Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………...2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, XІV състав в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 397 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на В.И.И., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт № Р-03000320007388-091-001/01.12.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 337/10.02.2022
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който в тежест на
жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2014 г. в размер на 682,00 лева –
главница, и 456,14 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 537,00 лева –
главница, и 304,48 лева – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 3 161,00 лева –
главница, и 1 471,74 лева – лихви, за д.п.2017 г. в размер на
5 082,00 лева – главница, и 1 850,84 лева – лихви, и за д.п.2018 г. в
размер на 5 127,00 лева – главница, и 1 347,37 лева – лихви.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради
издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се определеното от органите по приходите начално
салдо за ревизираните периоди. Изразява се несъгласие с констатациите на
приходните органи относно получените по банковата сметка парични преводи от
различни физически и юридически лица. Твърди се, че същите неправилно са
квалифицирани като облагаем доход от стопанска дейност, тъй като представляват
предоставени заеми, за което от лицата, извършили преводите, са представени
коригиращи писмени обяснения с приложени към тях договори за заем. Изтъква се,
че документите, на които се позовават органите на приходната администрация, са
съставени в други ревизионни производства, в които жалбоподателят не е страна, поради
което не представляват надлежни доказателства. Възразява се срещу конкретни
суми, приети за недекларирани доходи. Сочи се, че приходните органи не са съобразили,
че изтеглените от банковите сметки парични средства са съхранявани в домашен
сейф. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт.
В
молба № с.д.5042/29.03.2022 г. /л. 29-31 от делото/, в открито съдебно
заседание по даване ход по същество и в депозирани по делото писмени бележки, жалбоподателят
твърди нищожност на ревизионния акт поради некомпетентност на единия от
неговите издатели. Алтернативно се моли за неговата отмяна. По същество счита,
че следва да бъде кредитирано заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза,
в което са анализирани тегленията и внасянията по банковите сметки, приходите
от трудова дейност, разходите за издръжка и живот, както и предоставените
заеми. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски в размер
на 600 лева заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза и 50 лева заплатена
държавна такса.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител, в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена молба
оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че ревизионният
акт е валиден и законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 160,58 лева.
В
депозирано чрез процесуален представител писмено становище се излагат обстойни
съображения за валидност на ревизионния акт. Сочи се, че възражението за
нищожност е заявено едва с молбата на жалбоподателя от 29.03.2022 г. и се
поддържа с доводи, изложени за първи път в хода по същество, основаващи се на
твърдението, че неправилно е извършено изземване на правомощията по извършване
на ревизия от Н.А.П.– ръководител на ревизията, и същите са възложени на друг
орган по приходите, който е един от издателите на ревизионния акт. Ответникът
твърди, че решението за изземване е мотивирано в съответствие с изискванията на
чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като е обосновано с трайната невъзможност на
ръководителя на ревизията, потвърдена и от В.И.И., който с молба, подадена по
ел. път на 22.11.2021 г., сам е подчертал, че естеството на заболяването на Н.А.П.я
поставя в невъзможност да довърши производството, което й е възложено, считано
от 12.11.2021 г. за първоначален срок от 30 дни от лечението. Изтъква, че Решение
№ Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г. за изземване разглеждането и
решаването на производството № Р-03000320007388 от титулярния орган по
приходите и възлаагнето му на посочения друг ръководител на екип от същата
териториална дирекция на НАП, е издадено от горестоящия орган по приходите,
овластен от Директора на ТД на НАП Варна със Заповед № Д-7/04.01.2021 година. Аргументира,
че от съдържанието на представения по делото болничен лист № Е20212184093 от 12.11.2021
г. се установява временна нетрудоспособност на ръководителя на ревизиращия екип
поради необходимост от лечение на злокачествено заболяване, обхващаща един
продължителен период от време, през който същият не е в състояние да извършва
трудова дейност, която обосновава трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Позовава се на
практика на ВАС, според която при преценката относно наличието или липсата на
трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да бъдат
съобразени конкретните факти и обстоятелства по казуса, както и спецификите на
ревизионното производство като вид особено производство за установяване на
публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. На изложените
основания счита, че допуснатото с решението за изземване заместване на
членовете на ревизиращия екип не прави същото порочно, тъй като важното и
същественото в случая е, че по силата на това решение Е.Н.Г. придобива
качеството на ръководител на ревизията, поради което същата има надлежна
материална компетентност да подпише и издаде процесния ревизионен акт.
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице –
адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за
разглеждане и съдът дължи произнасяне по същество.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320007388-020-001/02.12.2020
г. /л. 4/, издадена от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор, в качеството на
заместник на М.Т.Г., на длъжност началник сектор, на дата 02.12.2020 година.
Според ЗВР обхватът на ревизията включва установяване на задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г.
до 31.12.2018 година. Определен е ревизиращ екип в състав: Н.А.П.– главен инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/, и А.С.П.– главен инспектор по
приходите. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок от три
месеца от връчване на ЗВР – 03.12.2020 година /л. 3/.
По
делото са представени доказателства за отсъсътвието на титуляра М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, и заместването й от А.Ц.Б., на длъжност началник
сектор, на датата на издаване на ЗВР № Р-03000320007388-020-001/02.12.2020 година. Със
Заповед № 3-11262/30.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна на М.Т.Г., на
длъжност началник сектор в Дирекция „Контрол“, е разрешено ползването на отпуск
от три работни дни, считано от 02.12.2020 г. до 04.12.2020 г. включително. Със
Заповед № Д-2105/30.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна е определено за
периода от 02.12.2020 г. до 04.12.2020 г. включително М.Т.Г., заемаща
длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“, да бъде
замествана от А.Ц.Б., заемаща длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“.
Със
Заповед № Р-03000320007388-023-001/10.02.2021 г. /л. 8/, издадена от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК – заболяване
на А.С.П.– главен инспектор по приходите, чието участие е наложително при
извършване на ревизионното производство, последното е спряно, считано от
10.02.2021 г. до възстановяване на работоспособност.
Със
Заповед № Р-03000320007388-143-001/23.02.2021 г. /л. 10/, издадена от М.Т.Г.,
на длъжност началник сектор, на основание чл. 35 от ДОПК, производството по
извършване на ревизия на В.И.И. е възобновено, считано от 17.03.2021 година.
Съгласно
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №
Р-03000320007388-020-002/16.03.2021 г. /л. 12/, издадена от М.Т.Г., на длъжност
началник сектор, е изменена първоначално издадената ЗВР относно срока за
извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до 16.04.2021
година.
Със
Заповед № Р-03000320007388-023-002/17.03.2021 г. /л. 17/, издадена от М.Т.Г.,
на длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, във
връзка с молба вх. № Р-03000320007388-057-001-И/15.03.2021 г. /л. 13/,
ревизионното производство е спряно, считано от 17.03.2021 г., за срок до
17.06.2021 година.
Със Заповед
№ Р-03000320007388-143-002/18.06.2021 г. /л. 28/, издадена от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, на основание чл. 35 от ДОПК производството по
извършване на ревизия на В.И.И. е възобновено, считано от 19.07.2021 година.
Със
ЗИЗВР № Р-03000320007388-020-003/09.07.2021 г. /л. 30/, издадена от М.Т.Г., на длъжност
началник сектор, е определен срок за завършване на ревизията до 18.08.2021
година.
Със
Заповед № Р-03000320007388-023-003/18.10.2021 г. /л. 35/, издадена от М.Т.Г.,
на длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, във
връзка с постъпило искане за спиране от А.С.П., на длъжност главен инспектор по
приходите, ревизионното производство е спряно поради временна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения на Н.А.П., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, удостоверено с надлежен медицински
документ – болничен лист № Е20212587256 от 12.10.2021 г., считано от 18.10.2021
г. до възстановяване на работоспособност.
Със
Заповед № Р-03000320007388-143-003/24.11.2021 г. /л. 50/, издадена от М.Т.Г.,
на длъжност началник сектор, на основание чл. 35 от ДОПК производството по
извършване на ревизия на В.И.И. е възобновено, считано от 24.11.2021 година.
С
Решение № Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г. за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос/преписка /л. 54/, издадено от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, разглеждането и
решаването на Р-03000320007388, свързан с В.И.И., е иззето от Н.А.П.при ТД на
НАП Варна в качеството на ръководител на ревизия, и правомощията по извършване
на ревизия са възложени на Е.Н.Г. при ТД на НАП Варна в качеството на
ръководител на ревизия. От фактическа страна решението за изземване е
обосновано с подадена молба от В.И.И., като предвид обстоятелствата по
приложените доказателства /без да са посочени кои/, е счетено, че е налице
трайна невъзможност на орган по приходите Н.А.П.– ръководител ревизия, да
изпълнява задълженията си.
На л. 31
и л. 32 от адм. преписка е приложен болничен лист № Е20212184093 от 12.11.2021
г., съгласно който Н.А.П.е в отпуск поради общо заболяване за периода от
12.11.2021 г. до 11.12.2021 година.
С т. II. от
Заповед № Д-7/04.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 54-55 от
делото/, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция
за приходите /ЗНАП/, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени
органите, възлагащи ревизии, упълномощени да издават решение за изземване на
преписка в случаите, когато се изземва производство по извършване на ревизия от
ръководител на ревизията или орган по приходите, считано от 01.01.2021 г.,
между които е и М.Т.Г., началник на сектор „Ревизии“ /т. II.3. от
заповедта/. Съгласно т. III. от Заповед № Д-7/04.01.2021 г. случаите, в
които въпроси или преписка могат да бъдат иззети, съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК
са както следва: когато са налице основания за отвод или самоотвод и при трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
Със
ЗИЗВР № Р-03000320007388-020-004/24.11.2021 г. /л. 56/, издадена от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, с която е изменена ЗИЗВР №
Р-03000320007388-020-003/09.07.2021 г., са променени срокът за завършване на
ревизията, който е определен до 18.08.2021 г., и съставът на ревизиращия екип,
който включва: Е.Н.Г. – главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/, и А.С.П.– главен инспектор по приходите.
Органите,
издали ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното
производство, са надлежно оправомощени със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на
Директора на ТД на НАП Варна /л. 64-65 от делото/.
Резултатите
от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000320007388-092-001/01.09.2021
г. /л. 775-811/, изададен от Н.А.П.– главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/, и А.С.П.– главен инспектор по приходите, връчен на жалбоподателя
по електронен път на 02.09.2021 година. /л. 775-гръб/.
Срещу
Ревизионен доклад № Р-03000320007388-092-001/01.09.2021 г. е депозирано
възражение вх. № 12690-13/15.10.2021 г. /л. 831-839/, към което са приложени
доказателства /л. 812-830/.
Ревизионното
производство е финализирано с Ревизионен акт №
Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г. /л. 863-871/, издаден от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Е.Н.Г., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който в тежест на В.И.И.
са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2014 г. – д.п.2019 г. общо в размер на 14 589,00
лева – главница, и 5 430,57 лева – лихви.
Ревизионен
акт № Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г. е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 337/10.02.2022 г. го е потвърдил изцяло.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че оспореният ревизионен акт
е издаден от некомпетентен орган.
В
случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето, определено
за ръководител на ревизията, извършено с Решение №
Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г. за изземване разглеждането и решаването
на конкретен въпрос/преписка, издадено от М.Т.Г., на длъжност началник сектор,
на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно
чл. 7, ал. 3 от ДОПК oпределен в закона горестоящ орган може да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са
налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност,
произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния
изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по
разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител,
равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
Предвид
представената по делото Заповед № Д-7/04.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП
Варна, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК, с която М.Т.Г., началник на сектор „Ревизии“, е оправомощена
да издава решение за изземване на преписка в случаите, когато се изземва
производство по извършване на ревизия от ръководител на ревизията и/или орган
по приходите, съдът счита, че Решение № Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г.
за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка е издадено
от компетентен орган. За да е надлежно и законосъобразно обаче,
извършеното изземване следва да е мотивирано с наличието на някоя от изрично и
изчерпателно изброените хипотези, регламентирани в чл. 7, ал. 3 от ДОПК – отвод
или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или
невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите,
водеща до отпадане на компетентността.
В
случая в Решение № Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г. е посочено, че е
налице трайна невъзможност на Н.А.П.– ръководител на ревизията, да изпълнява
задълженията си, което е установено от обстоятелствата по приложените
доказателства. Не са конкретизирани обаче нито обстоятелствата, които има
предвид издателят на решението, нито доказателствата, в които се съдържат
същите. В решението липсват мотиви кои обстоятелства са обусловили изземването
на правомощията по извършване на ревизията на В.И. от първоначално определения със
ЗВР № Р-03000320007388-020-001/02.12.2020 г. за ръководител на ревизиращия екип
орган по приходите – Н.А.П., на длъжност главен инспектор по приходите, и
възлагането им на друг орган по приходите – Е.Н.Г..
Едва в
хода на съдебното производство ответният административен орган сочи, че причината
за изземване на преписката от органа по приходите, определен за ръководител на
ревизията, е неговото разболяване от злокачествено заболяване. Във връзка с
това твърдение по административната преписка е приложен болничен лист №
Е20212184093 от 12.11.2021 г., съгласно който на Н.А.П.е поставена диагноза „злокачествено
новообразувание на млечната жлеза, горен външен квадрант на млечната жлеза“,
като същата в отпуск поради общо заболяване за периода от 12.11.2021 г. до
11.12.2021 година. Оттук следва, че решението за изземване визира хипотеза на
временна неработоспособност на определения за ръководител на ревизията орган по
приходите, която е възприета като трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения. Този извод на приходния орган е в противоречие със
съдебната практика, която се е консолидирала около разбирането, че отпускът
поради болест, в хипотезата на временна неработоспособност, не съставлява
трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл.
7, ал. 3 от ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да
бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/ или производството да бъде спряно на
основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Принципно
вярно е становището на ответника, че в определени случаи временната
неработоспособност би могла до доведе до невъзможност за извършване на трудова
дейност за по-продължителен период от време, поради което в такава хипотеза същата
би могла да се разглежда като обстоятелство, водещо до трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Както
правилно обаче е отбелязал процесуалният представител на Директора на Дирекция
ОДОП Варна при ЦУ на НАП в депозираното по делото писмено становище, при
извършването на тази преценка следва да бъдат съобразени конкретните факти и
обстоятелства по казуса, които в настоящия случай не установяват наличието на
трайна невъзможност на ръководителя на ревизията да изпълнява служебните си
задължения. Освен посочения болничен лист № Е20212184093 от 12.11.2021 г., по
делото не са представени други доказателства за временна неработоспособност на Н.А.П.за
изпълнение на служебните си задължения след упоменатия в него период. Съгласно
болничния лист отсъствието на приходния орган поради общо заболяване е за срок
от 30 дни – от 12.11.2021 г. до 11.12.2021 г., като няма данни за неговото
продължаване. Според трайно наложилата съдебна практика този период не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице хипотезата на трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Предвид
лисата на доказателства за продължаване на отсъствието на ръководителя на
ревизията, буди недоумение издаването на решение за изземване на преписката на
24.11.2021 г., т.е. 17 дни преди изтичане на срока по болничния лист.
Не
могат да бъдат споделени съображенията на ответника, че решението за изземване
е взето с оглед вида и характера на заболяването, тъй като възлагащият орган по
приходите, който е администратор на лични данни, е бил наясно, че предвид
поставената диагноза за служителя ще е необходим продължителен период от време
за лечение и възстановяване. Несъмнено органите по приходите, какъвто безспорно
е издателят на Решение № Р-03000320007388-098-001/24.11.2021 г. за изземване
разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, не притежават
компетентност в областта на здравеопазването, поради което изложените в
писменото становище хипотетични доводи във връзка с евентуалния период на
терапията на заболяването, посочено в болничен лист № Е20212184093 от
12.11.2021 г., са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Още повече, че,
както бе отбелязано, при преценката относно наличието/липсата на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения съдът следва да изхожда от
конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай, като в настоящия
казус по делото не са налице информационни източници, съдържащи данни за
продължително отсъствие на приходния орган, определен за ръководител на
ревизията, което да обуслови неговата замяна с друг орган по приходите.
Съдебната
практика, на която се позовава ответникът в писменото си становище, е
неотносима към разглеждания казус поради липса на сходство във фактическата
обстановка по цитираните решения и настоящия случай. Двете решения на ВАС,
посочени в писменото становище, касаят случаи на отсъствие на орган по
приходите за много по-продължителен период от време /над 90 дни в единия случай
и повече от година и половина във втория/, което е удостоверено с представянето
на няколко болнични листове и заповеди за разрешаване на отпуск за отглеждане
на малко дете. В
процесния казус отсъствието на ръководителя на ревизията е за срок от 30 дни.
Освен това, в отлика от разглеждания казус, в едното от решенията, на които се
позовава Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, е налице още едно
основание за изземване на преписката по реда на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а именно:
невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите,
водеща до отпадане на неговата компетентност.
Противно
на твърдяното от ответника, извършеното изземване не би могло да бъде
обосновано и с подадената от В.И.И. молба, с която е поискано изземването
разглеждането и решаването на преписката от Н.А.П.поради наличие на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Ревизираното лице не
притежава компетентност да извършва преценка относно наличието на
предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Това е в правомощията на съответния
компетентен орган по приходите /аргумент от чл. 7, ал. 3 от ЗНАП/, като същият
не е обвързан от твърденията в подадената от ревизираното лице молба, а следва,
преди издаване на решение за изземване по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, посредством
надлежни доказателства да установи наличието на някоя от изчерпателно
изброените предпоставки, визирани в тази разпоредба, което в случая не е
сторено. Още повече, в хода на ревизионното производство ревизираният данъчен
субект е направил искане за отвод на ревизиращия екип /л. 38 от адм. преписка/,
в т.ч. и на ръководителя на ревизията – Н.А.П., което не е уважено, видно от
приложените решения, с които е отказан отвод на Н.А.П., на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Варна /л. 41 от адм. преписка/ и на А.С.П.,
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна /л. 43 от адм.
преписка/, поради което последващото искане за изземването на преписката от Н.А.П.би
могло да се разглежда като опит от страна на жалбоподателя за избор на конкретен
орган по приходите, който да извърши ревизията и да издаде ревизионния акт,
което е недопустимо.
В обобщение
настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на данни за продължително
отсъствие на ръководителя на ревизията вследствие на здравословни проблеми, приложеният
по административната преписка болничен лист № Е20212184093 от 12.11.2021 г. не установява
трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от компетентния
орган по приходите, а временна такава, поради което е следвало да бъде издадена
заповед за заместване по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител,
при наличието на която изменението на първоначалната ЗВР от органа, който я е
издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на ревизионен акт от
компетентен орган при условията на заместване, без да се налага изземване по
чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Такава заповед за заместване обаче в случая не е налице.
С
оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че в решението за изземване
разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не се съдържат
фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка налице ли е
някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа, определен за
ръководител на ревизията. Липсата на ясни и конкретни мотиви, обосноваващи
изземването на правомощия от определения за това орган по приходите води до незаконосъобразната
подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт.
По
изложените съображения съдът преценява, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, които да
са обусловили нареденото изземване на правомощия. Посочената правна норма е
специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи
и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на
обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като в заповедта за
изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията не са изложени
мотиви и е издадена, без да са налице основанията за изземване, посочени в
текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал ревизионния
акт в качеството ръководител на ревизията въз основа на заповедта за изземване
на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при
липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в
закона съвместна компетентност на издателите на ревизионния акт, опорочаването
на участието дори и на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт в
неговата цялост.
За пълнота
на изложението следва да бъде отбелязано, че лишено от основание е оплакването на
ответния административен орган относно момента на предявяване на възражението
за нищожност от жалбоподателя – едва с молба С.д.5042/29.03.2022 година. Нито в
ДОПК, нито в АПК, приложим на основание § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/
на ДОПК, се съдържат правни норми, определящи преклузивни срокове за подаване
на възражение за нищожност. Напротив, по силата на чл. 149, ал. 5 от АПК
административните актове, към която категория несъмнено се числят и данъчните
ревизионни актове, могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им
без ограничение във времето. Освен това съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Регламентираният в тази правна норма обхват на съдебната проверка, преценен
съвкупно с обстоятелството, че при обжалване на ревизионните актове
административният съд действа като съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 4,
изречение първо от ДОПК/, обуславя извод, че за нищожност на ревизионния акт
поради некомпетентност на неговите издатели съдът следи служебно, с оглед на което
дори не е необходимо изрично възражение от жалбоподателя в тази насока. В
подкрепа на този извод са и нормите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 от АПК, приложими
на основание § 2 от ДР на ДОПК, според които съдът обявява нищожността на акта,
дори да липсва искане за това, което може да се извърши и след изтичане на
преклузивните срокове по чл. 149, ал. 1 – 3 от АПК за обжалване на индивидуални
административни актове.
По
тези съображения жалбата е основателна, като ревизионният акт следва да бъде
обявен за нищожен, без да се разглежда спорът по същество, съответно без да
бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя, свързани с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
На
основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите – началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, за възлагане на
нова ревизия на В.И.И. съобразно дадените в настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
е своевременно направено и основателно. В открито съдебно заседание по даване
ход по същество жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер на
600 лева – заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза, и 50 лева –
заплатена държавна такса. От представените по делото
доказателства /л. 22-гръб от делото/ е видно, че заплатената от В.И. държавна
такса за образуване на делото е в размер на 10 лева, поради което следва да
бъде присъдена в този размер, а не в претендирания от жалбоподателя такъв от 50
лева. По делото са налице доказателства за заплащане на депозит за вещо лице в
размер на 600 лева /л. 79 и л. 167 от делото/, поради което същите следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в претендирания от него размер. В обобщение съдът
преценява, че на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски в размер на 610 лева, представляващи държавна
такса в размер на 10 лева и депозит за вещо лице в размер
на 600 лева, за извършването на които по делото са представени
доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 337/10.02.2022 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест
на В.И.И., ЕГН **********,***, са установени допълнителни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица за д.п.2014 г. в размер на 682,00 лева – главница, и 456,14
лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 537,00 лева – главница, и 304,48 лева
– лихви, за д.п.2016 г. в размер на 3 161,00 лева – главница, и
1 471,74 лева – лихви, за д.п.2017 г. в размер на 5 082,00 лева –
главница, и 1 850,84 лева – лихви, и за д.п.2018 г. в размер на
5 127,00 лева – главница, и 1 347,37 лева – лихви.
ИЗПРАЩА преписката на началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Варна за възлагане на нова ревизия на В.И.И. при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на В.И.И., ЕГН **********,***,
сумата от 610 /Шестстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: