Р
Е Ш Е Н И Е
№ 113
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 01.03.2017 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 306 по описа за 2014 г., намери за установено
следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, постъпила в канцеларията на съда на 17.04.2014
год., подадена от А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д. против „Старт Инвест” ЕООД,
представлявано от Ю. П. Б..
Предявени са
субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ.
Исковете се
основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че до
30.12.2013 год. тримата ищци са били съдружници в „Старт Инвест” ООД, като
четвъртият съдружник е бил Ю. П. Б.. Вписаният капитал на дружеството е бил
600 000 лв., разпределен в 60 000 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност от 10 лв. Всеки от четиримата съдружници притежавал по 15 000
дяла от капитала, представляващи по 25 % от същия.
На 30.12.2013 год.
по партидата на „Старт Инвест” ООД били вписани следните промени: 1./
Изключването на тримата ищци като съдружници; 2./ Разпределение на дяловете на
изключените съдружници на оставащия съдружник Ю. Б.; 3./ Промяна на правната
форма на дружеството от ООД в ЕООД; 4./ приемане на нов дружествен договор; 5./
Освобождаване на управителите А.С.Б. и С.А.Б. и назначаването като управител на
Ю. П. Б..
Промените били
вписани въз основа на представен от Ю. Б. протокол от Общо събрание на
съдружниците от дата 08.10.2013 год. С факта на вписването на изключването на
ищците като съдружници в ответното дружество членствените им правоотношения
били прекратени, а те придобили правото да получат стойността на дружествените
си дялове, определена на база счетоводния баланс на дружеството към края на
месеца, през който се е осъществило прекратяването на членството.
Предвид изложеното
ищците молят да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество „Старт Инвест” ЕООД бъде осъдено
да заплати на всеки един от тримата ищци по 1 150 000 лв. /или общо 3
450 000 лв./, представляваща стойността на дружествените им дялове към
момента на прекратяването на членственото им правоотношение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане. Сочат се доказателства. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът „Старт
Инвест” ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който не възразява срещу процесуалната допустимост на исковете.
Оспорва ги като неоснователни.
Признава единствено
твърдението, че на 30.12.2013 год. по партидата на „Старт Инвест” ЕООД са
вписани сочените от ищцовата страна промени.
Оспорва се ищците
да притежават материалното право да получат стойността на дялове от капитала на
„Старт Инвест” ЕООД с довод, че членствените им права не са възникнали валидно.
Те се основавали на правна сделка, сключена с Н. Р. Б., представлявана от Д.
Г., упълномощен с изрично писмено пълномощно рег. № **** и 2834 / 23.01.2011
год. Това пълномощно, с влязло в сила решение на РС – Нова Загора, било
признато за недействително. Поради това се настоява съдът преюдициално да
приеме, че договорите, с които тримата ищци са придобили дружествени дялове от
капитала на „Старт Инвест” ООД, са нищожни, като сключени от лице без
представителна власт.
При условията на
евентуалност е заявено е възражение за
прихващане на вземането на С.Б. с насрещното вземане на „Старт инвест” ЕООД
от С.Б. за сумата 2 194 050 лв., изтеглена през периода от 01.01.2012
год. до 31.12.2013 год. от С.Б., в качеството му на управител на „Старт Инвест”
ООД, от банковите сметки на дружеството в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД в евро
и лева сума, която не била използвана по предназначение, а била задържана без
правно основание и разходвана от него за лични нужди. Възражението за
прихващане не е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.
В допълнителната искова молба ищците на
първо място акцентират, че предмет на исковата им претенция не е ликвидационен
дял от капитала на дружеството, а стойността на дружествените им дялове като
бивши съдружници в дружеството, чието членствено правоотношение е прекратено
поради изключването им.
Възраженията на
ответника срещу качеството на ищците като съдружници в „Старт Инвест” ЕООД се
считат от ищците за несъстоятелни. Както тримата ищци, така и Ю. Б., придобили
дружествените дялове от капитала на „Старт Инвест” ООД въз основа на един общ
договор за прехвърлянето им чрез дарение, представен в Търговския регистър.
Поради това, с направеното възражение Ю. Б. напрактика оспорвала и собственото
си качество на съдружник в дружеството, която защитна позиция ищците определят
като „абсурдна”.
Във връзка с
възраженията срещу липса на активна легитимация по исковете се акцентира, че
качеството на ищците на съдружници в ответното дружество било вписано в
Търговския регистър и нито ответникът, нито Ю. Б. са предявили иск по чл. 29
ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство. Вписаното в
Търговския регистър обстоятелство, че в периода от 23.11.2011 год. до
30.12.2013 год. ищците са съдружници в „Старт Инвест” ООД, обвързва всички
правни субекти – самото дружество, съдружниците и третите лица. А факта, че Ю.
Б. е предприела действия по изключването на ищците като съдружници, а не е
предявила иск по чл. 29 ЗТР, допълнително потвърждавал изложената от ищците
теза. Дори решението на РС – Нова Загора да следвало да се зачете в рамките на
настоящото производство, с него била прогласена за нищожна единствено
едностранната упълномощителна сделка, извършена от Н. Б., а не договора за
дарение на дружествени дялове, който всъщност е правното основание за
придобиване от страна на ищците на качеството на съдружници в „Старт Инвест”
ООД. А ако се възприемела тезата на ответната страна, че договорът за дарение
на дружествени дялове все пак е нищожен, то следвал извода, че прехвърлителката
Н. Р. Б. е останала титуляр на дружествените дялове, а след смъртта й
единственият й наследник А.Б. е придобил същите по наследство, съответно Ю. Б.
е напълно трето за дружеството лице.
Отново при
условията на евентуалност е заявено от страна на ищеца А.Б., в качеството му на
единствен наследник на починалата прехвърлителка Н. Р. Б., че потвърждава
извършеното без представителна власт от името на Н. Б. действие по сключването
на договор за дарение със себе си и със С.А.Б. и П.А.Д..
При условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме за допустимо да се произнесе по
исканията на ответното дружество за инцидентно приемане за недействителен на договора за дарение, е
поискано също инцидентно съдът да приеме за установено и непридобиването на
права по договора за дарение от страна на Ю. Б., че едноличен собственик на
капитала на „Старт инвест” ООД за времето от 23.01.2012 год. до потвърждаването
на процесния договор за дарение е А.Б., а след потвърждаването - съдружници са
само тримата ищци.
В отговора на допълнителната искова молба
ответното дружество поддържа искането съдът да се произнесе преюдициално по
повдигнатото възражение за нищожност на договорите, по силата на които ищците
са придобили дружествените си дялове. Оспорва се довода, че А.Б. може с
едностранното си изявление да санира договора за дарение на дружествени дялове.
Възразява се срещу искането на ищците съдът да се произнесе и по възражението,
че Ю. Б. не е ставала съдружник в „Старт инвест” ЕООД с довода, че подобно
произнасяне е недопустимо. Счита за недопустими т.нар. от ищците „инцидентни
искания”, заявени в ДИМ в три пункта. Твърди се, че същите са неотносими към
правния спор.
Съдът, след като
разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
От справка в
Търговския регистър се установява, че дружеството „Старт инвест“ ООД е учредено
през 1998 год., като съдружниците в него са били двама. От 2004 год. като
едноличен собственик на капитала е вписан Р. С.Б., а през 2007 год. е било
вписано увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лв., разпределен в 500
дяла, на 600 000 лв., разпределен на 60 000 дяла, всеки от по 10 лв.
На **.**.**** год.
едноличният собственик на капитала на „Старт инвест“ ЕООД Р. Б. е починал.
Оставил е за свой единствен наследник своята майка Н. Р. Б., която на
09.12.2011 год. е вписана по партидата на дружеството като едноличен собственик
на капитала, а като управители на дружеството са вписани А.С.Б. и С.А.Б..
На 15.12.2011 год.
по партидата на дружеството е вписано прехвърлянето на всички дялове от
капитала на дружеството от едноличния собственик Н. Б. на четири лица – ищците
А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д., както и на Ю. П. Б.. Всеки от съдружниците е вписан
като титуляр на равен брой дялове - по 15 000 дяла, всеки с номинал от 10
лв. Вписването е осъществено въз основа на договор за прехвърляне на
дружествени дялове, сключен на 23.11.2011 год. в писмена форма с нотариална
заверка на подписите. Прехвърлител по договора е Н. Р. Б., действаща чрез
пълномощника си Д. Д. Г., упълномощен с пълномощно от 23.11.2011 год. с рег. №
на Нотариус *********** /досежно подписа/, **** /досежно съдържанието/. Н. Б. е
починала на **.**.**** год.
По иск, предявен
през 2013 год. от единственият й наследник по закон – сина й А.С.Б., с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 44 ЗЗД против действалия като
пълномощник при сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове, е
постановено решение на Районен съд – Нова Загора по гр.д. № 76 / 2013 год., с
което е прогласено за нищожно извършеното на 23.11.2011 год. от Н. Р. Б. упълномощаване на Д. Д. Г. с пълномощно
рег. № **** за удостоверяване на подпис и рег. № **** за удостоверяване на
съдържание. Решението е влязло в законна сила.
На 08.10.2013 год.
е било проведено Общо събрание на съдружниците на „Старт инвест“ ООД, на което
е присъствал единствено съдружника Ю. Б.. Взети са решения за изключване на
съдружниците С.А.Б., А.С.Б. и П.А.Д.; за разпределяне на дяловете на
изключените съдружници на оставащия в дружеството съдружник Ю. Б., за промяна
на правно-организационната форма на дружеството на от ООД на ЕООД; за
освобождаване на управителите С.Б. и Р. Б. и за назначаване на Ю. Б. за
управител на дружеството.
На 30.12.2013 год.
в Търговския регистър са вписани промените въз основа на решението на ОСС от
08.10.2013 год. – по заявлението първоначално е бил постановен отказ от
длъжностното лице, който е обжалван по съдебен ред и отменен от съда.
Законосъобразността
на решенията на Общото събрание, проведено на 08.10.2013 год., е била оспорена
от изключените съдружници, които са предявили иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
По исковете е било образувано т.д. № 9 / 2014 год. по описа на ОС – Пловдив. До
приключването на това дело настоящото дело е било спряно. Но ищците са
оттеглили своя иск и производството по това дело е прекратено с влязло в сила
определение. Законосъобразността на решенията на ОСС от 08.10.2013 год. не е и
не би могла да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство.
Изключването на съдружниците, ищци по делото, е несъмнен факт от правния мир.
Спорът по делото е
съсредоточен основно около имуществените последици от изключването на
съдружниците А.Б., С.Б. и П.Д.. Но преди да се обсъди този въпрос, следва да намерят
отговор въпросите, поставени от ответната страна чрез възражението й срещу
наличието на активна материалноправна легитимация на ответниците.
Надлежно активно
легитимиран да предяви иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на
равностойността на дружествения дял е лице, което е имало качеството съдружник
в дружество с ограничена отговорност, но участието му е било прекратено на
някое от основанията, предвидени в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Сред основанията
за прекратяването на членственото правоотношение е изключването на съдружник –
чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Съдът приема за
несъмнено установено по делото, че всеки един от тримата ищци е имал качеството
на съдружник в „Старт Инвест“ ООД.
Достатъчен за
извода в тази насока е факта на вписването на ищците като съдружници в „Старт
Инвест“ ООД. Според чл. 10 от ЗТР трети добросъвестни лица могат да се позоват
на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Съдът също е
длъжен да зачете вписването в Търговския регистър. Вписаното обстоятелство –
придобиването на дялове от капитала на ответното дружество от страна на ищците,
не е било установено за несъществуващо със съдебно решение по иск с правно
основание чл. 29 ЗТР и съответно това вписано обстоятелство не е било заличено.
Поради това както за съда, така и за страните е допустим изводът, че вписаното
обстоятелство е съществуващо.
Независимо от
горепосоченото, следва да се подчертае, че възраженията на „Старт инвест“ ЕООД,
основани на влязлото в сила решение на РС – Нова Загора по гр.д. № 76 / 2013
год., са и по същество неоснователни.
На първо място,
предмет на решението на РС – Нова Загора не е договора за прехвърляне на
дружествени дялове от 23.11.2011 год., а пълномощното, въз основа на което
пълномощникът на прехвърлителя се е легитимирал като лице с представителна
власт при сключването на договора. Действието от името на представляван от лице
без представителна власт не прави сделката нищожна. Според разрешенията, дадени
в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 год. на ВКС по т.д. № 5 / 2014 год. на
ОСГТК досежно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без
представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е
сключен, този договор не е нищожен, а е в състояние на висяща недействителност.
Липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие и може да
бъде преодоляна. На недействителността може да се позове само мнимо
представляваният – само той разполага с правото както да потвърди договора,
така и да се позове на недействителността – чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Липсата на
представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между
представителя и представлявания.
Ето защо, дори
пълномощното, с което едноличният собственик на капитала на „Старт Инвест“ ЕООД
Н. Б. е овластила Д. Д. Г. да прехвърли дружествените й дялове на ищците, да е
прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, това не прави договора
за прехвърляне на дружествени дялове от 23.11.2011 год. нищожен, а единствено
висящо недействителен. На тази недействителност обаче може да се позове само и
единствено упълномощителя Н. Б., респ. нейния наследник по закон, но не и трето
лице, каквото в случая е „Старт инвест“ ЕООД. Ответното дружество не може
валидно да въвежда възражения за недействителност на договора за прехвърляне на
дружествени дялове, основани на липсата на надлежна представителна власт у
пълномощника по сделката. За всички трети лица /а трети лица са всички,
различни от Н. Б. и А.Б./ сделката е произвела своето правно действие и
последиците й следва да бъдат зачетени.
Поради изложеното,
възраженията на „Старт инвест“ ЕООД срещу валидността на договора от 23.11.2011
год., по силата на който тримата ищци са придобили дружествени дялове от
капитала на ответното дружество, са неоснователни. А възраженията на ищците за
нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове в полза на Ю. Б. са
направени при условията на евентуалност, условието за разглеждането им не се е
сбъднало, поради което и не следва да бъдат разглеждани.
Несъмненият и
категоричен извод по делото е, че А.Б., С.Б. и П.Д. са имали качеството
съдружници в „Старт Инвест“ ООД. Въз основа на решението на Общото събрание на
съдружниците от 08.10.2013 год. за изключването на А.Б., С.Б. и П.Д. като
съдружници, на основание чл. 125, ал. 1, т. 2, респ. чл. 28 от действащия към
този момент дружествен договор, участието им в „Старт инвест“ ООД е прекратено.
Според чл. 125, ал.
3 от ТЗ, която е и правното основание на предявените искове, имуществените
последици от прекратяването на участието на съдружниците в дружеството се
уреждат въз основа на счетоводен баланс
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
От значение по
делото е по счетоводния баланс към кой момент следва да се уредят
имуществените последици – дали към края на месеца, в който е взето решението за
изключването на съдружниците или към края на месеца, в който изключването е
вписано в Търговския регистър. Въпросът се поставя, тъй като времето между
двата момента е повече от два месеца. Първоначално, в исковата молба, ищцовата страна
е настоявала, че това е края на месец декември 2013 год., който момент съвпада
и с момента, към който е съставен ГФО на дружеството за тази календарна година.
Но в молбата от 15.09.2016 год., в която ищцовата страна разяснява
необходимостта от допълнително поставените към счетоводната експертиза задачи,
се сочи, че съобразявайки се с утвърдената съдебна практика, според която
решението на ОСС за изключване на съдружник има незабавно действие, то релевантната дата на баланса, въз основа на
който следва да се уредят имуществените отношения, е 31.10.2013 год.
Поставеният въпрос
е бил предмет на изследване в съдебната практика и по него са постановени
решения по реда на чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна съдебна
практика, с която настоящият първоинстанционен съд следва да се съобрази. Това
са решение № 135 от 09.11.2009 год. на ВКС по т.д. № 184 / 2009 год., първо
т.о., ТК; решение № 690 от 03.12.2008 год. на ВКС по т.д. № 349 / 2008 год.,
второ т.о., ТК; решение № 39 / 15.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 526 / 2010
год., първо т.о., ТК; опр. № 150 / 06.03.2012 год. на ВКС по т.д. № 949 / 2011
год., второ т.о., ТК, което препраща към посочените решения, формиращи
задължителна практика.
Във всички тези
решения се прави езиково и граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 140,
ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, акцентира се върху разликата в смисъла на термините
„влизат в сила” и „имат действие” и въз основа на откритите смислови различия,
се формира извод, че решенията на Общото събрание, касаещи промяна в капитала и в
персоналния състав, във вътрешните
отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговите съдружници
пораждат незабавно действие, а
предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето
проявление само спрямо трети за дружеството лица. Това не означава според ВКС,
че на вписването в този случай се придава единствено оповестително действие, а
че конститутивният ефект касае крайния окончателен правен резултат, но не и
всички последици на така взетото решение. Така формираното задължително
тълкуване не поставя извода в посочения смисъл в зависимост от това дали
изключеният съдружник е присъствал на Общото събрание, на което е изключен или
не, като е разбрал за него от вписването. И при отсъствие от общото събрание,
какъвто е настоящия случай, решението на ОС има незабавно действие по отношение
на изключения/те съдружник/ци. Ето защо, ищците се смятат за изключени от
08.10.2013 год.
Поради това, в
съответствие с чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените
последици от прекратеното участие на А.Б., С.Б. и П.Д. в „Старт Инвест”
ЕООД следва да се уредят въз основа
на счетоводен баланс към края на месец октомври 2013 год., а именно към 31.10.2013 год.
Най-същественият по
делото въпрос е въпросът за съдържанието
на понятието „имуществени последици”, т.е. какви плащания дължи ответника
на съдружниците, чието участие е прекратено.
В тази насока също
има трайна практика, включително по чл.290 от ГПК на ВКС, която има
задължителен характер, съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 год. и поради това спорът не
може да бъде разрешен отклонение от разрешенията, възприети с нея. По въпроса
как се изчислява равностойността на дружествения дял и какви плащания се дължат
са: Решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 502/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 100 от 7.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. №
112/2008 г., II о., ТК.
Безпротиворечиво
се приема, че за да се определи стойността на дяловете на
прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва
от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи
на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на
дружеството - т. е. без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат. При
съпоставяне
на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се
получава условно наречен чист актив, стойността на който се
разделя на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните
дялове и определената стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не
участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника.
С оглед на
даденото разрешение в практиката на ВКС, дяловата вноска на съдружника намира счетоводно
отражение в пасива на баланса в раздела "Собствен капитал", поради
което не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на
дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Разпоредбата на чл.
125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на
участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска.
Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен
дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела
му в капитала - чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под "имуществени
последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да
получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част
от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия
дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от
размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този
съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато
сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва
при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай,
че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от
който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му. Направената
първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с
ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на
равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника
съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изплащане на равностойността на дружествения дял не
се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса на дружеството към
края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Направената
първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при
прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност.
Ответното дружество не е изготвило и
представило по делото нарочен баланс към 31.10.2013 год. Поради това за
определяне на размера на дружествения дял на ищците, по делото е допусната и
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна. В кръга на
задачите към вещото лице е било да изследва размера и структурата на пасивите и
активите на дружеството към този момент.
Тъй като датата 31.10.2013 год. е
много близка до 31.12.2013 год., към който момент е съставен и обявен в
Търговския регистър годишния финансов отчет на „Старт Инвест“ ЕООД, който
/както се подчертава от ищците/ е изготвен от едноличния собственик на капитала
и нов управител Ю. Б., първоначалното заключение на вещото лице Д. Й. е
изготвено на база обявения в хода на делото баланс.
При изготвянето му са взети предвид и
приетите по делото като писмени доказателства три решения на Арбитражен съд ad hoc с председател О.
С. по арбитражни дела с номера 2, 3 и 4 от 2014 год., по отношение на
обвързващата сила на които страните не спорят.
С решение от 24.10.2014 год. „Старт
инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на А.С.Б., в качеството му на наследник по
закон на починалия едноличен собственик на капитала Р. С.Б., сумата
1 366 400 лв. – главница, дължима на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД по
договор за заем от 01.05.2005 год., както и сумата 236 597,47 лв. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща изтекла лихва върху главницата за
периода от 01.06.2012 год. до 10.02.2014 год., ведно със законна лихва върху
главницата за периода от 12.02.2014 год. до окончателното плащане, както и
арбитражни и деловодни разноски.
С решение от 03.11.2014 год.,
постановено по арбитражно дело № 3 / 2014 год. „Старт инвест“ ЕООД е осъдено да
заплати на А.С.Б., в качеството му на наследник по закон на починалия едноличен
собственик на капитала Р. С.Б., сумата 371 000 лв., дължима на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД по договор за заем от 30.11.2008 год., както и сумата 73 99,67
лв. на основание чл. 240 ЗЗД, представляваща изтекла договорна лихва върху
главницата за периода от 01.09.2009 год. до 30.11.2009 год.; сумата
159 939,59 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща изтекла
лихва върху главницата за периода от 30.09.2009 до 10.02.2014 год., както и
законна лихва върху главницата за периода от 12.02.2014 год. до окончателното
плащане, заедно с арбитражни и деловодни разноски.
С решение от 05.11.2014 год. „Старт
инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на А.С.Б., в качеството му на наследник по
закон на починалия едноличен собственик на капитала Р. С.Б. сумата 2 400
000 лв., дължима на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договор за заем от
01.12.2010 год., с падеж 31.05.2012 год.; 192 307,57 лв. на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
01.06.2011 год. до 31.05.2012 год.; сумата 416 245 лв., представляваща
изтекла законна лихва за забава за периода от 01.06.2012 год. до 10.02.2014
год., както и законна лихва върху главницата за периода от 12.02.2014 год. до
окончателното плащане, ведно с арбитражни и деловодни разноски.
Въз основа на решенията на Арбитражния
съд са били издадени изпълнителни листове от СГС и образувано изпълнително дело
№ ************* по описа на ЧСИ *********.
Според първоначалното заключение на
вещото лице Д.Й. към 31.12.2013 год. балансовата стойност на активите на „Старт
инвест“ ООД е била 13 283 000 лв. Стойността на задълженията е
6 685 000 лв., от които 4 400 000 лв. дългосрочни и 2 285 000 лв.
краткосрочни. Не се установяват други дългосрочни задължения на дружеството,
поради което е логично, че този запис в баланса кореспондира със задълженията
на дружеството по договорите за заем, предмет на арбитражните решения, само
главниците по които правят сумата 4 137 400 лв., а ведно с
договорните лихви са 4 337 106 лв. При тези данни вещото лице е
изчислило, че чистата стойност на активите е 6 598 000 лв., а стойността
на един дружествен дял е определена на 109,97 лв. Респ. стойността на 15 000
дружествени дяла е 1 649 550 лв.
След представянето на първоначалното
заключение, от страна на ответника са представени два съдебно-спогодителни
протокола, по които ОС – Пловдив е одобрил постигнати между „Старт инвест“ ЕООД
и трети за спора лица съдебни спогодби. Според спогодбата, одобрена в о.з. на
07.07.2015 год. по гр.д. № 512 / 2014 год. „Старт инвест“ ЕООД е признало
задължение към „Райдър 777“ ЕООД в размер на 55 735 лв., дължима като
обезщетение за вреди, възникнали вследствие на това, че „Старт инвест“ ЕООД без
правно основание е задържал и не е предал владението на складове в описаната
сграда, в гр. Несебър в периода от 2009 год. /без да е посочен краен момент/.
По гр.д. № 513 / 2014 год. е одобрена съдебна спогодба, с която „Старт Инвест“
ЕООД се е задължило да заплати на ищеца по това дело обезщетения за ползване на
недвижими имоти в гр. Несебър през периода от 14.02.2011 год. до 14.02.2014
год. в размери съответно на 52 965 лв.; 63 303 лв. 48 828 лв., както
и сумата 12 350 лв. стойност на незаплатена електрическа енергия за
периода от м. 02.2011 год. до м. 12.2013 год.
Част от задълженията за „Старт инвест“
ЕООД, установени в двете спогодби, са възникнали в период, релевантен за спора,
преди 08.10.2013 год. и макар същите да са станали ликвидни едва с
приключването на съдебния спор, са отчетени при изготвянето на допълнителното
заключение по счетоводната експертиза, като са преизчислени задълженията към
31.12.2013 год. /доколкото същите са посочени в съдебните спогодби за период до
м. 02.2014 год./. В балансовите стойности на пасива са включени и договорните
лихви, присъдени с трите арбитражните решения /в общ размер на 199 707,24
лв./, както и законните лихви до 31.12.2013 год. /766 358,87 лв./. При
зачитането на тези задължения в пасива на преизчисления баланс, вещото лице е
изчислило, че общият размер на
задълженията на „Старт Инвест“ ООД към края на календарната 2013 год. е 7
617 000 лв. При това положение чистата стойност на активите е
5 666 000 лв., а стойността на един дружествен дял е 94,43 лв.
В допълнителното заключение е даден и
още един вариант, който изчислява стойността на един дружествен дял към
релевантния за спора момент – към 31.10.2013 год. Според вещото лице към
31.10.2013 год. стойността на активите на „Старт инвест“ ООД е
7 220 000 лв. /разликата в сравнение с балансовата стойност на
пасивите към края на календарната 2013 год. е 535 000 лв./, а балансовата
стойност на активите е 13 466 000 лв. При това положение чистата
стойност на активите е 6 226 000 лв., а стойността на един дружествен дял
е изчислена на 104,10 лв.
Следва да се посочи, че при
формирането на чистата стойност на активите към релевантния момент, в активите
на дружеството са включени парични средства в брой в размер на 2 465 000
лв. В тази връзка ответното дружество представя констативен протокол от
02.01.2014 год., подписан от адв. Б., според който при извършена инвентаризация
се установило, че в офиса на „Старт инвест“ ЕООД на адрес гр. Пловдив, ул.
„Златю Б.“ № 1 няма наличен сейф и каса на „Старт инвест“ ЕООД и не са открити
каквито и да е парични средства. Протоколът е подписан от двама свидетели,
вторият от които с непосочени имена. Протоколът няма доказателствена стойност,
тъй като е съставен от адвокат, без да са налице доказателства за
представителната му власт – адв. П. е упълномощен да представлява ответното
дружество по конкретното дело; съставлява частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ изгодни за издателя му факти и обстоятелства. Ако в друго
производство /в това число по иск за обезщетение за вреди от управителя на
дружеството по чл. 145 ТЗ/ се установи, че вписаните в баланса на „Старт
Инвест“ ООД парични средства в брой са неправомерно присвоени, както се
настоява от ответната страна, те биха съставлявали вземане на дружеството в
същия размер и отново биха били част от активите на дружеството. Следва да се
посочи, че въпреки твърдението за липса на касова наличност към януари 2014
год., според счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2014 год. обявен в
Търговския регистър, касовата наличност е увеличена в рамките на календарната
година от 2 465 000 лв. на 3 242 000 лв. Ето защо, възраженията на
ответника във връзка с балансовата стойност на активите на дружеството са
неоснователни. Липсват основания, въз основа на представения констативен
протокол от 02.01.2014 год. /л. 312/, да се правят преизчисления в балансовите
данни и да се редуцира стойността на активите.
Допълнителното заключение на вещото
лице не е оспорено от страните. Съдът го кредитира като обективно, компетентно
и безпристрастно. Доколкото във втората си част допълнителното заключение
определя стойността на един дружествен дял към релевантния момент - 31.10.2013
год., съдът намира, че следва да изгради решението именно върху този последен
вариант от заключението на вещото лице. В тази насока е и искането на ищците,
застъпено в хода по същество.
Съдът приема, че стойността на един
дружествен дял към момента на прекратяването на членственото правоотношение е
104,10 лв. Всеки един от тримата ищци е притежавал по 15 000 дяла /по
¼ от капитала/. Поради това стойността на дружествения му дял е равен на
произведението на броя на дяловете /15 000/ и стойността на един дял /104,10
лв./ или 1 561 500 лв. В тежест на дружеството е възникнало
задължение да уреди имуществените последици от прекратеното членствено
правоотношение на ищците, като заплати на всеки един от тях стойността на
дружествения му дял от по 1 561 500 лв.
Исковите
претенции на всеки от тримата ищци, след увеличаването на техния размер,
допуснато по реда на чл. 214 ГПК в последното по делото съдебно заседание, са
за по 1 150 000 лв. за всеки един от тримата ищци, т.е. с
411 500 лв. за всеки един ищец по-малко от притежаваните от тях права.
Поради
това и исковете за присъждане на по-малката сума, а именно 1 150 000
лв. са напълно доказани както по основание, така и по размер. Сумите следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 17.04.2014 год. до окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаването на исковите
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски.
Според списъка по чл. 80 ГПК,
представен от пълномощника на П.Д.,
разноските, сторени от нея са 6 000 лв. ДТ при образуването на делото,
40 000 лв. довнесена държавна такса за увеличението на иска й, 15 000
адвокатско възнаграждение, от които 10 000 лв., платени по банков път на
23.12.2016 год., видно от представеното извлечение от сметка и 5 000 лв.,
платени в брой, в съответствие с договорите
за правна защита и съдействие на л. 282 и л. 417 от делото. Тези
разноски, в общ размер на 61 000 лв., са реално сторени и следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
Според списъка с
разноските на С.Б. /л. 416/ сторените
от него разноски са в размер на 46 000 лв. държавна такса, 15 000 лв.
адвокатско възнаграждение. Разноските за такса са реално внесени, а по
договорите за правна защита и съдействие платени в брой 3 750 лв. /л. 271/, а
съвместно с А.Б. - 2 500 лв. /л. 4/, и 2 500 лв., платени съвместно с А.Б. /л.
272/. 10 000 лв. са платени по банков път на 22.12.2016 год., в подкрепа на
което е представено преводно нареждане /л. 424/. Претендират се и разноските в
обезпечителното производство по ч.т.д. № 211 / 2014 год. От справка в
деловодната програма се установи, че посоченото дело е образувано по молба на
ищците в настоящото производство за обезпечаване на процесния иск /към момента
на образуването – бъдещ/, като по него са направени разноски в размер на 40 лв.
държавна такса, внесена при образуването на делото по сметка на ОС – Пловдив
/л. 422 от настоящото дело/, 15 лв. за обжалване на определението пред АС –
Пловдив /л. 422 на гърба/ и 5 лв. ДТ за издаване на обезпечителна заповед.
Разноските по списъка от 15 лв. за вписване на възбрана не се доказаха. В съответствие с
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 год., т. 5,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Доколкото искът на Б. се уважава, в негова полза
следва да се присъдят разноските по обезпечаването на иска. Ето защо, в полза на С.Б.
следва да се присъдят разноски в размер на 61 060 лв.
Според списъка с разноски на А.Б., сторените от него разноски са в
размер на 46 000 лв. държавна такса, 15 000 лв. адвокатско
възнаграждение и 400 лв. депозит по допуснатата ССЕ. Разноските са реално
сторени. Разноските за експертиза са заплатени лично от А.Б. /л. 223/. Разноските за адвокатско възнаграждение
са установени с договорите на л. 270 – 3 750 лв. платени в брой от А.Б., 2 500
лв. са платени в брой съвместно от А. и С. Б. по договор от 10.12.2014 год. /л.
272/ и 2 500 лв., платени съвместно със С.Б. по договор от 16.04.2014 год. /л.4/.
10 000 лв. са платени по банков път та 22.12.2016 год., видно от
преводното нареждане на л. 425 от делото. Ето защо, в полза на А.Б. следва да
се присъдят търсените от него според данните в списъка разноски в общ размер на
61 400 лв.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд - Пловдив, съдът
Р Е Ш
И :
О С Ъ Ж Д А „СТАРТ ИНВЕСТ”
ЕООД, ЕИК 115 274 150, със седалище и адрес на управление с. Войводиново
4135, община Марица, обл. Пловдивска, ул. „Христо Ботев“ № 53, представлявано
от Ю. П. Б., да заплати на А.С.Б., ЕГН **********,***, сумата 1 150 000 лева
/един милион сто и петдесет хиляди лева/, дължима на основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ и съставляваща размера на дружествения
дял на А.С.Б. в „Старт Инвест” ООД /ЕООД/, дължим поради прекратяване на
участието му като съдружник в ответното дружество, настъпило въз основа на
решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.10.2013 год.,
вписано в Търговския регистър на 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 17.04.2014 год. до окончателното
плащане, както и сумата 61400 лв.
разноски по делото.
О С Ъ
Ж Д А „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 115 274 150, със седалище и адрес на управление
с. Войводиново 4135, община Марица, обл. Пловдивска, ул. „Христо Ботев“ № 53,
представлявано от Ю. П. Б., да заплати на С.А.Б., ЕГН **********,***, сумата 1 150 000 лева /един милион
сто и петдесет хиляди лева/, дължима на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и
съставляваща размера на дружествения дял
на С.А.Б. в „Старт Инвест” ООД /ЕООД/, дължим поради прекратяване на участието
му като съдружник в ответното дружество, настъпило въз основа на решение на
Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.10.2013 год., вписано в
Търговския регистър на 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата
молба – 17.04.2014 год. до окончателното плащане, както и сумата 61060 лв. разноски по делото.
О С Ъ
Ж Д А „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 115 274 150, със седалище и адрес на
управление с. Войводиново 4135, община Марица, обл. Пловдивска, ул. „Христо
Ботев“ № 53, представлявано от Ю. П. Б., да заплати на П.А.Д., ЕГН **********
***, сумата 1 150 000 лева /един милион сто и
петдесет хиляди лева/, дължима на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и
съставляваща размера на дружествения дял
на П.А.Д. в „Старт Инвест” ООД /ЕООД/, дължим поради прекратяване на участието
й като съдружник в ответното дружество, настъпило въз основа на решение на
Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.10.2013 год., вписано в
Търговския регистър на 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата
молба – 17.04.2014 год. до окончателното плащане, както и сумата 61000 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..