РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Кубрат, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100018 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И. И. твърди, че на 22.04.2019 г. между дружеството в
качеството на кредитор и Й. Т. С. – като кредитополучател бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
30036480440/22.04.2019 г. В изпълнение на същия дружеството е дало в заем
сумата 4 100.00 лева, която ответникът се задължил да върне на заемодателя в
срок от 36 месеца чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 191.64
лева, при погасителен план: 10.05.2019 г. – първа погасителна вноска, до
10.04.2022 г. – последна погасително вноска; при ГПР 46.28 %; годишен
лихвен процент по заема – 39.10 %, и обща сума, дължима от заемателя – 6
897.33 лева, както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги се
задължил да плати сумата 3 373.56 лева, чрез 36 бр. месечни погасителни
вноски в размер на 93.71 лева; като общия размер на вноската е 285.35 лева.
Ищецът твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, а
1
заемателят е направил три погасителни вноски и е преустановил
изпълнението по договора.
Поради липсата на извършени плащания на две или повече вноски,
договорът бил обявен за предсрочно изискуем за което бил уведомен и
кредитополучателят.
С оглед обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си
съобразно уговореното, ищецът подал заявление срещу длъжника, образувано
в ч. гр. д. № 659/2021 г. по описа на РС – Кубрат. С Разпореждане №
715/01.11.2021 г. е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на претенцията в размер на 3 092.20 лева – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги и 30.00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането, претендирани като неплатени задължения по Договор
за потребителски кредит № 30036480440/22.04.2019 г., като съдът е приел, че
клаузите по договора за потребителски кредит в тази им част са
неравноправно договорени от доставчик на финансова услуга, в нарушение на
закона – ЗПК, ЗЗП, и добросъвестността. По отношение на останалите
претендирани вземания е била издадена Заповед № 293/01.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
659/2021 г. по описа на РС – Кубрат.
Поради това, че длъжникът е възразил срещу така издадената заповед, с
настоящата искова молба, подадена в едномесечния срок от съобщаването,
ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по отношение на Й.
Т. С., че му дължи претендираните суми: 3 832.89 лева – остатъчна
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на заявлението(РС – Добрич) – 29.09.2021 г. до
изплащане на вземането; 1 765.54 лева – непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода 10.11.2019 г. до 03.12.2020 г. – дата на
предсрочна изискуемост; 390.79 лева – лихва за забава за периода 11.07.2019
г. – дата на изпадане на длъжника в забава до дата на предсрочната
изискуемост – 03.12.2020 г.; 724.18 лева – лихва за забава за периода от дата
на предсрочната изискуемост – 03.12.2020 г., до 29.09.2021 г., всички
съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
30036480440/ 22.04.2019 г. Претендира и осъждането на ответника да им
заплати и сумата 3 092.20 лева – възнаграждение за закупен допълнителен
2
пакет от услуги, по отношение на което вземане е отказано издаването на
заповед за изпълнение. Претендират сторените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът Й. Т. С., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в
***, при редовност в призоваването, не се явява, а изпраща писмено
становище, с което не отрича, че дължи процесните суми, но тъй като е в
тежко здравословно състояние – с ампутиран крак, увредено зрение, диабет,
живее без вода и електричество, тъй като не е в състояние да работи и да
получава доходи, заявява готовност да плати, когато успее да се реализира на
трудовия пазар.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между Й. Т. С. като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД с ЕИК *********, като кредитодател, е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
30036480440/22.04.2019 г., по силата на който кредитодателят отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 4 100.00 лева, а кредитополучателят се
задължил да върне същия, ведно с начислена възнаградителна лихва на 36
месечни погасителни вноски, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 285.35 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца в срок до
10.04.2022 г.
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
всички свои задължения по Договора за кредит, като е платил три пълни и
една частична погасителна вноска, след което преустановил плащанията.
Съобразно общите условия на ищеца поради неплащането на две или
повече последователни месечни вноски, кредиторът обявил кредита за
предсрочно изискуем считано от 03.12.2020 г., за което е уведомил длъжника,
видно от приложената разписка.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения ищецът, е подал заявление по чл.410 ГПК образувано на
29.10.2021 г. в ЧГД № 659/2021 г. по описа на РС–Кубрат. Издадената по
цитираното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
3
ГПК № 293/01.11.2021 г. е била връчена на длъжника, който в едномесечен
срок възразил, че не е в състояние да погасява задълженията си, поради което
съобразно указанията на съда ищецът предявява настоящия иск за
установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 30036480440/22.04.2019 г., съставляващ частен
диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено
средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените
договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този
документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена
сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото,
както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 659/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит от 22.04.2019 г., по
силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни
предпоставки, въз основа на които е вземането на кредитора е станало
изискуемо и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
4
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за кредит. Ищецът е изправна страна по същия,
доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума,
предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, като в тази насока е и своеобразното
признание от страна на ответника.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорните претенции за договорна възнаградителна лихва и лихви за
забава. Поради това и тези претенции следва да се уважат изцяло, така както
са заявени.
По отношение на иска в размер на 3092.20 лева, които ищецът твърди,
че му се дължат като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, искът се явява неоснователен и недоказан. Т. нар. договор за
допълнителни услуги всъщност е част от договора за кредит, но е обособен
като отделен договор с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит. Допълнителните услуги реално не
представляват услуги, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. Ползването на част от услугите зависи от последващо съгласие
на кредитора, а ползването на други е част от съдържанието на договора за
кредит. Ето защо договореното възнаграждение по този договор следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При това положение ГПР
ще надвиши значително нивото, определено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което тази клауза се явява нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
В случая направените от ищеца разноски са в общ размер на 550.93 лв., от
които 250.93 лв. д. т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така ответникът следва да му заплати сумата 377.20 лв. сторени разноски по
настоящото производство. От разноските, направени от ищеца по ч. гр. д. №
5
659/2021 г. по описа на РС – Кубрат в размер на общо 346.71 лв., от които
196.11 лв. д. т. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, ответникът следва
да му възстанови 237.38 лв. Така общо в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 614.58 лева сторени разноски в исковото и в заповедното
производство.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Т. С., ЕГН **********, с пост.
адрес в *** и наст. адрес в ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, с
управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч., следните суми, за които е издадена
Заповед № 293/01.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 659/2021 г. по описа на РС – Кубрат: 3 832.89 лева (три
хиляди, осемстотин тридесет и два лева, осемдесет и девет стот.) – остатъчна
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на заявлението (в РС – Добрич) – 29.09.2021 г.
до изплащане на вземането; 1 765.54 лева (хиляда седемстотин шестдесет и
пет лева, петдесет и четири стот.) – непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода 10.11.2019 г. до 03.12.2020 г. – дата на
предсрочна изискуемост; 390.79 лева (триста и деветдесет лева, седемдесет и
девет стот.) – лихва за забава за периода 11.07.2019 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до дата на предсрочната изискуемост – 03.12.2020 г.;
724.18 лева (седемстотин двадесет и четири лева, осемнадесет стот.) – лихва
за забава за периода от дата на предсрочната изискуемост – 03.12.2020 г. до
29.09.2021 г. всички съставляващи неплатени задължения по Договор за
потребителски кредит № 30036480440/22.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, адрес – ***, представлявано заедно от С. Н., Ц. С., Я. Ч. против Й.
Т. С., ЕГН **********, с пост. адрес в ***, наст. адрес в ***, иск за
заплащане на сумата
3 092.20 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
заявен на основание неравноправна клауза в Договор за потребителски кредит
№ 30036480440/22.04.2019 г.
6
ОСЪЖДА Й. Т. С., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в
***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К.
Ч., сумата 614.58 лева (шестстотин и четиринадесет лева, петдесет и осем
стот.) – разноски по исковото и заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7