№ 3211
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502243 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №2243/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Софийска вода”
АД ЕИК ********* гр.София срещу протоколно решение №19486 от 27.11.2023 г
постановено по гр.д.№20718/23 г на СРС , 156 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника да се признае за установено , че А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.318 ал.1 ТЗ , чл.110 ал.2 ЗС сумата от 1183,60 лева стойност
на ВиК услуги за ап.№28 в гр.София ж.к.**** за периода 06.04.2021 г – 06.04.2022 г , ведно
със законната лихва от 16.08.2022 г окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.08.2022 г по ч.гр.д.№44272/22 г на СРС
, 156 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като от
приложената справка от имотния регистър е видно , че ответникът е собственик и
потребител на ВиК услуги за процесния имот съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУи чл.3
ал.1 т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .
Ответникът не е оспорил справката и че е собственик на имота , а исковете са доказани по
основание и размер с комплексната експертиза . ВиК услугите са начислявани по реда на
чл.39 ал.5 от Наредба №4 поради липса на изправни водомери , което е задължение на
потребителя по чл.11 ал.4,5 от Наредба №4 и чл.17 ал.3,4 от ОУ на въззивника .
1
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.11.2023 г
и е обжалвано в срок на 08.12.2023 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ответникът не е потребител на ВиК услуги за
имота . Представената справка от имотния регистър не доказва , че ответникът е собственик
на процесния имот , защото е „само индиция“ за собственост . Отделно не са представени
доказателства защо сметките са начислявани „на база“ от страна на ищеца.
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация.
При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация - решение №30
от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от 28.07.2011г по гр.д.
№ 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.
В случая дадената от първоинстанционния съд в диспозитива на решението му правна
квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.327 ал.1 ТЗ и чл.110 ал.2 ЗС е неточна .
„Специалният закон изключва приложението на общия закон“ т.е. съдът е длъжен да
посочи в диспозитива си именно специалният закон , който урежда съответното
правоотношение , а не общи законови норми за търговска продажба и вещната уредба на
специфични движими вещи . В случая не са посочени в протоколното решение разпоредби
от специалните нормативни актове уреждащи предоставянето на ВиК услуги - ЗРВКУ и
Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи . Според настоящия съд
действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ .
Неправилно СРС е приел , че по делото не доказано , че ответникът е потребител на ВиК
услуги за процесния имот . Към исковата молба ищецът е представил справка по лице от
СВ-София , че ответникът е собственик на имота т.е. същият е потребител на ВиК услуги
съгласно § 1 ал.1 т.2 б.А и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
2
водоснабдителните и канализационните системи . По делото не е постъпил отговор на
исковата молба и ответникът не е оспорил справката , както и не е отрекъл , че е
собственик на имота . Не е оспорен и фактът , че в процесния имот липсват водомери , които
да са преминали периодична метрологична проверка . Законосъобразно въззивникът посочва
, че водомерите в имота са собственост на ответника и задължение на последния е да има
преминали периодична метрологична проверка водомери - чл.11 ал.4,5 от Наредба №4 от
14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.17 ал.3,4 от ОУ на въззивника . В
противен случая сметките за ВиК услуги се начисляват по реда на чл.39 ал.5 от Наредба №4.
Искът е доказан по основание и размер с представените писмени доказателства и
комплексната експертиза . Принципно са били налице предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на иска , но вместо това неправилно
първоинстанционният съд го е отхвърлил .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи . Разноски
пред СРС и пред настоящия съд се дължат от ответника .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно №19486 от 27.11.2023 г постановено по гр.д.№20718/23 г на СРС ,
156 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Софийска вода” АД ЕИК *********
гр.София , че А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1
ал.2 ЗРВКУ сумата от 1183,60 лева стойност на ВиК услуги за ап.№28 в гр.София ж.к.****
за периода 06.04.2021 г – 06.04.2022 г , ведно със законната лихва от 16.08.2022 г
окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.08.2022 г по ч.гр.д.№44272/22 г на СРС , 156 състав .
ОСЪЖДА А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Софийска вода” АД ЕИК
********* гр.София сумата от 552 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и
сумата от 125 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4