РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Монтана, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20241600900004 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на НАП София ,с която е предявен иск с
правно основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ срещу СД „В., „МГМ-КА И СИЕ”, ЕИК *със
седалище и адрес на управление: Обл. *. Общ. *, с. *. п.к. *.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С Решение № 21 от 18.08.2023 г., постановено т д. № 1 1/2023 г. по описа на
Окръжен съд Монтана, е открито производството по несъстоятелност срещу дружеството.
Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № *. В ТРРЮЛНЦ под №
*по партидата на СД „В., „МГМ-КА И СИЕ”, е обявен, изготвен от синдика списък на
кредитори на дружеството с неприети вземания, в който са включени публични вземания,
предявени от Националната агенция за приходите с молба от 21.11.2023 г. в общ размер на
1 052,24 лв. - главници за глоби.
В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала
възражение срещу включването на вземанията в списъка.
С Определение № 25/07.02.2024 г постановено по т д. № 11/2023 г. по описа на
Окръжен съд Монтана, подаденото възражение от агенцията е оставено без уважение като
неоснователно и списъка на неприетите вземания в одобрен във вида, в който е изготвен.
Определението е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № *. Основание за
възникване на публичните вземания за глоби са общо 15 броя влезли в сила актове -
електронни фишове; фишове и наказателни постановления, издадени срещу неограничено
отговорния съдружник Емил Любенов Власов ,подробно изброени . Ищецът поддържа,че
предявяване на публичните вземания не са ограничени със срока, предвиден в разпоредбата
на чл. 685 ,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1 ТЗ. Предвид гореизложеното и на основание чл.694 ТЗ
молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването и дължимостта на
публично вземане в посочения по-горе размер. Претендират се и направените по делото
разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
1
Постъпило е становище от синдика на дружеството,в което се заявява
неоснователност на исковата претенция.Ответникът застъпва становище,че в случая НАП
не е предявил в срок вземанията си, като в тази насока е изложил подробни
твърдения.Предвид горезложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Длъжникът не е намерен на посочения в ТР адрес и не е представил становище по
иска.
Доказателствата по делото са писмени .
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните, и въз основа на закона , приема следното:
Предмет на настоящото производство е положителен установителен иск по чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ относно процесните суми.
Самите искове имат за предмет установяване на съществуването на публични
държавни вземания/безспорно глобите по влезли в сила наказателни постановления са
такива/ ,които са били предявени от НАП, но не са приети от синдика и от съда по
несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ, поради което и предявилата го НАП може
да заведе положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ с цел това вземане да
бъде прието в производството по несъстоятелност, тъй като друг ред за приемането му не
съществува. Ако публичното вземане е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то длъжникът или друг
кредитор може да оспори неговото приемане чрез отрицателен установителен иск по реда на
чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ.
Единствената специфика при подобни установителни искове /положителни или
отрицателни/ е ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК, а именно – съдът не може да
проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното
вземане, ако то е установено чрез съответен акт /административен или съдебен/, който акт
обвързва съда в производството по чл. 694 ТЗ. Дори и този акт да не е влязъл в сила, то
съдът следва да го зачете, но като приеме вземането под условие – чл. 164, ал. 5 ДОПК. Ако
такъв постановен акт не е налице, подобно ограничение за съда не съществува и в
производството по чл. 694 ТЗ може да се проверява и по същество възникването на
публичното вземане.Наличието на подобен постановен акт, с който се установява
публичното вземане, обаче не е пречка в рамките на производството по чл. 694 ТЗ
/независимо от вида на иска – положителен или отрицателен установителен/ да се оспорва
правото на принудително изпълнение на вземането в конкретното производство по
несъстоятелност поради неспазване на формалните условия за неговото приемане –
редовността и допустимостта на тяхното предявяване, вкл. от гледище на спазване на
преклузивни срокове за предявяването, ако такива са приложими. Спазването на тези
процесуални условия за предявяването се проверяват служебно от съда в производството по
чл. 694 ТЗ и ако те не са налице, правото на принудително изпълнение на вземането в
производството по несъстоятелност се отрича от съда с решението по същество – или
положителният УИ се отхвърля или отрицателният УИ се уважава. По тази причина
ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК не касае допустимостта на установителния иск, а е
относимо към неговата основателност.
Такъв именно е и настоящият случай, тъй като процесните публични вземания не са
приети по реда на чл. 692 ТЗ, което обуславя допустимостта на предявения от НАП
положителен установителен иск. Спазен е и преклузивният 2-седмичен срок за предявяване
на исковете по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което искът е допустим.
За да приеме същият за неоснователен съдът взе предвид следното:
2
Безспорно е установено,че спрямо ответното дружество процесното производство
по несъстоятелност е открито с решение № 21 от 18.08.2023 г., постановено т д. № 11/2023 г.
по описа на Окръжен съд Монтана, е открито производството по несъстоятелност срещу
дружеството,което е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № *на 21.08.23 г.
2) първоначалният срок за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на
21.09.2023 г., а срокът за допълнително предявяване по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на
21.11.2023 г.,докато настоящото вземане е предявено на 22.11.2023 г. 3) процесните
публични държавни вземания са за събиране на глоби с влезли в сила наказателни
постановления ,издадени преди да е обявено решението по несъстоятелност.
Единственият спорен въпрос по настоящото дело е правен – дали спрямо
процесните публични вземания са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и
чл. 688, ал. 1 ТЗ или тяхното предявяване не е ограничено със срок. По този въпрос
настоящият съдебен състав намира следното:
Общ принцип в производството по несъстоятелност е, че вземанията на
кредиторите, които са възникнали преди откриване на производството, следва да се предявят
в определени преклузивни срокове – 1-месечен за първоначално предявяване /чл. 685, ал. 1
ТЗ/, течащ от вписване в ТР на решението за откриване или възобновяване на спряното
производство, и 2-месечен за допълнително предявяване /чл. 688, ал. 1 ТЗ/, течащ от
изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. За вземанията, които са възникнали след откриване на
производството, предявяването не е ограничено със срок – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това се прилага
за всички кредитори, като израз на тяхното процесуално равенство в производството.
Единственото изключение от този принцип законодателят е предвидил за тези вземания,
които подлежат на служебно вписване от синдика и поради това за тях не е нужно
предявяване, макар и да няма забрана за такова. Според чл. 687 ТЗ тези вземания са две
групи: 1) вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено
трудово правоотношение, и 2) публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт.
Именно защото са изключения от принципа, двете хипотези следва да се тълкуват стриктно,
а не разширително. Първата хипотеза не е приложима в настоящото дело, а е от значение
втората.
Тази втора хипотеза /чл. 687, ал. 2 ТЗ/ е била предмет на тълкуване в практиката на
ВКС по чл. 290 ГПК, което тълкуване настоящият въззивен състав споделя, като добре
обосновано и съответстващо на цялостния правен режим на публичните вземания, както и
на принципите на производството по несъстоятелност – решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. №
2475/2020 г., решение № 50181/3.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о., и др.
Разяснено е в тази практика, че: "Публични вземания, възникнали до откриване
производството по несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след
изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети
вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688,
ал. 1, изр. 1 ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в
производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато
вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за
установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685,
ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. ".
Горният извод се извлича преди всичко от режима на публичните вземания,
съдържащ се в ДОПК, имащ характера на специален закон спрямо част ІV от ТЗ в частта
относно предявяването на вземанията. Тълкувайки разпоредбите на чл.164 ДОПК ,се
налага извода , че публичните вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова
3
предявяване те не могат да бъдат приети служебно от синдика – най-малкото ще му бъдат
неизвестни, ако актовете за установяването не са му връчени. Самото връчване на тези
актове на синдика обаче се приравнява на предявяване на вземанията, независимо от
влизането в сила на актовете, в което се състои отклонението от общия режим на
предявяването, според чл. 125 ДОПК. Упоменаването в тази разпоредба на сроковете по чл.
685 и чл. 688 ТЗ е показателно, че тези срокове са преклузивни и за предявяване на
публичните вземания, в противен случай би било безсмислено те да се сочат изрично от
закона. Поради това разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ следва да се тълкува в синхрон със
специалната уредба по ДОПК, като предвиденото в нея "служебно вписване на
установеното с влязъл в сила акт публично вземане" следва да се разбира като задължение
на синдика да не подлага на проверка по същество съществуването на подобно публично
вземане, ако то е предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ и са спазени
другите формалности по предявяването.
Алогично е да се приеме, че "установеното с влязъл в сила акт публично вземане" не
е ограничено със срокове за предявяване в производството по несъстоятелност, но подобни
срокове да важат за публични вземания, които не са установени с никакъв публичен акт или
пък този акт не е влязъл в сила /доколкото за последните чл. 687, ал. 2 ТЗ не се прилага/.
Влизането в сила на акта за установяване е последващо събитие спрямо възникването на
публичното вземане и издаването на акта за установяването му, поради което би било
парадоксално вземането до един момент от съществуването си да е било ограничено със
срок за предявяване, а в бъдещ момент за същото вземане подобно ограничение вече да не
съществува. Подобна "двойственост" в режима на публичните вземания /а и на което и да е
вземане/ в рамките на производството по несъстоятелност не може да се допусне, а и не
следва по никакъв начин от правната уредба.
Аргументът, че до влизането в сила на акта за установяване за НАП било неизвестно
дали са налице и в какъв размер публични задължения, не може да бъде споделен. От една
страна, подобен аргумент може да се изтъкне и за частните вземания, вкл. на държавата, за
които обаче никой не поддържа, че за тях също не се прилага срок за предявяване.
От друга страна, законът е предвидил достатъчно гаранции и "привилегии" за
органите по приходите своевременно да установят и предявят публичните вземания.
Държавата е единственият кредитор, който още преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ
следва да бъде уведомен за предстоящото подаване на искане за откриване на производство
по несъстоятелност, като условие за допустимост на това искане – чл. 78 ДОПК. Средната
продължителност на производството по чл. 625 ТЗ в първа инстанция е около шест месеца, а
след това има общо три месечен срок за предявяване на вземанията, т. е. близо девет месеца,
а много често и повече. В рамките на този значителен срок органите по приходите имат
достатъчно време да извършат нужните проверки и ревизии, да издадат съответния акт за
установяване на публичните вземания и да предявят същите в преклузивните срокове за
производството по несъстоятелност, без да е нужно да чакат влизането в сила на акта – чл.
164, ал. 5 ДОПК. Бавността на приходната администрация не може да бъде аргумент за
отклонение от общия режим на предявяване на вземанията в частта относно преклузивните
срокове за това. Тези преклузивни срокове са поставени с оглед защита на интересите на
всички кредитори, а и на длъжника – с цел да се изясни своевременно какъв е пасивът в
имуществото на длъжника, какви класове и привилегии вземания съществуват и така всеки
кредитор да прецени какви са шансовете му за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, дали си струва да поема и какви разходи по производството, вкл. по водене
на искове по чл. 694 ТЗ или за попълване на масата на несъстоятелността. Като прибавим
към това и, че в полза на държавата е установена и привилегията да продължи започнато по
4
реда на ДОПК принудително изпълнение /чл. 193 ДОПК/, вкл. и въз основа на невлязъл в
сила акт за установяване на публичното вземане, който е с предварително изпълнение, става
ясно, че държавният интерес е защитен в максимално голяма степен, а чиновническата
бавност не може да обоснове и още привилегии.
В настоящия случай уведомлението до НАП по чл. 78 ДОПК е било подадено на
16.05.23 г. преди образуване на производството по чл. 625 ТЗ, а срокът за предявяване по
чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 21.11.23 г., т. е. държавата е имала 6 месеца срок на
разположение, за да установи какви публични задължения има длъжника преди откриване на
производството по несъстоятелност. До изтичането на този срок процесните публични
вземания не са били предявени, а са били предявени едва на 22.01.2023 г., въпреки, че
всички наказателни постановления и електронни фишове са издадени в периода 04.06.2019
г.-10.02.2023 г.
Ето защо процесните вземания не са надлежно предявени в сроковете за това,
поради което и те не могат да се удовлетворят в рамките на процесното производство по
несъстоятелност.
При това положение предявеният положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ е
изцяло неоснователен,поради което и следва да бъде отхвърлен.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът НАП не следва да бъде осъждан
да заплати държавната такса за първоинстанционното и въззивно производство, предвид
нормата на чл. 84, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, с адрес – гр. *, бул.
"*" № *, срещу " СД „В., „МГМ-КА И СИЕ”, ЕИК * със седалище и адрес на управление:
Обл. *. Общ. *, с. *. п.к. *иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на
публични вземания в общ размер на 1052 ,24 лв.-тлавница за тлоби,включени в одобрен от
съда по несъстоятелността списък на неприети вземания на кредиторите на дружеството
,обявен в ТР под №*.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5