Решение по дело №525/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 481
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20184110100525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 21.05.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №525/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.К.П.. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът и ответникът са деца и наследници на *- бивш жител ***, починал на *. Навеждат се твърдения, че на 07.11.2012г. наследодателят е сключил с ответника договор за дарение, с който безвъзмездно му е прехвърлил правото на собственост спрямо 3/4 идеални части **********. Ищецът твърди, че извършената разпоредителна сделка от общия наследодател изчерпва наследството и накърнява запазената му част. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да намали извършеното в полза на ответника дарение на горепосочените недвижими имоти до размера на запазената част на ищеца както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск поради липса на доказателства, че ищецът е наследник на *. В случай на установяване на горепосоченото обстоятелство излага становище, че признава иска като отправя искане за отхвърляне на претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Налице е и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 30 от Закона за наследството /ЗН/.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 07.11.2012г. между *и ответника е сключен договор за дарение, обективиран в *********, по силата на който на последния е прехвърлено правото на собственост спрямо 3/4 идеални части от ***********. Между страните по делото не се оспорва, че процесните недвижими имоти са придобити от родителя им по наследство. На *. * починал като оставил за свои наследници по закон ******* К.П. и П.П.. По делото не е налице и спор относно обстоятелството, че с процесните недвижими имоти се изчерпва имуществото на общия наследодател на страните. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Ищецът е дете на наследодателя * и на основание чл. 28 от ЗН се явява наследник с право на запазена част. Поради същите съображения и ответникът се явява наследник на * с право на запазена част. След като наследодателят е оставил двама низходящи, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗН разполагаемата му част е равна на 1/3, а запазената част на наследниците е общо 2/3 – по 1/3 за ищеца и за ответника. С оглед обстоятелството, че с дарените 3/4 идеални части от процесните недвижими имоти се изчерпва имуществото на наследодателя се достига до извода за накърняване на запазената част на ищеца. При това положение извършеното дарение представлява разпореждане с цялото имущество на наследодателя и следва да бъде намалено с идеална част от имотите съответна на запазената част на ищеца или с 1/4 идеална част, без да се формира наследствена маса. С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен като дарението се намали с 1/3 част и на ищеца бъде възстановена запазената му част от 1/4 идеална част от процесните имоти.

Съдът намира, че в случая не са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК като с оглед изхода на делото, на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 90 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси. С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.С. сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е да бъде освободен ответникът от тези разноски, които ищецът е можел да спести като се съобрази с поведението му преди завеждането на иска, което предполага неговото признаване. Това важи за всички случай, когато правният резултат от иска може да бъде постигнат и извънсъдебно. За случаите, когато този резултат може да се постигне само по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск, какъвто е и искът за възстановяване на запазена част от наследството, съдебната практика приема че първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва и признанието на иска от страна на ответника не е достатъчно, за да го освободи от отговорността за разноски. В горепосочения смисъл са определение №709 от 28.12.2012г. по ч. гр. д. №592/2012г. на ВКС, I г. о., определение №500 от 16.07.2013г. по ч. т. д. №2326/2013г. на ВКС, I т. о. и  определение №71 от 21.01.2014г. по ч. гр. д. №17/2014г. на ВКС, III г. о. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че страните по разпоредителната сделка към момента на сключването й са знаели, че дарените имоти изчерпват имуществото на дарителя, че в резултат на това ще се накърни запазената част на ищеца от неговото наследство и че за последния ще възникне потестативното право по съдебен ред да иска нейното възстановяване.  

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

НАМАЛЯВА дарение на 3/4 идеални части от недвижим имот, ********** както и на 3/4 идеални части от недвижим имот, *********, ИЗВЪРШЕНО от *с ЕГН: ********** от *в полза на П.К.П. с ЕГН: ********** ***********, с 1/3 част като ВЪЗСТАНОВЯВА на К.К.П. с ЕГН: ********** *** запазената ****** част от наследството на *, починал на *., в размер на 1/4 идеална част ********.

Осъжда П.К.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на К.К.П. с ЕГН: ********** ***, сумата от 90 лв. /деветдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда П.К.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат И.П.С. от **********, сумата от 300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: