Р
Е Ш Е Н И Е
№
261135 / 2.11.2021г.
гр.
******, 02.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01426 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Е.Н.Н., гражданин на Р. Г., роден на ***
г., притежаващ паспорт № АМ111076/05.12.2014г., изд. от Полицейска паспортна
служба Атина – Р. Г., чрез пълномощника му адв. А.А. - ПАК, срещу „Топлофикация
– ******“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на
ответника сумата от 597,99 лева, начислена топлинна енергия за топлофициран
недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ******, ул. „**** ******“, бл.
№ ***и абонатен № *********, от която: главница в размер на 513,97 лева за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и лихва за забава на месечните плащания
в размер на 84,02 лева за периода от 30.06.2016г. до 25.09.2018г., поради
погасяването им по давност към датата на завеждане на исковата молба.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът се води титуляр по партида с абонатен №
********** за топлофициран недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ******,
ул. „**** ******“ бл. № ***и в качеството му на потребител на топлинна енергия
за битови нужди, са му начислени задължения в размер на 597,99 лева, от които:
главница в размер на 513,97 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и
лихва за забава на месечните плащания в размер на 84,02 лева за периода от
30.06.2016г. до 25.09.2018г.
Сочи
се, че при извършена в началото на месец Март 2021г. устна справка при юристите
на ответното дружество и отправена устна молба за отписване на сумите,к ато
погасени по давност, същите са отговорили, че такава молба няма да бъде уважена
от изпълнителния директор на дружеството, тъй като е необходимо да бъде
представено съдебно решение за отписването им, като недължими. Твърди се, че
процесните суми са погасени по давност, с оглед изтеклата 3-годишна погасителна
давност, поради и което се отправя искане за съдебно решение в тази насока.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът „Топлофикация - ******“ АД, с ЕИК:
*********,
не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, не се явява, а се представлява от пълномощника си.
Последният пледира за решение, с което предявените отрицателни установителни
искове бъдат уважени като основателни и доказани.
Ответното
дружество, представлявано от процесуалния му представител, признава иска и
прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Признава се от страна на ответника,
че в счетоводството на ответното дружество са начислени задължения на ищеца за периода от
01.05.2016г. до
30.04.2017г.
в размер на 513,97 лева, представляваща главница, както и че е начислена
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 84,02 лева за периода
от 30.06.2016г. до
25.09.2018г.,
поради което тези обстоятелства следва да се приемат за установени.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищеца не дължи процесните суми, начислени по
партидатата му, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргумент в тази
насока е обстоятелството, че процесните вземания фигурират в счетоводството на
ответното дружество като ликвидни и изискуеми, респ. се съдържат и по сметката
на ищцата, което обуславя правния й интерес от предявяване на настоящия
отрицателен иск. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за
да възстанови правото
си, когато то е
нарушено, или за да
установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
Твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба са, че не дължи на ответника сумата от на 597,99 лева, от които: главница в
размер на 513,97 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 84,02 лева за периода от 30.06.2016г.
до 25.09.2018г., тъй
като задължението е погасено по давност. Под заплахата срещу него да бъде
образуван изпълнителен процес и предвид изричния отказ от страна на ответното
дружество да заличи процесните начислени вземания, за ищеца съществува интерес
да установи, че правото на принудително изпълнение не съществува, тъй като
вземането е погасено по давност, без да е необходимо да е налице висящо исково
производство или производство по принудително изпълнение. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС.
Предвид горното
се налага изводът,
че между страните
е налице правен спор за дължимостта
на сумите, който подлежи на разрешаване от съда, което обуславя
и правния интерес
на ищеца от предявяване на иска и
същият е допустим. Относно
основателността на предявените обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, съдът намира следното:
Както беше
посочено по-горе, не се спори между страните, че в счетоводството на ответното
дружество са начислени задължения на
ищеца за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г.
в размер на 513,97 лева, представляваща главница, както и че е начислена
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 84,02 лева за периода
от 30.06.2016г. до
25.09.2018г..
Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищеца е титуляр на
партидата, по която са начислени процесните суми.
Съгласно чл. 150
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този
смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение, като предмет
по сключения между тях договор са периодични вземания.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията
за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът
настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този
момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия
на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта на
най-късното процесно вземане е настъпила на 01.06.2017г. Следователно, най – късната дата, на която
най – късното вземане за процесния период се погасява с изтичане на тригодишната
погасителна давност е 01.06.2020г. Респ. с оглед погасяване на главното
вземане, то погасени са й акцесорните вземания – за лихва за забава на
месечните плащания.
В
конкретния случай, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не твърди, че в рамките на давностния срок са
извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на давността,
като дори е признало погасяването на вземанията по давност.
С оглед гореизложеното и предвид
липсата на твърдения за наличие на основания за спирането и прекъсването на
давността, съдът счита, че процесните вземания са погасени поради изтичане на предвидената
в закона давност.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че искът за установяване на недължимост на процесните вземания,
поради погасяването им по давност, се явява основателен и доказан и следва да
се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. В тази връзка
съдът намира за неоснователно искането на ответната страна за приложение на ал.
2 на чл. 78 ГПК, доколкото, макар и ответника да е признал иска, то същия е
станал причина за завеждане на настоящото дело.
От
приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е доказал разноски
в общ размер на 350,00 лева (300 лева за адвокатско възнаграждение и 50,00 лева
– държавна такса), които и следва да му бъдат присъдени.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Н.Н., гражданин на Р. Г., роден на *** г.,
притежаващ паспорт № АМ111076/05.12.2014г., изд. от Полицейска паспортна служба
Атина – Р. Г., НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – ******“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
сумата от 597,99
лева, начислена топлинна енергия за топлофициран недвижим имот – апартамент №
4, находящ се в гр. ******, ул. „**** ******“, бл. № ***и абонатен № *********,
от която: главница в размер на 513,97
лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и лихва за забава на месечните
плащания в размер на 84,02 лева за
периода от 30.06.2016г. до 25.09.2018г., поради
погасяването на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–******“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Н.Н., гражданин на Р. Г., роден на *** г., притежаващ паспорт №
АМ111076/05.12.2014г., изд. от Полицейска паспортна служба Атина – Р. Г., със съдебен адрес:***,
офис № 2, сумата от 350,00 лева.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ******, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: