№ 564
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603831 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Атакуваният съдебен акт е от категорията, подлежащи на въззивна проверка по реда
на тази глава.
С присъда № 20245554 от 03.11.2020 г., по НОХД № 10270/2020 г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, е признал подс. М. Б.
(М.В.) за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, поради което му е
определил, на основание чл. 54, ал. 1 от НК, вр. чл. 303, ал. 2, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години, като в съответствие с разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК го е намалил с 1/3 и го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“,
за срок от една година и четири месеца, което да бъде търпяно, на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС, при първоначален „общ“ режим. Зачел е и е приспаднал от така наложеното
наказание, съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1 и ал. 2 от НК, времето, през което подсъдимото
лице е било задържано под стража, по реда на НПК и на ЗМВР, считано от 28.05.2020 г., до
влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати направените по делото разноски, в размер на 619.92 лв., по сметка на СДВР, както и
за сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един
изпълнителен лист, по сметка на СРС. Указал е, след влизане на присъдата в сила, съгласно
чл. 190, ал. 2 от НПК, да се издаде изпълнителен лист на СДВР, а разноските за преводач,
сторени в досъдебното производство и в съдебното такова, е оставил за сметка на СДВР и на
СРС.
1
Срещу посочения съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подадена въззивна
жалба от служебно назначения защитник на подс. М. Б. – адв. Н.Б. – К., САК.
Същевременно, в същия ден, в който е подадена въззивната жалба – 16.11.2020 г., в
деловодството на СРС, с вх. № 21061240, е постъпила и изпратена с поща ръкописно
написана жалба, която е посочено, че изхожда от самото подсъдимо лице.
На 17.09.2021 г. първоинстанционният съд е провел открито съдебно заседание по
реда на чл. 270, ал. 1 от НПК, а именно за промяна на мярката за неотклонение на
подсъдимия, която е била „задържане под стража“. В това съдебно заседание, подс. Б., чрез
преводача, изтъква, че той не е писал подадената по делото жалба срещу
първоинстанционната присъда и под нея не стои неговия подпис. След това негово
изявление, председателят на съдебния състав му връчва жалбата на служебно назначения му
защитник, за запознаване, на основание чл. 321 от НПК, като го запитва желае ли писмен
превод на същата или само устен, от преводача в съдебното заседание. Подсъдимото лице
заявява, че не желае нито писмен, нито устен превод на жалбата на служебно назначения му
защитник, не я поддържа и не поддържа никакви жалби срещу присъдата на СРС и не желае
тя да се обжалва. Изрично акцентира, че не поддържа подадената срещу
първоинстанционната му присъда жалба на адв. Н.Б. – К., САК, той самият нищо не е писал
и нищо не поддържа и не желае в негово отсъствие „да се гледа жалбата“ (л. 91 – л. 92 от
съдебната фаза пред СРС). Съдебното заседание е отложено за 20.09.2021 г., за да бъде
извършен писмен превод за подсъдимия на присъдата и мотивите към нея.
На 20.09.2021 г. е проведено отложеното от 17.09.2021 г. открито съдебно заседание
по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК, досежно евентуално изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ на подс. Б.. И в това съдебно заседание, след като са му връчени
преводи на присъдата и на мотивите към нея, на изрично зададен въпрос от първия съд дали
поддържа жалбата на защитника си, връчена му в предишното съдебно заседание на
17.09.2021 г., подсъдимото лице отново категорично заявява, че не поддържа жалбата на
адв. Н.Б. – К., САК (л. 112/гръб от съдебната фаза на СРС).
Делото е администрирано към СГС, където е образувано настоящото ВНОХД №
3831/2021 г.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че образуваното пред
него производство следва да се прекрати, на основание чл. чл. 326, вр. чл. 324, ал. 1 от НПК.
Видно от неколкократно направеното изрично волеизявление на подс. М. Б., същият
оттегля подадената от служебно назначения му защитник въззивна жалба срещу
първоинстанционната присъда на СРС.
