Р Е Ш Е
Н И Е
№ 809
гр.Бургас, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова като разгледа НАХД № 783 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалба на „Т
ЕООД, Булстат, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Георги Кирков
№/към момента на издаване на НП/, представляван от управителя - Б Л Х, ЕГН **********
/към момента на издаване на НП/, срещу Наказателно постановление № 43507
от 11.01.2019 г., издадено от Н С – Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма на основание чл. 206, ал.1 ЗТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че НП е издадено при
сериозни процесуални нарушения, като не се касаело за обект, попадащ в
хипотезата на чл.3, ал.2, т.1,2, 3 от ЗТ, а се касаело за обект, попадащ в
изключението по чл.120,т.2 от ЗТ- с до дванадесети седящи места, поради което и
не подлежал на категоризация. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като масите не се намирали на ул. „Скобелев“, №, а на площад
„СВ.СВ.Кирил и Методий“. Моли се за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован изпраща представител- адв. О., които доразвива доводите от
жалбата. Ангажира допълнителни писмени доказателства по делото, като в това
число представя и снимков материал и скици на мястото. В пледоарията си по
същество, доразвива доводите в жалбата, като сочи допълнително, и ч в КП
актосъставителят погрешно е изписал адреса на твърдяното място на нарушението,
както и че впоследствие местата са били намалени на 12 на брой, което се
установявало от КП от 31.10.2018 г. С тези доводи поддържа искането за отмяна
на атакуваното НП.
За Административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата. Посочва, че лицето е
извършвало дейност – ресторантьорство, в туристически обект разполагащ с около
35 седящи места към момента на проверката, който не е категоризиран, поради
което и нарушението е безспорно доказано. Моли за потвърждаване на
постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.08.2018г.
св. К.Л.К. – Чакърова, работеща като
главен инспектор в РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, извършила проверка по
сигнал в обект ЗХР „Coffee and Drinks“,
находящо се в гр. Бургас, ул. „Ген. Скобелев“, №5, при която съвместно със свои
колеги установила, по повод постъпил писмен сигнал заведен в КЗГ1-РД-БУРГАС с
вх. Б-03-854/26.07.2018Г., че в
туристически обект ЗХР „Coffee and Drinks“, намиращ се в гр. Бургас, ул. Ген.
Скобелев №5, стопанисвано от Дружеството
- ТРЕЙД КА ЕООД, лицето извършва туристическа дейност - ресторантьорство и
предлага туристически услуги -напитки срещу заплащане в некатегоризиран
туристически обект. Във връзка с горното търговецът Т ЕООД счела, че извършва нарушение към дата: 07.08.2018г.
на разпоредбата на чл.114,т.1 от ЗТ.
Място на извършване на нарушението счела, че
е – на адреса на обекта- „Coffee and Drinks“, в гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев №.
При проверка изброила, че са били разположени приблизително 35 седящи места
извън, самия обект, който бил около три метра, но в непосредствена близост до
него, като към процесния момент, обектът работел и имало седящи клиенти, които
извършвали консумация на алкохол и напитки. На
място, видно от разпита на актосъставителката в качеството и на свидетел по
делото, то същата освен че поддържа гореизложената фактическа обстановка по
установяване на нарушението, добавя и че при проверката в обекта било
установено заварила упълномощеното лице
- Арсов, който съобщил, че се занимава с документацията и заведението. Поискана
е била и касова бележка, касова книга, от които било видно, че лицето, което е
извършвало дейността към момента на проверката, било именно Дружеството
–жалбоподател- „Т”-ЕООД, което издавало касови бележки от фискалното устройство.
За констатираното
свидетелката съставила констативен протокол КП № 2638979 от 07.08.2018. и
впоследствие съставила и акт № 43507от 22.08.2018г на Дружеството, в
който квалифицирала извършеното като нарушение по чл. 114, т.1 ЗТ. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството към процесния момент- Б Х
/ като според уточнение на представителя на Дружеството- адв. О. отм. 9.2018 г.
лицето вече не е управител/ . Управителят подписал акта, в който била
обективирана гореизложената фактическа обстановка ии получил препис от него. В
законоустановения срок дружеството не депозирало възражения по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН-а на 11.01.2019
г. е било издадено и атакуваното НП, в
което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган е счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл.
114, т.1 ЗТ, поради което и
на основание чл. 206, ал.1 ЗТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Съдът на първо
място, намира, че следва да посочи, че е налице материална компетентност на
актосъставителя и на АНО за издаване на процесните актове. Съгласно нормата на
чл. 232, ал.2 от ЗТ, наказателните постановления се издават от министъра на
туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и
кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена заповед № 287/22.04.2015 година на председателя на КЗП (л.23), с
която директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към
главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на
потребителите е оправомощен да налага административни наказания по редица
закони в това число и по ЗТ, с което е изпълнено изискването на закона за надлежно
оправомощаване на наказващия орган да налага санкции. От своя страна,
актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН със заповед № 380 ЛС/22.04.2015
година на председателя на КЗП (л.22), съобразно нормата на чл. 232, ал.1 от ЗТ.
Видно е, че наказващият орган - директорът на Регионалната дирекция на КЗП е
измежду оправомощените лица. В този смисъл е непротиворечивата практика на
касационната инстанция - Решение № 1689 от 23.10.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1667/2017 г., Решение
№ 1154 от 23.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 950/2017 г. и
т.н.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като възраженията в жалбата и в с.з. в тази
насока, съдът намира за неоснователни. В този смисъл, и във връзка с
представените снимки и схеми на мястото, където АНО е счел, че нарушението е
било извършено, следва да се посочи, че видно от материалите по делото- писмени такива, както и от гласните
доказателства, обективирани в разпита на актосъставителката, чиито показания,
съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви и съответни на останалия
събран по делото доказателствен материал, то се установява безспорно, че
процесният обект се е намирал на ул.“Скобелев“, № в гр. Бургас и именно там е
била разположена процесната постройка от 3 кв.м, което се потвърждава и от
находящото се в преписката Разрешение- стр.18 от делото, от 05.01.2018 г.,
издадено на основание чл.56 от ЗУТ И ЧЛ. 8 от НАРЕДБА за преместваемите обекти
да търговски и обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас. От съдържанието на същото се установява, че на
Дружеството жалбоподател, представлявано към него момент от Явор Арсов е било
разрешено поставянето на временен преместваем обект – частен имот, павилион, 3
кв.м. за продажба на храни и напитки на ул. „Скобелев“ №. Именно там, видно от
разпита и на актосъставителката е била извършена проверката и там е бил издаден
и фискале бон- стр.28 от делото на името на Дружеството за сумата от една
стотинка, където отново е вписан именно този адрес. Следователно, съдът намира
за неоснователно възражението на защитата, че не е ясно кое е мястото на
извършване на нарушението. Напротив, ясно и точно е описано, както в акта, така
и в НП, че се касае именно за този адрес, на който се намирал обекта- ул.“Скобелев“, № в гр. Бургас. Действително
на втората страница от КП е посочен адрес „Скобелев“ №, но съдът приема, че се
касае за техническа грешка, която впоследствие е била отстранена както в акта,
така и в НП и по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено. Що се отнася до приобщените по
делото скици и снимки, то съдът намира, че снимките не следва да бъдат
поставяни в основата на правните изводи на съда, но дори и това да бъде
сторено, те не променят горните изводи на съда. Що се отнася до скиците и
възраженията, че масите са били разположени на площада „СВ. СВ. Кирил и
Методий“, то това обстоятелство, също не променя изводите на съда, тъй като
обектът е на ул. „Скобелев“ № и това че масите са не в обекта, а извън него и
дори да се приеме и по протежение на площада, то фактите описани по-горе за
релевантното място на нарушението са ясно установени, а посоченото
обстоятелство е ирелевантно.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушението е
индивидуализирано правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал.2, т.2, от ЗТ, туристически обекти са ресторанти, заведения за бързо обслужване,
питейни заведения, кафе-сладкарници и барове – т.е. няма спор, че процесното
заведение – ЗХР „Coffee and Drinks“,
намиращ се в гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев №, стопанисвано от Дружеството - ТООД, попада сред тях.
Съгласно чл. 114,
т.1 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В
случая при извършената на 07.08.2018 г. проверка от контролните органи е
установено, че въпросното заведение – ЗХР
„Coffee and Drinks“ работи, има клиенти и разполага с 35 седящи места, но не е
категоризирано – факт, който не се оспорва и от жалбоподателя. Към констативния
протокол е приложен като доказателство и фискален бон от , издаден от "ТРЕЙД
КА ЕООД" ООД, удостоверяващ заплатена в брой сума на стойност 0,01 лева за
предоставена услуга "напитки". При така установените факти правилно е
прието, че жалбоподателят е извършвал туристическа дейност - ресторантьорство по
чл. 3, ал.1, т.3 от ЗТ, във връзка с § 1, т.57 от ДР на ЗТ, в туристически обект
по смисъла на чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ, подлежащ на категоризация, но за който
обект към момента на проверката не е било издадено удостоверение за
категоризация или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
Съдът не споделя
доводите, изложени във възражението по повод съставения АУАН. Безспорно в деня
на проверката обектът е разполагал с 35 седящи места, предоставени за ползване
от клиенти, което обосновава извод, че експлоатирания от жалбоподателя обект не
попада сред алтернативните изключения, визирани в т.2 на чл. 120 от ЗТ. Съдът
не споделя доводите, че се касаело за 12 места, и че имало КП за това. Нещо
повече процесният КП е от 31.08.2018 г., тоест след датата на проверката, като
самият представител на дружеството в с.з. посочва, че впоследствие тоест след
проверката управителят е намалил масите на 12. Следователно, съдът намира е
това възражение за неоснователно. /В този см.
Решение по КНАД № 608 по описа за 2018 Г НА БАС/
В чл. 206, ал.1 от
ЗТ е предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на всеки
субект, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически
обект по чл. 3, ал.2, т.1-3, като на юридическите лица, каквото е
дружеството-жалбоподател, за това нарушение е предвидено налагане на имуществена
санкция от 1 000 до 10000 лв. В съответствие с посочената санкционна разпоредба
законосъобразно на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния
размер, съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които
се налага, както правилно е приел и районния съд.
Съдът не споделя и
доводи за наличие на „маловажен случай” по смисъла н чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая не са налице данни жалбоподателят да е
извършил нарушение по ЗТ преди това, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Нарушението е формално, на простото извършване, при него няма съставомерен
вредоносен резултат. Очевидно административно наказващият орган при определяне
на санкцията е взел предвид, че нарушението е за първи път, поради което е
наложил минималната предвидена санкция. Преценката на случая не разкрива белези
на маловажност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, в случая в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставомерните
факти са установени по несъмнен начин и на база на тях правилно е приложен
законът, като наложената санкция е справедлива, поради което и наказателното
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43507 от 11.01.2019 г., издадено от Н С –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към
Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите
(КЗП), с което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма на основание
чл. 206, ал.1 ЗТ на Т, ЕИК, е наложена имуществена санкция размер на 1000
/ХИЛЯДА/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А.