№ 250
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000668 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260091 от 11.06.2021 г.,постановено по т.д.№78/2020 г. по описа на
Окръжен съд-П.,е осъден ответника ЗАД „Б.“ АД-гр.С.,с ЕИК ***,да заплати на ищцата
С.Г.К. с ЕГН **********,сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 4.05.2020 година, до окончателното изплащане, настъпили в резултат на ПТП от
13.01.2020г. в гр.П., при което ищцата като пешеходец е била ударена от л.а. марка “Р.”,
модел “Т.”, с рег.№***, управляван от Л.А.К.в, като за разликата над уважения размер от 11
000лв. до пълния предявен размер от 50 000 лева иска по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,причинени на ищцата от горното
ПТП,е отхвърлен като неоснователен,както е отхвърлена като неоснователна и претенцията
за законна лихва за периода от 3.02.2020г. до 4.05.2020 година.
Със същото решение ответникът ЗАД „Б.“ АД, с ЕИК ***,е осъден още да заплати по
сметка на Окръжен съд- П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 440
лева,а на адв.Г.Й. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.С.,бул.“Е.“ №85 ет.2 ап.6, като
пълномощник на ищцата С.Г.К. с ЕГН **********,е осъден да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение/хонорар/ в размер на 860 лева съобразно
1
уважената част от иска.
Освен горното,с решението от 11.06.2021 г. ищцата С.Г.К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.П. ул.“С.А.“ №63 ет.1 ап.1,е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Б.“
АД, с ЕИК ***,разноски в размер на 546 лева съобразно отхвърлената част от иска.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба,подадена от
ищцата в първоинстанционното производство С.Г.К. чрез пълномощника й адв. Г.Й.,с която
горното решение е обжалвано в следните части:в частта,с която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 11 000 лв. до
размера от 30 000 лв.,както и по отношение на лихвата за забава върху тази
сума.Жалбоподателката заявява,че в обжалваното решение съдът е достигнал до правилни и
съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяване на
фактическия състав на генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и наличие на валидно
застрахователно правоотношение,при което отговорност следва да се носи именно от
ответника.Също така,правилно според жалбоподателката,е прието от съда,че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалата.Счита обаче,че първоинстанционният съд
неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като
последица е определил обезщетение,което не отразява действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищцата
неимуществени вреди.Развива доводи в жалбата,че неправилно съдът е определил занижен
размер на присъденото застрахователно обезщетение и че определяйки размера на
обезщетението,не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от
ищцата телесни увреждания.Счита също,че съдът не е взел предвид увеличението на
нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени
вреди,съгласно действащия към датата на настъпването на процесното ПТП нов КЗ.За
обосноваване на доводите си се позовава и на съдебна практика по сходни случаи.
Относно присъдената от първоинстанционния съд лихва жалбоподателката счита,че
напълно неправилно и в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС,е
прието,че лихвата за забава се дължи от изтичането на тримесечния срок,предвиден в
закона.Поддържа още,че в тази част решението страда от липсата на каквато и да било
мотивна част.Излага и аргументи,с които обосновава позицията си,че лихвата за забава
върху застрахователното обезщетение се дължи,считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по чл.430,ал.1,т.2 от КЗ,или от
датата на уведомяване,или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице-която дата е най-ранна.
Предвид поддържаните в жалбата доводи,жалбоподателката С.К. моли да бъде
отменено решение №2600091 от 11.06.2021 г. в частта,с която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди,за разликата над
присъдените 11 000 лв. до размера от 30 000 лв.,както и в частта,в която съдът е отхвърлил
иска за лихва за периода от датата на завеждането на доброволната покана-03.02.2020 г. до
датата на изтичането на тримесечния срок.Претендира разноски.
2
Въззиваемият ЗАД „Б.“АД-гр.С. с ЕИК ***,е подал в законния срок писмен отговор
на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неоснователна и е изразил становище,че
първоинстанционното решение е законосъобразно,правилно и справедливо,постановено в
съответствие с действащите нормативни актове и трайната съдебна практика.Поддържа и
довода,че в конкретния случай,при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди,е спазен произтичащия от закона принцип на справедливостта,както и
че са обсъдени от съда всички събрани по делото доказателства,а след преценката им и
фактическите констатации, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод,че в
случая получените от ищцата увреждания не са такива,които да обуславят по-високо по
размер обезщетение от присъденото с решението.моли въз основа на изложените в отговора
аргументи,да се остави без уважение въззивната жалба на ищцата и да се постанови решение
от настоящата инстанция,с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната му част.Претендира разноски,включително юрисконсултско възнаграждение.
От страните не са представени писмени доказателства пред въззивната инстанция и
не са заявени доказателствени искания.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частите,срещу които е насочена
жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето
защо и жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта му,с която на
ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 11 000 лв.,тъй като
в тази част решението не е обжалвано в законоустановения срок.
Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на пресъдено нещо
3
относно всички елементи,образуващи фактическия състав на предявения от ищцата С.Г.К.
против ответника ЗАД „Б.“АД с ЕИК *** пряк иск по чл.432,ал.1 от КЗ,която е
задължителна и за настоящата въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към датата на
процесното ПТП-13.01.2020 г. на сключена с ответното застрахователно дружество и
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил марка
„Р.“,модел „Т.“,с рег.№***,управляван от водача,виновен за настъпване на
произшествието,както и осъществяване на непозволено увреждане от същия водач-
Л.А.К.в,който поради нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил на
ищцата С.Г.К. установените по делото травматични увреждания.
Освен гореизложеното,отчитайки обстоятелството,че първоинстанционното решение
не е обжалвано от ответника по иска,въззивният съд счита,че в настоящото производство не
подлежи на повторна преценка заявеното в първата инстанция възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страната на ищцата,което възражение е прието за
неоснователно от първоинстанционния съд.
По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата инстанция
въпрос-относно размера на дължимото на жалбоподателката К.-ищца в
първоинстанционното производство,обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие на получените от процесното ПТП травматични увреждания,настоящият състав
приема за установено следното:
В производството пред настоящата инстанция,както по-горе се посочи,не са събрани
нови доказателства.А от приложената към първоинстанционното дело медицинска
документация и назначената по същото дело съдебно-медицинска експертиза,чието
заключение е изготвено от вещото лице д-р П.М. и не е оспоР. от страните,се установява,че
вследствие на процесното ПТП от 13.01.2020 г.,ищцата С.К. е получила следните телесни
увреждания:счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост;фисура /пукване/ на
носните костици и разкъсно-контузна рана на гърба на носа.Видно от същото
заключение,раната на носа е била хирургично обработена от УНГ-специалист,а счупването
на дясната раменна кост е било имобилизирано с ортеза.В ранния период след травмата,по
време на медицинските манипулации,както и по време на раздвижването на пострадалата
ищца,както сочи вещото лице,същата е търпяла интензивна болка,налагаща прием на
медикаменти,а към момента на изготвяне на експертизата,поради наличната остатъчна
конкрактура,крайните движения в ставата на увредената ръка на ищцата са все още
ограничена и болезнени.Освен това,от експертното заключение става ясно,че счупването на
хирургичната шийка на дясната раменна кост изисква имобилизация на ръката за шест
седмици и раздвижване след това,като оздравителния процес продължава около 3-4 месеца
от датата на травмата при обичаен ход на същия процес,а фисурата /пукването/ на носните
кости и раната на носа имат оздравителен процес,който продължава около 12-14 дни от
датата на травмата.Вещото лице сочи,че физиотерапията е основен терапевтичен метод за
лечение на травми като тази,която ищцата е получила на дясната си ръка,тъй като раменната
става бързо се втвърдява и тази терапия трябва да започне максимално рано и да се
4
провежда в пълен обем.В експертното заключение е отразено още,че болките на ищцата са
били особено интензивни от злополуката до към края на третия месец,но като цяло до
приключването на оздравителния процес пострадалата ищца е изпитвала болки и
затруднения в обслужването.Вещото лице не е установило ищцата да е имала предходни
травми или медицински интервенции в областта на дясната ръка преди произшествие,с
които да се свържат търпените от ищцата болки в ръката й.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди са били приобщени
в първоинстанционното производство и гласни доказателства,чрез показанията на свидетеля
О.К.-съпруг на ищцата.Имайки предвид възможната заинтересованост на този свидетел по
смисъла на чл.172 от ГПК за свидетелстване в полза на ищцата,но и отчитайки това,че
показанията му не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства,съдът
намира,че дадените от него показания следва да бъдат кредитирани.Така от тях се
установява,че възстановяването на ищцата вкъщи след пътния инцидент е протекло много
трудно,в продължение на три месеца и болките на ищцата са били големи.Същата имала
нужда от чужда помощ при къпане и такава й е оказвал свидетеля-неин съпруг,а и освен
това не е можела през този период да стои права.Свидетелят също потвърждава
съдържащите се и в експертното заключение на СМЕ-за данни,че счупената ръка на ищцата
е била обездвижена между рамото и лакътя,без обаче да й е бил поставян гипс,с оглед на
което обездвижване ищцата не е могла да движи ръката си.Предвид така описаните
затруднения,през тази три месеца се наложило свидетелят да върши домакинската работа
вместо ищцата-да пере,да готви и да чисти.Според свидетеля К.,и към момента,когато е
извършен разпита му /проведен в съдебното заседание на 11.05.2021 г./,ищцата физически
не се е възстановила,защото още не може да върши домакинската си работа поради
болки.Свидетелят заявява,че ищцата е започнала да ходи на възстановяване /вероятно има
предвид на физиотерапия/,но поради пандемията процедурите били преустановени и към
момента при резки движения на ръката,ищцата продължавала да изпитва болки в
нея.Свидетелят още дава показания,че пътният инцидент се е отразил на ищцата и
психологически,тъй като тя започнала да изпитва страх да пресича улици и този страх
продължавал към момента на разпита на свидетеля.
Това,според въззивният съд,са установените факти относно търпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания,вследствие на получените от процесното ПТП
травматични увреждания,и с оглед на тях настоящият състав приема следното от правна
страна:
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД,в случаи като настоящия съдът определя размера
на дължимото обезщетение по справедливост.Справедливостта не е абстрактно понятие,като
при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
конкретни обстоятелства,които обуславят тези вреди /в този смисъл ППВС №4/68 г./.При
установеното от фактическа страна в настоящия казус и съобразно изложеното,при
определяне конкретния размер на неимуществените вреди,причинени на ищцата,въззивната
инстанция съобрази установените факти за характера и вида на получените от ищцата
5
травматични увреждания,явяващи се следствие от процесния пътен инцидент,а също така
отчете и продължителността на оздравителния период от уврежданията,както и физическите
затруднения,които ищцата е изпитала през този период в резултат на счупването на
хирургичната шийка на раменната кост на дясната й ръка,отчете и проведеното лечение на
уврежданията,както и възрастта на ищцата към момента на настъпване на произшествието и
социално-икономическите условия в страната към същия този релевантен за спора
момент.Съобрази и съдебната практика по сходни случаи и като краен резултат въззивният
съд намира,че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на произшествието следва да бъде определен на сумата от
25 000 лв.До този размер въззивният съд счита за основателен иска за неимуществени
вреди,което обосновава крайния извод,че подадената от ищцата въззивна жалба е частично
основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 11
000 лв. до размера от 25 000 лв. и вместо това следва с настоящото решение ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата още 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.В
останалата обжалвана от ищцата част,с която същият иск е отхвърлен за разликата над 25
000 лв. до размера от 30 000 лв.,първоинстанционното решение е правилно,тъй като иска за
тази разлика е неоснователен,и затова в същата част решението следва да бъде
потвърдено.А в отхвърлителната част за разликата над сумата от 30 000 лв. до
претендираната с иска сума от 50 000 лв,първоинстанционното решение не е обжалвано и
съответно на това е влязло в сила в тази му отхвърлителна част.
Процесната въззивна жалба е насочена и срещу частта на първоинстанционното
решение,с която е отхвърлена като неоснователна претенцията за законна лихва за периода
от 03.02.2020 г. до 04.05.2020 г.В тази насока жалбоподателката счита,че
първоинстанционният съд неправилно е определил началният момент,от който следва да се
начислява същата лихва.Настоящият съд намира за основателно това оплакване на
жалбоподателката.Първоинстанционният съд е приел,че ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва от момента на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ
тримесечен срок,в който е следвало да се произнесе по същество по отправената му от
ищцата претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.И тъй като ищцата е
сезирала ответника с претенцията си на датата 03.02.2020 г.,то трите месеца,както е посочил
първоинстанционният съд, са изтекли на 03.05.3020 г.,но понеже таза дата е била почивен
ден,то в крайна сметка е прието,че тримесечният срок е изтекъл на 04.05.2020 г. и от този
момент ответникът е изпаднал в забава и дължи претендираната от ищцата законна
лихва.Искането на ищцата за присъждане на лихва от по-ранен момент,т.е. от датата на
която е отправена доброволна покана до застрахователя /всъщност датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение/- 03.02.2020
г. до датата 04.05.2020 г.,е прието от първоинстанционния съд за неоснователно с
аргумент,че действащия КЗ /за разлика от отменения КЗ/ дава на застрахователя 3-месечен
срок от сезирането му,за разглеждане на претенцията и произнасянето по нея и едва с
6
изтичането на този срок застрахователят изпада в забава.
Настоящата инстанция счита за неправилно първоинстанционното решение в
посочената отхвърлителна част за лихвите.В тази насока намира,че началния момент,от
който застрахователят дължи законна лихва върху застрахователните обезщетения за
претърпени от ПТП имуществени и неимуществени вреди,се определя съгласно нормата на
чл.429,ал.3 от КЗ,както неведнъж е изразявал това си становище и в други свои
решения.Това означава,че застрахователят е задължен за заплащане на лихви върху такива
обезщетения или от датата на уведомяването му от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие,или от датата на уведомяването му или предявяването на
застрахователна претенция от самото увредено лице,която от двете дати е по-ранна.В случая
няма спор,че ищцата е предявила пред ответника застрахователната си претенция на датата
03.02.2020 г. и понеже няма данни в ранен момент същият да е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие,то следва да се приеме,че законната лихва върху дължимото по
процесното дело обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде начислявано именно
от датата 03.02.2020 г.Ищцата е поискала законната лихва да й се присъди именно от тази
дата и това й искане предвид изложеното е основателно.Ето защо се налага крайния
извод,че с първоинстанционното решение акцесорната претенция за лихви е отхвърлена
неправилно за периода от 03.2020 г. до 04.05.2020 г. и затова в тази част решението ще се
отмени,като вместо това се осъди ответника да заплати на ищцата законната лихва върху
присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди от 11
000 лв., освен за периода от 04.05.2020 г.,но още и за периода от 03.02.2020 г. до 04.05.2020
г.
Предвид горните изводи за началния момент,от който ответникът дължи лихвата за
забава,ще следва законната лихва и върху допълнително присъденото с настоящото решение
обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лв. да се начисли,считано от датата
03.02.2020 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора след произнасянето на въззивната инстанция,ответникът
ЗАД „Б.“АД-гр.С. с ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.Й.,съобразно
уважената част от иска,допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в
размер на 420 лв. /наред с присъденото му такова с първоинстанционното решение в размер
на 860 лв./.
Отново с оглед изхода от спора след произнасянето на въззивната
инстанция,първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 350лв. до присъдения
размер от 546 лв.
Заедно с горното,ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ОС-П. на основание чл.78,ал.6 от ГПК допълнителна ДТ от 560 лв.
върху уважения размер на иска за неимуществени вреди /освен присъдената с
първоинстанционното решение ДТ от 440 лв./.
7
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед частичната основателност на подадената от ищцата въззивна жалба и
съобразно на уважената част от иска след произнасянето на въззивната
инстанция,ответникът /настоящ въззиваем/ следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.1
във вр. с чл.81 от ГПК да заплати на ищцата сумата от 1473,68 лв. съдебни разноски за
въззивната инстанция,представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г. /редуцирано като
размер съобразно с уважената част от иска/.
На основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК,въззиваемото дружество също има
право на разноски за въззивната инстанция предвид частичната неоснователност на
въззивната жалба.Същото дружество е заявило искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и такова му се дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като пред
настоящата инстанция дружеството е представлявано и защитавано от юрисконсулт.Размера
на юрисконсултското възнаграждение,което жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемото дружество,се определи от съда съобразно чл.25,ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ и възлиза на сумата от 100 лв.
И на следващо място,върху уважената с настоящото решение част от иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,ответното дружество-застраховател на
основание чл.78,ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативен
съд-Пловдив сумата от 280 лв. държавна такса.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260091 от 11.06.2021 г.,постановено по т.д.№78/2020 г. по
описа на Окръжен съд-П.,в частта,с която предявеният от С.Г.К. с ЕГН ********** против
ЗАД „Б.“ АД-гр.С.,с ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания,причинени
й от станалото на 13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/,е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 11 000 лв. до размера от 25 000 лв.,както и в частта,с
която е отхвърлена акцесорната претенция за лихви за забава за периода от 03.02.2020 г. до
04.05.2020 г.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5,да заплати на С.Г.К. с ЕГН **********,с постоянен адрес
гр.П.,ул.“С.А.“№63,ет.1,ап.1,още 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/,освен присъдените
й с първоинстанционното решение от 11.06.2021 г. 11 000 лв.,обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания,настъпили вследствие на ПТП от
8
13.01.2020 г. в гр.П.,при което ищцата като пешеходка е била ударена от л.а. марка
„Р.“,модел „Т.“,с рег.№***,управляван от Л.А.К.в,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5 да заплати на С.Г.К. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.П.,ул.“С.А.“№63,ет.1,ап.1
законната лихва върху присъденото с решение № 260091 от 11.06.2021 г.,постановено по т.д.
№78/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,обезщетение за неимуществени вреди от 11 000
лв.,начислена за периода от 03.02.2020 г. до 04.05.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5 да заплати на адв.Г.Й. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.С. бул.“Е.“ №85 ет.2 ап.6, като
пълномощник на ищцата С.Г.К. с ЕГН **********,допълнително адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 420 лв./четиристотин и
двадесет лева/,наред с присъденото му такова в размер на 860 лв. с първоинстанционното
решение от 11.06.2021 г.,постановено по т.д.№78/2020 г. по описа на ОС-П..
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5,да заплати на С.Г.К. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.П.,ул.“С.А.“№63,ет.1,ап.1
сумата от 1473,68 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и три лева и 68 стотинки/ съдебни
разноски за въззивната инстанция,съобразно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5 да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на ОС-П.,в полза на бюджета на
съдебната власт,допълнителна държавна такса от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/ върху
уважения размер на иска /наред с присъдената с първоинстанционното решение ДТ от 440
лв./.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П.
№5 да заплати по сметка на Апелативен съд-Пловдив,в полза на бюджета на съдебната
власт,държавна такса в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/,дължима на основание
чл.78,ал.6 от ГПК за производството по т.д.№668/2021 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.П.,ул.“С.А.“№63,ет.1,ап.1
да заплати на ЗАД „Б.“ АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.П. №5
сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
осъществена защита от юрисконсулт пред въззивната инстанция по т.д.№668/2021 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10