О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Перник, 26.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в закрито
заседание на 26.09.2019 г.,
IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 617
по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ю.к. Табакова,
процесуален представител на Министерство на вътрешните работи, против Решение № 996
от 14.06.2019 г. по гр.д. № 7792
по описа на Районен съд – Перник за 2018 г. в частта, в която МВР
е осъдено да заплати на Г.З.Б. сумата от 3649.66 лв., ведно със законната лихва
за забава в общ размер на 872.20 лв. за периода от 31.01.2016 г. до 08.11.2018
г.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в
частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Твърди, че Районният
съд неправилно е приел,че МВР е пасивно легитимирано в процеса,
както и, че не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по
делото доказателства, като е подходил спрямо доказателствения материал
избирателно.
Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалвана част и да постанови решение, с което да
намали размера на присъденото обезщетение. Не се представят нови доказателства и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата в
първоинстанционното производство, е подала отговор на въззивната жалба, в който
я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими (по съдържание са въззивни жалби, подадени против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и
е съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК (включително са заплатени съответните
държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната
жалба жалбоподателят не се е позовал и не е направил обосновано и конкретно
оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК (т. 1 и т. 2 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С въззивната жалба жалбоподателя
не е поискал събиране на нови доказателства във въззивното производство за
факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за
чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото,
така както е посочено в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговорите по тях по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.10.2019 г. от 09.45
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.