Решение по КНАХД №2062/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Вирман“ ЕООД – гр. Варна, [ЕИК], срещу Решение № 876/14.07.2025 година на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 1414 по описа на съда за 2025 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 100553/11.02.2025 година на Заместник-кмета на Община Варна.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН. Касаторът изтъква, че не са обсъдени възраженията във въззивната жалба, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е посочено въз основа на какви обстоятелства и доказателства е прието за извършено нарушението, описано в наказателното постановление. Оспорва изводите на районния съд за доказаност на административното нарушение, както и за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че в наказателното постановление не е посочено коя разпоредба на Закона за управление на отпадъците забранява изхвърлянето на биоразградими отпадъци в контейнер, за да се счете същото за нерегламентирано, че не е конкретизирано коя от четирите форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 29, ал. 2 от ЗУО, е приета за осъществена. Счита, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и на издаденото наказателното постановление, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Заместник-кметът на Община Варна оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна съгласно Закона за правната помощ.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законния срок, поради което е допустима.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 100553/11.02.2025 година на Заместник-кмета на Община Варна, с което на „Вирман“ ЕООД за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗУО на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че при извършена на 11.12.2024 година проверка от служители на Община Варна, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 004972/11.12.2024 година, е установено, че „Вирман“ ЕООД, стопанисващо бар-ресторант „Часовника“, находящ се в гр. Варна, [улица], е изхвърлило биоразградими отпадъци от хранителен произход (остатъци от тестени изделия, остатъци от риба, черупки от яйца, утайка от кафе и др.) в 4 броя коша с черни полиетиленови чували (на местата на генериране в кухнята) заедно със смесени битови отпадъци и отпадъци от опаковки (пластмасови бутилки, полиетиленово фолио и полиетиленови торбички). Предвид констатираното, на 17.12.2024 година срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗУО, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, Районен съд – Варна е приел, че извършването на нарушението е доказано от събраните доказателства, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и размерът на наложената имуществена санкция.

В изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна констатира, че поради допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, а именно липса на събрани доказателства за спазване на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от страна на въззивника, не е възможна служебната проверка за допустимост на обжалваното решение.

От административнонаказателната преписка се установява, че наказателното постановление е връченопо пощата на 13.03.2025 г. на Я. Я. – пълномощник на управителя на дружеството С. Я. съгласно представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, по силата на което пълномощникът представлява дружеството пред всички общински органи и служби и има право да подписва, подава и получава всякакви документи, включително актове за административни нарушения и наказателни постановления. При това положение срокът за обжалване на наказателното постановление по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН изтича на 27.03.2025 г. (четвъртък, работен ден). Въззивната жалба носи входящ номер на Община Варна от 31.03.2025 г. На жалбата липсва отбелязване, че е получена по пощата, липсва и плик, от който да се установи датата на евентуалното й изпращане по пощата или с куриер. При насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. районният съд е отбелязал бланкетно, че е проверил процесуалните предпоставки, установени в нормите на чл. 59 и сл. от ЗАНН, но не е изложил конкретни мотиви въз основа на какво е приел въззивната жалба за подадена в срок. Също бланкетен е и изводът в решението, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Доказателства за датата на подаване или депозиране на жалбата не са представени или изискани от съда на нито един етап на въззивното производство до постановяване на обжалваното решение и такива не се установяват в делото. Това е пречка за провеждане на служебната проверка на касационната инстанция за допустимост на обжалваното решение, каквато й е вменена по чл. 218, ал. 2 от АПК.

Това налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на друг състав на районния съд, който да събере необходимите доказателства за датата на подаване на въззивната жалба, да формира съответен на тях извод за допустимостта й и да приложи произтичащите от него правни последици.

Претенциите за присъждане на съдебни разноски следва да се разгледат от районния съд при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, г. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 876/14.07.2025 година на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20243110201414 по описа на съда за 2025 година.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.