Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10467 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 119370/20.05.2019г. по гр.д. № 73083 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав „Застрахователна
дружество Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на Х.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.З.,*** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 432 от КЗ (
в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД идентичен с чл. 226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) сумата от 14 400лв., ведно със законната лихва от 15.11.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 05.06.2016г.
при ПТП; сумата от 1120лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
08.02.2018г. до 14.11.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 108лв., представляващи съдебни
разноски, З. „Б.И.”АД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 576лв. за държавна такса, като неоснователен е отхвърлен иска за
главница за горница над 14400лв. до предявен
размер от 20 000лв. и иска за лихва за горница над 1120лв. до предявен размер от 1555,56лв., като ищецът е осъден
да заплати на ответника съдебни разноски от
386,45лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5102822/14.06.2019г. от ответника по исковете „Застрахователна дружество Б.И.”АД,
ЕИК *******,в частта, в която исковете са
уважени за главница за горница над 12 000лв. до 14 400лв. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било
установено водач на „БМВ 318” да е единствено виновен за настъпването на
вредите. По делото било установено, че ищецът пътувала без поставен
обезопасителен колан и така допринесла за настъпването на вредите, защото
позволило на тялото да изпадне от купето. Така принос на ищеца за настъпването
на вредите бил 70%. Отделно определен размер на обезщетението бил завишен и не
съответствал на принципа на справедливостта. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец Х.К.К., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорила жалбата.
Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните по
делото доказателства установявали претърпяването на вредите, справедливото
обезщетение на същото било в размер на сумата, присъдена от районния съд. Действително
била допринесла за настъпването на вредите защото не била поставила
обезопасителен колан и това било посочено
с исковата молба, но претенцията й била съобразена със същото. Процесуалният й
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2031298/15.11.2018г. на Х.К.К., ЕГН ********** срещу „Застрахователна
дружество Б.И.”АД, ЕИК *******, с
която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки
и страдания от причинени на 05.06.2016г.
от виновно противоправно поведение на В.С. като водач на лек автомобил „БМВ 318 ”, рег. № *******,
застрахован при З.Б.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/02/115003185717; сумата от 1555,56лв. , представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 08.02.2018г. до
15.11.2018г., като й се присъдят и разноските по делото. Навела е твърдения, че
на 05.06.2016г. пътувала в автомобила, като
в местността Драките в землището на гр. Вършец, на път ІІІ 812,
12+300км. водач на автомобила поради
несъобразена с пътни условия скорост при
остър завой наляво загубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл от
пътно платно и паднал в дере с дълбочина от около 20м., като се преобърнал на
дясната страна. При това ПТП ищецът претърпяла
счупване на дясна ключица, контузия на главата с разкъсно контузна рана
в тилната й област, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
кръвонасядания и охлузвания по задна и странична повърхност на гръден кош и
кръстно-поясна област, задна повърхност на рамо и лява мишница,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лява предмишница, кръвонасядания по
ляво бедро, нарушен бил нормалната й жизнена дейност, преживяла страх, стрес.
Посочила е, че на 08.02.2018г. поискала от ответника да й заплати обезщетение
за претърпените вреди, по телефон служител на ответника я уведомил, че определено
обезщетение е 3000лв., до момента нямало плащане. Справедливият размер на
обезщетението било 20 000лв. и то при приспадане на съпричиняването на
вредите от ищеца в резултат на непоставяне на обезопасителен колан.
Претендирала е разноски.
Ответникът „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му
срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил застраховател по застраховка „ГО” към 05.06.2016г. на
водач на „БМВ 318 ”, рег. № *******, но поведението му при процесното ПТ не
било виновно противоправно, ищецът не бил претърпял вредите в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на водача, размер на иск бил завишен,
с поведението си ищецът допринесла с 90% за настъпването на вредите, пътувайки
без поставен обезопасителен колан. Причинените увреждания не били с продължителен
оздравителен процес, не бил преживян стрес и душевни страдания, евентуално ако
са претърпени такива то било следствие от лабилна психика на ищеца.
Претендирало е разноски.
По делото е прието неоспорено от
страните извлечение от регистъра на Гаранционния фонд съгласно което на
28.12.2015г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил с
рег. № *******за периода от 28.12.2015г.
до 27.12.2016г., прекратена на 14.07.2016г. , застраховател е З.”Б.И.”АД, номер
на полица е BG/02/115003185717.
По делото са приети Констативен протокол за ПТП № 3/07.06.2016г. , докладни записки ,
протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2016г., постановления по ДП
63/2016г. и пр.пр. 537/2016г., картон на НП № 16-0370-000103/20.06.2016г., съгласно
които на 05.06.2016г. на път ІІІ 812,
12+300км около 15,00ч. е настъпило ПТП, при което В.С. като водач на БМВ 318 ”,
рег. № ******* поради управление с несъобразена скорост с мокра пътна настилка
и релеф-остър завой, загубил контрол , излязъл от пътно платно и паднал в дере с
дълбочина от около 20м., преобърнал се на дясна страна, пътуващия пътник Х.К.
пострадала, настанена била в болницата в Монтана, имала счупена ключица,
претърпяла средна телесна повреда, но поради заявено от нея желание
наказателното производство срещу водача да продължи същото е прекратено на
основание на чл. 343, ал.2 от НК вр. с чл. 243, ал.1, т. 1 и чл. 199 вр. с чл.
24, ал. 4, т. 4 от НПК, на водача на
автомобила В.С. е наложено административно наказание за извършените нарушения.
По делото са приети епикриза от
07.06.2016г., медицинско удостоверение от
15.06.2016г., съгласно които на 05.06.2016г. ищцата е била хоспитализирана
в болницата в Монтана до 07.06.2016г., поставена е окончателна диагноза „
контузио капитис; комоцио церебри; фрактура клавикуле екстра”, на 15.06.2016г.
е била прегледана от съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска”, при което е
установено, че има разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата вдясно; кръвонасядания и охлузвания по задна
повърхност на гръдния кош и кръстната
област, по страничната повърхност на гръдния кош вляво, по задна повърхност на
лявото рамо и предмишница; разкъсно-контузна рана на лява предмишница и кръвонасядания
по нея; кръвонасядане на ляво бедро; счупена дясна ключица; мозъчно сътресение.
Прието е писмо от ищеца до
ответника от 08.02.2018г. и от 26.03.2018г., с което е поискала изплащане на
обезщетение за претърпените от нея вреди от процесното ПТП.
Разпитан по делото св. В.С. е заявил, че бил водач на
автомобила при процесното ПТП, приятели били с ищеца, пътували от гр. Вършец
към гр. София и на едни от първите завои след гр. Вършец автомобил поднесъл на
мокра настилка с пясъчен нанос, станал неконтролируем, излезли от пътно платно,
като паднали в дерето от дясната страна. Посочил е, че ищцата се возела на
задната седалка, след падането на автомобила се огледал за другите и установил,
че ищцата не е в автомобила, била до колата в храстите, треперела, оплаквала се
от болки в рамото, изплашена била, паникьосана, но разпознала свидетеля.
С прието по делото заключение по
съдебно-автотехническа експертиза което съдът кредитира като неопровергано от
събраните по делото доказателства, вярно и задълбочено, вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че автомобилът е бил снабден с два триточкови
колани за предни седалки, два триточкови колани
и един двуточков колан за задните седалки.. Функцията била да се фиксира
тялото към облегалката и седалката на автомобила, да се ограничи движението им
напред при рязко спиране и да се предотврати контакт с детайли от вътрешността
на купето – да няма наранявания на главата, лицето, гръдния кош, таза и долните
крайници при наличие на отрицателно ускорение по направление на движението,
тоест при челни сблъсъци и удари.
Разпитан по делото св. Д.К. е посочила, че е майка на ищеца, на 05.06.2016г. я посетила в
болницата , където ищцата била настанена след ПТП, в началото ищцата не я
разпознала, не била адекватна, нужен бил разговор от 15 минути, за да ги
разпознае. Ищцата била със счупена ключица, с комоцио, с одрасквания по лицето,
в косата имала остри листа и тръни, останала 2-3 дни в болницата, не искала да
се качи в колата при изписването й.
Заявила е, че ищцата изпитвала силни болки, не можела да се обслужва,
имала наранявания по цялото тяло, голяма синина на крака, не можела да става и
да се обслужва за 15-20 дни-за обличане, за хранене, за сядане и изправяне,
свидетелят й помагала. След 6 месеца състоянието на ищеца вече било
задоволително., но около 1-1,5 години не искала да пътува с автомобил, до днес
се страхувала да шофира извън града,
само в града шофирала.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата
по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на дясна ключица, контузия
на главата с разкъсно-контузно рана в тилна област в дясно; степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядания и
охлузвания по задна повърхност на гръден кош и кръстно-поясна област, по
странична повърхност на гръден кош в ляво по задна повърхност на ляво рамо и
мишница; разкъсно-контузна рана на лява предмишница, кръвонасядания по нея и
ляво бедро, поставена била мека имобилизация на горен десен крайник. Посочило,
че ако е бил поставен обезопасителен колан почти всички увреждания на ищеца
щели да бъдат с по-ниска степен, особено раните по тялото и охлузванията. Не
можело да се каже за мозъчното сътресение при такова завъртане и попадане в
дере дали би било предотвратено. При ищеца мозъчното сътресение не било с пълна
загуба на съзнание, а от типа зашеметяване. Ищцата изпитвала интензивни болки
първите 15-20 дни, както и в началото на период на раздвижване на десния
крайник, общият възстановителен период бил 2-2,5 месеца, за в бъдеще при
натоварване и промяна на време може да изпитва дискомфорт в областта на счупена
ключица.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2015г., то съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2006г.(отм.). Разпоредбите на същия в частта по чл. 226 от КЗ са
идентични с тези на чл. 432 от КЗ в сила от 01.01.2016г., поради което и
доколкото районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, а
и е посочил като правна квалификация на исковете разпоредбите и на двата
Кодекса, които са идентични, то съдът приема, че не е допусната грешка в
правната квалификация на исковете, която да обоснове извод за неправилност на решението
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на вредите.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно
обезщетение за вреди, има право
на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на конкретно посочени от
законодателя.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява, че на 05.06.2016г. около 15,00ч. на път ІІІ 812,
12+300км. водач на автомобил „БМВ 318“, рег. №
*******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 от ЗДвП, като се е движел
с несъобразена с пътна обстановка скорост, загубил е контрол върху управлението
на автомобила, в следствие на което автомобилът
излязъл от пътно платно и паднал в дере с дълбочина от около 20м., като
се преобърнал на дясната страна и пътуващата на задна седалка ищца е претърпяла
телесни увреждания. Тези обстоятелства се установяват се от приети по делото
писмени и гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира като
неопровергани от другите доказателства по делото.
При така установеното съдът
приема, че по делото са установени онези предпоставки, които позволяват
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца за
претърпените от нея вреди в следствие от процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото епикриза,
медицинско удостоверение, заключение
по съдебно медицинската експертиза, събраните
по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от други доказателства и
резултат от лични впечатления на свидетелите, по
делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на млада възраст от 24 години е претърпял счупване на дясна ключица, контузия на главата
с разкъсно-контузно рана в тилна област
в дясно; степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядания и
охлузвания по задна повърхност на гръден кош и кръстно-поясна област, по
странична повърхност на гръден кош в ляво по задна повърхност на ляво рамо и
мишница; разкъсно-контузна рана на лява предмишница, кръвонасядания по нея и
ляво бедро, била е с мека имобилизация на десния крайник, възстановителния
период е бил около 2-2,5 месеца, интензивни болки е изпитвала за около 1 месец
( 15-20 дни след инцидента и отделно в началото на раздвижването на увредения
крайник), имала е нужда от чужда помощ, за да се обслужва за 15-20 дни, страхувала
се е да пътува с автомобил дълго време, а и към момента се страхува да шофира
извън града. При така установеното,
съдът приема, че правилно е прието от районния съд, че справедливото
обезщетение на вредите е 18 000лв. Този
размер на обезщетението съответства на вида и степента на урежданията, период
на възстановяване, период на силни болки, стресогенния механизъм на
настъпването на вредите, включващ и преобръщане на автомобила,
социално-икономическите условия в страната към 2016г., счупване на ключица, мозъчно сътресение.
По възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на пострадалия като допълнителен елемент
от фактическия състав на отговорността на застрахователя. За да има основание
за прилагане на института на чл. 51, ал.2 от ГПК поведението на пострадалия
следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна
връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на
вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно,
но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване
вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим
и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос ,
който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е
да установи наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да
ангажира доказателства, че увреденият е извършил действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това
поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2
от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963г. Този институт се прилага и по
отношение на недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
изисква изследване на причинната връзка между резултата и поведението на
пострадалия, но не и вината на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под чийто надзор е недееспособния.
Поведението на пострадалия и на лицето, под чийто надзор е той, ако е
недееспособен, е от значение при приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи разграничение по размер на
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на
деликвент.
По делото не се спори, че при
процесното ПТП ищецът, пътувайки на задна седалка на автомобила е била без поставен
обезопасителен колан. От прието по делото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като неоспорено и
неопровергано от другите доказателства по делото , се установява, че автомобилът
е бил оборудван с обезопасителен колан на задната седалка. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено противоправно поведение на
ищеца, пътувал на задна седалка без поставяне на обезопасителен колан. Съдът приема
за установено от приетото по делото заключение по медицинската експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото, че непоставянето на обезопасителен колан е довело до
завишаване степента на получените от ищеца увреждания. При така установеното
съдът приема, че проведеното поведение от ищеца е противоправно и е допринесло
за настъпването на вредите, тоест разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД намира
приложение. Съдът приема, че правилно е определен от районния съд приноса на
ищеца в причиняването на вредите на 20%. Вещото лице по медицинската експертиза
е било категорично в извода си, че при такъв механизъм на настъпването на
вредите – завъртане на автомобила, падане в дере и обръщане на дясна страна, не
може да се обоснове извод, че процесните травми , включително и мозъчното сътресение не биха настъпили.
Вещото лице е посочило, че предпазния колан би намалил степента на увреждания
по тялото и охлузванията, но не е извело такъв извод за най-тежките наранявания
на ищеца – счупена дясна ключица и мозъчното сътресение. Вещото лице по авто-техническата експертиза е
посочило, че предпазния колан има отношение към движението на тялото и на
долните крайници, но не и на горните крайници. С оглед на така установеното
съдът приема, че правилно районният съд е определил съпричиняването на вредите
от ищеца на 20%.
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд в частта, с която е уважил исковете за 14400лв. е
правилно.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания на решението в частта за
лихвата, поради което и при съобразяване на диспозитивното начало, на разпоредбата на чл. 269 от ГПК , то съдът приема,
че няма основание за отмяна на решението на районния съд в частта за лихвата за
забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати
на процесуалният представител на въззиваемия възнаграждение от 284лв. за представителството
на въззиваемия в производството пред СГС на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
същото е определено с оглед на цена на обжалваем интерес, Наредба № 1/2004г. в
редакцията й към момента, както и сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119370/20.05.2019г. по гр.д. № 73083 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на адвокат П.Д.З., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 284лв. (двеста осемдесет и четири
лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия
Х.К.К., ЕГН ********** в производството пред СГС.
Решението е окончателно –аргумент
по чл. 280, ал.3, т. 1, пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.