Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Червен бряг, 29.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова , като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №1238/2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. а. Р. с ЕГН **********, адрес: *** против Г.Т.А. с ЕГН **********, адрес: ***. Твърди се в
исковата молба, че с Решение №31/27.02.2013г. по гр.д.№846/2012г. на РС Червен
бряг било постановено местоживеенето на децата б.г.а.с ЕГН ********** и т.г.А.
с ЕГН ********** да е при баща им Г.Т.А. с ЕГН **********, като бил определен
режим на лични контакти на децата с майката Р.А.Р. както следва: всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 9-19 часа, както и за един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск с бащата. Р. била осъдена
със същото решение да заплаща издръжка на всяко от децата в размер на 80 лв.
считано от 26.11.2012г. Посочва се, че от 19.05.2017 г. децата заживели при
майката Р.А.Р. ***. Твърди се, че бащата не полага грижи за децата, не се
интересува от тях вкл. здравословното и психическото здраве. Не осигурява
финансова помощ и не задоволява материалните им потребности. Посочва се още в
исковата молба, че майката разполага с всички необходими материално битови
условия за отглеждане на децата, както и не страда от заболяване, което би и попречило
да полага грижи за тях. Твърди се в исковата молба, че са налице промяна в
обстоятелствата, които са довели до постановяване на решение №31/2013г. по
гр.д.№846/2012г. на РС Червен бряг. Иска се от съда да постанови решение, с
което да предостави упражняването на родителските права по отношение на б.г.а.и
т.г.А. на Р.А.Р., да бъде определен режим на лични срещи на бащата с децата
съобразно константната съдебна практика, да бъде осъден бащата да заплаща чрез
майката на всяко едно от децата издръжка в размер на 150 лв. за в бъдеще, както
и издръжка в размер на 130 лв. месечно за всяко от тях за минал период, а
именно от 18.12.2017-18.12.2018г. Претендират се направените съдебно деловодни
разноски.
С
определение №147/1.04.2019г. съдът е назначил на основание чл.47 ал6 от ГПК за
особен представител на ответника Г.Т.А. адв. Н.Н. ***.
На
основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на особения представител на ответника.
В законоустановения месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор с вх.№1779/4.04.2019г. в който адв. Н. взема становище за
допустимост на иска.
В съдебно заседание ищцата Р. а. Р. , редовно
призована се явява лично и с адв. И.В.,***. Страната и процесуалният и
представител поддържат исковата молба и молят съда да я уважи изцяло.
Ответникът,
редовно призован чрез адв.Н.Н. - не се
явява лично. Представлява се от пълномощник - адв.Ц. А. – АК-Плевен, който моли съда да
отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
След като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид
становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е и се установява от приобщеното заверено копие на удостоверение за
раждане от ***г., че родители на детето б.г.а.с ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Кнежа, са Р.А.Р. и Г.Т.А..
Не се спори по
делото и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане серия ЧБАР
№060165 от 09.10.2006г., че родители на т.г.А. с ЕГН **********, роден на ***г.
в гр.Червен бряг, са страните по делото.
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Решение
№31/27.02.2013г. по гр.д.№846/2012г. по описа на РС Червен бряг, че съдът
постановил местоживеенето на децата б.г.а., с ЕГН ********** и т.г.А., с ЕГН ********** да е при баща им Г.Т.А., с ЕГН ********** на адрес: ***;
родителските права спрямо децата б.г.а.,
с ЕГН ********** и т.г.А., с
ЕГН ********** да се упражняват от бащата
Г.Т.А., с ЕГН ********** и определил режим на лични контакти на децата
– б.г.а., с ЕГН ********** и т.г.А.,
с ЕГН ********** с майката Р.А.Р.,
с ЕГН ********** *** всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09:00
до 19:00 часа, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с
платеният годишен отпуск на бащата като майката следва да взима и оставя
детето от дома на бащата. Със същото решение Р.А.Р.,
с ЕГН ********** *** била осъдена да
заплаща на Г.Т.А., с ЕГН **********, на адрес: ***, като баща и законен представител на малолетните
деца б.г.а., с ЕГН ********** и
т.г.А., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 80 (осемдесет) лв.
за всяко едно от децата, считано от 26.11.2012 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска. Решението
влязло в сила на 22.03.2013г.
Безспорно по делото е и се установява от приобщеното
удостоверение изх.№ 2495/29.11.2018г., издадено от ***“ с.Г., че Б. А. е записана като ученичка в 7 клас
през учебната 2018/2019г. и детето
редовно посещава учебните занятия.
Безспорно по делото е и се установява от приобщеното
удостоверение изх.№ 2494/29.11.2018г., издадено от ***, че Т. А. е записан като ученик в 5 клас през
учебната 2018/2019г. и ученикът редовно
посещава учебните занятия.
Не се спори и относно обстоятелството, че от
03.12.2018г. ищцата е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“
гр.Червен бряг. В тази насока е заверено копие на служебна бележка изх.№
60-04-46326/03.12.2018г. и оригинал на служебна бележка изх.№ 60-04-392/29.03.2019г.
Спорно по делото е налице ли са изменение на обстоятелствата, при които са били постановени
мерките относно упражняване на родителските права и режим на лични отношения с
децата и в какво се изразява промяната, налице ли е влошаване на условията при
правоимащия родител или подобряване на съществувалата ситуация при другия
родител, съществуват ли нововъзникнали
юридически факти, които да се отразяват
върху ефективността на постановените по-рано мерки и отразяват ли се на
положението на децата и ефективността на наложените мерки.
За установяване на спорните обстоятелства по
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Видно от социален доклад с вх.№2360/10.05.2019г. издаден от ДСП
Червен бряг, Р.Р. и Г.А. са живели на семейни начала през 2001г. като от
съвместното им съжителство имат две деца – т.г.А. на 12г. и б.г.а.на 15г. На
05.11.2012г. Р.Р. напуснала семейното жилище.
До 2016г. двете деца са се отглеждали от бащата и бабата по бащина линия.
През 2015г. на Г.А. било наложено наказание „лишаване от свобода“, като оттогава грижите за децата са поети от
майката. Последната съжителства на семейни начала със С. Е. А. в жилище,
собственост на бабата на А., което се
състои се от три стаи с добри хигиенно-битови
условия. Р.Р. е безработна, регистрирана в ДБТ-Червен бряг. Съжителстващия с
нея Сашо Асенов работи в сферата на строителството. Видно от социалния доклад ответникът се намира
понастоящем в *** като периодично се прибира в България. Във връзка с проблемното
поведение на двете деца, същите са насочени да ползват услугите на ЦОП-Червен
бряг. От извършената социална работа до момента, майката отчита положителни
резултати. Установява се от социалния доклад, че детето Борислава Ангелова споделила пред социалния работник за
осъществяване на психически и физически тормоз от страна на баща си, че докато
е живяла при баща си, в резултат на злоупотреба с алкохол от страна на
последния. Контактите на децата с бащата се осъществяват предимно по телефона,
а личните срещи били редки. При
последния телефонен разговор между Борислава и Г.А., проведен на 17.02.2019г. детето било обиждано и
заплашвано от ответника. Видно от
социалния доклад по молба на б.г.а.е образувано производство по ЗЗДН. С Решение
№157 от 24.04.2019г. на РС Червен бряг са постановени мерки за закрила в полза
на детето по отношение на Г.Т.А., а именно да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо непълнолетната , да я приближава на по-малко от 200 м
обитаваното от пострадалата жилище, както и местата за социални контакти и
отдих, за срок от 18 месеца. Издадена била и заповед за защита с горното
съдържание. От социалния доклад се установява още, че родителите не поддържат
контакти помежду си. В резултат на
поведението на родителя Т. А. се страхува да остава само и понякога проявява
агресия към други деца. Детето не желае да разговаря с баща си, и се страхува
от него. Становището на ДСП-Червен бряг е , че майката задоволява потребностите им, показва отговорно отношение
за правилното развитие на децата и има подкрепата на съжителстващия с нея и
родителите си.
По делото са приобщени гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката В. И. А. /майка на ответника/. От
показанията на свидетелката се установява, че Г.А. и изпращал парични
средства няколкократно като сумите
варирали от 50 лв. до 150 лв. Свидетелката е категорична, че с изпратените
средства е закупувала дрехи, обувки и др.вещи на децата, както и им е
предоставяла на ръка пари вкл. за рождени дни.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката. Показанията на
св. А. съдържат противоречиви твърдения- от една страна ответника е изпращал
лично на ищцата два или три пъти пари, а от друга - парите никога не са били
давани на ищцата, а са престирани на децата частично или в цялост. Въпреки
обстоятелството, че свидетелката не конкретизира датите, на които ответникът е
изпращал финансови средства, предвид признанието, че последния ги е издиктувал
по телефона дни преди съдебното заседание и признанието, че в резултат на
прекаран инсулт не си спомня точно, както и близката родствена връзка с А. и пряка
заинтересованост от изхода на делото и иска за издръжка, съдът не кредитира с
доверие показанията й в частта относно извършвани плащания на парични суми за
задоволяване на потребностите на децата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения и искането
приема, че е сезиран иск с правна квалификация чл.59 ал.9 от СК и иск по чл.149 СК.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК допуска
промяна досежно вече постановените мерки /в случая с решение №31/27.02.2013г.
по гр.д.№846/2012г. по описа на РС Червен бряг /, относно местоживеенето и
упражняване на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца и съответни
мерки за контакт с другия родител, при изменение на обстоятелствата. Въпросът
кой от родителите да поеме грижата по отглеждането и възпитаването на детето,
съдът решава след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности /чл.
59, ал. 4 от СК/. Задължителните указания и
разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. повеляват при решаването на спора
относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца
при развод, съдът да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно
естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските
качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и
отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата
след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с
които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор
има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка
са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК. Такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр Д. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело №
1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разяснено, че тъй като в
задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено,
че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на
кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права,
единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими
в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества
на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в
по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода
(включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица),
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на
живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Изхождайки именно от
задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в
решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV гр. о. на ВКС е
изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна - съдът следва да вземе предвид
всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за
интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи
и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези
обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на
детето. Така решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, IV
гр. о.
В конкретния случай съдът установи доказателства за промяна
в възпитателските качества на бащата, както и
полаганите до момента грижи и отношение към децата.
Доказа се по делото, че родителя, на когото са
предоставени родителските права, по същество не живее в България като е преустановил
упражняването им и полагането на грижи и възпитание на децата от м.07.2017г. От този момент до датата на
подаване на исковата молба, цялостното отглеждане е поето от майката, която се
стреми да задоволява потребностите им въпреки влошеното си финансово
състояние. Последната полага съразмерни
възпитателските умения и грижи. Не са налице доказателства за
неблагоприятно въздействие от
поведението на ищцата върху развитието на децата. При отглеждането на непълнолетните, ищцата се ползва от подкрепата на Център за
обществена подкрепа. Действително майката е безработна, но няма данни
потребностите на децата да не са задоволявани през периода от м.07.2018г. до
настоящия момент. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се налага
извода, че майката е родителят, който е по-пригоден да упражнява родителските
права към настоящия момент. Местоживеенето
на децата е по местоживеене ***. същевременно и двете деца са записани в учебно
заведение в същото населено място, в което живеят. В тази насока е и социалния
доклад на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг.
При преглед на възпитателските качества на всеки
от родителите, съдът установи, че майката
е тази, която при наличие на проблеми в поведението на двете непълнолетни деца
е потърсила съдействие от ЦОП и видно от социалния доклад са налице положителни
резултати, касаещи поведението на децата. По отношение на моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от майката грижи
към децата, на изразената готовност да
живее с тях не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, както и предвид пола на детето б.г.а.и възрастта на т.г.А., с оглед техните нужди и изследване към кого от двамата родители в
по-голяма са привързани и
защо, съдът приема за доказано от социалния доклад
по делото, че родителя с по-голям родителски капацитет е именно ищцата. Последната разполага с помощ от лицето, с
което живее на семейни начала и бабата
по майчина линия, на които при нужда може да разчита. Не може да бъде
игнорирано и обстоятелството, че са налице предпоставките за правилно
отглеждане и възпитание от страна на Р.Р., доказателство за което е обстоятелството, че децата редовно
посещават училище. При направената комплексна оценка на материалните условия на живот на последната вкл. населеното място, в което живеят
майката и децата, обема
социални услуги в него и инфраструктурата, съдът счита, че са налице всички необходими предпоставки за
правилното отглеждане и възпитание на децата
включително осигуряването
на среда, подходяща и гарантираща на децата съответно образование.
Същевременно родителя, на когото са
предоставени родителските права, не полага фактически грижи за своите деца.
Обратно видно от социалния доклад,
контактите с непълнолетните оказват изключително негативно влияние върху
развитието на децата – Б. Ангелова споделя за отправяни заплахи, обиди и
цинични думи, а детето Г.А. се страхува да остава само.
Ето защо съдът приема, че е налице изменение в
обстоятелствата, поради което иска по чл.59, ал.9 СК е основателен и режима
определен в Решение №31/27.02.2013г. по гр.д.№846/2012г. по описа на РС Червен
бряг следва да бъде изменен като родителските права се предоставят на майката,
която да ги упражнява за в бъдеще. Целта
на режима на личните
отношения е да се постигне възможност децата да растат и се развиват
под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и
негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази
причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите
отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат,
включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и
бащата. В
тази насока е и Конвенцията за правата на детето/ ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991г., в сила от 03.07.1991г./, която формира фокус върху детето като
пълноправен носител на права с широк спектър – граждански, икономически,
социални и културни, което като член на обществото заслужава уважение и
зачитане като се държи сметка за детската уязвимост, изискваща прилагане на
адекватни мерки. Чл.3 пар.1 от
Конвенцията за правата на детето гарантира на детето правото неговите най-добри
интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно
съображение във всички актове и действия, които се отнасят за него – както в
публичната сфера, така и в частната сфера. Според чл. 12 КПД (§ 1) държавите –
страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да ги изразява
свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се
придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. (§ 2) За тази
цел на детето е предоставена по-специална възможност да бъде изслушано при
всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или
пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответстващ на
процедурните правила на националното законодателство. Очевидно е от
текста на посочената норма, че принципът за участие е ориентиран не толкова към
отношенията родители – деца, а към органите на публичната власт.
Настоящият съдебен състав
приема, че с оглед прякото приложение на чл.12 от Конвенцията за правата на
детето, както и за да предотврати
изправяне на детето пред съда, с което да му бъде причинена травма, емоционално
или психическо страдание, чрез социалния
работник към ДСП-Червен бряг, работил по случая и обективирал социален доклад с
вх.№ вх.№2360/10.05.2019г., индиректно,
съдът се запозна със становището на децата, а именно изразено желание да живеят
със своята майка и мотивите за това.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че са налице нови обстоятелства, които да се отразяват
на положението на децата и на ефикасността на мерките, определени в решение
№31/27.02.2013г. по гр.д.№846/2012г. по описа на РС Червен бряг, поради което
иска на Р. а. Р. с правно основание чл.59, ал.9 СК следва да
бъде уважен като основателен и доказан. Следва да бъде осъден ответника да
заплаща издръжка на всяко от своите ненавършили пълнолетие деца в размер на
150.00 лв. , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
По
отношение на иска по чл.149 СК / иск за издръжка за изминал периода/, съдът
счита, че искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК - една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Следователно
минималния размер месечна издръжка за м.11 и 12. 2017г. възлиза на сумата
от 115 лв., а за периода м.01.-м.11.2018
г. – по 127,50 лв. За разликата до 130
лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Несъмнено е и не се оспорва от
ответника, че децата са живели в този период при своята майка, която е поела изцяло
непосредствените грижи за тях и осигуряването на издръжката им, а бащата не е
участвал в отглеждането и не е предоставяла средства за издръжката на сина си и дъщеря си. Дори да се приеме, че ответникът
е изпращал парични суми на децата си, то това е било инциденто и не в изпълнение
на задължението си по чл.143 СК.
С оглед
изложеното, отчитайки в съвкупност възрастта и нуждите на децата,
както и предвид липсата на доказателства
за възможностите на ответника, обстоятелството, че майката е
безработна,
съдът намира, че общата месечна издръжка, която ищцата и
ответникът са били длъжни и обективно са
могли да осигуряват през същия период на непълнолетните си деца, е възлизала общо
на поне 300.00 лева месечно за всяко от децата, за да бъдат адекватно
посрещнати нуждите на непълнолетните от облекло, храна, отопление,
учебници, учебни помагала, дневни пари, транспорт, медицински грижи и др., но
също и свързаните с естествените потребности на всяко дете от социален живот и
развлечения. За всяко от децата, съдът счита за напълно
справедливо да бъде разпределен по равно между двамата родители, т.е по 150.00
лв., вземайки предвид от една страна факта, че бащата не е
участвал по никакъв начин в ежедневните грижи за сина си и дъщеря
си, а от друга страна разходите на майката, която при
съвместното живеене с децата не само е полагала сам
усилията за отглеждането и възпитаниетоим, но също така е предоставяла
издръжка в натура и е посрещала разходите за домакинството, част
от които са били в полза на непълнолетните.
Същевременно по делото не се депозираха доказателства за
възможностите на ответника, както и
получавани доходи от последния през претендирания период, ето защо съдът
приема, че следва да определи издръжка за м.11.2017г. и м.12.2017г. сумата от 115 лв. месечно, а за периода м.01-17.12.2018г.
– сумата от 127,50 лв. за всяко от
децата. За разликата до 130 лв. за м.11- м. 12.2017г.
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно, а безусловният му характер цели гарантиране начин на живот и
развитие на детето, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно и
обезпечаваха заедно издръжката му, а несъмнено първото и най-важно задължение
на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му осигури условия
да отрасне здраво и да се образова.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
деловодни разноски за държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение за сумата от 500 лв. или общо 525 лв. Следва ответникът
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Червен бряг сумата от 300 лв. за
особен представител, както и държавни такси общо в размер на 122,40 лв. за исковете
по чл.149 СК, както и държавни такси общо в размер на 432 лв. за исковете по чл.143 СК или сумата от 854,
40 лв.
По така
изложените съображения съдът,
РЕШИ
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, определените с решение
№31/27.02.2013г. по гр.д.№846/2012г. по описа на РС Червен бряг МЕРКИ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА по отношение на децата б.г.а.с ЕГН **********и
т.г.А. с ЕГН **********, В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетните деца б.г.а.с
ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Кнежа
и т.г.А. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг, на майката Р.
а. Р. с ЕГН **********, адрес: *** и определя
местоживеене на децата при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА
бащата Г.Т.А.
с ЕГН **********, адрес: *** с децата б.г.а.с ЕГН ********** и т.г.А. с
ЕГН **********, КАКТО
СЛЕДВА: всяка първа и трета и събота или неделя от месеца от
10 ч. в събота до 16, 00 часа в неделя без преспиване при бащата, както и да го
взема по две седмици през лятната ваканция, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА
на основание чл.59, ал.9 вр.
чл.143 СК Г.Т.А.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на всяко от децата б.г.а.с ЕГН **********и т.г.А. с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и
законен представител Р. а. Р. с ЕГН **********, адрес: ***, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв
/сто и петдесет лева/, платими до 30-то число на
съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание
чл.149 СК Г.Т.А.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на б.г.а.с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законна представителка, сумата от 1505/ хиляда петстотин и пет/
лева за минал период, а именно за периода м.11.2017-м.11.2018г., като за разликата до 1560 лв. отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.149 СК Г.Т.А.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на т.г.А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законна представителка, сумата от 1505/хиляда петстотин и пет/
лева за минал период, а именно за периода м.11.2017-м.11.2018г., като за разликата до 1560 лв. отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Т.А.
с ЕГН **********, адрес: *** да плати на Р. а.
Р. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лв. направени деловодни разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.Т.А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по
сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 854, 40 / осемстотин петдесет и
четири лева и четиридесет стотинки/ лв.
, от които сумата от 300 лв. за особен
представител, както и държавни такси общо в размер на 122,40 лв. за исковете по чл.149 СК, както и
държавни такси общо в размер на 432 лв.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените суми за издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: