Присъда по дело №1991/2021 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 13 |
| Дата: | 17 март 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Камелия Георгиева Ненкова |
| Дело: | 20211720201991 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към присъда № 13/17.03.2022г. по НОХД № 1991/2021 г. по
-ти
описа на Районен съд гр.Перник, VI наказателен състав
Районна прокуратура Перник е внесла обвинителен акт срещу С. П. П.,
ЕГН ********** затова, че на 01.04.2021г. в гр. Перник, в сградата на Първо
РУ – гр. Перник, находяща се в гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, пред
надлежен орган на властта /орган на досъдебното производство – разследващ
полицай при Първо РУ – гр. Перник М.П.И./, като свидетел /по досъдебно
производство № 610/2020 г. по описа на Първо РУ – гр. Перник/ устно /при
проведен разпит/ и писмено /в протокол за проведен разпит на свидетел от
дата 01.04.2021 г./ съзнателно потвърдила неистина /, че на 28.11.2020 г., в с.
Д., общ. П., И.П.П. не е управлявал лек автомобил марка/модел „Хюндай
Атос“, с рег. № **** – същият не се е качвал в лекия автомобил и през цялото
време е стоял отвън до него/ - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание, регламентирано НПК, в Част
четвърта „Съдебно производство“, Глава деветнадесета „Подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, страните са взели
становища по отношение на всички въпроси, визирани в чл. 248 НПК.
Обсъдена е и възможността делото да бъде разгледано по реда на някоя от
изчерпателно посочените в НПК /numerus clausus/ диференцирани процедури
в НПК. Направено е искане от защитата на подсъдимата делото да протече по
реда на диференцираната процедура на глава 27 НПК, а именно съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК - да не бъдат разпитвани
непосредствено всички свидетели, като при постановяване на присъдата да
бъдат използвани всички доказателства така, както са събрани по
досъдебното производство. Процесуалните представители на подсъдимата
адв. К. и адв. М., както и подсъдимата П. са изразили съгласие при
постановяване на присъдата да бъдат използвани материалите, находящи се в
ДП № 562/2021 г. по описа на Първо РУ - Перник като същите да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото, доколкото действията
по разследване са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК по
аргумент на разпоредбата на чл. 372, ал. 3 НПК. Прокурорът се солидаризира
към това искане.
Съдът, след преценка на направеното от станите в производството
искане го е одобрил, доколкото са налице предпоставите за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК като е обявил на страните,
че при постановяване на присъдата, ще ползва съдържанието на всички
материали по ДП № 562/2021 г. по описа на Първо РУ-ОДМВР-Перник, пр.
пр. № 3336/2021г. по описа на РП-Перник - писмени материали - справка от
УИС на ПРБ /л. 6/; справка за съдимост /л. 9/, протокол за разпит на свидетел
/л. 12/, справка от ОД МВР – Перник /л. 15/ и заверени копия по НОХД №
854/2021 г. по описа на РС[1]Перник /л. 16-87/, както и останалите писмени
материали, находящи се в същото.
1
В пледоарията си представителят на прокуратурата поддържа
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като моли съда да
признае подсъдимата за виновна за извършено престъпление, съобразно
приетата в същия правна квалификация. Застъпва в пледоарията си доводи, че
не е необходимо събиране на други доказателства, тъй като наличните дават
достатъчно ясна представа, с оглед изясняване на фактическата обстановка.
Излага довод, че братът на подсъдимата /И.П./ е бил признат за виновен за
извършване на престъпление с правна квалификацфия по чл. 343б, ал. 1 НК с
влязъл в сила съдебен акт – Определение за одобряване на споразумение и
това обстоятелство е безспорно по делото.
Акцентира, че именно във връзка с това производство, развило се пред
РС Перник срещу П, бил и проведеният разпит на подсъдимата П., в
качеството й на свидетел по досъдебно производство № 610/2020 г. по описа
на Първо РУ – гр. Перник. Прокурорът излага доводи, че при извършване на
разпита подсъдимата описва случая на извършена полицейска проверка на
28.11.2020г. в село Д., община П., по отношение на И.П. като, същата
недвусмислено заявила, че на 28.11.2020 г., в с. Д., общ. П., И.П.П. не е
управлявал лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“, с рег. № **** –
същият не се е качвал в лекия автомобил и през цялото време е стоял отвън до
него.
На следващо място, в пледоарията си представителят на държавното
обвинение сочи, че П. е изразила твърдение като свидетел, което се намира в
директно и пряко противоречие с факт, приет като безспорно доказан, с
влязъл в сила акт. Предвид изложеното нейното деяние е съставомерно от
обективна и субективна страна по чл. 290, ал. 1 НК според представятеля на
държавното обвинение.
В заключение прокурорът пледира, че обвинителната теза е изцяло и
напълно доказана, а подсъдимата С.П., е извършила вмененото й
престъпление, и следва да бъде призната за виновна по него. Сочи, че същата
е имала процесулана възможност да се откаже да свидетелства, тъй като са й
били разяснени правата й в тази насока, но съзнателно е избрала да не се
възползва от тях.
Предлага на съда подсъдимата да бъде призната за виновна за
извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като й наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца, определено по реда на чл. 54
НК, като изтърпяването му бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК с
изпитателен срок от три години. Предлага като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимата, семейното й положение и трудова ангажираност, както и че е
лъжесвидетелствала в полза на брат си, който се явява нейн близък роднина.
Няма отегчаващи вината обстоятелства. По въпроса за мярката за
неотклонение „Подписка“ пледира същата да се отмени.
В хода на съдебните прения защитата на подсъдимата, осъществявана
2
съвместно от адв. М. и адв. К. пледира, че обвинението, за което
подзащитената им е предадена на съд в настоящото производство не е
доказано както от субективна, така и от обективна страна.
Излага се защитна теза, че обвинението за престъпление по чл. 290, ал.
1 НК не е доказано, тъй като се гради единствено на съдебен акт, който е
влязъл в сила-споразумение, чиято правна природа и практическата такава
предполага признание на вина от страна на подсъдимия И.П.. Излагат се
доводи, че доколкото И.П., въпреки, че се е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б НК, но не е признал
фактите и обстоятелствата, въз основа на които му е повдигнато обвинение не
може да се приеме, че е изразил съгласие с обстоятелствената част на
обвинителния акт. Адв. М. посочва, че нито в настоящото производство, нито
в предходното дело е обсъждано обстоятелството дали П, изобщо е
управлявал автомобила, дали и как С.П. е възприела каквито и да било
обстоятелства. Според защитата тези твърдения категорично не са били обект
нито на доказване и не са били обект на преценка от съдебния състав, който е
одобрил споразумението.
На следващо място, защитата алтернативно сочи, че дори и да се
приеме от съда, че П. е дала някаква невярна информация в предходното
производство, категорично от материалите в настоящото производство е
видно, че нейните показания не са опорочили преценката на съда и не са го
възпрепятствали при вземане на решението му. Следователно, съдът не е бил
подведен и не е взел неправилно решение, доколкото е имал възможност
правилно да оцени обстановката и то именно в резултат на тези показания.
Защитата излага теза за неизяснена напълно фактическа обстановка, която не
би могла да доведе до релевантни правни изводи, които да обосноват
обвинителната теза, още по[1]малко за един осъдителен съдебен акт спрямо
подсъдимата. В този смисъл моли съда да приеме, че обвинението за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НПК е недоказано. Отделно от изложеното,
защитата алтернативно сочи, че дори и съдът да приеме, че подсъдимата е
виновна в извършване на престъплението, за което е предадена съд, моли да
съобрази и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, а именно да приеме,
че деянието не е произвело никави общественоопасни последици и е явно
незначително.
В този смисъл, се предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да
признае подсъдимата С.П. за невиновна и да я оправдае по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата С.П. в последната си дума не се признава за виновна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено
следното:
3
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата С.П.П. е родена на ****5 год. в гр.П., с постоянен и настоящ
адрес: с. Д., общ. Перник, ул. ****. Българка е, с българско гражданство, със
**** образование. Семейното й положение е ****, работи като **** към
********** гр. С.. Неосъждана.
На 28.11.2020 г. св. С.Н.П. на длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР - гр. Перник и св. Р.К.В. на длъжност
„командир на отделение“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - гр.
Перник, изпълнявали служебните си задължения, свързани с охрана на
безопасността на пътното движение на територията на 01 РУ ОД МВР - гр.
Перник като авто патрул № 149.
На същата дата, около 19:05ч. в с. Д., общ. Перник, ул. „Миньор“,
забелязали движещ се по ул. „14-та“ лек автомобил с марка„Хюндай“, модел „
Атос“ и с peг. № *******, който спрял непосредствено преди кръстовището
на ул. „14- та“ като в момента, в който водачът на превозното средство
забелязал присъствието на органите на реда потеглил на заден ход, обратно
по същата улица. При констатиране на това необичайно поведение от страна
на водача на лекия автомобил полицейските служители потеглили след него
като на около 50 метра след кръстовището на ул. „14- та“ в с. Д. го застигнали
и го спрели за извършване на проверка. След като св. Р.К.В. установил
самоличността на водача- И.П.П. били предприети действия за извършване на
проба за установяване дали водача е употребил алкохол. Пробата била
извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер
ARSM – 0054 като отчела положителен резултат. В издишания въздух от П,
било отчетено наличие на алкохол при стойност 2.62 промила на хиляда.
За това св. С.П. съставил на И.П. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA с бл. № 277503/28.11.2020г. Видно от
съдържанието на АУАН, П, го подписал като не е изложил възражения за
описаните констатции. Липсва и същият да е отказал да получи препис от
съставения АУАН /л.57 от д.п/.
Св. П. и св. В.в дали и талон за изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта номер 075954 на П,, което да се извърши
чрез медицинско и химическо изследване. /л.58 от д.п/. При транспортирането
на П, от двамата полицейски служители до ЦСМП - гр. Перник, същият
отказал да даде кръвна проба както и всякакви други данни – като заявил, че
не е употребил алкохол /л.59 от д.п/.
По случая било образувано досъдебно производство № 610/2020г. по
описа на 01 РУ ОД МВР - гр. Перник за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК от И.П.. При извършване на процесулано следствените действия по
ДП № 610/2020г., за изясняване на фактическите обстоятелства по
разследването бил извършен разпит на С. ПЛ. П., която има роднинска връзка
с И.П. по права линия- същата се явява негова сестра.
4
На 01.04.2021г. П. се явила в 01 РУ ОД МВР - гр. Перник за разпит от
водещия разследването по досъдебното производство № 610/2020г.,
разследващ полицай към Сектор „Разследване Първо РУ - гр. Перник“ при
Отдел „Разследване“ на ОД МВР - гр. Перник - св. М.П.И..
Преди извършване на разпита на П., св. М.И. надлежно й разяснил всички
права и задължения в качеството й на свидетел по досъдебното производство.
Било й обяснено съдържанието на нормите на чл. 121, ал. 1 НПК, както и
процесуланата възможност, която същата има на основание чл. 119 НПК като
сестра на П,, да откаже да бъде свидетел. Подсъдимата П. била предупредена
и за отговорността, която ще понесе при лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1
НК.
С.П. удостоверила чрез полагането на подпис върху протокола за разпит,
че е била уведомена за правата и задълженията си като свидетел по №
610/2020г. /л.54 от д.п/ като ясно изразила желание, че желае да свидетелства,
което се потвърждава както от цитирания протокол, така и от разпита на
разследващия полицай- М.И.- лист 12 от настоящото ДП, в което същият в
детайли излага как е протекъл разпита по ДП№610/2020 по описа на 01 РУ-
ОДМВР-Перник, на тази към онзи момент свидетелка, и как същият изрично
и е разяснил правата и устно и писмено в протокола, преди провеждането на
разпита, както и фактите, които същата е изложила в разпита си пред него,
подписан като съдържание от нея без забележки.
По време на проведения разпит от разследващ полицай към Сектор
„Разследване Първо РУ - гр. Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР -
гр. Перник - св. М.П.И., С.П. устно заявила, че на 28.11.2020г. баба й
починала и Г.Н. П. - съпруга на брат й И.П.П., трябвало да изкара паркирания
в двора на къщата в с. Д., общ. П. лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“
с peг. № *******, за да може да влезе катафалката. Г. П. преместила лекия
автомобил пред къщата на самата улица „Четиринадесета“. Вечерта след
погребението лицето Г. П. запалила лекия атомобил, за да поработи на място,
за да може да позареди акумулатора и да отработи. През това време П.
заявила, че тя и брат й И.П. останали отвън до колата, която била със запален
двигател и работела на място. Същевременно по улицата минал полицейски
патрул, като полицейските служители видели, че двамата са до колата. Те
извършили проверка, в рамките на която настояли И.П. да даде проба за
установяване употреба на алкохол. Според твърденията на П. брат й отказвал
да направи това, но въпросните полицейски служители насила го накарали да
го стори, при което той се съгласил, за да си няма неприятности. „След това
полицаите отново насила накарали И.П. да тръгне с тях, за да даде кръв за
изследване и, въпреки че той не желаел, те го качили в патрулния си
автомобил и потеглили с него“. В заключение С.П. изрично посочила, че
брат й /т.е. И.П.П./ изобщо не се е качвал в лекия автомобил марка/модел
„Хюндай Атос“, с peг. № *******/“.
Така направените в устна форма изявления на С.П. били дословно
записани в изготвения протокол за проведен разпит на свидетел /л.54 от ДП/.
Протоколът за разпит след неговото съставяне бил прочетен лично от С. ПЛ.
5
П. като след запознаване със съдържанието му тя удостоверила с подписа си,
че показанията й са записани правилно и така както ги е възпроизвела. В
самия протокол присъстват и преди самия разпит на П., възпроизведени
дословно като съдържание и цитираните разпоредби на НПК. Тези
обстоятелства се съдържат и в разпита на св. М.И. по настоящото ДП.
След приключване на действията по разследването по образуваното
досъдебно производство № 610/2020г. Районна прокуратура - гр. Перник
внесла обвинителен акт срещу И.П.П. за извършено от него престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 28.11.2020г. в с. Д., общ. Перник е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка/модел „Хюндай
Атос“ с per. № *******/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2.62 промила на хиляда, което било установено по
надлежния ред.
Било образувано НОХД № 854/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Перник, което приключило с постановено протоколно определение № 42 от
12.07.2021 г., с което било одобрено споразумение за решаване на делото.
И.П.П. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, за това, че на 28.11.2020г. в с. Д., общ. Перник е управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“ с peг.
№ *******/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2.62 промила на хиляда, което било установено по надлежния ред. В
самото производство П, заявил, изрично декларация- че се признава за
виновен, по повдигното му обвинение и че е подписал доброволно
споразумението.
Така изложените от С.П. твърдения за това, че брат й И.П. на 28.11.2020г.
в с. Д., общ. Перник не е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка/модел „Хюндай Атос“, с peг. № *******, изложени по време
на осъществения спрямо нея разпит по досъдебното производство №
610/2020г., от водещия разследването св. М.П.И. се намират в абсолютна
смислова и събитийна несъвместимост с приетото от съда по делото.
Така при извършване на разпит по досъдебното производство №
610/2020г., С.П. като свидетел съзнателно потвърдила неистина, че на
28.11.2020г. в с. Д., общ. Перник И.П. не е управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“, с peг. № ******* –
същият не се е качвал в лекия автомобил и през цялото време е стоял отвън до
него, въпреки предупреждението за отговорността която ще понесе устно
/при проведен разпит/ и писмено /в протокол за проведен разпит на свидетел
от дата 01.04.2021 г./ за лъжесвидетелстване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Предвид реда на протичане на настоящото производство при
приложение на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 НПК, глава 27-
6
НПК „Съкратено съдебно следствие”, че структурата и съдържанието на
мотивите към присъдата по принцип не се различават от тези на присъда,
постановена при разглеждане на делото по общия ред – изисква се цялостен
анализ на доказателствата, излагане на съображения по противоречията на
доказателствените материали. Единственото специфично ограничение е, че
при постановяване на присъдата, съдът не може да преразглежда
положителната си оценка, предмет на определението по чл. 372, ал. 3 НПК,
относно спазването на реда и условията за извършване на досъдебните
следствени действия, с които са били приобщени съответните свидетелски
показания.
Така описаната фактическа обстановка, съдът прие въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и въз основа на
приобщените по реда на чл.371, т. 1 НПК, доказателствени източници,
прочетени и приети по делото на основание чл. 373 ал. 1 вр. чл. 372 ал. 3 и чл.
283 от НПК, а именно -Протокол за разпит на свидетел М.П.И. /л. 12 от ДП/;
Справка за съдимост /л.9 от ДП/; заверени копия на НОХД № 854/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Перник /л. 16 – 87 от ДП /; поименна справка от
ОД МВР - гр. Перник /л. 15 от Д/; справка от УИС на ПРБ /л. 6 от ДП/;
протокол за разпит на свидетел С.П. /л.54 от ДП/; АУАН Серия GA с бл. №
277503/28.11.2020г. /л.57 от ДП/; талон за изследване с номер 075954 /л.58 от
ДП/; справка картон на водача /л.60-61 от ДП/.
Описаните доказатлества и доказателствени средства настоящият
състав е прочел, приел и приложил като доказателства по делото.
Материалите, които са събрани по ДП № 562/2021 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР - Перник, пр. пр. № 3336/2021г. по описа на РП-Перник,
които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, са именно:
постановление за привличане на обвиняем и разпит към същото, справка от
УИС на ПРБ / частично, доколкото дава данни за лицето /лист 6/; справка за
съдимост на подсъдимата /лист 9/, протокол за разпит на свидетел /лист 12/,
справка от ОД МВР – Перник /лист 15/ и заверени копия по НОХД №
854/2021 г. по описа на РС[1]Перник /лист 16-87/, за които в хода на
съдебните прения е одобрено съгласие по чл.372, ал.3 НПК както и
останалите писмени материали, находящи се в кориците на ДП.
Съдът поставя в основата на своите изводи гореописаните
доказателства, които по категоричен начин изясняват фактическата
обстановка по делото и не се намират в противоречие помежду си, а
еднозначно установяват релевантните факти по делото, касаещи главния
предмет на доказване по същото.
На първо място приетите, прочетени и приложени по настоящото дело
писмени доказателства, в това число и АУАН Серия GA с бл. №
277503/28.11.2020г. /л.57 от д.п/; талон за изследване с номер 075954 /л.58 от
д.п/; справка картон на водача /л.60-61 от д.п/, както и останалите материали
от НОХД № 854/2021 г. по описа на РС[1]Перник /лист 16-87/, в това число и
представеното споразумение за решеване на НОХД №854/2021 Г. на ПРС и
протокола от с.з., с което същото е било одобрено и лицето осъдено за
7
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, изясняват по безспорен начин причината за
извършване на разпита на подсъдимата П., в качеството й на свидетел по
образуваното досъдебното производство № 610/2020г по описа на 01 РУ при
ОДМВР-Перник.В този смисъл с тях се доказва категорично, че на
28.11.2020г. на И.П. е управлявал процесното МПС под въздействие на
алкохол, в противовес със заявената теза от сестра му в разпита си, като
свидетел, че същият на този ден не е управлявал автомобила и „насила
полицейските служители са го тествали” /елемент от главния факт на
доказазване по цитираното дело, арг.чл.102 НПК/.
По тези съображения съдът приема, че изложените факти в цитираните
писмени документи са достоверни, отразени са обективно и съответстват на
останалия доказателствен материал по делото. В този смисъл съдът ги
кредитира изцяло.
На следвщо място, съдът прие за доказана описаната фактическа
обстановка като взе предвид и заверените копия на НОХД № 854/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Перник /л. 16 – 87 от д.п/.
От тяхното съдържание и техния анализ безспорно се установява, факт,
за който и не се спори по делото, а именно, че И.П. с постановено протоколно
определение № 42 от 12.07.2021 г., постановено по НОХД № 854/2021 г. по
описа на РС[1]Перник, с което било одобрено споразумение за решаване на
делото е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, за това, че на 28.11.2020г. в с. Д., общ. Перник е управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“ с per.
№ *******/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2.62 промила на хиляда, което било установено по надлежния ред.
Доколкото районният съд, разглеждал НОХД № 854/2021 г. по описа на
РС[1]Перник, е извършил преценка за законосъобразност на споразумението
и е приел, че същото съответства на закона и морала, поради което е одобрил
и споразумението за решаване на делото, ведно с направените изявления на П,
за това, че е признал вината си по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, настоящият състав приема, че тези факти
са от правно и фактическо естество, което доказва безспорно приетата
фактическа обстановка, в частта касаеща обстоятелството, че на
инкриминираната дата по цитираното дело- 28.11.2020г., е било извършено
процесното деяние от подсъдимия П, – тоест доказано е -извършеното деяние,
неговият автор, механизмът на деянието, вината и правната му квалификация.
Тъкмо в тази насока настоящият състав приема, че след като с определението
на районния съд, с което е приключило НОХД № 854/2021г. по описа на
Районен съд - гр. Перник, е прието и доказано при признание на вина от
подсъдимият, че същият е управлявал процесното МПС под въздействие на
алкохол на посочената дата, то безспорно в разпита си в качеството на
свидетел по досъдебното производство по това дело, неговата сестра съвсем
съзнателно и при раязснени права в качеството си на свидетел е
лъжесвидетелствала, в опит да оневини брат си, като е посочила, че същият
не е управлявал автомобила този ден, с ясното съзнание, че последният го е
8
управялвал и то под въздействието на алкохол.
Съдът прие, че доколкото въпросът за отговоността и виновността на
И.П. е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, то същият има и значение по
отношение на изясняване и конкретизиране на фактологията по настоящото
дело. Предвид изложеното, съдът приема като пряко относими към предмета
по настоящото дело заверените копия на НОХД № 854/2021г. по описа на
Районен съд - гр. Перник /л. 16 – 87 от д.п/ имащи значението на
доказателства, които ще цени с висока правна стойност и степен на
установеност на фактите, за които се отнасят, доколкото същите докзват в
пълна степен и категорично и възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка и не се намират в противоречие с останалия доказателствен
материал, а напротив напълно кореспондират със същия, в това число и с
разпита на разследващия полицай Иванов, разпитал П. по досъдебното
производство на брат й, и разпитан като свидетел по досъдебното
производство по настоящото дело, който категорично и смислово
тъждествено на заявеното от П. при нейния разпит сочи какви обстоятелства
същата устно е заявила пред него и които са били писмено въпроизведено в
инкриминирания й протокол за разпит. В този смисъл съдът намира, че
доказателствената съвкупност е еднозначна и безпротиворечива.
На следващо място, в основата на своите рещаващи правни изводи,
съдът поставя и именно и съставения протокол за разпит на С.П. в качеството
й на свидетел по досъдебното производство № 610/2020г., в който тя
недвусмислено и категорично е заявила пред надлежен орган на властта
/разследващ полицай към Сектор „Разследване Първо РУ - гр. Перник“ при
Отдел „Разследване“ на ОД МВР - гр. Перник - св. М.П.И./, че „Категорична
съм в това, което казвам, това беше цялата истина.Брат ми изобщо не се е
качвал в лекия автомобил (Хюндай)“/ л. 54 от ДП/.
От съдържанието на протокола /както и от протокола от лист 12 от
настоящото ДП за разпита на Иванов/, се доказва по категоричен и
недвусмислен начин, че преди извършване на разпита на П., св. М.И.
надлежно й разяснил всички права и задължения в качеството й на свидетел
по досъдебното производство. По безспорен начин се доказва, че на
подсъдимата й е било обяснено съдържанието на нормите на чл. 121, ал. 1
НПК, както и процесуланата възможност, която същата има на основание чл.
119 НПК като сестра на П,, да откаже да бъде свидетел, като съдържанието и
на самите разпоредби е дословно възпроизведено в протокола непосредствено
след снетата самоличност, което означава и че освен че са й били разяснени,
същата и сама ги е прочела преди да подпише протокола, тоест имала е ясно
знание за правата си в производството и не се е възползвала от тях, а вместо
това е дала изрично и недвусмислено съгласие за свидетелстване под угрозата
да носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 НК,
изрично разяснен и по посочения вече начин от разследващия /като и
съдържанието и на тази разпоредба е вписано в протокола дословно/. Видно
от съдържанието на това писмено доказателстелство е и обстоятелството,че
П. е била предупредена и за отговорността, която ще понесе при
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК. Тези факти /досежно разяснените и
9
разпоредби – права и задължения/, съдът приема за доказани, тъй като е и
видно, а не се отрича и от самата подсъдима по делото -С.П., че тя е дала
именно показания в посочения и записан смисъл, и е удостоверила чрез
полагането на подпис върху протокола за разпит, именно това, че е била
уведомена от разследващите органи за правата и задълженията си като
свидетел по № 610/2020г. /л.54 от ДП/, както и че фактите са били изложени,
така както усно ги е заявила пред разследващия, а същият писмено ги е
възпроизвел в протокола за разпит на свидетел. Нещо повече, преди да
положи подписа си същата отново е била запозната със съдържанието на
записаните изявления и не е направила и не прави и понастоящем по делото
възражения, че нещо е записано неточно. Следователно, съдът дава вяра и
кредитира отразените факти в инкриминирания прокол и ги приема за
релевантни, относими и пряко значими към предмета на делото.
На следващо място, съдът намира, че следва отново да подчертае
факта, че подсъдимата ясно е изразила желание, че желае да свидетелства по
цитираното ДП. Това подчертава нейната увереност и желание да изяви
своите възприятия, така както е решила, че следва да ги възпроизведе, за да
оневи брат си, или да изложи данни, които не съответстват на обективната
действителност, с цел да се избегне наказателно преследване спрямо нейния
брат. Нещо повече, видно от съдържанието на протокола, подсъдимата по
настоящото дело и свидетелка по горецитираното ДП, си е позволила да
набеди и полицейските служители, че „насила” са извършвали действия
спрямо нейния брат, което е дълбоко укоримо само по себе си поведение и не
сочи на ниска обществена опасност на деянието на същата. Целта на деянието
й не оправдава средствата на извършването му- лъжесвидетелстване и то пред
надлежен орган, за пряко относими към предмета на доказване по другото
дело факти. Изрично следва да се подчертае, че към момента на депозиране
на тези показания, подсъдимата очевидно е действала с ясното съзнание, че
излага неистини и същата не е имала представа как ще завърши
производството спрямо брат й, което обективно означава, че нейните
показания априори са могли да препятстват установяването на обективната
истина по цитираното дело и да въведат в заблуждение съответните органи
при решаващите им изводи, защото както правилно посочва прокурорът в
пледоарията си, то по цитираното дело, са били налице две групи свидетели-
от една страна, полицейските служители и подсъдимията по настоящото дело,
от друга страна и нейният брат, обвиняем, впоследствие подсъдим и осъден
по това дело. Следователно, не може да се приеме, че нейните показания са
били с номинална доказателствена сила. Напротив, същите са били от
естество при кредитирането им обективно да затруднят наказателния процес
по това дело и респективна препятстват разкриването на обективаната истина
по същото. Тоест насочеността им е била именно към затрудняване дейността
на съответните органи при извършване на техните задължения и
оневиняването на едно лице /макар и нейн брат/ в извършването на деяние,
което същата отнапред е била наясно, че той е извършил.
Посочената доказателствена съвкупност, безспорно и детайлно
възпроизвежда цялата фактология по делото, развилите се действия, както и
10
поведението на всеки един от участниците тях.
При анализа на доказателсвата по делото, съдът кредитира изцяло и
показанията на св. М.И., доколкото счита същите за логични, последователни
и безпротиворечиви и обективни. Изявленията на този свидетел
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, явяват се в
смислов унисон със същия и го допълват, поради което и съдът ги въприема
като достоверни и съответни на приетата от съда фактическа обстановка.
Доказателственият материал в горепосочения като кредитиран се
явява непротиворечив и пресъздава еднозначно и безпротиворечиво
фактическата обстановка от значение за правилното решаване на делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че с действията си, описани по-горе, подсъдимата
П., е осъществила от обективна, и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер, а именно престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за
което е била предадена и на съд по настоящото дело, а именно- за това, че на
01.04.2021г. в гр. Перник, в сградата на Първо РУ – гр. Перник, находяща се в
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, пред надлежен орган на властта, като
свидетел по досъдебно производство № 610/2020 г. по описа на Първо РУ –
гр. Перник, при проведен разпит /устно/ и писмено /в протокол за проведен
разпит на свидетел от дата 01.04.2021 г./, съзнателно потвърдила неистина, че
на 28.11.2020 г., в с. Д., общ. Перник, И.П.П. не е управлявал лек автомобил
марка/модел „Хюндай Атос“ с рег. № **** – същият не се е качвал в лекия
автомобил и през цялото време е стоял отвън до него- е осъществила от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 290, ал. 1
НК.
Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата е безспорно доказано
по несъмнен и категоричен начин.
Съдебният състав счита, за нужно да отбележи, че лъжесвидетелстването
като престъпление от особената част на НК, което се намира в Глава осма,
озаглавена- „Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции,
Раздел III „Престъпления против правосъдието“, засяга отрицателно
обществените отношения, с които се накърнява дейността на държавните
органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции /в
този смисъл е Постановление 8/81г. на ПВС , относно този тип обществени
отношения с висока значимост в правовата и социална сфера на живота на
обществото и поддържане устоите на същото. Касае за един сам по себе си
значим обект на защита, какъвто е дейността на посочените органи, призвани
да бранят правовия ред в обществото, поради което и априори законодателят
ги е въздигнал в престъпления, а не просто в нарушения, тоест същият е счел,
11
че дори и номиналното накърняване на този обект на защита, следва да
понесе силата на наказателната репресия на държавата. Именно затова и
посочените деяния са инкриминирани, а видно и от санкциите, предвидени за
същите /в това число и за лъжесвидетелстването по чл.290, ал.1 НК/, то
предвидените наказания са не само високи, но и гравитират към наказанието
лишаване от свобода и то не в ниски размери, което е индикатор и то ясен
такъв за обществената значимост на тези отношения. Следователно обектът
на защита на същите е фундаментален за обществото, и макар и априори да не
е изключена хипотезата на чл.9, ал.2 НК за тези обществени отношения, то
същата е трудномислима при такъв обект на защита от същите /в конкретика
и във връзка с възраженията на защитата, съдът ще изложи аргументи по-
долу в настоящия съдебен акт/.
В допълнение само следва да се маркира, че за съдилищата на основание
регламентацията в Закона за съдебната власт се приема е установено, че „Той
уврежда обществените отношения, свързани с правилното и нормално
функциониране на държавния и обществения апарат.“ Това е мотивирано
именно от систематическото място на престъплението в Особената част
на НК./.
Престъпленията от Раздел III „Престъпления против правосъдието“,
където е и това по чл.290 НК имат за свой непосредствен обект на защита
тези обществени отношения част от правораздавателната дейност. Не следва
да се пренебрегва характера на непосредствения обект на посегателство,
както по –горе съдът посочи - важни обществени отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правораздавателната дейност, както и
конкретната възможност, която процесното деяние създава за сериозно
засягане на този обект, тъй като се касае за престъпление, с което се
накърняват важни обществени отношения, свързани с осъществяване на
правораздавателна дейност. Настоящият съдебен състав, не припомня
самоцелно тези основни теоретични постановки. В техния контекст трябва да
се изследва всеки аспект от реализираното от подсъдимата П. поведение, за
да се даде верен отговор за стойностното му съдържание при извършване на
деянието и последиците, до които същото е могло да доведе при непризнаване
на вина от страна на брат и по цитиранато по-горе дело. Съдът прие, че
подсъдимата П., с оглед на всичко дотук изложено, с поведението си изразено
в това, че като свидетел по досъдебно производство № 610/2020 г. по описа на
Първо РУ – гр. Перник, при проведен разпит /устно/ и писмено /в протокол за
проведен разпит на свидетел от дата 01.04.2021 г./, съзнателно потвърдила
неистина, че на 28.11.2020 г., в с. Д., общ. Перник, И.П.П. не е управлявал лек
автомобил марка/модел „Хюндай Атос“ с рег. № **** – същият не се е качвал
в лекия автомобил и през цялото време е стоял отвън до него, заявено при
ясната наказателна отговорнст за лъжесвидетелстване по делото и с ясната
представа, че дава лъжливи показания и то пред орган на власт, заявени видно
от словесния им изказ с пълна категоричност, води до еднозначен извод за
съда, че подсъдимата с това си поведение, е засегнала отрицателно и то с
висока степен -обекта на защита на този вид престъпления, въздигнати от
законодателя като обществено значими. Ирелевантно в случая е, че-НОХД №
12
854/2021г. по описа на Районен съд - гр. Перник е приключило със
споразумение, сключено по реда на Гл. 29 от НПК, а не с присъда по общия
ред, или в някоя друга диференцирана процедура по НПК и възраженията на
защитата в тази посока са неоснователни, при положение, че поведението на
подсъдимата, инкриминирано по делото е било от естество да въведе в
заблужедние компетентните органи и то по факти, касаещи главния предмет
на доказване по другото дело.Практиката на Върховната съдебна инстанция е
абсолютно категорична по този въпрос- че значимо е дали свидетелят дава
показания за факти, касаещи главният предмет на доказване, а не дали
съответният орган ги е кредитирал и поставил в основаната на решаващите си
изводи, като само латентната възможност да въведат в заблуждения същия е
достатъчно основание деянието да е съставомерно и лицето да носи
наказателна отговорност за престъпление по чл. 290 НК /В ТОЗИ СМ.ВИЖ
Решение № 4 от 20.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2882/2011 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Т.К., Решение № 308 от 1.07.2009 г. на ВКС по к. н. д.
№ 263/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К., Решение № 196 от
9.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 549/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Т.К.- последното ясно сочи, че щом на свидетеля са разяснени правата по
чл.121 НПК и същият свидетелства носи наказателна отговорност по
чл.290 НК, каквато е процесната хипотеза/.
Абсолютно несъотносимо е как е приключило предходното дело- дали с
признаване на вина, или с доказване на такава при разглеждане делото по
общия ред при тежест на обвинение, носена от прокуратурата. Напротив,
именно приключването на делото по реда на сключване на споразумение е
дало привилегията на другото лице –подсъдим по другото дело да получи по-
ниско наказание за деянието си. В заключение, всички доводи на защитата в
посочения смисъл, съдът намира за неоснователни./ в този смисъл виж съд.
Практика, че е релевантно само дали дадените показания касаят предмета на
доказване по делото – арг.102 НПК, а не дали съдът е кредитирал същите и
дали ги е обсъждал и им е дал вяра- Решение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1699/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н.Д., Решение №
156 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 320/2015 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Т.С., в този смисъл и присъда по ВНОХД № 696 по описа за 2014
година на Окръжен съд- Бургас, потв от ВКС, по сходен казус и др/.
Следователно, съдът намира възраженията и в този смисъл на защитата за
неоснователи.
По съставомерността на деянието:
От обективна страна, доколкото изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 290, ал. 1 НК се осъществява като пред съд или пред
друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно
бъде потвърдена неистина или затаена истина, то настоящият състав намира,
че подсъдимата е осъществила първата визирана форма на изпълнителното
деяние, а именно- при проведен разпит в качеството на свидетел по
досъдебно производство № 610/2020 г. по описа на Първо РУ – гр. Перник,
устно /при проведен разпит/ и писмено /в протокол за проведен разпит на
13
свидетел от дата 01.04.2021г./ съзнателно потвърдила неистина, изразяваща
се в твърдението, че И.П.П., нейн брат и към инкриминираната дата
/обвиняем за престъпление против транспорта/ не е управлявал лек автомобил
марка/модел „Хюндай Атос“ с рег. № **** – същият не се е качвал в лекия
автомобил и през цялото време е стоял отвън до него/, като последната е била
с ясното съзнание, че изрича лъжа, и че последният не само е управлявал
автомобила, но и същият го е управлявал под въздействието на алкохол, което
е дотолкова обществено опасно деяние, че да застращи живота и на други
хора- последният е управлявал автомобила из селото по централна улица,
което пък от своя страна вдига степента на укоримост на изреченото от нея,
както и „спекулиращият елемент”, че на този ден имало погребение в
семейството. Именно при такава трагедия, е следвало последният да е при
семейството си и да ги подкрепя, а не да управялява под въздействието на
алкохол автомобил в населено място.
На следващо място, следва да се посочи, че изпълнителното деяние
подсъдимата П. е осъществила чрез действие, изразяващо се в съзнателно
потвържаване на неистина, относно възпроизвеждане на факти, които са
фундаментална част от предмета на доказване по цитираното НОХД и имат
пряко значение за изясняване и правилно решаване на делото /арг. Чл.102
НПК/. В случая П., не само съзнателно е потвърдила неистина, но е целяла и
да въведе в заблуждение компетентите органи относно основен факт,
подлежащ на доказване по обвинението на брат й- дали същият е управлявал
на този ден процесния автомобил и бил ли е той под въздействието на
алкохол, вместо това последната е заявила ясно твърдение, че И.П.П., нейн
брат не е управлявал лек автомобил марка/модел „Хюндай Атос“ с рег. №
**** – същият не се е качвал в лекия автомобил и през цялото време е стоял
отвън до него/. Това обстоятелство, възпроизвежда факти, които са основни
за предмета на доказване по досъдебно производство № 610/2020 г. по описа
на Първо РУ – гр. Перник и образуваното след това НОХД № 854/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Перник. Ето защо съдът, не приема за основателни
възраженията на защитата в тази посока, че с оглед изхода от НОХД №
854/2021г. по описа на Районен съд - гр. Перник не можело да се приеме, че
П. е осъществила състава на чл. 290, ал. 1 НК. / в този смисъл е трайната
съдебна практика в това число и по сходни на настоящия казуси- в този см.
Виж- Решение №482/2013 г. по н.д. 1625/2012 г. на ІІ н.о. на ВКС; Решение
№347/2004 г. по н.д. №1055/2003 г. на ІІІ н.о. на ВКС и Решение 273 по
наказателно дело № 878/2014 ВКС, където се приема, „че престъплението
лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане
на факти, които са извън предмета на доказване по делото, т.е ако
свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение
на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и
нямат значение за правилното му решаване, деянието по чл.290 ал.1 от НК е
несъставомерно, тъй като депозираното от свидетеля не е повлияло на
правилното решаване на делото и не е довело до засягане на правно
защитения обект-обществените отношения ,свързани с правилното
осъществяване на правосъдната дейност…но ако свидетелят заяви факти,
14
касаещи предмета на доказване – неверни такива или затай истина пред
надлежен орган е достатъчно основание да носи наказателна отговорст по
цитираната разпоредба-Решение № 12 от 19.02.2010 г. на ВКС по н. д. №
701/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Е.К..чл. 290, ал. 1
НК-Дали и доколко свидетелката е била уговаряна към лъжесвидетелстване
и от други лица, няма значение след като неправомерните действия на
подсъдимия са доказани от фактическа страна.”..виж - Решение № 180 от
1.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 393/2015 г., I н. о., НК, докладчик
председателят П.П., където се сочи-„…Съдебният състав на Върховния
касационен съд намира за необходимо да отбележи, че за състава на
лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливото показание или обяснение
да е повлияло на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова
влияние да е възможно. Не се изисква причинна връзка между показанията на
лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези
показания. Присъдата по делото, по което е било дадено лъжливо свидетелско
показание, може съвсем да не бъде основана върху това показание, както е
възможно и подбудителят да е подсъдим, който признава именно тези факти,
за които е подбудил свидетеля да даде неверни показания. В случая, е налице
лъжесвидетелстване от страна на подсъдимия К. и успяло подбуждане към
лъжесвидетелстване от страна на подсъдимия Г., което е въздействало за
последващо образуване на досъдебно производство и на внесен от
прокуратурата обвинителен акт в съда….”/.
На следващо място, от обективна страна престъплението по чл. 290, ал. 1
НК въздига като съставомерно носещ признак деянието да се осъществило
пред съд или пред друг надлежен орган на властта. В чл. 93, т.2 от ДР на НК е
въведена дефиниция за „Орган на власт“, според нея това са органите на
държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната
власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции, като безспорно разследващият полицай пред когото
подсъдимата е депозирала цитираните показания попада в тази хипотеза, и в
частност при изпълнение на вменените му служебни задължения по ЗМВР. / в
този смисъл виж-Решение № 308 от 1.07.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
263/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К., където е посочено. „..При
положение, че субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК може да
бъде само лице, което има качеството на свидетел, т.е. представлява
процесуална фигура, то очевидно "надлежните органи", пред които то
може да депозира лъжливите си показания (освен съда) са тези, които
могат да разпитват свидетели, а това са органите на прокуратурата,
разследващите органи и административните юрисдикции, които разпитват
свидетели…”/.
За осъществяването на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, преди всичко е
необходимо съзнателно потвърдената неистина да е възприета от орган на
властта. В настоящия случай П. потвърдила неистина / че И.П.П., нейн брат и
към инкриминираната дата не е управлявал лек автомобил марка/модел
„Хюндай Атос“ с рег. № **** – същият не се е качвал в лекия автомобил и
през цялото време е стоял отвън до него/ пред св. М.П.И., който имал
качеството на надлежен орган на властта - разследващ полицай към Сектор
„Разследване Първо РУ - гр. Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР -
15
гр. Перник. В трайната съдебна практика е възприето, че съобщаването за
извършване на престъпление да е пред "надлежен орган", да е установено от
доказателствата по делото не само че набеденият не е извършил
престъплението или че няма данни да го е извършил, но и че този, който
сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. "Надлежните органи"
на властта при престъплението "набедяване" са тези, които имат
правомощията да образуват (започнат) наказателно преследване - органите
на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи. Такъв
орган очевидно не може да е полицаят, водач на патрулна кола. Съставите
на чл. 290, ал. 1 от НК и чл. 286, ал. 1 от НК се намират помежду си в
съотношение на алтернативност, поради което за едно и също деяние може
да се търси отговорност или за набедяване, или за лъжесвидетелстване. В
този смисъл Решение № 184 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 133/2009 г., I
н. о./. В този смисъл са и изводите в МОТИВИ към Присъда № 94 от
21.05.2019 г. по НОХД № 3516/2018 г. по описа на БРС, по казус
съответсвтащ на настоящата фактология до почти тъждество на
същата/. Следователно и тази предпоставка от съставомерността на деянието
е реализирина от подсъдимата.
На следващо място, от обектвина страна съдът намира престъплението по
чл.290 НК за формално- същото е довършено с депозиране на лъжливите
показания, пред съответния надлежен орган на власт, като не се изискват
допълнителни вредоностни последици-деянието по чл. 290, ал.1 НК е
формално и се счита за довършено с излагането на неверните свидетелски
показания, поради което не е нужно да настъпят вредни последици,
изразяващи се в повлияване на крайния съдебен акт от тях. В случая
деянието само по себе си разкрива висока обществена опасност, тъй като се
засяга правосъдната система при извършване на правораздавателната дейност
и разкриване на обективната истина по дадено дело- престъплението е
довършено, с факта на възприемане и закрепване в протокола за разпит за
свидетел от надлежния орган на неверните твърдения на свидетеля. В този
смисъл П. е довършила изпълнителното деяние, в момента в който е
потвърдила факти, които не отговарят на истината и те са били удостоверени
в протокола за разпит на сидетел, знаеки, че тези факти са неистинни и че
касаят предмета на делото на нейния брат / в този смисъл е и Решение № 180
от 1.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 393/2015 г., I н. о., НК, докладчик
председателят П.П. /където е разгледана сходна на насоящата хипотеза/,
в което се приема, че „Престъплението .. е довършено с факта на
възприемане и закрепване в протокола за разпит за свидетел от надлежния
орган на неверните твърдения на свидетеля. Последващите обяснения на К.,
дадени в настоящето производство, водено за престъпление по чл. 290 от
НК срещу него, в качеството му на извършител, и срещу Г., в качеството му
на подбудител, в които е посочил, че бил възникнал конфликт /побой/ между
Г. и К. и че с оглед приятелските им взаимоотношения, той е преповторил
това, което му казал Г., не повлиява на ангажирането на отговорността на
подсъдимия Г., защото престъплението, за което той е подбудил К., вече е
било извършено. Налице е успяло подбудителство“/, като в това решение се
дава отговор и на възраженията на защитата, дали следва да са въвели реално
в заблужедние фактите органа или не- отговорът е отрицателен,
16
престъплението е довършено с момента на депозирането и закреправнето им,
следователно без значение е дали делото е завършило спрямо брата на
подсъдимата със споразумение или с осъдителна присъда. И в двата случая,
при цитираната съдебна практика- еднозначна такава, подсъдимата се приема,
че носи наказателна отговорност за деянието си и че същото е съставомерно.
Настоящият съдебен състав, напълно споделя практиката на ВКС в посочения
смисъл, както и цитираното решение на съдия П. в частност, като пряко
относимо към фактите и по настоящото дело, като разглеждащо сходна
хипотеза.
По- изложените съображения, настоящиат състав счита, че е налице
обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимата П., с
оглед нормата на чл. 290, ал. 1 НК.
Субект на визираното престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, доколкото и законодателят е използвал за
означаване субекта на престъплението местоимението „който“. Все пак
субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е само наказателноотговорно
лице, което има качеството свидетел.
В НПК няма легална дефиниция за този термин, но се съдържа подробна
уредба на правата на свидетеля, както и изчерпателно изброените случай
/хипотези/ numerus clausus, кои лица не могат да бъдат свидетели и в кои
случаи едно лице може да откаже да бъде свидетел. В този смисъл е нормата
на чл. 119 НПК, която указва, че съпругът, възходящите, низходящите,
братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във
фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Действително в
случая подсъдимата е сестра на обвиняемо лице /И.П./ по досъдебното
производство № 610/2020г., но същата е била надлежно уведомена от
органите на реда за последиците от лъжесвидетелстването както и за правната
възможност, която й дава НПК. В този смисъл трябва да се посочи, че според
утвърдената съдебната практика „ непредупреждаването на лицата за
отговорността, която носят по чл. 290 НК, не ги лишава по принцип от
качеството свидетел. Такъв пропуск препятства възможността те да
бъдат преследвани за извършено престъпление по този текст. Лицата са
свидетели с факта на допускането им в такова качество от страна на съда
- било то мълчаливо, когато се призовават по искане в приложението на
обвинителния акт, внесен в съда, било то с нарочен съдебен акт.
Изискването за отразяване на фиксиран изказ /какъвто е желателен/, ако се
приеме буквално, означава, че съдебното заседание не би могло да продължи,
при положение че подсъдимият откаже да отговори дали разбира или не в
какво се състои обвинението му. Механичното отделяне на изказа от
преценката за същността на проведеното действие е формализъм, който не
бива да бъде толериран. Решение № 156 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
320/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т.С./. В настоящия казус П. е
била предупредена както за отговорността която носи по чл.290 НК, така и за
възможността, която е имала на основание чл. 119 НПК да откаже да дава
показания. Видно от материалите по делото подсъдимата не е упражнила това
свое право. Напротив недвусмислено и категорично е заявила, че разбира
17
правата си и желае да даде показания в качеството на свидетел по
досъдебното производство № 610/2020г.. Съдът приема, че С.П. е годен
субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението по чл. 290 НК се осъществява с
пряк умисъл. По делото безспорно се доказа наличието на пряк умисъл у
подсъдимата, доколкото в протокола за разпит същата недвусмислено и
категорично твърди „Брат ми изобщо не се е качвал в лекия автомобил
(Хюндай)“/ л. 54 от ДП/. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Общоприето е в правната доктрина и в
съдебната практика, че за субективната страна на деянието се изграждат
изводи въз основа действията на подсъдимата, а не съобразно неговите
обяснения. В конкретния случай действията на П. са осъществени в строга
логическа последователност и убеждават, че в съзнанието й е била формирана
ясна представа, че с потвърждаването на неверни данни ще се затрудни
разкриването на обективната истина относно правно релевантни факти, като
изрично е била предупредена за отговорността по чл. 290 НК С
престъплението по чл. 290, ал.1 от НК се засягат обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозиране на
неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган се създава
опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност
– разкриване на обективната истина за фактите, които обуславят приложимия
закон, като предпоставка за правилното решаване на спора между страните и
гарантиране на техните права. / в този смисъл са мотивите към Присъда № 56
от 26.09.2014 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 696/2014 г. при сходна
хипотеза/.
Би могло също да се посочи, само в допълнение на гореизложеното, че
като неюридическо свойство на престъплението вината се извлича във всеки
конкретен случай от конкретно установените факти за поведението на дееца.
Практиката на ВКС се придържа последователно към постановката, че вината
е факт, който се разкрива в наказателния процес "по линия на фактическите
констатации и тяхното установяване". Изхождайки от утвърденото разбиране,
че изводите досежно субективната страна на престъплението се основават на
обективните факти по делото, в съдебните актове следва да намерят място
конкретни фактически констатации по въпроса за вината, изведени от
съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление. Това
означава, че когато, съдът разкрива психическото отношение на дееца към
настъпилия резултат, е необходимо да преценява съвкупно всички факти и
обстоятелства, които предшествуват, съпровождат и следват настъпването на
престъпния резултат, а също така следва да има предвид и каква преценка на
тези обстоятелства е дал самият деец.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че подсъдимата П. с деянието си,
за което й е било повдигнато обвиенние е изпълнила от обективна и
субективна страна и то при изискуемия се пряк умисъл като форма на вината,
състана на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, като същата е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна, престъплението, за което и е
18
повдигнато обвинение по настоящото дело.
Относно възражението на защитата за приложение на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК съдът приема в допълнение на горепосоченото досежно чл. 9 и
тази глава от НК, че при преценката за приложимост на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК следва да се отчитат принципните постановки относно обществено-
историческата обусловеност на степента на обществената опасност на
деянието. Разбира се, от тях не произтича извод за невъзможност за
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК при престъпления от
определен вид. Вярно е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да бъде
приложена в случаите на всякакви престъпления, какъвто извод следва от
систематичното място на обсъжданата разпоредба в Общата част на НК.
Това означава, че приложимостта на нормата се разпростира спрямо
всички престъпления, визирани в Особената част, доколкото липсва изрична
разпоредба, изключваща определени престъпления от приложното поле на чл.
9, ал. 2 от НК. В случая обаче не следва да се пренебрегва характера на
непосредствения обект на посегателство - важни обществени отношения,
осигуряващи нормалното осъществяване на обществените отношения,
свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и
обществения апарат и в частност правосъдната дейност, както и конкретната
възможност, която процесното деяние създава за сериозно засягане на този
обект, тъй като се касае до престъпление, с което се засяга правосъдната
дейност, което е видно от санкцията, предвидена за това престъпление-
Нормата на чл. 290, ал.1 НК предвижда за лъжесвидетелстване наказание
лишаване от свобода до пет години.
При анализа на разглеждания казус съвсем не става въпрос за деяние с
ниска или незначителна обществена опасност, напротив този вид
престъпления винаги са се ценили като такива с изключително висока
обществена опасност, с оглед на отношенията, които накърняват. На
следващо място категоричността и убедеността, с която подсъдимата твърди
конкретните факти също обективират сериозна опасност от деянието.Тези
факти съвсем не обективират незначителност на отрицателното въздействие
на деянието, а това изключва възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 от
НК. В разглеждания случай инкриминираното деяние не може да се
разглежда на основата на чл. 9, ал. 2 НК не само защото въздейства
отрицателно върху обществените отношения в сериозна степен, че реално ги
застрашава, а поради наличието и на субективния елемент от състава на
инкриминираното престъпление - пряк умисъл при извършването му, каквато
констатация се очертава от приетите по делото факти. С даването на неверни
дани, които са в предмета на доказване по дадено наказателно дело се създава
опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност
- разкриването на обективната истина за фактите, които обуславят
приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване на спора
между страните. Обсъдените обстоятелства разкриват, че деянието на
подсъдимата в достатъчна степен е засегнало обществените отношения –
предмет на наказателно правна защита, за да бъде третирано като
престъпление съгласно чл. 9, ал. 1 НК
19
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за
извършено от подсъдимата С. ПЛ. П., ЕГН ********** за престъпление по
чл.290, ал. 1 от НК се предвижа наказание лишаване от свобода до пет
години.
При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода
настоящият състав съобрази цял комплекс от обстоятелства, както от
наличните по делото смекчаващи обстоятелства, както и липсата на
отегчаващи такива.
На първо, място това че делото е протекло по реда на „Съкратеното
съдебно следствие” в диференцираната процедура по чл.371, т. 1 НПК, за
разлика от разпоредбата на чл.371, т. 2 НПК задължаваща съда да определи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58а НК в случаите, когато е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на
чл.371, т. 2 от НПК, то тук съдът определя наказанието в рамките,
определени от съответния състав на престъплението, съобразявайки всички
обстоятелства по делото. / В този смисъл е и ТР1/2009г. на ОСНК на ВКС/.
При индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода” съдът
съобрази следните факти:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата С. ПЛ. П., настоящият състав взе предвид чистото й съдебно
минало, видно от справката й за съдимост, семейна и трудова ангажираност,
като безспорно отчете и близката й родствена връзка с лицето, в чиято полза е
дала неверни показния в качеството на свидетел, а именно нейн брат. Тези
изложени обстоятелства рефлектират върху отмерването на конкретното
наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимата, съобразно
постигане целите, заложени в разпоредбата на чл. 36 НК, но съдът намира, че
същите не обуславят приложението на чл.55 НК, тоест не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива,
поради което и индивидуализацията му следва да е при условията на чл.54
НК, като горецитираните обстоятелства рефлектират и се отчетат само при
определяне размера на наказанието и доведат до занижаване на същия. Съдът
отчита тези факти относно подсъдимата в посочения по-горе смисъл, които
безспорно влияят при определяне на санкцията в нисък размер, като съдът
приема, че справедливо наказание, в случая, съобразено и с обществената
опасност на деянието и на дееца и липсата на критичност в това число на
последната за извършеното от нея /видно от поведението й пред съда/, води
до определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК, но в предвидения от
закона минимум, поради изложение по-горе комплекс от обстоятелства,
водещи основно до смекчаване на вина което наказание следва да понесе, но
същевременно изрично следва да се почертае, че съдебната практика е
безпротиворечива, че това й поведение не може да се третира, като
20
изключително смекчаващо такова и да влече след себе си приложението на
чл. 55 от НК и да определя наказание в тези параметри /целият набор от
горецитирана съдебна практика на ВКС е в посочения смисъл, поради което и
съдът не намира за нужно да я преповтаря отново/. При прецнката за вида и
размера на наказанието съдът, отчете и ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимата, но съотнесена към значимостта на
обществените отношения, които същата е засегната с деянието си- норалното
функционирана на правораздавателната систева, което е достатъчно
обществено опасно деяние и поведение, което по същество би могло да
доведе да затрудняване на разкриване на обективната истина по цитираното
дело, като последната следва да се подчертае, че към момента на даване на
показанията си не е имала представа как ще завърши наказателното
производство водено срещу брат й, и е лъжесвидетелствала, за да избегне
носенето на наказателна отговорност, от впоследствие признато за виновно в
престъпление по чл. 343б, ал1 НК лице.
Мотивиран от горното съдът намира, че на основание чл. 54 НК, следва да
наложи на подсъдимата наказание три месеца лишаване от свобода, като
счита за достатъчно да изпълни целите, заложени в чл. 36 НК, досежно
генералната и нидвидуалната превенция и да превъзпита подсъдимата към
спазване на правовия ред в обществото. За изпълнение целите на наказанието
и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е
наложително да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от свобода по
настоящото дело. По тези съображения съдът прие, че институтът на
условното осъждане може да изиграе присъщата му превъзпитателан и
превантивна роля и наказанието от три месеца лишаване от свобода следва да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, доколкото са налице и
кумулатините предпоставки за приложение на института на условното
осъждане.
Ето защо съдът наложи на подсъдимата наказание „лишаване от
свобода за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1
отложи за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Разноски по делото не са направени за да се налага тяхното възлагане на
подсъдимата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
21