РЕШЕНИЕ
№ IV –
250
17.09.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на седемнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1661 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Гоу Биг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Илаков рът, общ. Елена, обл. Велико Търново, къща 38,
представлявано от управителя Асен Стефанов Стойчев, чрез пълномощника адвокат
Миланов, съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Дякон Игнатий“ № 4, ет. 2, ап. 7,
против Решение № 221 от 05.12.2019 г. по гр. д. № 663/2019 г. на Районен съд –
Несебър, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от въззивното дружество срещу М.Е.М.,
ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане
на сумата от 2750 евро,
представляваща сбор от оставащи месечни вноски за периода м.05.2019г. –
м.09.2019г. по чл. 25 от Договор за наем от 05.09.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания против извода на съда, че процесната клауза за неустойка по чл. 25
от договора за наем е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се,
че неустойката е последица от поведението на наемателя и не е уговорена с цел обогатяване на наемодателя.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.Е.М.,
чрез пълномощника адвокат Бойчева, която оспорва жалбата и излага доводи в
подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемата моли съда да
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа жалбата. Моли
да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписването на
фамилното име на ответницата в исковата молба и в първоинстанционното решение,
като навсякъде се чете М.Е.М. вместо изписаното М.Е. М..
В съдебно заседание въззиваемата
се представлява от адвокат Бойчева, която поддържа отговора на въззивната жалба
и моли за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Посочената
от въззивника-ищец грешка при изписването на фамилното име на ответницата в исковата молба е своевременно
отстранена пред първата инстанция, като в първоинстанционното решение името на
ответницата М.Е.М. е правилно изписано, поради което не е налице допусната
очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправяне.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
Неоснователни
са доводите на въззивното дружество, че клаузата за неустойка по чл. 25 от договора за наем не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между
страните е сключен договор за наем от 05.09.2018 г., който съдържа клауза в чл.
25, предвиждаща, че при прекратяване на договора за наем от страна на наемателя
преди изтичането на срока на договора наемателят дължи сумата на оставащите
месечни вноски за наем до 30.09.2019 г.
Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС).
Въз основа на изложеното съдът
намира, че процесната неустоечна клауза, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора за наем наемателят
дължи на наемодателя всички оставащи наемни вноски до края на срока на
договора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, тъй като е уговорена като средство за обогатяване на кредитора,
с което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Така уговорената неустойка създава предпоставки наемодателят по предсрочно
прекратения наемен договор да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно може
да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да получава наемни вноски
за оставащия срок на предсрочно прекратения договор за наем, по който е получил
неустойка в размер на оставащите наемни вноски. В този смисъл е постановено Решение
№ 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015г., I т. о. на ВКС, чиито изводи се
споделят от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
въззиваемата има право на разноски съобразно направеното искане и представените
доказателства за извършването им. Ето защо въззивното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемата сумата от 300 лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 221 от 05.12.2019 г. по гр. д. № 663/2019 г. на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Гоу Биг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Илаков рът, общ. Елена, обл.
Велико Търново, къща 38, представлявано от управителя Асен Стефанов Стойчев, да
заплати на М.Е.М., ЕГН **********, с
адрес в ***, сумата от 300 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.