РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500150 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на П. Й. И. с ЕГН ********** срещу
решение № 262425/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 19677/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IV гр. състав, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че П. Й. И., в качеството си на земеделски
производител дължи на „Тим - Ер“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 20 736
лв., представляваща дължимо възнаграждение за осъществена дейност -
„Торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г.,
за което е издадена фактура № **********/ 02.08.2019г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК - 04.11.2019 г., до окончателното и изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
9653/05.11.2019 г. по ч.гр.д. № 17954/ 2019 г. по описа на РС - Пловдив, XIII -
ти гр. с-в. Жалбоподателят поддържа, че решението на районния съд е
недопустимо, като се иска неговото обезсилване и връщане на делото на друг
състав на районния съд за ново разглеждане. В случай че се приеме, че
решението е допустимо, счита, че същото е неправилно и моли за неговата
отмяна и за постановявне на друго решение по същество, с което искът да се
отхвърли. Основното възражение, което поддържа жалбоподателят е, че
съдът не е обсъдил всичките му възражения, произнесъл се е по възражения,
каквито не е направил, не е възприел правилно фактическата обстановка и е
1
формирал погрешни правни изводи, поради което е постановил недопустимо
решение. Моли за обезсилване на решението, или за постановяване на друго
решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ако искът се признае за основателен поради съществуване на вземането, моли
да се уважи направеното от него възражение за прихващане с насрещните му
вземания към ищеца и искът да се отхвърли поради извършеното
прихващане. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Тим - Ер“ ЕООД оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за
валидно. По допустимостта:
Ищецът „Тим - Ер“ ЕООД моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника П. Й. И. в качеството си
на земеделски производител, че му дължи сумата от 20 736 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществена дейност - „Торене на 1920
дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г., за което е
издадена фактура № **********/ 02.08.2019г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК - 04.11.2019 г., до окончателното и изплащане, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9653/05.11.2019
г. по ч.гр.д. № 17954/2019 г. по описа на РС - Пловдив, XIII - ти гр. с-в.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 17954/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, XIII - ти гр. с-в, за процесните вземания ищецът се е снабдил със
заповед № 9653/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, срещу която от страна на ответника е подадено възражение по
чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока
по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
Ищецът „Тим - Ер“ ЕООД е основал иска си на твърдението, че е
сключил с ответника П. Й. И., в качеството му на земеделски производител,
устен договор за осъществяване на дейност - „Торене на 1920 дка ориз с
карбамид“, която дейност следвало да се осъществи на датите 28.06.2019 г. -
2
29.06.2019 г. срещу задължението за ответника да му плати възнаграждение в
размер на 20 736 лв. с включен ДДС. Твърди, че в изпълнение на договора е
извършил торенето със собствен самолет тип „Ан- 2“ LZ - 1505, като
препаратът бил осигурен от ответника – възложител и работата била приета
от ответника без възражения. За свършената работа била издадена фактура №
**********/02.08.2019 г. на стойност 20 736 лв. с включен ДДС. Фактурата
била изпратена на ответника, но същият не извършил плащане.
С отговора на искова молба ответникът П. Й. И. е оспорил иска с
възраженията, че не дължи заплащане на сумата по фактурата, тъй като
страните постигнали уговорка услугата да се извърши от ищеца безплатно,
като компенсация за причинените вреди на трето лице, които ответникът
обезщетил, но отговорността за същите била поета от ищеца. Излагат се
твърдения, че ответникът възложил на ищеца да извърши пръскане с
хербицид на обработваните от него оризови площи в началото на м. 06.2019
г., като пръскането било осъществено, но при същото ищецът е засегнал част
от съседните площи, обработвани от третото за спора лице „Егер- Агро“
ЕООД, в които била засадена царевица за зърно. В резултат на пръскането с
хербицид посевите от царевица били увредени почти на 100 %, а между
ответника и увреденото лице - дружеството „Егер- Агро“ ЕООД било
постигнато съгласие ответникът да заплати на „Егер- Агро“ ЕООД
обезщетение за причинените вреди. Ищцовото дружество „Тим - Ер“ ЕООД е
поело отговорността за увреждането на площите с царевица и затова е
предложило на ответника да го компенсира, като осъществи наторяването на
неговите оризови площи безплатно, което и ищецът направил на датите 28-29
юни 2019 г. В случай, че съдът не приеме за доказани тези възражения,
ответникът прави възражение за прихващане, като твърди, че в резултат от
неточното изпълнение на задължението на ищеца за осъществяване на
въздушно пръскане с течен препарат – хербицид, в началото на м. 06.2019 г.,
е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 23 017 лв.,
представляваща обезщетението, което е заплатил на третото на спора лице
„Егер - Агро“ ЕООД за погиналите му царевични насаждения. Освен това
твърди, че е претърпял и пряка имуществена вреда на стойност 282 000 лв.,
поради претъпрпяната загуба – по-малък добив от ориз през стопанската 2019
г. в сравнение със стопанската 2018 г., тъй като неговият течен препарат –
хербицид, не е бил използван в неговите оризови полета, за които е бил
предназначен, а е бил изпръскан в полетата с царевица. Ето защо счита, че
поради противоправното поведение на ищеца, който виновно не е изпълнил
точно задълженията си по договора за разпръскване на течен препарат -
хербицид на 11 и 12 юни 2019 г., е произвел по-нисък добив от оризова арпа
от 470 000 кг. на стойност 282 000 лв. към датата на добива. Предвид това
счита, че между претендираната от ищеца сума в размер от 20 736 лв. и
дължимата се на ответника от ищеца сума от общо 305 017,60 лв. / 282 000
лв. + 23 017 лв. / следва да се извърши компенсация до размера на по -
малкото от двете вземания. Предвид тези възражения ответникът моли за
3
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, поради недължимост
на сумата, а при условията на евентуалност - поради извършена
компенсация.
С решението си районният съд е формирал извод, че искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума в
размер от 20 736 лв. с ДДС. Приел е, че е недоказано възражението на
ответника, че работата по торенето е следвало да се извърши от ищеца
безплатно.
По отношение на възражението за прихващане, съдът е приел, че
ответникът е навел твърдения, че е претърпял вреди от некачественото
изпълнение по договора за изработка, които вреди са съизмерими със сумата
от 23 017, 60 лв., която е заплатена на „Егер- Агро“ ООД за погиналата
реколта от царевица и сумата от 282 000 лв., която представлява загуба на 470
000 кг оризова арпа. Съдът е приел възражението за прихващане за
неоснователно, тъй като ищецът е изпълнил своите договорни задължения -
осигурил е самолет, чрез който да се напръска обработвания от ответника
масив и е осъществил полета, с който да се разпръсне съответното вещество
над оризовото поле, ищецът не е поемал ангажимент да осигури препарата, с
който ще бъде пръскано, тъй като препаратът е бил набавен от ответника и
именно ответникът е този, който носи отговорност за последиците от
прилагането на препарата. Приел е, че не е налице неизпълнение по договора,
поради което липсва основание да се ангажира отговорността на ищеца за
обезвреда. При така формулираните мотиви, в диспозитива на решението на
ПРС е отхвърлено възражението на ответника П. Й. И. в качеството му на
земеделски производител, за осъществяване на компенсация между
претендираната от ищеца сума от 20 736 лв. със сумата 305 017, 60 лв.,
представляваща претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен
договор за осъществяване на дейност - „Торене на 1920 дка ориз с
карбамид“ в периода 28.06.2019г. - 29.06.2019г. Такова възражение за
прихващане обаче ответникът не е бил предявил. Твърденията му в отговора
на исковата молба са били за съвсем различни по произход вземания – за
вреди поради това, че при изпълнение на възложена от ответника дейност -
да извърши пръскане с течен препарат - хербицид на обработваните от него
оризови площи в началото на м. 06.2019 г., ищецът е засегнал неправомерно
част от съседните площи, в които била засадена царевица за зърно и в
резултат на пръскането с хербицид посевите от царевица били увредени. В
резултат на това се претендира да са пертърпени два вида вреди - в размер на
23 017 лв., която сума представлява обезщетението, което ответникът е
заплатил на третото на спора лице „Егер- Агро“ ЕООД за погиналите му
царевични насаждения, както и в размер на сумата от 282 000 лв., на каквато
стойност възлиза загубата - реализиран от ответника по-малък добив от ориз
през стопанската 2019 г. в сравнение със стопанската 2018 г., тъй като
предвиденият за неговите оризови насаждения течен препарат – хербицид, е
4
бил изпръскан в съседната царевична нива и оризовите насаждения не са били
третирани с този препарат.
Така направаените от ответника връзражения за прихващане изобщо не
са били разгледани от районния съд с обжалваното решение, а това, което
съдът е разгледал като възражение за прихващане, не е било предявено от
ответника.
Ето защо решението е недопустимо и като такова следва да се обезсили,
а делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне на ново
решение от друг състав, който при разглеждане на спора да се произнесе по
заявеното от ответника възражение за прихващане.
Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва
да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по
същество.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262425/01.11.2021 г., постановено по гр.д. №
19677/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IV гр. състав.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за
произнасяне по иска и по направеното възражение за прихващане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5