Р Е Ш Е Н
И Е
№2453/2.6.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, ХХV
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и
единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ К.
при участието на секретаря М.Г.,
сложи за разглеждане гражданско дело № 14010 по описа на съда за 2010 година,
докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по предявени от „ТПО- ВАРНА-
ЦППБО” ЕООД управлявано и представлявано от арх. Г. Митрев срещу И.П.П. с ЕГН **********
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца:
сумата 279,43 лв –
главница, представляваща дължим остатък
по възнаграждение по Договор № 160/17.07.2008г., както и законната лихва върху
главницата, счиано от 02.08.2010г.- датата на извършване на частично
плащане до окончателното изплащане на
основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът излага твърди, че с ответника са в
договорни отношения по силата на договор № 160/17.07.2008г. за предоставяне на
възложителя на консултации и съдействие за определяна на инвестиционните му
намерения по отношение на имот № 060489 с площ от 1,000дка, находящ се в
местност „Канара Йолу” гр.Варна, за изготвяне на предпроектни проучвания с цел
определяне на основното предназначение и параметрите на застрояване,
изработване на план- схема за териториална структура и обемно пространствено
изграждена на имот, собственост на възложителя. Изработката е приета в цялост и
без възражения от длъжника с приемно- предавателен протокол от 09.10.2009г.
Ответникът подава в
срок отговор, с който счита така предявения иск за неоснователен, предвид
факта, че дължимите сума са изцяло изплатени. Представя и доказателства –
вносна бележка, 2 бр.вносни бележки за първа и втора вноска.
Със становище от 13.12.2010г. ищецът е изложил твърдение, че
ответната страна е изплатила главницата и лихвите към нея. Има претенция за
направените разноски по делата държавни такси по исковото и заповедно
производство и адвокатски хонорар.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представения по делото договор № 160/17.07.2008г., е видно ,че ищецът е
натоварен в качеството на изпълнител да извърши консултации на възложителя /
ответник в настоящото производство/ и съдействие за определяна на инвестиционните
му намерения по отношение на имот № 060489 с площ от 1,000дка, находящ се в
местност „Канара Йолу” гр.Варна. Представен е по делото и приемно- предавателен
протокол от 09.10.2009г. от който е видно, че изработката е приета в цялост от
ответната страна и то без възражения. Съобразно сключената от договора клауза
възложителят е следвало да заплати остатъка от 3360лева в срок от 7 дни,
счетано от датата на приемно- предавателния протокол.
Поради
неплащане на задължението ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. №
1133/2010г. Длъжникът е възразил в срок, поради което ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящата
си искова претенция.
Със становище от 13.12.2010г. ищецът изложил твърдение, че ответната страна е
изплатила главницата и лихвите към нея. Има претенция за направените разноски
по делата държавни такси по
72,58влева по
исковото и заповедно производство и 1500 адвокатски хонорар.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Съдът
приема, че с депозираното на 13.12.2010г. становище от ищцовата страна е
направено оттегляне на исковата претенция по реда на чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86
от ЗЗД, а се поддържа единствено претенцията досежно сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Съдът намира
обаче, че искането на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК по аргумент от противното с оглед нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК е
неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и, ако признае иска, разноските се възлагат на
ищеца. По аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе
направените от ищеца деловодни разноски. Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК намира
пряко приложение при разрешаване на спора по делото по същество. По аналогия
тази разпоредба следва да намери приложение и ответникът носи отговорност за
разноски при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на исковата
молба, ако след предявяването на иска настъпят нови, независещи от ищеца факти
и обстоятелства, с които неговото право се погасява и отпада качеството му на
кредитор, ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Не без
значение в случая е и обстоятелството, че ответникът е платил остатъка от
задължението си по договора с ищеца на 02.08.2010г. – преди получаването на
препис от исковата молба - на 01.11.2010г., поради което извършеното плащане,
не може да бъде преценено като поведение за образуване на исковото
производство. Напротив видно от приложеното към настоящото гр.дело ч.гр.дело №
11338/10г. на ВРС –ХХVІ състав е видно, че още на 16.08.2010г. ответникът е
депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с което е изложил, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „ТПО- ВАРНА- ЦППБО” ЕООД управлявано и представлявано от
арх. Г. Митрев срещу И.П.П. с ЕГН ********** за заплащане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: