№ 345
гр.Пловдив, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…четиринадесети
ноември…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №557 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №395/09.07.2018г.,
постановено по търг. д. №91/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „З.“ АД,
ЕИК *е осъдено да заплати на „В.П.“ АД, ЕИК *сумата от 14 755лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпила между 07. и
08.09.2017г. кражба на М. *с рег. № *по договор за
имуществено застраховане „Каско МПС“, сключен със застрахователна полица
№*/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2018г. до
окончателното й заплащане; сумата от 25 254.50лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпила между 07. и 08.2017г. кражба на багер К.с рег. №
*по договор за имуществено застраховане „Каско МПС“, сключен със
застрахователна полица №*/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от
07.02.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3330.67лв.,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производството.
Решението е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – „З.“ АД.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Позовава се и на
недопустимост решението, тъй като е нарушена родовата подсъдност,
регламентирана в чл.104, т.4 от ГПК, доколкото единият от обективно съединените
искове е с цена под 25 000лв. Развити са подробни съображения, съдържащи
анализ на изведените от първоинстанционния съд изводи относно липсата на
предпоставките застрахователят да откаже, респективно да намали
застрахователното обезщетение, когато в откраднато превозно средство е оставено
свидетелство – част II и приложението на Наредба №I-45/24.03.2000г. Иска се отмяна на обжалваното
решение, както и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник - жалбата „В.П.“ АД, в
представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Не представя нови
доказателства. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.405 ал.1 от КЗ. Наведените във въззивната жалба възражения за
недопустимост на същото, поради нарушаване родовата подсъдност, регламентирана
в чл.104, т.4 от ГПК, с оглед цената на единия от обективно съединените искове,
са неоснователни и не намират опора в разпоредбата на чл.104, ал.6 от ГПК,
съгласно която, на окръжен съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете,
независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на
окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, както
и при съобразяване разпоредбата на чл.270 ал.4 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема
страна в настоящето – „В.П.“ АД се позовава на договорни отношение с
ответника „З.“ АД, произтичащи
от договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №
* със срок на застраховката от 00:00 часа на 05.03.2017г. до 24:00 часа на
04.03.2018г. и предмет 28 бр. МПС (строителни машини), индивидуализирани в
списък, представляващ неразделна част от застрахователната полица.
Застрахованото имущество включва две машини: М. *с рег. №*и рама № *+, двигател
№ *с договорена застрахователна стойност в размер на 29 808 лв. и багер
К.-* с рег. № *и рама №*, двигател № * с договорена
застрахователна стойност в размер на 52 164лв. Позовава се на настъпило
застрахователно събитие - през нощта на 07-ми срещу 8-ми септември 2017г.
минибагерът и багерът били противозаконно отнети от владението на
дружеството-ищец, за което бил подаден сигнал за извършена кражба в РУ – Б.. По
случая било образувано ДП № 69/2017г., водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от ГПК, което било спряно с постановление
на районния прокурор от 01.11.2017г. на основание чл. 199 във вр. чл. 244, ал.
1, т. 2 от НПК. За настъпилото застрахователно събитие ответникът бил уведомен
на 09.09.2017г., като са заведени две щети: №* относно минибагера и №1* относно
багера. На 12.12.2017г. ищецът бил уведомен по електронен път от
застрахователят, че към момента на настъпване на застрахователното събитие II-рата част
на свидетелствата за регистрация са били оставени в превозните средства, което съставлява нарушение на т. 11.1.4 от
общите условия на ответното дружество, поради което и във връзка с т. 12.6,
застрахователят имал право да откаже изцяло или частично плащане на
обезщетение. В този смисъл било определено изплатено застрапователно
обезщетение в размер на 50% от договорената застрахователна стойност на двете
машини и по-точно: по щета № *относно М. - сумата от 14 755лв., а по щета
№ 1* относно багер К.- сумата от 25 254,50лв., преведено по сметка на
ищеца на 15.12.2017г. Считайки, че отказът на ответното дружество да изплати
обезщетение в пълен размер е в нарушение на разпоредбите на чл.395 и чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ, ищецът е предявил иск срещу застрахователя за сумата от
14 755лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпила
между 07-ми и 8-ми септември 2017г.
кражба на М. с рег. №*и сумата от 25 254,50лв., представляваща дължимо
обезщетение за настъпила на 7-ми срещу 8-ми септември 2017г. кражба на багер К.с рег.
№*или общо сумата от 40 009,50лв., на основание договора за имуществено
застраховане, сключен със застрахователна полица №* от 02.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „З.“ АД оспорва така
предявените искове. Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане, както и
факта на настъпилото застрахователно събитие – кражба на описаните в исковата
молба машини и на посочената дата. Възраженията по основателността на иска се
свеждат до изключенията, освобождаващи застрахователя от отговорност, визирани
в т. 6.5.19 от ОУ, съгласно която в случай на риск от кражба или грабеж,
застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахованото МПС е оставено с
ключове, дистанционно за сигнало-охранителна система и/или оригинални документи
на превозното средство, оставени вътре (например свидетелство за регистрация
част I и II ). Конкретно соченото неизпълнение от страна на застрахования е, че
оригинален документ - свидетелство – част
II „малък талон“, са се намирали в кабините на двете
МПС-та към момента на противозаконното им отнемане – съгласно отразеното от
застрахования в предоставения му от застрахователя въпросник. В тази връзка се
позовава и на нарушение на чл.395 ал.4 от КЗ.
След преценка на депозираните
доказателства, касаещи предмета на спора, доводите на страните и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Безспорно в първоинстанционното производство и в
настоящето е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за имуществено застраховане, обективирано в Застрахователна
полица №*/02.03.2018г. и предмет 28 бр. МПС (строителни машини), посочени в списък, представляващ
неразделна част от застрахователната полица. Не е спорен и фактът на настъпило
на 07-ми срещу 8-ми септември 2017г. застрахователно събитие по смисъла на
т.5.1.3 от Общите условия по застраховка „„Каско“ на моторни превозни средства“
– кражба на две от застрахованите вещи - М. *с рег. №*и рама № *+, двигател
№ *с договорена застрахователна стойност в размер на 29 808лв. и багер К.-* с рег. №
*и рама №*, двигател № * с договорена застрахователна стойност в
размер на 52 164лв. Не е спорен и фактът, че застрахованото лице е
уведомило в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - на
09.09.2017г., като са заведени две щети: №* относно минибагера и №1* относно багера,
както и че застрахователят е определил и изплатил по сметка на застрахования,
на 15.12.2017г., застрахователно обезщетение в размер на 50% от договорената
застрахователна стойност на двете машини: по щета № *относно М. - сумата от
14 755лв., а по щета № 1* относно багер К.- сумата от 25 254,50лв.
В полученото от ищеца по
електронен път на 12.12.2017г. уведомление застрахователят е аргументирал
отказа си за заплащане на пълната застрахователна стойност с факта, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие II-рата част на свидетелството
за регистрация са били оставени в
превозните средства. В тази връзка се е позовал на нарушение на т. 11.1.4 от
Общите условия и на правото си по т. 12.6 от същите да откаже изцяло или
частично плащане на обезщетение. Мотивите за отказ, съдържащи се в електронното
уведомление от 12.12.2017г., са въведени и като възражения по основателността
на иска и се поддържат и във въззивната жалба.
За да уважи иска, окръжният
съд се е позовал на спецификата на вещите, предмет на договора, съответно –
предмет на застрахователното събитие – кражба. Приел е, че същите попадат под
режима на Наредба №2/03.02.2016г. за
условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и за тях е неотносимо изискването
Част II на свидетелството за регистрация да се носи винаги от водача, т.е. –
забраната да се оставя в превозното средство е неприложима, тъй като това
изискване е приложимо само за МПС-та – автомобили, попадащи под режима на
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този извод
е неправилен, тъй като и двата подзаконови нормативни акта са идентични по
отношение на характера и предназначението на Част II на свидетелството за
регистрация, както по отношение на моторни превозни средства, попадащи в
обхвата на Наредба № I-45 от 24.03.2000г., така и по отношение на верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини – земеделска и
горска техника, попадащи в обхвата на Наредба №2/03.02.2016г. Съгласно чл.33 ал.4
от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. /към процесния момент със заглавие Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – загл. изм. ДВ бр.20/2018г./ - Част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство. Окръжният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.25 ал.3 от Наредба №2/03.02.2016г., която е в същия смисъл и с идентично изискване на чл.33 ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба №2/03.02.2016г. - свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за техниката и собственика съгласно приложение №2; ал.2 - Част I на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и се съхранява от собственика; ал.3 - Част II на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и се носи винаги от водача при работа и движение по пътищата. Т.е. – и по отношение на застрахованите вещи за застрахования е относимо задължението, визирано в чл.11.1.4 от ОУ – да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му част първа и/или част втора, когато свидетелството е от две части.
От друга страна, позовавайки
се на решение №79/29.06.2012г., по т.д. № 802/2011г. на ВКС, II т.о.
/цитирано и от жалбоподателя/ и Решение №86 от 18.07.2014г., постановено по
т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., приемайки, че същата е
актуална и при прочита на новия КЗ, окръжният съд е обосновал извода, че
неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя част втора от
свидетелството за регистрация в откраднатото МПС е от такова естеството, че да
способства настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност
за незасичане на автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач,
който при упражнен контрол на пътя ще се легитимира като собственик,
респективно - лице оправомощено да го управлява, което ще осуети евентуална
възможност за откриване на отнетото МПС от органите за движение по пътищата.
Посоченото е прието в горецитираната съдебна практика, актуална при действието
на КЗ /отм./, като вярно е, същата е приложима и по отношение на действащия КЗ.
При действието на КЗ /отм./ е постановена и съдебна практика, която не изключва
приложението на приетото в горецитираните решения и която също е приложима.
Съгласно редица решения, постановени при действието на КЗ /отм./, следва да се
изследва наличието на причинна връзка между неизпълнението на конкретно
задължение от страна на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие или препятстване на доказване на обстоятелствата, при които е настъпило
събитието. /Решение №49/29.07.2013г. по
т.д.№840/2012г. на ВКС, І т.о., Решение №207/13.01.2017г. по т.д.№ 3394/2015г.
на ВКС, ІІ т.о., Решение №168/2016г. по т.д.№ 2284/2014г. на ВКС, II т.о.,
Решение №102/02.10.2012г. по т. д. №615/2011г., на ВКС, І т.о. и др./. В тежест на застрахователя е
вменено да докаже пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на
съответното задължение на застрахования, визирано в ОУ към застраховката и
настъпването на застрахователното събитие и е прието, че не може по договорен път причинната връзка да бъде
презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса от застрахователя. Дори
и в решение
№79/29.06.2012г., по т.д. № 802/2011г. на ВКС, II т.о. е посочено, че подлежи на
преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното
събитие и неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което да
способства настъпването на застрахования риск. В решение №79/29.06.2012г., по
т.д. № 802/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение №86 от
18.07.2014г., по т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., включително и решение №211/06.12.2012г. по т. д. №1029/2011г. на
ВКС, изрично е посочено, че нарушението на задължението да не се оставя която и
да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в
застрахователния договор /ОУ/ може само
да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, но не и че
непременно води до намаляване на застрахователното обезщетение.
В случая в с клаузата на
чл.6.5.19, б. „г“ от ОУ е изключен изцяло от застрахователно покритие рискът от
кражба, в случай че застрахованото МПС е оставено с оригинални документи,
намиращи се в самото МПС. Отделно клаузата на чл.12.6 от ОУ предвижда
възможност, ако застрахованият не изпълни някои от задълженията си по
застрахователния договор, застрахователят да откаже изцяло или частично
изплащането на застрахователното обезщетение. От страна на застрахователя обаче
не е доказано, че неизпълнението на задължението по чл.11.1.4 от ОУ – застрахованият да не оставя в
застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му част първа и/или част
втора, е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването
на застрахователното събитие и с обема на произлезлите от събитието вреди. От
друга страна процесният договор за имуществено застраховане е сключен по време
на действащия КЗ, съответно застрахователното събитие е настъпило по време на
това действие. Разпоредбите на чл.207 от КЗ /отм./ и чл.395 от КЗ,
регламентиращи изключване или ограничаване отговорността на застрахователя при
неизпълнение задълженията на застрахования по предотвратяване и ограничаване на
вредите, са сходни, но е налице и съществена отлика. Разпоредбите на чл.207
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.395 ал.1 от КЗ относно задълженията на застрахования за
предприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество и да спазва
предписанията на застрахователния договор са идентични. Идентични са и
разпоредбите на чл.207 ал.2, изр. първо от КЗ /отм./ и чл.395 ал.3 от КЗ относно
възможността на застрахователя да прекрати застрахователния договор при
неизпълнение на задълженията на застрахования и ако не е настъпило
застрахователното събитие. В идентичен смисъл са и разпоредбите на чл.207 ал.2,
изр.последно от КЗ /отм./ и чл.395 ал.4, изр.1 от КЗ относно възможността за
отказ на застрахователя за плащане на обезщетение, ако застрахователното
събитие е следствие от неизпълнението на задълженията на застрахования и само
ако това е предвидено в договора. Съгласно чл.207 ал.2, изр. второ от КЗ
/отм./, в случай на настъпване на застрахователно събитие /при неизпълнение
задълженията на застрахования/ застрахователят може да намали съответно
застрахователното обезщетение. Съгласно чл.395 ал.4, изр. последно от КЗ, в случай че
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Разпоредбата на чл.395 ал.5 от КЗ
обаче, изрично регламентира - независимо от ал.4 застрахователят е длъжен да
изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по
ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното
събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. Тази
последна разпоредба няма аналог в КЗ /отм./. Същата е императивна и изрично
изисква наличие и установяване на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, както по повод отказ на застрахователя за заплащане
на застрахователното обезщетение, така и по отношение на възможността за
намаляване на същото. Доколкото в настоящия случай не е установено, че
намиращата се в процесните МПС част втора от свидетелство за регистрация е в
пряка причинноследствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило възможност за откриване
на отнетите МПС от органите за движение по пътищата, претенцията на ищеца за
пълно заплащане на застрахователното обезщетение, което, не се спори, е в
посочените в исковата молба размери, се явява основателна.
По изложените съображения
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като краен
резултат, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, които,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на
2 040лв. – адвокатско възнаграждение /заплатено в брой, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №395/09.07.2018г.,
постановено по търг. д. №91/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „З.“ АД,
ЕИК *да заплати на „В.П.“ АД, ЕИК *направените разноски пред въззивната
инстанция в
размер на 2 040лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: