Решение по дело №1352/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 13, ал. 9 от Закона за горите.

Образувано е по жалба на Х. Т. К. срещу Заповед № РД05-273/05.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Кърджали.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Нe било съобразено, че са изпълнени изискванията на Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии /Наредба № 18/07.10.2015 г./ – обозначаване границите на имота на терена с трайни видими знаци, представяне на актуални скици и документи за собственост. Не бил спазен срокът за произнасяне от органа. Оспорва се съставеният констативен протокол, тъй като измерването било извършено само върху 5 кв. м., а не – върху целия имот. Налице били основанията за утвърждаване на горскостопанската програма за поземлен имот в горски територии. Моли за отмяна на оспорената заповед и одобряване на програмата в заявения обем и начин, описан в нея.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Т. К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. От заключението на вещото лице се установявало, че е възможна частична сеч в имота. Моли за отмяна на заповедта, издадена в нарушение на закона и при липса на мотиви. Моли органът да бъде задължен да издаде акт, с който позволява частична сеч в поземления имот, в землището на [населено място]. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Директор на РДГ - Кърджали, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. От събраните писмени и гласни доказателства, както и от изготвените две съдебни експертизи, безспорно се установявало, че не са били налице условията на терен и състояние на гората, така че да би могло да се разреши извършването на предвидената в горско-стопанската програма сеч. Моли жалбата да бъде отхвърлена, вкл. и по мотивите, изложени в представения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2023 г. до Директора на РДГ – Кърджали от А. И. Д., пълномощник на наследниците на Х. К. З., е подадено заявление за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма на поземлен имот с идентификатор по КК 39668.201.10, землището на [населено място], общ. Димитровград.

Горскостопанската програма е изготвена от инж. С. И. А. – лицензиран за изработване на горскостопански програми и планове лесовъд. Посочено е, че имотът попада в област Горна Тракия на Тракийската горско-растителна област, намира се на север-североизток от [населено място], площта на сечението на имота в подотделите на ТП ДГС Хасково е показано в таблица, като за малката част на имота, попадаща в подотдел 34 „ю“ – част, не е представено таксационно описание. За подотдел 34 „ч“ – част /0,7 ха площ/ са посочени разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст, по видове насаждения и бонитет, по пълнота и класове на възраст, без клони по дървесни видове и класове на възраст. Посочени са основните насоки на стопанисването, вкл. и се предвижда възобновителна сеч. Конкретизирано е, че за двата подотдела през 2020 г. е изведена краткосрочна постепенна сеч с осветителна фаза, както и, че възрастта на насаждението е определено по програмата от 2014 г. на ТП ДГС Хасково, определена към годината на инвентаризация 2013 г., която година е увеличена с 10 години. Формиран е извод, изхождайки от състоянието, възрастта на насажденията и насоката за стопанисване, че в имота следва да се изведе краткосрочно постепенна сеч окончателна фаза и отглеждане на подраста.

Изискани са допълнителни документи на основание чл. 30, ал. 2 АПК. На 03.11.2023 г. е представено е уведомление по чл. 186, ал. 2 ЗГ от А. И. Д. относно възлагане на „Хеликс Трейд“ ЕООД за изготвяне на програмата, организиране на добива в имота, изваждане на съпътстващите документи по добива, изваждане на разрешително за сеч, издаване на превозни билети. Представени са и Решение № 16-14 от 08.06.2001 г. на ПК Димитровград за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на [населено място] – на наследниците на Х. К. З. относно имот № 201010 по картата на възстановената собственост, с площ 7,003 дка, представляващ широколистна гора, находящ се в местността „Орта Бюлюк“, и скица на поземлен имот от 04.05.2020 г. на СГКК – [населено място], относно поземлен имот с идентификатор по КК 39668.201.10, [населено място], местност „Орта Бюлюк“, площ 7002 кв. м., ТПТ – горска, НТП – широколистна гора, отдел/подотдел – 34/ю с площ 46 кв. м. и 34/ч с площ 6956 кв. м., и двата подотдела – превръщане/извъндънково насаждение, собственици на имота по КРНИ – на наследниците на Х. К. З.. Представено е и нотариално заверено пълномощно от Х. Т. К. в полза на А. И. Д., управител на „Хеликс Трейд“ ЕООД, както и нотариално заверени пълномощни на съсобствениците на имота, като всички пълномощни са нотариално заверени с дата, следваща проверката на 14.11.2023 г. Приложено е и писмо от Директора на РИОСВ – Хасково, в което изрично се посочва, че горскостопанската програма е разработена за поземлен имот 39668.201.10, землището на [населено място], общ. Димитровград, на територията на ТП ДГС „Хасково“, с площ от 0,7 ха, като има за цел да даде насоките за стопанисване на горския имот за периода 2023 г. – 2033 г., а основната й задача е въз основа на характеристиките на горската територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване да се планират горскостопански и лесовъдни дейности, както и, че изхождайки от състоянието, възрастта на насажденията и насоката за стопанисване се предвижда в имота да се изведе краткосрочно постепенна сеч окончателна фаза и отглеждане на подраста, и няма предвидени лесозащитни мероприятия.

Извършена е на 14.11.2023 г. проверка от служители на РДГ – Кърджали /инж. А. Г. Г. – С. и инж. Ю. Р. Р./ в присъствието на лицензирания лесовъд, изготвил програмата /С. И. А./, и упълномощен представител на съсобствениците на имота /А. И. Д./. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол серия КОО № 119746. Проверен е поземлен имот с идентификатор по КК 39668.201.10, землището на [населено място], общ. Димитровград, който попада в два подотдела съгласно ЛУП 2014 г. на ТП ДГС Хасково – 34 „ю-част“, „ч – част“. Съгласно представената горскостопанска програма било предвидено да се изведе постепенна окончателна фаза 100 %, отглеждане на подраста на 7 дка. При проверката на терен е констатирано, че в различните части от насаждението склопеността е различна – от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът е с различно покритие – от 30 % до 100 %, височината е от 10 см до 60 см. Имотът е ограничен трайно на терен с две бели линии и ъгловите точки били номерирани. През 2020 г. била водена сеч съгласно позволителни от юни 2020 г., като сечищата били освидетелствани през същата година. Предвидената сеч не отговаряла на състоянието на насаждението. Дадени са препоръки следваща лесовъдска намеса да бъде не по-рано от 5 години от предходната фаза.

Въз основа на горното е издадена Заповед № РД05-273/05.12.2023 г. на Директора на РДГ – Кърджали, подписана от последния на 04.12.2023 г., с която не се утвърждава горскостопанската програма за поземлен имот в горски територии с идентификатор по КК 39668.201.10, [ЕКАТТЕ], землището на [населено място], общ. Димитровград, на територията на ТП ДГС „Хасково“, собственост на наследниците на Х. К. З.. Установено е, че действителното състояние на насаждението не позволява да бъде изведена предвидената в програмата възобновителна сеч – постепенна-окончателна фаза 100 %, като са посочени изискванията по Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите /Наредба № 8/05.08.2011 г./ относно склопеността и подраста. В представената горскостопанска програма таксационното описание на насаждението не е описано коректно, като не отговаряло на действителното му състояние.

Заповедта е връчена на Х. Т. К. на 08.12.2023 г.

Със Заповед № РД05-85/20.04.2023 г. на Директора на РДГ – Кърджали се определя ред за приемане на заявления за разглеждане и утвърждаване на горскостопански програми за поземлени имоти в горски територии, собственост на физически и/или юридически лица. Посочени са документите, които следва да бъдат приложени към горскостопанската програма. След разглеждането им комисия извършва проверка на терен в присъствието на лицето, изготвило програмата, като за резултатите се съставя протокол, който се представя на Директора на РДГ – Кърджали. Последният издава заповед за утвърждаване или мотивиран отказ в сроковете, посочени в чл. 101, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 18/07.10.2015 г.

Изслушано е заключение на в.л. В. М. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено обективно и в съответствие със събрания доказателствен материал, при коментарите, обективирани по-долу. На 27.03.2024 г. вещото лице, заедно с упълномощено от наследниците на собственика на имота лице, е обходило имота и извършило измервания на кръговата площ на гръдна височина с уреда на Битерлих и окомерно е определило склопеността на насаждението. Посочено е, че горскостопанската програма отговаря на изискванията на чл. 95 от Наредба № 18/07.10.2015 г., като в нея коректно е описан имотът и се посочва действителното му състояние. При изготвянето й са спазени изискванията на Наредба № 18/07.10.2015 г. От установените по делото факти е направен извод, че по време на изготвяне на програмата за имота не е възможно извършването на постепенна сеч в окончателна фаза. Допълнено е, че част от таксационните показатели са определени след обход на насаждението и са определени по окомерно-табличния метод. С помощта на уреда на Битерлих вещото лице е преброило дърветата в центъра на площта /широчина на парцела около 50 м/, като в съседни имоти не били извеждани сечи, поради което таксационните им показатели се различали от площта на наблюдаваното насаждение, съответно – се ограничавал броя на измерените дървета. Измерени са 19 дървета от опитна площ, като е изчислена кръгова площ 10,5 м²/ха. Въз основа на Наръчник на таксатора от авторски колектив при кръгова площ за 70-годишно горуново насаждение 24,7 м²/ха се измерва и изчислява пълнота на насаждението 0,4, съответно - склопеността на насаждението, определено по окомерния метод, е 0,4. Формира се извод, че таксационният показател „пълнота“ е еднакъв съгласно изчисленията на вещото лице и посоченото в програмата – 0,4. По отношение на склопеността такъв показател не бил посочен в програмата. Вещото лице уточнява, че при обхода на имота вегетацията не била стартирала – подрастът бил полегнал върху земята и листата били опадали, което не позволявало да се определи дали наличното количество подраст позволява формиране на младо насаждение след окончателното изсичане на зрялото насаждение. Посочва се, че през 2025 г. подрастът ще е укрепнал и в достатъчно количество за формиране на младо насаждение и ще отговаря на условията за извеждане на краткосрочно-постепенна сеч – окончателна фаза – 100 % съгласно Наредба № 8/05.08.2011 г.

В съдебно заседание вещото лице М. заявява, че до имота го е придружил собственикът на харманлийската фирма, който е и упълномощен – Д.. Обходил е имота, той бил само 7 дка. Имало маркирани краища на имота, четирите, като допълва, че дори в самия протокол на колегите от РДГ – Кърджали било записано, че са спазени условията по маркирането на имота, т.е. на четирите края на имота имало маркирани дървета с две хоризонтални бели линии. Имало маркировка на крайните дървета, на другите дървета. Представена била програма от лицензиран лесовъд, която отговаряла на условията. В самата Наредба изрично било упоменато, че интервалите между отделните фази трябва да бъдат пет години - последната фаза е извършена 2020 г., т.е. логично е 2025 г. да се извърши следваща фаза. В самото заключение бил посочен какъв трябва да бъде размерът и броят на подраста, като изрично било казано, че не може да даде оценка, тъй като е полегнал и с опадали листа. Правилно била определена височината на подраста от 10 до 60 см, като смята, че много трудно, ако не е спазено условието от пет години, някое държавно лесничейство да издаде позволително за сеч. В.л. обяснява, че по форма програмата отговаря на изискванията на Наредбата, но не и по съдържание. Отхвърля възможността да е извършил измервания на друг имот. Обяснява, че колегата му бил помогнал, тъй като нямало как от мястото, където е бил, в центъра на самия парцел, да уточни дали дадено дърво е в границите на имота или не, като успял да елиминира дървета от насажденията, които били извън границите на имота. Позовава се на Наредбата, чл. 26, че за насажденията, за които пълнотата не може да се определи, същата се приема за равна на склопеността. Тази зависимост била кумулативна, като в случая приравнил склопеността на пълнотата, тъй като нямало листа. Пълнотата била еднаква с пълнотата, дадена от автора на програмата, докато склопеността не била посочена.

Изготвено е от вещото лице инж. Н. Я. повторна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, при коментари, обективирани по-долу. Посочва, че общите данни за имота са представени коректно съобразно таксационно описание от 2014 г., като средна височина и среден диаметър са определени по окомерно табличен метод. За горскостопанския план не били направени измервания. Данните на насаждението по отношение на склопеността се променяли постоянно и не отговаряли на посочените в горскостопанската програма. На били отразени планирани горскостопански мероприятия, като са ползвани данни от 2014 г. Имало планирани две постепенно осветителни фази съгласно таксационното описание от 2014 г., а била изпълнена само една по твърдение на изготвилия програма. Не били отразени измененията в насаждението следствие на сечта. Когато насаждението не отговаряло на изискванията за склопеност и подраст не се провеждала окончателна фаза, като отново подчертава, че по таксационното описани от 2014 г. са предвидени две постепенно осветителни фази /на два пъти/. В случая склопеността била между 0,6 и 0,7. Насаждението било реагирало след последната сеч, появили са се издънки от дъб и туфи глог, които допълнително засенчват. Определянето на склопеността се прави окомерно, поради което и в. л. е определило пълнота чрез залагане на пробни площи от по 1 дка. Направени са изчисления и се установява пълнота на имота 0,54. Формиран е извод, че в процесния имот, представляващ дъбово насаждение, с измерена пълнота 0,54 склопеност 06-07, трябвало да се проведе още една осветителна фаза на краткосрочна постепенна сеч. Подрастът бил в добро здравословно състояние на цялата площ, вкл. и на местата, където е силно засенчен от дъбови издънки и глог. Заложени били 10 пробни площи /площадки/ от 4м2, като само в шест от тях подрастът бил с необходимата гъстота, а само 30 % е с височина над 30 см. Формира се извод, че за имота с площ 0,7 ха, представляващ дъбово насаждение, наличието на подраст, отговарящ на изискването за най-малко 2,5-3,1 фиданки на кв. м., отговаря 90 % от цялата площ. За наличието на подраст с размер от 30 см до 60 см, отговаря 60 % от цялата площ, т.е. не покрива изискванията за укрепнал подраст на 100 % от цялата площ. Съвкупността от тези показатели не отговаряла на условията за извеждане на краткосрочна постепенна сеч – окончателна фаза, 100 %, определени в Наредба № 8/05.08.2011 г. /след отстраняване на техническата грешка при изслушване на заключението в съдебно заседание/.

В съдебно заседание в.л. заявява, че е намерил имота с GPS, като ползвал помощ от колеги. Обходил е целия имот. Посочва, че е отбелязан на терена, включително и дърветата, които са засети, били маркирани. Имал съмнения за стари марки, но не можел да каже със сигурност, че е марка, защото кората зараства. От него не били поставяни марки, като допълва, че е от лесовъд, който е изготвил програмата. Заявява, че трябва да се проведе още една осветителна фаза на краткосрочна постепенна сеч, предвидена в таксационното описание от 2014 г. Посочва, че задължително следва да се извърши частична сеч, за да се сведе пълнотата до определеното изискване - 0,4. Така било предвидено от самия лесостроител - две фази, за да може да укрепне подрастът. Обяснява, че когато, дори при първата фаза, ако са провели с по-голяма интензивност сечта, подрастът нямало да бъде на цялата площ. Затова и направил допълнително заключение, като вписал, че на цялата площ има подраст, но той не е укрепнат. Именно това изисквало да се направи втора фаза, за да може той да укрепне - да стане по-дебело стъблото и да достигне тези сантиметри. Това бил стандартът за фиданките - дебелина на стъблото и височина. Сечите не зависели от желанието на собственика или ползвателя, а били във връзка с възстановяването на гората. Заявява, че така наречените главни сечи, няколко на брой, се провеждат с цел гората да се възобнови самостоятелно, без да се влиза вътре за залесяване, т.е. да е в естествен вид.

Изслушани са свидетелските показания на А. И. Д., присъствал по време на проверката, които съдът кредитира като дадени обективно, но съобразявайки заинтересоваността му като лице, на което е възложено извършването на сеч в имота. Разказва, че проверяващите служители пристигнали пред Горското стопанство в Хасково със служебна кола, а той ги качил в собствения си автомобил и ги откарал на терен, за да видят сложени ли са граници и какво е състоянието. Твърди, че единият от служителите заявил, че сеч няма да може да се извърши и горскостопанската програма няма да бъде одобрена. Програмата била изготвена от лицензиран лесовъд - С. И. А., който се занимавал с подобна дейност години наред. Допълва, че само неговите три програми били отхвърлени. Твърди, че служителите не мерили по време на проверката, нямало маркировка на дърветата, които били замерени, като всъщност бил замерен участък от 10 кв.м. от обща площ от 7дка. Използван бил уред, като в съседния обект имало друга гора-държавна, която не я мерили и по никакъв начин не можело да се каже кое дърво точно се мери. Нямало поставена маркировка. Свидетелят обяснява, че е работил гората през 2020 г. и поради това собствениците му имат доверие, имотът бил съседен на този на майка му и на други роднини. Сечта по Наредба била 3 години след последната сеч, ако са изпълнили условията да има склопеност 0,4 и възстановяване на подраста, които всъщност били на терена. Свидетелят е присъствал и по време на проверката, извършена от вещото лице, което всъщност му се обадило да му покаже гората, като се изненадва от това, че не са ползвани GPS координати. Допълва, че вещото лице било с една торба за пазар, с една синя тетрадка и химикал, а самият свидетел пишел. Свидетелят обаче уточнява, че му показал един от обектите, но не този, който е в границите на имота, като твърди, че го бил закарал на друго място, в съседния имот на майка му. По време на обхода вещото лице не направило маркировка. Напротив – било мерило гора, в която не е водена сеч. Направена била забележка, че може да мери дървета, които не влизат в обекта. По време на проверката от служителите на горското свидетелят бил възразил, но те му казали да не пише, че директорът щял да издаде заповед, която може да обжалва. Твърди, че не се бил съгласил и за това и водил дело.

Изслушани са свидетелските показания на А. Г. Г. – С., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. На 14.11. били на терен заедно с колегата й Ю. Р., експерт по стопанисване, С. А. - лицето, изготвило програмата, и А. Д. - упълномощен представител. Отишли на терен, влезли, направили измерване. Били четири имота. Един масив, който бил еднакъв в тази част, почти навсякъде, поради което преценили, че тази сеч не може да бъде изведена. Обяснява, че окончателната фаза е изсичане на всички дървета в гората. Тази сеч не можела да бъде извършена, тъй като не отговаря на Наредба № 8. През 2020 г. била извършена една сеч. Касаело се за един имот, в два подотдела, като към момента не отговаряло на изискванията за извеждане на окончателните фази. Били предложили на господина да изведе още веднъж една осветителна фаза, за да се сведе още малко склопеността и пълнотата, евентуално в последващи години да се изведе окончателна фаза. Извършвала се краткосрочна постепенна сеч, те били четири фази. Първо, когато било много гъсто, подготвителната сеч, склопеността била над 0,8. Водил се един процент, при който се свежда примерно до 0,6-0,7 гъстотата. Насаждението следвало да се осемени, за да може семеносът да осемени подраста, т.е. да се възобнови младото насаждение. След осеменителната се правела осветителна фаза, т.е. да се освети наличният подраст, който е тръгнал и да се сведе пълнотата до 0,3-0,4. И след това, когато се сведяла склопеността до 0,3-0,4, можело да се извърши тази окончателна фаза, като същевременно се гледало дали подрастът е в достатъчно количество. В Наредбата пишело, че окончателна фаза се извежда при склопеност до 0,4, 80 % възобновяване на подраста и укрепнал подраст от 30 до 60 см. В самата програма на С. А. било записано, че подрастът е 20 см и не бил укрепнал. По време на проверката едното замерване го бил направил С., като се установявала пълнота 0,5, а другото - колегата й Р.. Първо се измервала пълнотата, защото била измерима, след което склопеността - окомерно. Не можело да се извърши сеч на „голо“. Свидетелят заявява, че има някакво възобновяване, но трябва да се изчака, за да укрепне, за да може, когато се изсекат големите дървета, подрастът да тръгне. Иначе се получавало прегаряне и подрастът изчезвал. По време на проверката нито С. А., нито другото лице имали възражения. Обяснява, че работят и в други дейности със С., по други проекти, като го контролират. По време на проверката са направили измерване с един метод, с един уред - слага се на 50 см една връв, има един прорез, който, когато дървото излиза от прореза, се мерило за единица; когато опира в прореза, било за половинка. По-далечните дървета не влизали, не опирали в разреза, поради което не се брояли. Измерени били два участъка – от Р. и от А., които за 7 дка били достатъчни. В протокола от проверката обаче нямало описани квадрати. Самото измерване обхващало в хоризонтала всички дървета, които попадат, като не можело да обхване много далечни. Обяснява, че не се мерят на участъци, но може би на 10 метра, така че да се обхванел прорезът. Посочено е в програмага кога е освидетелствана, кога е извършена предишната сеч, като на пет години се извършвала фаза по фаза, а окончателната - на три. Като не било съществено кога е записано за извършване. В програмите по принцип не се записвало в коя година ще бъде извършена сечта, защото те се правели за период от десет години или до отправянето на нова инвентаризация на горскостопанския план, в случая на Горско стопанство – Хасково. Като физическите лица, когато правят програма, изсичали моментално при издаване на заповедта за одобрение. В Наредбата липсвал определен срок кога трябва да се изведе сечта, пишело, че не по-малко от пет години може да се предвиди следваща фаза, ако отговаря на условията. Ако не отговаряла на условията, защото може да влезе с едната фаза, но да вземе по-малко, като дава пример, за да обясни и кога няма да отговаря за въвеждане на следващата фаза. В голяма част горскостопанската програма не отговаряла на изискванията. Пълнотата не била 0,4 и височината на подраста не била 0,2. Относно експертизата на в. л. М., заявява, че той бил на проверка на 27.03., когато не е започнала вегетацията, насаждението не било в облистено състояние и склопеността не можела да бъде измерена.

Изслушани са свидетелските показания на Ю. Р. Р., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Бил на проверката в поземлен имот с кадастрален номер 39668.201.10 в землището на [населено място], общ. Димитровград, на 14.11.2023 г. с колежката му А. Г. С., С. И. А. и А. И. Д.. Имотът попадал в подотдели 34, територията на ТП ДГС Хасково. Целта на проверката била да бъдат проверени таксационните показатели на насаждението и дали отговарят те на горскостопанската програма, предложена от лицензирания лесовъд, изготвил програмата във връзка с правомощията му, които са представени от собствениците на имоти. Извършени били измервания по опростения метод на Битерлих от свидетеля и от С. А., които си съответствали. Уточнява, че по време на проверката и при съставянето на протокола в административната сграда на ТП ДГС в [населено място] не били отправени възражения от страна на лесовъда и от А. Д. – присъстващия по време на проверката, нито че служителите са заявили, че ще бъде издадена заповед. Резултатите от теренната проверка били отразени в констативен протокол. Свидетелят обяснява, че склопеността на насаждението е степента на доближеност на короните на дърветата. Определя се окомерно площта на хоризонталните проекции на короните на дърветата като процент от общата хоризонтална проекция на площта на насаждението. Изразявала се в десети. Към момента на проверката вегетацията не била приключила, тоест листата на дърветата не били окапали и подрастът бил с листа. В имота се извършили две измервания, представителна извадка, от свидетеля и от лесовъда. Избирала се само най-представителната част, която отразявала пълно и точно състоянието на имота, като обходили целия имот с от 7 дка. От направена проверка в информационната система на ИАГ установили, че 2020 г. е водена сеч, като съгласно таксационните описания и Наредбата за сечта следващата сеч можело да бъде водена не по-рано от пет години. Горскостопанската програма на А. не отговаряла на изискванията относно таксационното описание. Бил запознат с експертизата на М., но отбелязва, че когато е направена и е оценена склопеността, насаждението не е във вегетация. Отбелязва, че към 14.11. насаждението е било във вегетация, което е важен критерий при определянето на таксационните показания. Уточнява, че склопеността, видно и от представени на съда и страните снимки, склопеността е значително по-висока. Доколкото си спомня, били предложили програмата да бъде коригирана, т.е. да не се води тази фаза на постепенно котловинната сеч, окончателната фаза, а да се предвиди осветителна фаза. Свидетелят обяснява, че в чл. 24 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите били описан редът и начините за извеждане на сеч с трите фази – осветителна, осеменителна и окончателна. Осветителната фаза имала за цел да се намали склопеността, да се разкъса склопът, да влезе светлина и да тръгне по-бързо. Уточнява, че след представяне на програмата и извършване на проверка се издава заповед, предприемат се следващи действия, вкл. и досие на подотдела и реда, по който се извършва цялата дейност в горите. Програмите били за 10-годишен период. Не знае дали има други отхвърлени програми на същия лесовъд. Уточнява, че след издаване на заповедта за утвърждаване на горскостопанската програма може да бъде издадено позволително за сеч.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице, засегнато неблагоприятно от акта, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗГ във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директора на съответната регионална дирекция по горите на основание чл. 13, ал. 9 във връзка с ал. 8, т. 2 и ал. 3 ЗГ, в установената писмена форма.

Въпреки че заповедта е изведена от деловодната система с посочените номер и дата – 05.12.2023 г., от лице с валиден електронен подпис, а е подписана от лице с валиден електронен подпис на дата 04.12.2023 г., не се препятства проверката за спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, доколкото става ясно на коя дата в действителност това лице, в качеството му на издател на акта, е обективирало формираната от него воля /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/. Спор между страните кой е оспорваният акт няма.

Предвид горното съдът намира, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на заповедта по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството е започнало по инициатива на лице, упълномощено от собствениците на горска територия, сред които и Х. Т. К., което лице е представило изработена от лицензиран лесовъд горскостопанска програма за утвърждаване от Директора на РДГ – Кърджали, в чийто район на дейност попада съответната горска територия /чл. 99 и чл. 101, ал. 1 от Наредба № 18/07.10.2015 г./, като не е спорно, че е спазено изискването за обозначаване границите на имота на терена с трайни видими знаци /чл. 100 Наредба № 18/07.10.2015 г./. Изискани са допълнителни документи, след представянето на част от които комисията е извършила проверка на място, като следва да се отбележи, че са представени и допълнително пълномощни, заверени нотариално след датата на извършване на проверката. Това обаче не представлява процесуално нарушение, тъй като заявлението, по което всъщност е извършена проверката, е било нередовно към момента на извършването й, но с това не се засяга по никакъв начин неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя като заявител. По време на проверката по чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18/07.10.2015 г., освен длъжностните лица към РДГ – Кърджали, са присъствали лицензираният лесовъд, изготвил програмата, и лицето, което е упълномощено от собствениците на имота. Резултатите от проверката са обективирани в протокол, представляващ официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Официалният свидетелстващ документ доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена чрез доказване на тяхната неистинност по реда на чл. 193 ГПК, каято не е оборена и в конкретния случай. Извършилите проверката лица и присъствалите при извършването й лица са подписали протокола, като последните не са направили възражения нито при съставянето му, нито след това преди издаване на оспорената заповед. Остава недоказан твърденият от жалбоподателя факт, че е извършено замерване само на 5 кв.м., вкл. и предвид изявлението на св. Д. за около 10 кв.м., както и предвид твърденията на свидетелите - длъжностните лица, извършили проверката. Недоказано остава твърдението на св. Дарадидов, че длъжностните лица към РДГ – Кърджали са му казали да не вписва възражения, тъй като се следвало издаване на заповед, която подлежала на обжалване. Непротиворечиви са показанията на св. Г.-С. и св. Р., които заявяват изрично, че са предложили корекция на заявената за утвърждаване горскостопанска програма с цел провеждане на още една фаза осветителна /чл. 102 от Наредба № 18/07.10.2015 г./. В действителност същите са обективирали в протокола от проверката препоръка относно извършването на следваща лесовъдска намеса – не по-рано от 5 години от предходната фаза, но подобна препоръка не е отправена от органа, издал акта, нито същият е мотивирал отказа си с това, че не са изминали 5 години от последната фаза, която се установи, че е осъществена през 2020 г. Следва да се отбележи, че всъщност съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. осветителната фаза се провежда не по-рано от 5 години след предходната фаза, а както вече бе коментирано по-горе, в таксационното описание има планирани две осветителни фази, а е изпълнена само една по твърдение на изготвилия програмата. В този смисъл възражението за неточното цитиране на година, в която може да бъде извършена исканата сеч в съответната фаза, не се приема като основателно от съда, вкл. и доколкото същият ще изложи по-долу съображенията си относно предвидения по чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011 г. не по-кратък срок от 3 години след предходната фаза. Въз основа на преписката органът не утвърждава горскостопанската програма, като в действителност не е спазил срока по чл. 101, ал. 3 от Наредба № 18/07.10.2015 г., който срок съдът счита за инструктивен и който не е спазен предвид представянето на допълнителни документи от страна на заявителя. Органът е обвързан не само със съдържанието на заявената програма, но и с действително установеното при проверката на място. В случай, както настоящия, при несъответствие с вписаното в програмата и констатираното на място планираната от заявителя сеч като горскостопанска дейност не се допуска, т.е. не се утвърждава заявената от него горскостопанска програма.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Х. Т. К., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 93 до чл. 102 от Наредба № 18/07.10.2015 г. се обуславя извод, че сечта е вид горскостопанска дейност, която е заложена в горскостопанска програма.

В чл. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е посочено, че сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите.

В глава Втора на Наредба № 8/05.08.2011 г. са посочени видовете сечи, като един от тях са възобновителните.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 8/05.08.2011 г. възобновителните сечи са три вида - постепенни, изборни и голи.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти през възобновителния период.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. видовете постепенни сечи са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна.

В конкретния случай не е спорно, че се цели провеждане на краткосрочно-постепенната сеч, поради което и приложение намира чл. 24 от Наредба № 8/05.08.2011 г.

В цитираната разпоредба са вписани 4 фази на краткосрочно-постепенната сеч /ал. 4-ал. 7/, а именно:

- Подготвителната фаза се провежда при склопеност над 0,8, когато липсва семенно възобновяване от целевите дървесни видове. Склопеността се намалява до 0,7 - 0,8, а интензивността на сечта е до 25 на сто.

- Осеменителната фаза се провежда с интензивност до 30 на сто, като склопеността се намалява до 0,5 - 0,6. Тази фаза на сечта се провежда не по-рано от 5 години след подготвителната фаза.

- Осветителната фаза се провежда не по-рано от 5 години след осеменителната фаза при покритие над 50 на сто на площта на сечището с достатъчно количество подраст. Интензивността на сечта е до 50 на сто, като склопеността се намалява до 0,3 - 0,4.

- Окончателната фаза се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. При провеждането на окончателната фаза в площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета от зрелия дървостой на един хектар. Окончателна фаза се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза.

В случая се цели реализирането на окончателната фаза на краткосрочно-постепенната сеч. За да се постигне същата, е необходимо да са налице двете условия /кумулативно/ - склопеност /§ 1, т. 27 от Наредба № 8/05.08.2011 г. - степента на доближеност на короните на дърветата/ на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст /§ 1, т. 34 във връзка с т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. - подраст с височина на жизнените фиданки, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно изсичане на зрялото насаждение при дъбови – 30-60 см, и съответен брой на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение/. От съществено значение е и да се отбележи, че не се изисква наличието само на подраст, но същият трябва да е в достатъчно количество и да е укрепнал, което законодателят поставя като кумулативни изисквания ведно с покритието, което следва да има спрямо площта.

Проверяващите са констатирали при проверката на място, че действителното състояние на гората не отговаря на поставените от законодателя изисквания, а именно - в различните части от насаждението склопеността е различна – от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът е с различно покритие – от 30 % до 100 %, височината е от 10 см до 60 см.

В действителност в. л. М. посочва, че в горскостопанската програма няма показател склопеност, като такъв се изчислява по окомерния метод, а в случая се установявала склопеност – 0,4, равна на измерената и изчислена пълнота на насаждението /§ 1, т. 23 от Наредба № 8/05.08.2011 г./ съгласно Приложение 4 Таксационно описание т. 2, б. „г“ от Наредба № 18/07.10.2015 г., която стойност се различава от посочената в протокола и оспорената заповед. По отношение на наличното количество подраст в. л. М. е уточнило, че същото не може да се установи към датата на извършената от него проверка – 27.03.2024 г., тъй като е стартирала вегетацията, подрастът бил полегнал върху земята и листата били опадали. Към датата на извършване на проверката на място /14.11.2023 г. – края на вегетационния период/, както и при проверката от страна на вещото лице, доколкото към тази втора дата не е възможно да се определи дали има покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст, се формира извод, че не е налице единият от кумулативно изискуемите показатели за провеждане на окончателната фаза.

Вещото лице Я. е посочило, че склопеността се прави окомерно, поради което е и определило пълнотата. За разлика от в. л. М. констатира пълнота 0,54 при склопеност 06-07, което надвишава посочената по-горе стойност за провеждане на окончателната фаза – склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4. Първоначално в.л. Я. е посочил, че наличният подраст не е достатъчен от гл. т. на броя на фиданките. Коригирал е заключението си, като е определил наличен подраст на повече от 90 % от площта. След това вещото лице е съобразило изискването подрастът да е укрепнал, т.е. фиданките да имат определена височина, и е установило наличието на достатъчно количество укрепнал подраст не повече от 60 % от площта. Формира се извод, че не са налице и двата кумулативно изискуеми показатели за провеждане на окончателната фаза. Следва да бъде съобразено в случая и времето, в което е извършена от вещото лице проверката и е изготвена експертизата с оглед преценка на действителното състояние на гората, значително по-късно след изготвяне на горскостопанската програма и извършване на проверката от служителите на РДГ – Кърджали и в един по-благоприятен период на развитие за дъбовото насаждение, когато би следвало подрастът да е в по-добро състояние, да е с по-голяма височина и на по-голяма площ спрямо този, който е бил установен на 14.11.2023 г.

От изслушаните експертни заключения, с направените уточнения за същите по-горе, се формира безспорно извод, че не са налице условията за провеждане на краткосрочно-постепенна сеч – окончателна фаза, 100 %, определени в чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011 г.

Без значение е при това дали от предходната фаза са минали 3 години, тъй като окончателната фаза не се провежда дори и да са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно количество укрепнал подраст, ако не са изминали 3 години от предходната фаза, и обратно – може да са минали тези 3 години, но ако не са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно количество укрепнал подраст, окончателната фаза не се провежда.

В случая не е спорно, че са минали тези 3 години от предходната фаза. По делото обаче се установи, че не са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно укрепнал подраст. Нещо повече, вещото лице Я. е вписало изрично, че трябва да се проведе още една осветителна фаза на краткосрочна постепенна сеч, предвидена в таксационното описание от 2014 г., което изцяло кореспондира с изслушаните свидетелски показания на св. Р. и св. Г.-С..

В конкретния случай органът е обвързан със заявената за утвърждаване горскостопанска програма /провеждане на възобновителна краткосрочно-постепенна сеч окончателна фаза/ и не може да утвърждава различна от нея, каквато всъщност представлява възобновителната краткосрочно-постепенна сеч осветителна фаза. В този смисъл и съдът предвид заявеното от наследниците на Х. К. З. не приема за допустима отмяната на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне от органа по заявлението за утвърждаване на горскостопанска програма /провеждане на възобновителна краткосрочно-постепенна сеч осветителна фаза/, въпреки че в действителност тази фаза би удовлетворила жалбоподателя, макар и в непълнота, доколкото подобно волеизявление от негова страна не е обективирано в административното производство, не е била извършена корекция на горскостопанската програма, нито са събирани доказателства от страна на органа за изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая по отношение на друга фаза на сечта, а за първи път в настоящото съдебно производство се формира искане органът да позволи частична сеч в поземления имот, при това без да се изясняват видът и фазата й, като единствено се поставя въпрос, при това на вещото лице Я., следва ли да се съобрази волята на собственика на имота относно извършване на частична сеч 50 %.

В действителност административното производство не е започнало служебно, като съдът не се отклонява от становището си, че при отмяна на акта при започнало по инициатива на дадено лице производство преписката се връща за ново произнасяне, но в случая не се констатира в заповедта да липсват мотиви за нейното издаване /фактически и правни основания/, фактите са подведени под действащия по време, място и лица закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото се касае за произнасяне по конкретно заявление за утвърждаване на горскостопанска програма, ясно е естеството на искането по чл. 29, ал. 2, т. 2 АПК, като се изследва единствено дали тази програма съответства на установеното на място при проверката, т.е. извършва се сравнение на заложените в програмата показатели за извършване на сечта с действителното състояние на гората относно склопеност и достатъчно количество укрепнал подраст.

Извод: оспорената заповед е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Х. Т. К. следва да бъде отхвърлена като неоснователна /чл. 172, ал. 2 АПК/.

Разноски:

На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 НЗПП в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 ДР АПК и чл. 158, ал. 2 ЗГ/, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Т. К. срещу Заповед № РД05-273/05.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали.

 

ОСЪЖДА Х. Т. К., [ЕГН], адрес – [населено място], [улица], да заплати в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.