Действително, и в съдебното заседание, проведено на 17.09.2021 г., и в това,
проведено на 20.09.2021 г., подсъдимият не употребява глагола „оттеглям“, но заявеното от
него смислово е безспорно в тази насока. Не следва да се изпуска от внимание
обстоятелството, че подс. Б. не само не е юрист, а дори не е и българин, т. е. не владее, или
поне не достатъчно добре, български език. Съдебното производство спрямо него протича с
2
участието на преводач, респективно по никакъв начин не би могло да се очаква и/или
изисква от подсъдимия да осъзнава и прави разлика между изразите „не поддържам“ и
„оттеглям“ в чисто правен, наказателнопроцесуален аспект. Смисълът и целта на заявеното
от него следва да се изведе от възприемане на изявленията му в цялост, а не отделно и само
от израза „не поддържам“. Независимо, че употребява израза „не поддържам“, волята на
подсъдимото лице е ясна и категорична, а именно да не се обжалва присъдата на
първостепенния съд и да не се продължава воденото спрямо него наказателно производство,
т. е. оттегля подадената от адв. Н.Б. - К. жалба. По отношение на другата, находяща се в
делото, на която е придаден вид, че е подадена лично от него, подсъдимият също е
категоричен, че той не е подавал тази жалба и тя не носи неговият подпис, поради което
обсъждането ѝ е безпредметно.
Гореизложеното еднопосочно се подкрепя от изразите на подс. М. Б., употребени в и
двете открити съдебни заседания - „Аз не поддържам никакви жалби срещу присъдата. …
Не желая да се обжалва нищо.“, „Не поддържам жалбата на адв. К. срещу присъдата. Аз
нищо не съм писал и нищо не поддържам. Не поддържам жалбата на адв. К.. Искам да си
замина за Украйна. Не желая да се гледа жалбата и в мое отсъствие“ – в съдебното заседание
на 17.09.2021 г. (л. 91 – л. 92 от съдебната фаза на СРС), както и отново „Не поддържам
жалбата на адв. К..“ – в съдебното заседание на 20.09.2021 г. (л. 112/гръб от съдебната фаза
на СРС). Без съмнение, неколкократно използвания от подсъдимото лице израз „не
поддържам“, макар и чисто процесуално да е непрецизен, преценен в контекста на
цялостните му изявления, означава единствено и само, че подсъдимият не желае
разглеждане на делото му от въззивната инстанция, не желае обжалване на
първоинстанционната присъда, респективно чрез многократно употребения израз „не
поддържам“, особено придружен и от категоричното, че „Не желая да се обжалва нищо“,
всъщност оттегля жалбата на служебно назначения му защитник.
След като жалбата от служебно назначения защитник на подсъдимия е оттеглена от
последния, преди образуване на настоящото въззивно съдебно производство, следва да се
приеме, че липсват основания за последното, респективно за разглеждане по същество на
иницииралата го въззивна жалба, с оглед оттеглянето . Не са настъпили суспензивния и
деволутивен ефект на въззивната жалба, поради оттеглянето преди образуването на
въззивното производство. Последното може да се развие единствено и само по инициатива
на някоя от изрично оправомощените за това процесуални страни и при липса на такава
инициатива, респективно при изричното прекратяване по предвидения за това в чл. 324 от
НПК ред, чрез оттегляне на въззивната жалба, не са налице процесуални основания за
осъществяване правомощията на въззивната инстанция по инстанционен контрол.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 326, вр. чл. 324, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство пред СГС – НО, 10-ти въззивен състав, по
ВНОХД № 3821/2021 г.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Върховния
касационен съд, в петнадесет дневен срок от получаване на съобщението за него, на
основание чл. 346, т. 4 от НПК.
След влизане на настоящото определение в сила, делото да се върне на СРС – НО, за
архивирането му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4