№ 2989
гр. Благоевград , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200500859 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. Б. И., ЕГН **********, на адрес:
*********, ответник по гр.д. № 2337/2019г. по описа на РС Благоевград, чрез адвокат В. Л.,
назначена за неин особен представител, по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, срещу Решение №
2267 от 09.03.2020г., постановено по гр.д. № 2337/2019г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за
неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на
материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се възразява че съдебният
състав неправилно е приел в мотивите си към обжалвания съдебен акт, че липсва оспорване
от ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, на представените във връзка с исковата
претенция фактури, като се излагат доводи с въззивната жалба, че още с отговора на
исковата молба, от ответната страна е възразено, че представените от дружеството ищец три
брой фактури, не са доказателство за използваната услуга от мобилния оператор и поради
това не са основание за уважаване на предявения иск. Поддържа се, че като се е позовал в
решението си на представените от ищцовата страна фактури, без за установяване на
1
претендираното вземане да е поискана и допусната съдебно техническа експертиза, съдът е
постановил едно необосновано от събраните доказателства неправилно решение, което
следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като
недоказан и неоснователен.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адв. В. Г., с
който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без
уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е
допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и
съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
С отговора на въззивната жалба са наведени доводи, че никъде с исковата молба пред
РС Благоевград, ищецът не е твърдял че представените фактури са доказателство за
дължимите плащания и основанието на което предявения иск следва да бъде уважен.
Излагат се в писмения отговор доводи, че съдът е уважил предявения иск основан на
доводите за съществуващо между страните валидно правоотношение, въз основа на
представени по делото оригинали на договори. Оспорването от ответната страна на валидна
облигационна връзка, не е успешно проведено, като това твърдение на ищеца не е оборено
въз основа на събраните пред районния съд доказателства.
Поддържа се с отговора на исковата молба, че сключения между страните договор за
мобилни услуги е двустранен и комутативен, като всяка от страните е била наясно какво
следва да престира по него, като е била обвързана от него до изтичането на срока на
сключения договор. Към договора за мобилни услуги е бил сключен и договор за лизинг, в
която страните са уговорили начина и размера на плащането и на лизинговите вноски,
съобразно Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При ясно определение задължения
на страните и след като дружеството ищец е изпълнило задълженията си по сключения
договор за доставката на мобилни услуги до абоната, то за въззивницата се е породило
задължението за заплащане на дължимата сума на уговорения с договор падеж, като е
изпаднала в забава при неизпълнението си съгласно чл. 84 от ЗЗД и без да е било
необходимо да бъде поканена да изпълни от кредитора.
Сочи се с отговора на исковата молба, че сключените с абоната договори са
прекратени с едностранно волеизявление на Оператора, на осн. т. IV-4 от Допълнителното
2
споразумение, при условията на чл. 75 във вр. с чл. 19б в от Общите условия- а именно по
вина на абоната и поради неплащането на дължимите месечни плащания за ползваните
услуги. В този смисъл поддържа се, че исковата претенция не е основана само на издадените
и приложени с исковата молба по делото фактура № **********/20.09.2017г. и кредитно
известие № **********/20.10.2017г., с което са приспаднати авансово заплатените такси от
абоната при сключване на договора за предоставените мобилни услуги.
Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да
потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, с което предявения иск е бил уважен
като основателен, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се и направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
При условията на евентуалност, поддържа се искане в случай че въззивната жалба
бъде уважена от съда като основателна, да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение на въззивната страна, като същото бъде съобразено с предвидения в
Наредба № 1 минимален размер за съответния казус, като бъде съобразено с правната и
фактическа сложност на делото и с извършените от пълномощника на въззивницата
процесуални действия.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно
депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да
бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
Пред въззивната съдебна инстанция, не са навеждани от страните и на са събирани от
съда нови доказателства.
За насроченото открито съдебно заседание, страните и техните пълномощници по
делото не се явяват, за да вземат становище по допустимостта и основателността на
въззивната жалба.
С писмена молба по делото особения представител на жалбоподателя- адв. В. Л.
поддържа доводите, наведени с въззивната жалба, като оспорва възраженията на
въззиваемата страна, наведени с отговора на жалбата. Моли съда да отмени обжалваното
решение на РС Благоевград като неправилно и да отхвърли предявения иск от „Теленор
България“ ЕАД като недоказан и неоснователен.
3
С писмено становище по делото адв. В. Г., пълномощник на „Теленор България“
ЕАД, поддържа доводите си наведени с отговора на въззивната жалба. Изразено е
становище, че от събраните по делото доказателства установява се по безспорен и несъмнен
начин, че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно отношение,
основано на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг, като
по делото всяка от страната е дължала доказване за това че точно и своевременно е
изпълнила договорно поетите задължения. Поддържа се, че дружеството ищец- „Теленор
България“ ЕАД е изпълнило задълженията си по договорите към абоната- въззивник, като
му е предоставило мобилните услуги, съобразно договореното и при приложението на ОУ за
този вид договор, като на абоната е предоставено и мобилно устройство, кето е следвало да
изплати чрез изплащането на погасителни вноски.
С писменото становище от пълномощника на въззиваемото дружество, поддържа се
че по делото се установява неизпълнение на поетите със сключените договори задължения
от страна на абоната ответник, като от насрещната страна чрез събраните пред
първоинстанционния съд доказателства не бе оборено твърдението наведено с исковата
молба- за неизпълнение на поетите задължения от абоната- за изплащането на паричните
вноски съобразно приетия от страните погасителен план. В този смисъл поддържа се, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено от въззивната съдебна инстанция, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе съобразно компетенциите си на въззивна съдебна инстанция,
настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:
Пред Районен съд Благоевград е депозирано заявление с вх. № 2826 от 16.05.2019г., с
правно основание чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1194/2019г.,
със заявител „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник С. Б. И., ЕГН
**********, от * с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за
неплатена сума в размер на 348.64лв., съставляваща дължими, но незаплатени абонаметни
месечни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
17.07.2017г., потребени за периода от 20.08.2017г. до 19.11.2017г., за които е издадена
фактура № **********/20.11.2017г., както и сума в размер на 48.32лв., съставляваща
мораторна лихва за забава, за периода от 06.12.2017г. до 18.04.2019г., начислена върху
дължимата главница, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимото. Претендират
се и разноски в рамките на образуваното заповедно производство.
Съдът е уважил искането и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4666/20.05.2019г. за сумите претендирани от кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с
подаденото заявление, срещу длъжника С. Б. И..
4
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника посредством залепяне на
уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 – 5 от ГПК, на постоянния адрес на дължника в
гр. Благоевград и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е предоставен срок за
предявяване на установителен иск по чл. 422, във вр. чл. 415 ал. 4 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, предявен е от „Теленор България“
ЕАД иск пред компетентния граждански съд- РС Благоевград, срещу С. Б. И., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, въз основа на който е образувано гр.д. № 2337 по описа на
съда за 2019г. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено, че ответницата С. Б. И., дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, сумата
44,84лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода от 20.08.2017г. до 19.11.2017г., предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4666/20.05.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1194/2019г. по описа на РС
Благоевград, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. По този начин с установителния
иск е предявена част от претенцията, която е предмет на заповедното производство.
Със същата искова молба, предявени е при условията на обективно съединяване
осъдителен иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу С. Б. И., ЕГН **********, от * за
заплащане на сума в раззмер на 303.80лв., съставляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 17.07.2017г., от длъжник с абонатен номер *********, за периода след
месец 11.2017г. до месец 12.2019г..
Претендират се и направените съдебни разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд.
Исковата претенция е оснава на доводи за съществуващи между страните- „Теленор
България“ ЕАД и С. Б. И., валидни облигационни отношения, основани на Договор за
предоставяне на мобилни услуги от 17.07.2017г. и Договор за лизинг от същата дата, по
силата на които ответницата е абонат на дружеството ищец, с абонатен номер *********,
въз основа на избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с неограничени национални
минути за разговор и роуминг в зона ЕС, за срока на договора 24 месеца- до 17.07.2019г.
Твърди се с исковата молба, че по силата на сключен Договор за лизинг, ответницата е
получила мобилно устройство *********, със срок за изплащане- 23 месеца, чрез месечни
лизингови вноски в размер на 15.19лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план.
Исковата претенция е основана на твърдения за неизпълнение задължения за
заплащане на погасителни вноски по двата договор от ответницата С. Б. И., за периода от
20.08.2017г. до 19.11.2017г., за което е издадена фактура № **********/20.09.2017г., със
задължение в размер общо на 163.10лв. за дължими, но неплатени суми за вноски по
лизинговия договор, която сума е била платима, считано от 05.10.2017г., както и фактура №
**********/20.11.2017г., за дължима, но незплатена мобилна услуга за същия период, в
5
размер на 204.84лв., на осн. чл. 11 от Договора за мобилни услуги от 17.07.2017г., във вр. с
чл. 75 и чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор. Сочи се, че след извършено плащане от
абоната ответник в размер на 160лв., останали са неплатени 44.84лв. за ползвани мобилни
услуги.
Сочи се в исковата молба, че операторът ищец „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, се е
отказал от претенцията си за неустойка поради предсрочното прекратяване на договора
заради виновно неизпълнени задължения от длъжника, поети със сключения договор, която е
в размер на 526.51лв.
Поддържа се още с исковата молба, че поради предсрочното прекратяване на
сключения договор за мобилни услуги, на осн. чл. 12 т. 2 от ОУ към сключения между
страните Договор за лизинг, дължимите месечни вноски зе предоставеното на абоната
мобилно устройство *********, са обявени за педсросрочно изискуеми, дължими след м.
11/2017г., които са в общ размер на 303.80лв., за периода от м. 11/2017г. до м. 06.2019г.
Поддържа се с исковата молба, че поради виновното неизпълнение на задължението
на абоната С. Б. И., да заплаща месечни погасителни вноски за предоставените и мобилни
услуги и по сключения договор за лизинг, дружеството ищец „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
е било в правото си да прекрати предсрочно сключения договор за мобилни услуги и да
обяви за предсрочно изискуеми и дължими изцяло, погасителните вноски по сключения
договор за лизинг, поради което предявения иск е основателен за претендираните с исковата
молба суми на осн. чл. 79 от ЗЗД.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на С. Б. И.- адв.
В. Л., оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Оспорват се
представените с исковата молба фактури, като се възразява че същите не могат да бъдат
убедителни доказателства за ползваните от С. Б. И. мобилни услуги, за които се твърди че са
и предоставени от „Теленор България“ ЕАД, поради което същите не могат да бъдат
основание за обоснован извод за дължимо плащане на претендираните с исковата молба
суми. Оспорват се с подадения писмен отговор наведените с искавата молба фактически
твърдения, като се възразява че претендираните суми са недължими от ответника, поради
липсата на доказателства за тяхната изискуемост и размер. Излагат се съображения, че
воденото досъдебно производство по ч.гр.д. № 1194/2019г. по описа на РС Благоевград е
неотносимо към исковата претенция, доколкото претендираната сума, дължима за
незаплатени мобилни услуги е многократно по- малка от тази претендирана в хода на
заповедното производство и липсва връзка на обусловеност на гражданскотото
производство от проведеното заповедно такова. С писмения отговор не са направени
доказателствени искания, освен за представянето в оригинал на договорите за мобилни
услуги и за лизинг, посочени в исковата молба.
С обжалваното Решение № 2257 от 09.03.2020г. по гр.д. № 2337/2019г. по описа на
РС Благоевград предявените искове са уважени, като е прието за установено, че ответницита
6
С. Б. И., ЕГН **********, от * дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата 44.84лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, за
периода от 20.08.2017г. до 19.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното заплащане на дължимото,
което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №
4666/20.05.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1194/2019г. по описа на РС Благоевград.
Ответницата С. Б. И., ЕГН **********, от * е осъдена да заплати на „Теленор България“
ЕАД и сумата 303.80лв., съставляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 17.07.2017г., с абонатен номер *********, дължими за мобилно устройство *********, за
периода след м. 11.2017г. до м. 06.2019г. Въззивницата С. Б. И. е била осъдена да заплати на
въззиваемото дружество „Теленор България“ ЕАД и направените пред първата съдебна
инстанция и тези в заповедното прозиводство разноски по делото.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съдебен състав е приел, че
страните по спора са обвързани от валидно възникнало и същестуващо пред процесния
период облиационно отношение, основано на сключени между страните договор за
предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг. Съдът е приел въз основа на
представените писмени доказателства за безспорно установено и обстоятелството, че от
страна на „Теленор България“ ЕАД е изпълнено задължението за предоставяне на мобилни
услуги на ответницата С. Б. И., като абонат с абонатен номер *********, кое е
предпоставило изпълнението на насрещните задължения за заплащане на месечни
абонаметни такси, като предплащане на дължимите за следващия месец услуги, като съдът е
изложил съображения, че размера на дължимите месечни такси е бил определен от
сключения между страните договор и приетия погасителен план, като същите не зависят по
размер от количеството на ползваните от абнота услуги. Първоинстанционният съд е приел
в мотивите си, че доколкото липсва оспорване от ответната страна за достъпа на С. Б. И. до
предоставените и мобилни услуги и поради това липса на възражение от ответника с
отговор на исковота молба че абонатът е използвал предоставените му от „Теленор
България“ ЕАД услуги през процесния период, то следва да се приеме за доказано и
установено по делото, че „Теленор България“ ЕАД е изпълнил задълженията си, поети със
сключения договор за мобилни услуги от 17.07.2017г. Съставът на РС Благоевград ясно е
изложил доводите си, че основанието на което е възникнало задължението за плащане от
страна на абоната ответник са не представените с исковата молба фактури, а сключения
договор между страните и това че на абоната с абонатен номер *********, реално пред
процесния период са били предоставени мобилни услуги. Акцентира се, че с отговора на
исковата молба представените от ищеца фактури не са били оспорени от ответната страна и
макар да не се ползват с материална доказателствена сила като частни документи, които не
съдържат неизгодни за страната кояти ги представя факти, все пак в тях се съдържат данни
за извършените обаждания от абоната и ползването на мобилни услуги от конкретния номер
и в този смисъл съставляват доказателства за вида и количеството на ползваните от
ответницата мобилни услуги. За да уважи предявения иск по чл. 422 от ГПК,
7
първоинстанционният съд е приел че по делото не са представени от ответната страна
доказателства в това че дължимите суми са били платени от ответницита С. Б. И., а
плащането на претендираните суми е бил изцяло в процесуална тежест на ответника по
делото.
За да уважи предявения иск за сумата от 303.80лв., претендирана като неизплатени
погасителни вноски във връзка със сключения между страните договор за лизинг,
първоинстанционият съд е приел че страните са били обвързани в процесния период и със
сключен между тях валиден договор за лизинг, по силата на който от събраните по делото
доказатлества се установява, че на абоната С. Б. И. е бил предоставен за временно и
възмездно ползване, мобилно устройство с марка *********, срещу задължението на
лизингополучателят да заплаща месечна лизингова вноска, в размер на 15.19лв., за срок от
23 месеца, след което да придобие правото на собственост върху предоставеното му
мобилно устройство. Съдът е приел въз основа на приетата като писмено доказателство
декларация, подписана от ответницата, че съгласно чл. 4 от склчения договор за лизинг, С.
Б. И. е получила мобилно устройство във вид, годен за употреба, като по делото липсват
доказателсва същото да е било върнато на лизингодателя след прекратяването на сключения
между страните договор за предоставяне на мобилни услуги. Видно е от мотивите на
първоинстанционният съд към обжалваното решение на РС Благоевград, че съдът е приел че
са били налице основанията на чл. 12 ал. 2 от ОУ към Договора за мобилни услуги от
17.07.2017г., за едностранно прекратяване на договора за лизинг и обявяването на
предсрочната изискуемост за дължимостта на останалите неплатени погаситлени лизингови
вноски, но за това е било необходимо едностранно писмено изявление на страната, отравено
до другата страна, което да е достигнало до адресата- лизингополучателя, а такива
доказателства по делото не са представени, поради което съдът е приел че не е доказано
едностранно прекратяване на договора за лизинг на осн. чл. 19 б от ОУ. Въпреки това
прието е от първоинстанционният съд, че незаплатените 20бр. погасителни лизингови
вноски са дължими и изискуеми към момента на постановяването на обжалваното
първоинстанционно решение, тъй като към този момент срока на договор за лизинг е
изтекъл и същите са станали изискуеми и дължими и без наличието на предсрочна
изискуемост. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд е уважир и
обетивно съединения с иска по чл. 422 от ГПК- осъдителен иск за заплащане на сумата от
303.80лв., съставляват дължими, но незаплатени от ответника лизингополучател,
погасителни лизингови вноски, тъй като по делото липсват представени доказатлества, че
тези вноски са били изплатени от въззивницата С. Б. И.. Прието че ответницата би била
освободена от задължението за заплащането на тази сума, само ако е сключено между
страните съглашение по силата на което собствеността върху предоставеното на лизинг
мобилно устройство бъде прехвърлена на лизингополучателя или ако устройството след
изтичане срока на лизинга не бъде върнато, каквито основания не са въведени в предмета на
спора и не са доказани по делото.
Настоящият състав на ОС Благоевград, в правомощията си на въззивна съдебна
8
инстанция, при съвкупен и самостоятелен анализ на събраните от първоинстанционния съд
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения пред първата съдебна инстанция в оригинал и приет като писмено
доказателство- Договор за мобилни услуги от 17.07.2017г. се установява наличието на
възникнало валидно договорно правоотношение между страните по делото, по силата на
което въззиваемото дружество- „Теленор България“ ЕАД е поело задължение да предоставя
мобилни услуги по абонаментен план Тотал 30,99, с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, с предпочетен номер *********, на въззивницата С. Б. И., която е поела
насрещното задължение да ги заплаща чрез уговорени в договора по размер месечни
погасителни вноски. Договора за предоставяне на мобилни услуги е за срок от 24 месеца и
съобразно посоченото в него, е в сила от деня на подипсването му- 17.07.2017г.
От приетите пред РС Благоевград писмени доказателства се установява, че на същата
дата/17.07.2017г./ между въззиваемото дружество- „Теленор България“ ЕАД и въззивницата
С. Б. И., е сключен Договор за лизинг, по силата на който и съгласно чл. 1, лизингодателят
се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
мобилно устройство- ********* модел *********, срщу заплащането на 23 месечни
лизингови вноски, в размер на 15.19лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства, чрез изчисляване се
установява, че общата лизингова цена, дължима от лизингополучателя за предоставеното му
за ползване и на изплащане мобилно устройство, е в размер на 451,87лв. с ДДС, като при
сключване на договора се дължи първоначална вноска от 102,50 лв., а остатакът се
разпределя пропорционално и по равно за вски месец до края на действие на договора.
Уговореният краен срок на сключения договора за лизинг е м.06.2019г., който към датата на
приключване на устните състезания по делото пред първата съдебна инстанция е бил
изтекъл.
В сключения договор за лизинг се съдържа и изготвен погасителен план, съгласно
който лизинговите месечни вноски са 23 и следвало да се изплащат от лизингополучателя
по равно- всяка от по 15,19лв. с начислен ДДС. В чл. 1 ал. 2 от Договора е договорено, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното на лизинг
устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-
малко 10 дни преди изкупуването преди изтичане на срока на договора за лизинг и след
изпълнение на условията за придобиване, посочени в ОУ, като заплати допълнителна сума
от 15.19лв., а в ал. 3 на същия член е предвидено, в случай че лизингополучателят не желае
да придобие собствеността, след изтичане срока на договора е длъжен да върне върне
мобилното устройство на лизингодателя, в противен случай дължи неустойка в размер на
15.19лв. В чл. 4 от приетия от първоинстанционния съд договор за лизинг/в оригинал/ с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
9
устройството във вид, годен за употреба, респ. въззивницита С. Б. И. е получила в свое
държане описания мобилен апарат, ведно с цялата документация.
По делото ведно с исковата молба е представена и приета като писмено доказателство
от първоинстанционния съд- декларация-съгласие от 17.07.2017г., с която С. Б. И. е
декларирала, че е получила подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни
услуги, като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва. Декларирала е още, че
операторът е предоставил и същата е получила информацията по чл. 4 ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представени от ищеца с
исковата молба фактури и кредитни известия:
- фактура № **********/20.09.2017г. за отчетения период на потребление- от
20.08.2017г. до 19.09.2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 46,17лв./с ДДС/, от които 25,82лв./без ДДС/, за месечен абонаментен план Тотал
и 15.19лв. - дължима се месеца лизингова вноска. Във фактурата са отразени и задълженията
на абоната от предходен период с ДДС, които възлизат на сума в размер на 163,10лв., като е
отразено, че дължимата сума е платима в срок до 05.10.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер на обща стойност на мобилни
услуги от 209.27лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца. Към фактурата има
приложено извлечение- Детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/20.10.2017г. прието като писмено доказателство
по делото, е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -19.62лв./с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 15.19лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 209.27лв., за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 204.84лв.
Поради неизпълнение от абоната на паричнота задължение да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 204,84лв., ищецът се е позовал на
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл. 75, във вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, като от „Теленор
България“ ЕАД е прекратен едностранно индивидуалния договор на ответника С. Б. И. за
ползваните абонаменти и е издададена по абонатен номер *********, на дата 20.11.2017г.,
крайна фактура № **********/20.11.2017г.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 562.51лв.; фактурирана е цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер
на 303,80лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
10
отчетни периода в размер на 204.84лв. Във Фактурата, като перо „внесени плащания”, е
отразено постъпило плащане от абоната в размер на 160,00лв., с което са покрити част от
задълженията, като незаплатена е останала сума в размер-на 44,84лв., предмет на исковата
претенция по настоящото делото пред първостепенния граждански съд.
Установява се от доказателствата приобщени по делото от първоинстанционния съд,
че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.10.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Към доказателствения материал от РС Благоевград при разглеждането на делото са
приобщени Общи условия на Теленор България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги,/в сила от 10.09.2010г., изменени на 21.09.2010г., изменени на
29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г. изменени на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г.,
изменени на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г., изменени на 18.06.2013г. изменени на
30.04.2016г./
С Декларация-съгласие, подписана от въззивницита С. Б. И. на 17.07.2017г., която не
е оспорена досежно нейната автентичност пред районния съд, е удостоверено от абоната С.
Б. И., че е получила подписан ексземпляр от ОУ, запозната е със съдържанието му и поема
задължение да спазва общите условия към сключения от нея договор за мобилни услуги.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните правни
доводи:
Обжалваното решение на РС Благоевград е валидно постановено, от надлежен
съдебен състав, компетентен да се произнесе по предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, като е изготвено в изискуемата от закона писмена форма, при
спазване на процесуалните правила на разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими
искове, които правилно е квалифицирал като такива по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 327
от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, както и по чл. 342 и сл. от ТЗ. Допустимо е ищецът да предяви пред
гражданския съд в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, иск за установяване само на част от
вземането, което е заявил в проведеното заповедно производство и за което е издадена
заповед за изпълнение в негова полза срещу длъжника, като съобрази обстоятелствата
настъпили във връзка с погасяването на вземането след подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. За частта от претендираното вземане, за която исковата претенция
не се поддържа с предявяване на установителен иск пред гражданския съд, издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК, от
компетентния за това съд, разглеждал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
11
рамките на заповедното производство.
Съгласно чл. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК,
допустимо е в производството по предявен пред гражданския съд установителен иск по чл.
422 от ГПК, да бъде допуснато разглеждане при условията на обективно съединяване-
предявен от същия ищец срещу същия ответник осъдителен иск за вземане, което е във
връзка с вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, което не е било заявено в
рамките на заповедното производство, ако са налице условията за приемането на двата иска
за съвместно разглеждане съобразно разпоредбите на ГПК. Допустимо е в настоящия случай
предявявнаето на иск за незаплатени погасителни вноски по договор за лизинг, сключен във
връзка с предоставянето на мобилно устройство, във връзка със сключения между същите
страни договор за предоставяне на мобилни услуги.
Поради изложеното неоснователно е възражението, според което атакуваното
решение е недопустимо, понеже липсва идентичност на раззера на вземанията по
предявения иск по чл. 422 от ГПК и основанията, отразени в исковата молба по осъдителния
иск и тези, описани в заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като според процесуалния
представител на жалбоподателя при предявен установителен иск по чл. 415, във вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК ищецът може да предяви осъдителен иск само в условията на евентуалност, но
не и в условията на кумулативност.
В производството по реда на чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК не намират приложение
единствено правилата на чл. 214 от същия закон за изменение на положителния
установителен иск, защото основанието в исковата молба не може да се заменя или към него
да се добавя друго такова, различно от посоченото вече основание в заявлението по чл. 410
или чл. 417 от ГПК - в този смисъл е тълкувателната съдебна практика, обективирана в т.
11б от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това е
така, понеже установителният иск поставя началото на спорно съдебно производство, което
е продължение на заповедното и е невъзможно да се основава на обстоятелства, различни от
вече посочените в заповедното дело. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, би
могло да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна в частта, с която се
оспорва правилността на решението, както и възражението че предявените искове са
недоказани и поради това необосновано са уважени от първоинстационния съд.
Аргументите за това са следните:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 17.07.2017г. се установява,
че между страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение, по силата
на което са постигнали съгласие въззиваемото дружество- „Теленор България“ ЕАД да
предоставя мобилни услуги /ясно и точно посочени в договора/, а въззивницата С. Б. И. да
ги заплаща. На същата дата „Теленор България“ ЕАД и С. Б. И. са сключили и договор за
12
лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно устройство- *********
модел *********, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 451,87 лева с ДДС, от която деня на подписване на договора е платена
първоначална вноска от 102,50 лв., а останалата сума е разпределена за изплащане на равни
по размер 23 месечни вноски, всяка от по 15,19лв. с начислен ДДС.
Представени са и приети като писмени доказателства по делото и декларации
подписани от въззивницата С. Б. И., които не са оспорени досежно тяхната автентичност, с
които от една страна същата е декларирала че е получила предоставеното и мобилно
устройство за временно и въззездно ползване, а от друга че е еприела ОУ към сключения
договор за мобилни услуги и се е задължила да ги спазва и същите да бъдат приложими
между страните по сключения договор.
В договора за мобилни услуги ясно са посочени страните по него и условията, при
които се сключва, в това число вида на предоставените услуги, цената, която ще се заплаща
за тях и продължителността на договора. Неоснователно е наведеното с въззивната жалба
възражение за липса на валидно правно основание за дължимост на претендираните с
исковата молба суми. Следва да бъдат подкрепени изцяло доводите на първоинстанционния
съд, наведени в мотивите към обжалваното решение че при валидно възникнал договор,
страните са обвързани от него съобразно клаузите на договора и следва да изпълнят поетите
задължения по уговорения начин и срокове.
С отговора на исковата молба не се оспорва от ответната страна, че в периода за
която се отнася исковата претенция по предявения иск по чл. 422 от ГПК, от страна на
„Теленор България“ ЕАД са били предоставени на абоната С. Б. И., мобилни услуги
съобразно уговореното с договора за предоставяне на такива. След като въззивницита е
ползвала предоставените и услуги, за нея е възникнало задължението за заплащането на
цената на услугата, съобразно погаситлените вноски посочени в приетия от страните
погасителен план. Дължимостта на погасителните вноски не е обвързана от начина на
ползване на доставената услуга, поради което без значение е колко разговора и с какви
други абонати са били проведени от ответницата по иска за процесния по делото период.
Тъй като ясно и точно са посочени дължимите за този период погасителни вноски,
установено е по размер и безспорно задължението на ползувателката на услугите да заплати
същите на доставчика кредитор- „Теленор България“ ЕАД.
Неоснователни са в този смисъл наведените с въззивната жалба оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение от събраните доказателства и за недоказаност на
исковата претенция от ищеца. Основанието за плащане са не издадените фактури от
„Теленор България“ ЕАД, а сключените между страните валидни договори, от които за тях
за възникнали облигационни отношения. След като „Теленор България“ ЕАД е изпълнило
задължението си да достави на обаната с с абонатен номер ********* уговорените с
13
договора мобилни услуги и С. Б. И. не отрича че е ползвала същите за процесния период, то
за въззивницата безусловно се е породило задължението за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски, които са ясно и точно установени по размер, въз основа на
клаузите на самия договор и както вече беше изтъкнато по- горе, тяхното плащане не може
да бъде поставяно в зависимост нито от ползваните от абоната услуги по вид и обем, нито от
издаването на фактурата за дължимите суми, тъй като неиздаването на фактура, не
освобождава длъжника от задължението за заплащането на уговорените с договора месечни
погасителни вноски.
Неаргументирано е възражението, според което не става ясно по какъв начин са
сформирани цените на мобилните услуги и лизинговите вноски и какъв е действително
неплатеният и претендиран посредством исковата молба размер от тях. В договора за
мобилни услуги точно е посочен раззера на месечната такса по абонаментния план. В
приложената към договора ценова листа, с която жалбоподателят /ответник пред първа
инстанция/ изрично се е съгласил, подписвайки я, са конкретизирани цените на
допълнителните услуги. В договора за лизинг е определена цената на предоставеното за
ползване мобилно устройство и начина на плащането й, както и стойността на дължимите
двадесет и три равни месечни лизингови вноски, всяка по 15.19 лева. Предвидено, че ако
лизингополучателят пожелае да му бъде прехвърлена собствеността на лизинговото
устройство, той е длъжен да заплати и допълнителна сума от 25.19 лева. Поради изложеното
дотук може да се направи извод, че в договора за мобилни услуги и в договора за лизинг
ясно са посочени паричните задължения на потребителя.
Неоснователно е заявеното от особения представител на жалбоподателя с въззивната
жалба- че липсват доказателства, от които да се направи извод за дължимите суми от
длъжника абонат, както по доовора за мобилни услуги, така и по договора за лизинг, още
повече че по делото липсват представени даказателсвта тези суми да са платени, както и за
това че предоставеното на абоната мобилно устройство е върнато на лизингодателя след
изтичането на срока на договора. Същевременно в чл. 4 от договора е отразено, че
лизингополучателят декларира, че му е предадена лизинговата вещ /подробно описана в
същата разпоредба, което описание отговаря на индивидуализиращите белези на вещта,
посочени в исковата молба/, както и че тя е във вид, годен за употреба и функционира
изрядно и в съответствие с техническите характеристики. По този начин
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят е изпълнил основното си задължение –
предавана за ползване на вещта.
Настоящият съдебен състав счита, че поради наличието на редовно сключени договор
за мобилни услуги и договор за лизинг страните по тях са обвързани от валидни
правоотношения. Правилно районният съд е приел, че С. Б. И. дължи на ищцовото
дружество както сумите незаплатени за предоставените ив процесния период
далекосъобщителни услуги, така и сумите претендирани като незаплатени лизингови вноски
по сключения договор за лизинг. Доказателства, подкрепящи това, са не само приложените
14
към исковата молба фактури, които сами по себе си не са достатъчни да обосноват извод за
дължимост на посочения в тях дълг, тъй като представляват частни диспозитивни
документи, които не са подписани от насрещната страна, но и приетите по делото договори
в оригинал.
Настоящият състав на ОС Благоевград непълно споделя доводите на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, че по
делото липсват убедителни доказателства за настъпване на предсрочна изискуемост за
вземането на „Теленор България“ ЕАД от С. Б. И. за претендираните лизингови вноски.
Преобразуването на задължението в изцяло и предсрочно изискуемо и отнемането на
длъжника на преимуществото на срока за плащане на уговорените задължения, е
предпоставено от едностранно волеизявление на кредитора за това, извършено в писмена
форма и отправено до адресата длъжник, при наличието на категорични доказателства за
това че същото е достигнало до длъжника и той е научил за него. Доказателства в тази
насока по настоящото дело липсват, поради което предсрочната изискуемост на
задълженията за заплащането на неизплатените лизингови вноски, не е установена и
доказана от ищеца по делото, а в тежест на „Теленор България“ ЕАД е било извършването
на пълно и главно доказване в тази насока. Правилно обаче първоинстанционният съд е
уважил исковата претенция по предявения осъдителен иск за неизплатени лизингови вноски,
като е приел че същите са изискуеми и дължими, но на друго основание- към момента на
устните състезания пред първоинстанционния съд, е бил изтекъл срока на сключения
договор за лизинг и същите на това основание са станали изискуеми, тъй като е настъпил
падежа на всяка една от дължимите вноски.
Всичко изложено по-горе води до извода, че фактическите и правни изводи на
районния съд, въз основа на които е уважил изцяло предявените искове, са правилни и
обосновани от събраните по делото доказателства.
С оглед на изхода от делото и поради това че депозираната въззивна жалба по
съществото на спора е неоснователна, въззиваемата страна има право на разноски, които е
сторила пред Окръжен съд – Благоевград. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, от чието съдържание е видно, че във връзка с процесуално представителство
пред Окръжен съд – Благоевград, по повод подадена жалба срещу Решение № 2267 от
09.03.2020г., постановено по гр.д. № 2337/2019г. по описа на РС Благоевград, „Теленор
България“ ЕАД е заплатило на адвокатско дружество *, представлявано от адвокат В. Г.,
сумата от 120 лева с ДДС. В договора изрично е отбелязано, че договореното
възнаграждение е платимо в брой, както и че същото е внесено. Поради това С. Б. И. следва
да бъде осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД разноски в размер на 120 лева –
платено адвокатски възнаграждение, за пред настоящата въззивна инстанция.
Предвид правилността на въззивното решение, в частта, с която са уважени исковите
претенции, С. Б. И., представлявана от особен представител, следва да бъде осъдена да
15
заплати на Окръжен съд – Благоевград сумата от 50 лева – държавна такса за въззивното
разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2267 от 09.03.2020г., постановено по гр.д. №
2337/2019г. по описа на РС Благоевград, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН **********, на адрес: *********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 120 лева /сто и
двадесет лева/ – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Окръжен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН **********, на адрес: *********, да заплати по сметката на
Окръжен съд – Благоевград сумата от 50 лева /петдесет лева/ - държавна такса за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16