Решение по дело №1138/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 781
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 14 декември 2019 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20194520201138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Русе, 13.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1138/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.С., в качеството й на управител на „ДМВ“ ЕООД гр. София, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 36/21.05.2019 г. на Заместник-директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с което на осн. чл.126а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на Дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 800.00лв., за извършено нарушение по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки /Наредба № H-1/. Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат упълномощен представител, който  поддържа наказателното постановление и моли съда да го потвърди.

За наказаното дружество, редовно призовани, не се явява законен или упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          „ДМВ“ЕООД гр.София управлявало данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00338001, намиращ се в гр. Мартен, обл. Русе, местност “До селото“, за който притежавало лиценз № 492/22.12.2011, издаден му от Директора на Агенция „Митници“. Съгласно този лиценз, дружеството можело да въвежда, извежда и складира светли горива – „Газьол маркиран“, „Газьол немаркиран, „Биодизел“, „Други масла съдържащи биодизел“ и „Минерален терпентин“, и тежки горива – „Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават“, „Други смазочни масла и други масла“ и „Отпадъчни масла“. За дейността на Дружеството, в данъчният склад били одобрени точки за контрол /места за въвеждане и извеждане на енергийни продукти/, необходими за измерването на продуктите и контрола осъществяване от митническите органи. За въвеждането и извеждането на светлите горива били одобрени седем точки за контрол - с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 10, които били снабдени с гама обемни разходомери за течности, различни от вода, с показващо електронно устройство, които предавали данни за резултатите от измерване към информационната система на Агенция „Митници". За въвеждане и извеждане на тежки горива била одобрена една контролна точка – ТК 9, която представлявала автовезна за контрол и измерване на масата на тези акцизни стоки и, която също предавала данни за резултатите от измерване към информационната система на Агенция „Митници".

          На 20.11.2018 г., екип от митнически служители, сред които и свид.Т.Ш. – главен митнически инспектор в ТД Дунавска, отдел „Акцизна дейност“ извършили проверка в данъчния склад управляван от „ДМВ“ ЕООД гр.София. В рамките на този ден митническите служители извършили оглед на всички резервоари в склада и поставените пломби, проверили помпеното помещение, точките за контрол – разходомерите за светлите горива и извършили тестове за правилното им функциониране. След приключване на проверката бил изготвен Протокол за извършена проверка № 18BG4000A042143/20.11.2018 г.

          На 21.11.2018 г. същият екип от митнически служители пристъпили към детайлна проверка на тръбните пътища и тръбни връзки, по които преминавали акцизните стоки в склада на „ДМВ“ ЕООД гр. София. При този оглед свид. Ш. и останалите митнически служители констатирали тръбна връзка, която визуално свързвала тръбопровод за светли горива с тръбопровод за тежки горива. При така установеното митническите служители преценили, че е необходимо да се извърши тест, при който да установи дали на практика от резервоара за светли горива може да бъде изведена такава акцизна стока до точката за извеждане на тежки горива - автовезната. В присъствието на И.Е., представител на „ДМВ“ ЕООД гр. София, в качеството на директор на производството, всички кранове от един от резервоарите, в който се съхранявало светло гориво - „Дизелово гориво“ били отворени. Били отворени и всички кранове от помпа по входящия тръбопровод за светли горива, през установената тръбна връзка и през тръбопровода за тежки горива до мястото за разтоварване на тежки горива - автовезната за тежки горива - ТК 9. След пускане на помпата, течността от резервоара за светли горива протекла по изходния тръбопровод към помпата, преминала през помпата и обратно по входящия тръбопровод за светли горива, през процесната тръбна връзка, след което преминала през тръбопровода за тежки горива и без да преминава през точка за контрол за светли горива, протекла от мястото за разтоварване на тежки горива, където били източени около 600л. в предварително приготвен еднотонен, оразмерен ПВЦ съд. От течността в този съд, с Протокол за вземане на проба № 98/21.11.2018 г. била взета проба. Проба била взета и от течността, която останала в меката връзка след тръбопровода за разтоварване на тежки горива. За това бил съставен Протокол за взема на проба № 99/21.11.2018 г. За извършените от митническите служители действия през този ден и направените от тях констатации бил изготвен Протокол за извършена проверка № 18BG4000A042322/21.11.2018 г.

          Цитираните проби били предадени за анализ в Митническа лаборатория Русе. След изследването била изготвена Митническа лабораторна експертиза № 18_22.11.2018/03.12.2018 г., от която се установява, че пробата взета с протокол за вземане на проба № 98 представлява „тежко гориво", „газьол", съдържащ биодизел. Била изготвена и Митническа лабораторна експертиза № 19_22.11.2018/03.12.2018 г. съгласно заключението на която, пробата взета с протокол за вземане на проба № 99 представлява „тежко гориво", „газьол", съдържащ биодизел. Тези резултати и тарифното класиране на акцизните стоки, обект на лабораторен анализ, обосновали извода на митническите служители, че и течностите от двете проби попадат в групата на газьолите и съответно, представляват светли горива.

          С оглед тези констатации и след като преценил, че през процесната тръбна връзка могат безпрепятствено да се извеждат енергийни продукти от резервоари за съхраняване на светли горива, до мястото за разтоварване на тежки горива, като се заобикалят седемте одобрени от митническите органи точки за контрол за светли горива, свид. Ш. приел, че „ДМВ“ ЕООД гр. София е осъществило състава на нарушението по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1, поради което съставил против дружеството АУАН за това нарушение.

Въз основа на този акт, Заместник-директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.126а, ал.1 от ЗАДС, на Дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 800.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

От представените доказателства става ясно, че е налице съответната компетентност както досежно актосъставителя, така и досежно административнонаказващия орган.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1е осъществен от обективна страна от „ДМВ“ ЕООД гр. София.

Съобразно цитираната разпоредба, за целите на контрола, осъществяван от митническите органи, лицата са длъжни да не допускат наличие на връзки, отклонения, заглушки, спирателни кранове и друга арматура, заобикалящи точките за контрол, при съблюдаване на изискванията за сигурност, пожарна и аварийна безопасност.

Съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, за което била ангажирана отговорността на „ДМВ“ ЕООД гр. София.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена от митнически екип при Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ проверка в данъчен склад на „ДМВ“ ЕООД гр. София в гр. Мартен, било констатирано наличието на тръбна връзка, която свързвала тръбопровод за светли горива с тръбопровод за тежки горива. При проведен тест от митническите служители, в присъствието на представител на наказаното дружество, а и след извършен експертен лабораторен анализ станало ясно, че през процесната тръбна връзка могат безпрепятствено да се извеждат енергийни продукти от резервоари за съхраняване на светли горива до мястото за разтоварване на тежки горива, като се заобикалят седемте одобрени от митническите органи точки за контрол за светли горива.

Така установените факти не се оспорват и от наказаното дружество. В същото време, в дадените в хода на митническата проверка обяснения от производственият директор И.Е., а и в жалбата срещу наказателното постановление се излагат твърдения, че тази тръбна връзка е част от проверени и одобрени от митническата администрация промени в технологичната схема на данъчния склад извършени през 2015 г. и 2017 г.

Това твърдение Съдът намира за несъстоятелно и неподкрепено с каквито и да било доказателства по делото. Както става ясно от приобщените по делото Уведомление от „ДМВ“ЕООД гр.София от 22.10.2015 г. и Уведомление от „ДМВ“ЕООД гр. София от 21.06.2017 г., и двете до Директора на Агенция „Митници“ и приложените към тях технологични схеми, през 2015г. дружеството поискало промяна в технологичната схема на данъчния склад, състояща се в добавяне на помпен модул към резервоар, с цел оптимизиране товаро-разтоварната дейност на енергийни продукти – тежки горива, а през 2017 г. – в добавяне на тръбопровод към съществуващ вече тръбопровод, свързващ технологичните резервоари на колоната за дехидратация и ректификация с резервоар за готова продукция. И за двете промени били извършени проверки на място от митнически служители, за които били изготвени протоколи за извършена проверка, съответно с № BG**********/30.10.2015 г. и с № BG004000А023951/06.07.2017 г. и с които се констатирали само промените описани в уведомленията от „ДМВ“ ЕООД гр. София. Така установените промени били приети от Началника на Митница-Русе, за което от своя страна той уведомил Директора на Агенция „Митници“. При разглеждането и анализа на тези, приобщени по делото доказателства става ясно, че нито през 2015 г., нито през 2017 г. митническата администрация е била уведомявана от „ДМВ“ЕООД гр.София за изграждането на процесната тръбна връзка, нито е одобрявала под каквато и да било форма съществуването на такава връзка.

От изложеното дотук става ясно, че „ДМВ“ ЕООД гр. София като лице притежаващо лиценз за управление на данъчен склад, не е изпълнило задължението си да не допуска в дейността си наличието на връзки, заобикалящи точките за контрол.

Извършеното нарушение е формално, за което отговорността на Дружеството е обективна и безвиновна. Единствено и достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност е установяване на поведение, което да представлява нарушение на законови задължения. В процесният случай е налице неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1от страна на „ДМВ“ ЕООД гр. София. Поради това, Съдът намира, че състава на това нарушение е осъществен от обективна страна от „ДМВ“ ЕООД гр. София, с оглед на което и правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност за него.

Съдът намира, че правилно АНО индивидуализирал размера на имуществената санкция в границите между минимума и средата, като явно отчел наличието и на други санкционирани нарушения на акцизното законодателство от страна на наказаното дружество.

Поради това Съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36/21.05.2019 г. на Заместник-директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с което на осн. чл.126а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на „ДМВ“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* била наложена “Имуществена санкция” в размер на 800.00 лв., за извършено нарушение по чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: