Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 17.05.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1348 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК,
предявени от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес управление:***, представлявано
от Т.Я.К., чрез Д.А. – юрисконсулт против Ц.П.Б., ЕГН:**********,***.
В исковата молба се твърди, че на 07 януари
2011 г., между Ц.П.Б. /Кредитополучател/ и „Б.П.П.Ф.“
ЕАД /Кредитор/ бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-****.
Подписвайки договора за потребителски паричен кредит, Кредитополучателят
заявява, че му е предоставена своевременно предцоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за потребителски паричен кредит. Съгласно
подписаният между страните Договор за потребителски паричен кредит и в
съответствие с чл. 26, ал. (1) ЗПК, “П.П.П.Ф.“ ЕАД
като Кредитор има право да прехвърли вземането си по Договор за потребителски
паричен кредит на трето лице.
Съгласно горепосочения Договор на
Кредитополучателя бил отпуснат потребителски паричен кредит в размер на 4000
лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
Кредитора в размер 3308.8 лв. на 48 месечни вноски. Кредиторът е предоставил на
кредитополучателя уговорената сума, по начина описан в същия, непосредствено
след подписване на договора, като така изпълнил задължението си по договора.
На 20 декември 2017 г. бил подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, в едно с
Приложение № 1 между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ****и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК ****, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с
уведомително писмо.
Ц.П.Б. преустановил плащането на вноските по
потребителски паричен кредит PLUS-**** на 16 март 2017 г.,
поради което „А.з.к.н.п.з.“ ООД подало заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. №896/2018 г. по описа на РС К. и издадена Заповед
№501/13.06.2018 г.. Със заповедта било разпоредено Ц.П.Б. да заплати на
заявителя (ищцовото дружество) следните суми:
- сумата 3643,12 лева (три
хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 12 стотинки) – главница,
представляваща дължима сума по договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-**** от 07.01.2011 г.;
- сумата 418,76 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и 76 стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 04 февруари 2011 г. до 05 януари
2015г.;
- сумата 418,76 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и 76 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16 март 2017г. до 31 май 2018г.;
- законната лихва, считано от подаване на
заявлението по пощата – 07.06.2018 г. до
окончателното плащане;
- сумата 89.61 лева (осемдесет и девет лева и
61 стотинки), представляваща разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща
възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило
възражение от длъжника, поради което съдът на осн.
чл.415, т.2 от ГПК дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото
производство.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Ц.П.Б., ЕГН:**********,***,
дължи на дружеството:
- сумата 3643,12 лева (три
хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 12 стотинки) – главница,
представляваща дължима сума по договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** от 07.01.2011 г.;
- сумата 418,76 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и 76 стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 04 февруари 2011 г. до 05 януари
2015г.;
- сумата 418,76 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и 76 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16 март 2017г. до 31 май 2018г.;
- законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 07.06.2018
г. до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от адв. Е.И., оспорва иска по основание и размер. Позовава се
на настъпила погасителна давност по отношение на иска за договорна лихва.
Излага доводи за нищожност на Договора за кредит поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва и активната материалноправна
легитимация на ищцовото дружество. Моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност прави възражение за
прихващане между главницата по кредита в размер на 3643,12 лева със сумата от
4433,68 лева, представляваща получена в периода от 04.02.2011г. до 16.03.2017г.
без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи за
възнаградителна лихва. Претендират се направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело № 896/2018 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество на
13.06.2018 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с които е разпоредено на длъжника Ц.П.Б. да заплати на кредитора следните
суми: 3643,12 лева – главница; 418,76 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 04 февруари 2011 г. до 05
януари 2015г.; 418,76 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16 март 2017г. до 31 май 2018г.; законната лихва, считано
от подаване на заявлението по пощата –
07.06.2018 г. до окончателното плащане; 89.61 лева (осемдесет и девет
лева и 61 стотинки), представляваща разноски по делото за внесена държавна
такса; 50.00 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение
по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** от 07.01.2011 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД (кредитор)
и Ц.П.Б. (кредитополучател).
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
от длъжника, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
От представения по делото Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-**** и погасителен план към него се
установява, че на 07.01.2011 г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД в
качеството му на кредитор, от една страна и ответника Ц.П.Б., в качеството му
на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне от страна на кредитодателя на паричен
заем в размер на 4000 лева. Ц.П.Б. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 48 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 168.27 лева (последната на 05.01.2015 г. в
размер на 168.11 лева), като заплати общо 8076.80 лева – сума
включваща главница, застрахователна премия, такса по усвояване на кредита и лихва,
представляваща печалба на Кредитора в размер 3308.80 лева.
Не е спорно между страните, че кредитодателят
е изпълнил задължението си и с подписване на договора за кредит, е предоставил
на кредитополучателя уговорената сума.
От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2017 г. и Потвърждение за извършена цесия, се установява, че „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД (сега ЕООД), изцяло и с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности вземането по горепосочения договор за потребителски кредит.
Представено е по делото препис-извлечение от
Приложение № 1 към цитирания договор за цесия, от което се установява, че под
номер 279 в него е вписано задължение на Ц.П.Б. по договор PLUS-****.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след усвояване на заемната сума
на 07.01.2011 г., до 05.01.2015 г. (дата на последната погасителна вноска
според погасителния план), ответникът е направил вноски в размер на 3354.96
лева, както следва: главница –
868,51 лв. за периода от 04.02.2011 г. – 05.06.2011 г.; договорна лихва –
1749.90 лева; застраховка по кредита –288
лева; такса събиране – 10.00 лева; законова лихва – 439.05 лева.
След датата на последната погасителна вноска –
05.01.2015 г., ответникът е заплатил по договора общо 2400 лева, с които е
направил плащания, както следва: по главницата – 0 лв.; договорна лихва –
1215.89 лева; застраховка по кредита –
480 лева;; законова лихва – 704.11 лева.
Съгласно експертното заключение задълженията по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** от 07.01 2011 г. към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК са в общ размер на 3859.84 лева, както
следва: главница – 3131.49 лева; договорна лихва – 343.01 лева; законова лихва –
385.34 лева.
По делото е приложено копие на нотариално заверено
пълномощно от 11.09.2018 г., от което е видно, че Н.П.Н. и Д.Т.Д.– прокуристи на „П.П.П.Ф.“ ЕАД, са
упълномощили цесионера „А.з.к.н.п.з.“ ООД да извърши
от името на „П.П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците,
чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от 20.12.2017
г.
Представено е и уведомително писмо изходящо от „А.з.к.н.п.з.“
ООД, адресирано до Ц.П.Б., с което ответникът се уведомява за извършеното
прехвърляне на вземания. Уведомлението не е с отбелязана дата на съставянето
му, нито са ангажирани доказателства, че същото е получено от адресата.
При така установените факти, от правна страна съдът
намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като доводите за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – „А.з.к.н.п.з.“
ООД.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство
се основава на договора за цесия между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД от 20.12.2017 г. Ето защо
ищецът в настоящия правен спор „А.з.к.н.п.з.“ ООД, н. общо основание следва да
представи доказателства, че длъжникът е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като
в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се
приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до
ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на
предявен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият
съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното
прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че
длъжникът изобщо е уведомен. От представеното уведомително писмо по никакъв
начин не става ясно, че същото е получено от адресата Ц.П.Б., нито дори, че е
направен опит то да му бъде връчено. Съгласно Решение №40/17.06.2015г. по
т.д.№601/2014г. на І ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от
17.11.2011г.на Съда на ЕС се посочва, че във всеки конкретен случай съдът
изследва дали са положени усилия за откриване на длъжника в зависимост от
индивидуалните обстоятелства. В случая това очевидно не е сторено.
След като ищецът не
успя да установи валидно
уведомяване на длъжника, то договорът за цесия не е породил действие по
отношение на Ц.П.Б.. На това основание предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв, а настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да обсъжда останалите наведени от ответната страна доводи за неговата
неоснователност.
Видно от приложения по делото договор за правна защита
и съдействие адвокат Е.И. се е ангажирала да представлява по делото ответника
безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, при предоставена безплатна помощ в полза на страна, адвокатът,
предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от насрещната страна,
чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение /Наредбата/. При отхвърляне изцяло на заявената
претенция, какъвто е настоящият случай, адвокатът, извършил процесуално
представителство на ответника по делото, има право на възнаграждание
в размер на 543.64 лева според материалния интерес /чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата/. Следва на ответника да се присъдят и заплатените в исковото
производство 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство
по ч. гр. д. № 896/2018 г., включително и разноските за него, с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. На ответника следва да се
присъдят и разноските по заповедното производство възлизащи на 543.64 лева за
адвокатско възнаграждение, в което също е бил представляван от адвокат Е.И. при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес управление:***,
представлявано от Т.Я.К., чрез Д.А. – юрисконсулт, за признаване на установено, по
отношение на Ц.П.Б., ЕГН:**********,***, че същият дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД следните
суми: сумата 3643,12 лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 12
стотинки) – главница, представляваща дължима сума по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-**** от 07.01.2011 г.; сумата 418,76 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и 76 стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 04 февруари 2011 г. до 05 януари
2015г.; сумата 418,76 лева (четиристотин и осемнадесет лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16 март
2017г. до 31 май 2018г.; законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 07.06.2018 г. до
окончателното плащане, за което на
13.06.2018 г. по ч. гр. д. №896/2018 по описа на РС К. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
управление:***, представлявано от Т.Я.К. да заплати на Ц.П.Б., ЕГН:**********,*** сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща разноски
за възнаграждение на вещо лице по гр. д. №1348/2018 г. по описа на РС К..
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
управление:***, представлявано от Т.Я.К. на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат Е. Г. И. *** сумата от 543.64 лв.
(петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника по гр. д. №1348/2018 г. по описа на РС К. Ц.П.Б..
ОСЪЖДА „А.З.К.П.З.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес управление:***, представлявано от Т.Я.К. на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат Е. Г. И.*** сумата от 543.64 лв. (петстотин
четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на длъжника по ч. гр.
д. №896/2018 г. по описа на РС К. Ц.П.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №896/2018 г. по описа на РС К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.