РЕШЕНИЕ
Номер:
11.06.2018 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд VI
наказателен състав
На шести
юни Година:
2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа
докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело
№ 1327 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 278594-F295921
от 25.07.2017 год. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
Жалбоподателят „Левкион” ЕООД гр.Стара
Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив
счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F295921 от 05.04.2017 год., жалбоподателят е
санкциониран, както следва:
на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ – Закон за
ограничаване на плащанията в брой („Който извърши или допусне извършването на
нарушение на чл.3, се наказва с глоба в
размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице,
или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане – ако е юридическо лице”);
за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от същия
закон („Плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност под 10000 лв.,
представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на
или надвишава 10000 лв.”), изразяващо се в това, че „Левкион” ЕООД не е
извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към
„Мел и Рем” ЕООД, ЕИК *********, на сумата от 2660 лева, представляваща част от
парична престация на стойност над 10000 лева по договор за СМР
(строително-монтажни работи) от 07.11.2016 год., сключен между „Левкион” ЕООД
като възложител и „Мел и Рем” ЕООД като изпълнител, предмет на който договор е
било изпълнението на СМР на обект „Зала по художествена гимнастика” гр.Стара
Загора на обща стойност 81550 лева.
В АУАН и НП изрично е посочено още, че:
сумата от 2660 лева е била платена от „Левкион”
ЕООД на 01.01.2017 год. в 09.58 часа в гр.Стара Загора по фактура № **********
от 30.12.2016 год., издадена от доставчика „Мел и Рем” ЕООД, а плащането е било
документирано с фискален бон № 000068 от 01.01.2017 год., издаден на ЕКАФП с
инд.№ ДУ370355, фискална памет инд.№ 36503940, въведен в експлоатация от „Мел и
Рем” ЕООД;
нарушението е било установено в ТД на НАП
гр.Пловдив на 31.01.2017 год. във връзка със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002417000551-020-001 от 31.01.2017 год.;
нарушението се потвърждава от приложените
като доказателства договор за СМР от 07.11.2016 год., фактура № ********** от 30.12.2016
год., протокол/акт обр.19 от 30.12.2016 год.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че:
на 07.11.2016 год. между „Левкион” ЕООД,
като възложител, и „Мел и Рем” ЕООД, като изпълнител, е бил сключен договор за
СМР на обект „Зала по художествена гимнастика” гр.Стара Загора по цени, описани
в количествено-стойностна сметка (КСС) – Приложение № 1, неразделна част от
договора (л.35-38 от а.н.дело № 2984/2017 год. на РС-Стара Загора);
на 01.01.2017 год. в гр.Стара Загора
„Левкион” ЕООД е платило в брой на „Мел и Рем” ЕООД сумата от 2660 лева по
фактура № ********** от 30.12.2016 год., издадена от доставчика „Мел и Рем”
ЕООД, като плащането е било документирано с фискален бон № 000068 от 01.01.2017
год., издаден на ЕКАФП с инд.№ ДУ370355, фискална памет инд.№ 36503940, въведен
в експлоатация от „Мел и Рем” ЕООД (л.33 от а.н.дело № 2984/2017 год. на
РС-Стара Загора), като във фактурата е било отразено, че плащането е за СМР
съгласно протокол;
в протокол/акт (19) за СМР със съдържание,
съответстващо на плащането по фактура № ********** от 30.12.2016 год. по
стойност и дата на извършването му, изрично е отразен вида на СМР, за които се
отнася плащането – полагане на гипсокартон (л.34 от а.н.дело № 2984/2017 год.
на РС-Стара Загора);
според КСС – Приложение № 1 към договора
за СМР (л.39 от от а.н.дело № 2984/2017 год. на РС-Стара Загора), общата
стойност на извършените по договора СМР с ДДС възлиза на 81550 лева, като сред
СМР фигурира полагане на гипсокартон, т. е. СМР, съответстващи на отразените в
протокол/акт (19) за СМР, заплатени по процесната фактура;
с приемо-предавателен протокол от
31.12.2016 год. (л.40 от а.н.дело № 2984/2017 год. на РС-Стара Загора) „Левкион”
ЕООД е приело СМР, извършени от „Мел и Рем” ЕООД по договора за СМР от
07.11.2016 год. относно обект „Зала по художествена гимнастика” гр.Стара
Загора, съгласно КСС – Приложение № 1.
Изцяло в подкрепа на гореизложеното е отразяването
на процесната фактура в дневника за покупките на жалбоподателя за м.декември
2016 год., представен със справката-декларация за ДДС за съответния данъчен
период – м.декември 2016 год., подадени в НАП на 13.01.2017 год. (л.9-13 от настоящото
а.н.дело), и непредставянето от страна на жалбоподателя на кредитни известия за
прекратяването на процесния договор.
При тези данни съдът намира описаното в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и
безспорен начин: въпреки законовата забрана на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ, процесното плащане е било извършено от жалбоподателя
в брой, макар и да съставлява парична престация по договор за СМР, чиято
стойност надвишава 10000 лева, с което в деня и на мястото на извършването му (01.01.2017
год. в гр.Стара Загора) е бил осъществен състава на административното
нарушение, визиран в чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Не води до различен извод представения
от жалбоподателя анекс (споразумителен протокол) от 14.11.2016 год., с който се
прекратява договора за СМР от 07.11.2016 год. – л.10 от а.н.дело № 2984/2017
год. на РС-Стара Загора, тъй като същият съставлява частен документ и няма
обвързваща доказателствена сила по
отношение на отразената в него дата на съставянето му, а последната с оглед на
посочените по-горе факти и обстоятелства, при това установени въз основа на
изходящи и осчетоводени от жалбоподателя документи, не би могла да бъде приета
за достоверна. В подкрепа на изложеното са и показанията на актосъставителката,
според която въпросният анекс е бил представен след констатиране на нарушението
в хода на извършената на жалбоподателя ревизия, когато той е бил уведомен, че
за констатираното нарушение ще му бъде съставен АУАН.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на
процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност –
административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и
ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя
във връзка с извършената му ревизия – кой е участвал в нея, какво е констатирал
и т. н., съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящото дело, тъй
като се касае за две отделни и независими производства, регулирани от различни
закони, без изхода на едното да е в зависимост от изхода на другото.
Единствената връзка между тях, имаща значение за настоящия спор, касае
установяването на момента, в който на проверяващия орган е станало известно
нарушението и автора му, за да се прецени евентуално дали не са изтекли
преклузивните срокове за съставяне на АУАН, а те в случая не са изтекли, тъй
като ревизията, в хода на която тези обстоятелства са станали известни, е била
назначена със заповед за възлагането й от 31.01.2017 год. и следователно няма
как нарушението и автора му да са станали известни на проверяващия орган
по-рано. Посочването в НП, че нарушението е било установено, а не констатирано
в хода на ревизията, действително е неточно, но с това с нищо не се нарушава
правото на защита на жалбоподателя, още по-малко тази неточност на израза му е
попречило да разбере кога е било установено нарушението, тъй като този момент е
законово регламентиран – със съставянето на АУАН.
Същевременно наложеното за извършеното
нарушение наказание „имуществена санкция” от 1330 лева съответства на предвиденото
в закона – 50
на сто от общия размер на направеното плащане, поради което съдът
намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с
тежестта на конкретното нарушение.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 278594-F295921 от 25.07.2017 год. на Директора
на ТД на НАП гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: