, като съобрази и фактическата, и правна сложност на делото, което е в съответствие с константната практика на съдилища след соченото решение на СЕС, касационната инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, като намира, че възражението на ответника следва да бъде уважено и да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на касатора сумата от 660 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на настоящата инстанция, сумата от 660 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството по обжалване на ЕФ по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен и сумата от 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството по ч.адм.д. № 12176/2023 г. на ВАС, което е съобразено и с разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, които правилно ответникът по касация в писмени молби, сочи, че не са задължителни за съда.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 16 от 27.03.2023 г., постановено по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен, трети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., е наложена имуществена санкция от 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 82 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., сумата от 660 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., сумата от 660 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството по АНД № 10/2023 г. на Районен съд – Тетевен

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „ДИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Д. В. Н., сумата от 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд.

Решението е окончателно.