ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 803
Стара Загора, 04.12.2023 г.
Административен съд Стара Загора – VIII състав, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Златко Мазников
като разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 741 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Н.Р.С. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0447-00078 от
23.11.2022 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Гълъбово към ОД на МВР Стара
Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Н.Р.С. е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУПМС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца. От фактическа страна
прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 23.11.2023 г. около
16.30 часа на път ІІІ-554 на км.41 до Брикетна фабрика, община Гълъбово, Н.С. е
управлявал собствения си лек автомобил, рег. № СТ 5032 РХ, след употреба на
наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 № ARМF
0096, който отчел положителен резултат за метафентамин, видно от проба № 124,
като посочено, че на водача е издаден талон за изследване № 099482 от
23.11.2023 г.
В
жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповедта по съображения, че с изпълнението на
административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди за Н.С.
предвид тежкото му здравословно състояние – 95% инвалидност, и необходимостта
да ползва автомобила си (специално пригоден за заболяванията му на гръбначния
стълб) за придвижването му до работа и за обслужване на ежедневните му
потребности. Към жалбата е приложен и Протокол/препис-извлечение от извършено
във Военномедицинска академия на 24.11.2023г. токсикологично изследване на
кръвна проба от Н.С. със заключение, че не се установява употреба на наркотични
вещества, включително употреба на метамфетамин.
Оспорената
заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице
законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК
принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с
нея ПАМ са постановени на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като
съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта
не спира изпълнението на ПАМ. Приложимият процесуален ред за разглеждане и
произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ е
този по чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 от АПК.
След
преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране
изпълнението на оспорената заповед е основателно.
В
ЗДвП не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре
допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки следва да се приложи
разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената
норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия
при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може
да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
По
своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания
акт правни
последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За да
бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и
да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност.
В
случая, въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че
предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни
последици за Н.С. в случай, че административният акт бъде отменен като
незаконосъобразен. Възможността за настъпването на значителни или трудно
поправими вреди е обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на
приложената ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, което означава лишаване на
жалбоподателя от възможността да управлява МПС, включително и личния си автомобил,
специално пригоден за заболяванията му на гръбначния стълб, а това би довело до
невъзможност да се придвижва до работното му място в Рудник Трояново 3, както и
да обслужва свързаните с влошеното му здравословно състояние ежедневни нужди, тъй
като използването на друг вид транспорт е неподходящ поради заболяванията на
гръбначния му стълб, водещи до ограничен двигателен капацитет. От приложените
към жалбата доказателства се установява, че Н.С. е с 95% трайно намалена
работоспособност съгласно Експертно решение № 91349-104 от 09.06.2021 г. на
ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД с водеща диагноза анкилозиращ
спондилит, множествено засягане на гръбначния стълб. Представената епикриза за
проведено болнично лечение през м. ноември 2023 г. подкрепя твърдението на
жалбоподателя, че използването на МПС с оглед на здравословното му състояние е
изключително необходимо в ежедневието му – за придвижване до работното му
място, магазин, аптека и т.н. Следователно в случая предварителното изпълнение
на заповедта с оглед на здравословното и физическо състояние на адресата на
приложената ПАМ няма да доведе само до неудобства в работата и в ежедневието на
Н.С., а и до причиняване на трудно поправима вреда, изразяваща се в
невъзможност да се грижи сам за препитанието си и да обслужва свързаните с
влошеното му здравословно състояние ежедневни нужди. Отделно от това
приложеният към жалбата Протокол/препис–извлечение от извършено в
Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия на 24.11.2023 г.
(т.е. един ден след датата на твърдяното управление на МПС след употреба на
наркотични вещества) токсикологично изследване на кръвна проба от Н.Р.С. със
заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества, включително употреба
на метамфетамин, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2,
изречение второ от АПК, съставляващо индиция за вероятната недостоверност на
посочения в оспорената заповед факт, че на 23.11.2023 г. Н.С. е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества, в частност – метамфетамин. С оглед
правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по
силата на закона изпълнение на административния акт като вид обезпечителна
мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания
акт правни последици до приключване на спора относно неговата
законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл. 166,
ал. 2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и
правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси
до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това
положение до приключването на образуваното съдебно административно производство
с влязло в сила решение.
Предвид
изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите,
които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са
налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране изпълнението
на обжалваната заповед следва да бъде
уважено, като основателно.
Водим
от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 166, ал. 3
във връзка с ал. 4 и 2 от АПК във връзка
с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП
О П
Р Е Д Е Л И :
СПИРА по искане на
жалбоподателя Н.Р.С., ЕГН **********,***, допуснатато по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0447-00078 от 23.11.2022 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Гълъбово
към ОД на МВР Стара Загора, до приключване на
производството по адм. д. № 741/2023 г. по описа на Административен съд Стара
Загора с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: