№ 764
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000841 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260289/20.07.2023 г., постановено по т.д. № 3056/2023 г.
Софийски градски съд, VI-12 състав е отхвърлил предявения от „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД срещу „Елпром Харманли“ АД насрещен иск за заличаване на
регистрацията на Марката на ЕС № ********* на основание Член 59, ал. Е, и буква б) от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1001 - заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката
за марка.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД, което моли за неговата отмяна като иска от въззивния съд да уважи
предявения иск. Счита постановеното решение немотивирано и неправилно. Поддържа, че
марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана е заявена недобросъвестно,
тъй като „Елпром Харманли“ АД е знаел за използването на словния елемент на марката
„Elprom“ като марка и като фирмено наименование, самостоятелно или като съставна част
от тях и въпреки това е заявил марка, която е доминирана от този словен елемент. Счита, че
това е сторено с цел препятстване на търговската дейност на територията на Република
България и в чужбина на конкуренти, произвеждащи продукти на българската
електротехническа промишленост, в нарушение на добросъвестните принципи на
конкуренция. Счита, че неправилно съдът е приложил на практика критериите за
недобросъвестност, заложени в националния закон. Съдът неправилно приел, че е
безпредметно изследването за отличителност на марката. Счита, че не е необходимо
1
насрещният ищец да противопоставя собствени права, придобити по-рано и съдът не може
да отхвърли иска на това основание – това не е изискване на Регламент /ЕС/ 2017/1001, а
към иска за заличаване на марка на ЕС следва да се прилагат единствено основанията на
този регламент. В него недобросъвестността е предвидена като абсолютно основание за
недействителност на марката r на него може да се позове всеки.
Жалбоподателят поддържа, че отличителността на марката е от съществено
значение за установяване на това дали намерението на заявителя й е било добросъвестно
или е целял единствено получаване на изключително право за цели, различни от функциите
на търговската марка. Обстоятелството, че марката може да бъде заличена на самостоятелно
основание, в случай, че не е отличителна не означава, че нейната отличителност не може да
се изследва при преценка на добросъвестността при заявяването на марката. Неправилно
съдът приел, че „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД няма право да използва
словесния елемент, тъй като не било универсален правоприемник на фалиралото,
приватизирано „Елма“ АД и/или ДСО „Елпром“. Недобросъвестността следвала от това, че е
заявена за ползване търговска марка, съдържаща знак, който е бил използван от други лица в
миналото, дори тези лица вече да не го ползват и/или същите да не съществуват.
Наименованието „Електромоторен завод Елпром Троян“ било използвано повече от 70
години. Закрилата на Регламента обхващала не само по-ранни права, но и случаите, в които
се засяга репутация, добра воля, история – всяко поведение, което се отклонява от
общоприетите принципи на етично поведение и търговска и бизнес практика. В случая е
установено, че заявителя цели наготово да ползва репутацията на „Елпром“, независимо, че
тези марки са с изтекъл срок на регистрация и основните дружества ДСО „Елпром“ и
„Елма“ АД са прекратени. Насрещният ответник е знаел и историята, и репутацията и
използването на „Електромоторен завод Елпром Троян“ и ДСО „Елпром“, поради което е
заявил марка със словния елемент „Elprom“, по който начин недобросъвестно е узурпирано
понятието „Елпром“. Съдът не е взел предвид, че множество лица имали правото да
използват и да продължат да използват словния елемент „Елпром“, което право е накърнено
от регистрацията. „Елпром Харманли“ се създава след разпада на ДСО „Елпром“, учредено
за първи път с името „Елпром ЕЗД“ ООД с решение от 22.01.1992 г. Всички исторически
факти били известни на насрещния ответник, чийто директор Б. Б. бил съавтор на книгата
„История на електротехническата промишленост в България“
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът приел, че „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД не бил придобил релевантни права или е имал благоприятни
фактически за него положения към момента на заявяване, които обстоятелства не били
впредмета на доказване на иска. Те не били абсолютни положителни предпоставки за
уважаване на иска. „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД имал право да използва
наименованието „Електромоторен завод Елпром Троян“ като е частен правоприемник на
правото върху този търговски идентификатор от стария завод „Електромоторен завод
Елпром Троян“, използващ го пне от 1949 г. С това той имал и правото да означава стоките,
произведени в завода с този знак.
Въззивникът поддържа, че съдът не е приложил релевантните критерии за
недобросъвестност съгласно Регламент /ЕС/ 2017/1001. Не било необходимо ищецът да бъде
действителен притежател на по-ранна марка или други релевантни права. С това съдът
ограничавал защитимия интерес единствено до противопоставими по-ранни субективни
права като по-ранна търговска марка, действителен притежател на по-ранна търговска марка
и/или по-ранно фирмено име. По-ранното право на „Електромоторен завод Елпром Троян“
ЕООД било да използва търговския идентификатор „Електромоторен завод Елпром Троян“,
което право било накърнено от марката. „Елпром Харманли“ АД бил заявил знака за
регистрация като марка с цел да попречи на трети лица да продължат да го използват.
„Елпром Харманли“ АД бил ищец по основния иск, с който е искал да бъде забранено на
„Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД да използва името и знака си. Това били
красноречиви и ясни действия дори след влязло в сила решение на Върховния
адвимистративен съд, установяващо, че „Елпром“ е неотличителен елемент. „Елпром
2
Харманли“ АД знаело за използването на знака „Елпром Троян“ от „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД, установено от съавторството на управителя на дружеството на
книгата „История на електротехническата промишленост в България“. За преценката за
недобросъвестност следвало да се вземат предвид и допълнителни критерии като поведение
на пазара, дали трето лице отдавна използва знак за идентична или подобна стока; дали
марката изпълнява основната си функция като всички тези критерии били установени.
Въззивникът счита, че с регистрацията на процесната марка се цели създаване
на пречки пред свободата на пазара, както и увреждане на конкурентите.
Въззивникът поддържа, че процесната марка е неотличителна и това има
отношение към недобросъвестността. Словния елемент „Елпром“ имал ясно смислово
значение и бил неотличителен, а той бил основен и единствено него потребителите виждали
и запомняли. Съдът следвало да обсъди изслушаната експертиза по делото, а не да се
ограничава с частично коментиране на наличието на „Елпром“ в речници. Съдът следвало
да обсъди и социологическото проучване на „Алфа рисърч“, както и решение №
4662/21.04.2020 г. на Върховния административен съд. Не бил обсъден и довода на
„Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД, че „Елпром“ е неологизъм, образуван от
сричкова абревиация. В методическите указания на патентното ведомство било посочено, че
добавянето на добавянето на неотличителни елементи към неотличителни елементи не
прави марката отличителна в цялост. Жалбоподателят твърди, че са игнорирани относимите
Методически указания на EUIPO. Ответникът по насрещния иск не бил представил никакви
доказателства за висока отличителност и придобита репутация на марката.
Въззивникът поддържа, че съдът допуснал съществени процесуални
нарушения като не посочил от кои доказателства извежда, че към периода на заявяване на
марката и 10 години преди това „Елпром Харманли“ АД е ползвало идентификатора
„Елпром“. Отделно счита, че са били налице основания за отвод на съдията-докладчик.
Ответникът по делото „Елпром Харманли“ АД възразява срещу жалбата и я
намира неоснователна, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че съдът
е разгледал иск по чл.59, ал.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 2017/1001 за обявяване
недействителността на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана
поради недобросъвестност при заявяването като е обсъдил релевантните за този иск
основания. Съдът бил обсъдил релевантните факти и направил обосновани изводи. Съдът
приложил правилно закона и приел, че отличителността на процесната марка не е предмет
на обсъждане и установяване в това производство. Неотносими били доводите, че
преценката за отличителност следвало да се прави от гледна точка на българския
потребител. Съдът е обсъди и се е произнесъл по твърденията, че „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД притежава придобито право да използва търговски идентификатор
„Елпром“ в наименованието на предприятието и фирмата си и като използвана, но
нерегистрирана марка във връзка с електромотори. Жалбоподателят не бил доказал
твърдението си, че към датата на заявяване на марката голям брой различни търговци
използват реално на българсия пазар знак Elprom/ Елпром във връзка с идентични или
сходни стоки /насочени към същия потребителски сегмент и задоволяващи идентични или
сходни потребности. Жалбоподателят не бил доказал субективния елемент – че при
заявяването на процесната марка „Елпром Харманли“ АД е имало непочтени намерения и е
действало недобросъвестно.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
3
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Елпром
Харманли“ АД искове за преустановяване на нарушения и заплащане на обезщетение за
вреда във връзка с притежавани от него национална марка и марка на ЕС, включващи
словния елемент „Elprom“, правата върху които е твърдяло да са нарушени от ответника
„Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД.
Ответникът „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД е депозирал
насрещна искова молба, с която е предявил иск за установяване по отношение на „Елпром
Харманли“ АД, че при заявяването за регистрация на марка „Elprom“, рег.№ 93185А-словна
и марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана, е действал
недобросъвестно.
С определение от 28.05.2018 г. по т.д. № 3056/2017 г. на СГС, 6-12 състав
съдът е върнал насрещната искова молба като е приел, че липсва интерес от иска.
С определение № 369/23.08.2019 г. на ВКС е отменено определение от
28.05.2018 г. по т.д. № 3056/2017 г. на СГС, 6-12 състав и относно предмета на делото е
прието, че с насрещната искова молба са предявени искове за установяване на
недобросъвестност на ищеца при заявяването на регистрацията на двете марки, която е
изведена от основното твърдение на ответника за липса на отличителност на словния
елемент на марката. В определението си ВКС сочи следното: „Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4
ЗМГО националната регистрация на марка се заличава на основание недобросъвестност на
заявителя, установена с влязло в сила съдебно решение и по искане на действителния
притежател на марката (чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО). Качеството „действителен притежател“
обаче е условие за допустимост на административното производство за заличаване, а в
предхождащото го исково производство по иска за установяване на недобросъвестност това
качество е от значение не за допустимостта, а за основателността му, като ищецът следва да
докаже, че към момента на заявяване на марката от страна на ответника е ползвал в
търговската си дейност знак, определящ го като действителен притежател (т. д. № 370/2017
г., ВКС, І т. о.). Следователно липсата в исковата молба на твърдения в тази насока не
обосновава извод за недопустимост на иска за недобросъвестност, и то поради липса на
интерес, а представлява нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, изразяваща се в непълнота
на обстоятелствата, на които се основава искът, която може да обоснове връщане на
исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, но не и на основание чл. 130 ГПК. В
разглеждания случай в насрещната искова молба не са изложени твърдения преди и към
момента на заявяване на процесните марки от страна на първоначалния ищец ответникът да
е ползвал сходни знаци, включващи спорния елемент „ELPROM”, в търговската си дейност
– нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК съобразно изложеното по-горе, за чието
отстраняване първоинстанционният съд не е дал съответните указания. Тук следва да се
отбележи, че съобразно посочената практика, изискваща категорично обосноваване на
извода за недопустимост на иска, оспорването от страна на насрещния ищец на
отличителната способност на процесните марки, в частност на спорния елемент „ELPROM”,
не изключва дефинитивно ползването на същия елемент от страна на насрещния ищец.
Наред с това, по отношение на иска за недобросъвестност при заявяване на марката на ЕС е
налице друга нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между
обстоятелствената част и петитума. Съобразно регистрацията на марката искът се подчинява
на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1001, които не предвиждат самостоятелен
установителен иск за недобросъвестност, а иск (предявен под формата на насрещен
съгласно чл. 128) за обявяване на недействителност на основание недобросъвестност (чл. 59,
§1, б. „б“). Поради това формулираният по този иск петитум за установяване на
недобросъвестност не съответства на заявеното основание, изведено от обстоятелствената
част – нередовност, за чието отстраняване първоинстанционният съд също не е дал
съответните указания. С оглед изложеното предприетото в частната жалба в тази насока
следва да се квалифицира именно като уточнение на петитума на иска, а не като
недопустимо изменение на същия.“ С определението си ВКС е върнал делото на
първоинстанционния съд за даване на указания на ищеца по насрещните искове за излагане
4
на конкретни обстоятелства за осъществявано от него в търговската му дейност (извън
фирменото наименование) ползване преди и към момента на заявяване на процесните марки
на знаци, включващи спорния елемент „ELPROM”, както и за формулирането на надлежен
петитум по иска, основан на недобросъвестност при заявяването на марката на ЕС.
С молба от 17.10.2019 г. „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД е
уточнил насрещната си искова молба като е заявил, че изложените в нея факти и
обстоятелства обуславят заличаването на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* –
комбинирана поради липса на отличителност – иск по чл.59, ал.1, б. „а“ от Регламент /ЕС/
2017/1001 както и поради недобросъвестност при заявяването – иск по чл.59, ал.1, б. „б“ от
Регламент /ЕС/ 2017/1001. В уточнителната си молба насрещният ищец е посочил, че
използва знак „Елпром Троян“ за произведена от него продукция – ел.двигатели от момента
на регистрирането му /29.05.2017 г., съгласно отговора на исковата молба/, но който знак е
бил използван от неговите праводатели още от 1947 г. - „Елпром Троян“, „Елма“ АД,
„Солид 85“ ЕООД, чиито правоприемник се явява.
С определение от открито съдебно заседание на 25.09.2020 г., във връзка със
заличаването на националната марка № 93185А, насрещният ищец се е отказал от иска по
отношение на тази марка и производството е било прекратено. С определение в това
съдебно заседание съдът е приел за разглеждане като е докладвал предявени два насрещни
иска за обявяване недействителност на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* –
комбинирана на основание липса на отличителност – иск по чл.59, ал.1, б. „а“ от Регламент
/ЕС/ 2017/1001, както и поради недобросъвестност при заявяването – иск по чл.59, ал.1, б.
„б“ от Регламент /ЕС/ 2017/1001.
С определение № 261688/26.06.2022 г. по т.д.№ 3056/2017 г. на СГС, ТО VI-12
съдът е отменил определението, с което е даден ход по същество на делото и е прекратил
производството по т.д. № 3056/2017 г. на СГС, 6-12 състав.
С определение № 2844/11.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 2695/2022 г. Софийски
апелативен съд, ТО, 5 състав е отменил определение № 261688/26.06.2022 г. по т.д.№
3056/2017 г. на СГС, ТО VI-12 в частта му, с която съдът е прекратил производството по
делото по отношение на иска с правно основание чл.59, ал.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/
2017/1001 за обявяване недействителността на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№
********* – комбинирана поради недобросъвестност при заявяването.
Предмет на първоинстанционното производство е насрещния иск за обявяване
на недействителност на марката на европейския съюз „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* –
комбинирана, основан на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката - иск с
правно основание чл.59, ал.1, б. „б“ от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент
и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз).
Насрещният ищец „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД поддържа, че
„Елпром Харманли“ АД е регистрирало марката при знание за генерично използване от
множество различни лица и при наличие на множество кумулативно действащи марки,
съдържащи елемента „Елпром“. Твърди, че марката на европейския съюз „Elprom Harmanli“,
рег.№ ********* – комбинирана е регистрирана на 25.03.2011 г. и заявена на 02.11.2010 г., с
което е направен опит да бъде монополизиран словния елемент „Елпром“. Поддържа, че
елементът „Елпром“ е неотличителен и че ответникът знае че от години се ползва и от други
лица. Твърди се, че марката е регистрирана не за защита на собствени права от нарушение, а
преследва цел да попречи на всяко трето лице да изпълзва словния елемент „Елпром“.
Счита, че въпросът с отличителността на марката е въпрос от изключителна важност, тъй
като съзнателното регистриране на неотличителен знак сочи на цел да се възпрепятстват
конкурентите на пазара. Неотличителността на думата елпром следвала от описателния й
5
характер като значението й не се нуждаело от разяснения поради своята недвусмисленост.
В исковата молба е разгледана етимологията на думата елпром. Комбинацията „Elprom
Harmanli“ придобивала отличителност, но това не правело отличителен елементът
„Елпром“. С регистрацията на един комбиниран знак, ответникът черпел права с които
недобросъвестно атакувал всички, използващи неотличителния елемент в него. Словният
елемент „Елпром“ представлявал сричкова абревиация която означавала място за
производство на електропромишлени стоки. Поради това не можело да представлява марка
и да бъде монополизиран и притежаван от едно лице. Елементът присъствал в
наименованията на множество търговски дружества, както и в регистрирани търговски
марки. „Електромоторен завод Елпром Троян“ твърди, че „Елпром Харманли“ АД не бил
правоприемник на ДСО „Елпром“, нито на каквато и да е част от неговите активи и никога
не е притежавал права върху марка „Елпром“. „Елпром Харманли“ АД едва на 30.08.2017 г.
за пръв път придобива чрез прехвърляне словна марка „Елпром“. По отношение
недобросъвестността следвало да се има предвид, че „Елпром Харманли“ АД при
регистриране на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана е знаело,
че знакът се ползва от множество конкурентни предприятия и няма отличителен характер за
предлаганите на пазара стоки. Ищецът „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД е
твърдял, че поделение на ДСО ЕЛПРОМ, което е произвеждало електродвигатели -
Електромоторният завод „Елпром“ в гр. Троян, е преобразувано с решение № 50/30.03 1989
г. на МС в дружество с държавно имущество с фирма Елма, по-късно е преобразувано в
акционерно дружество. През 2012 г. „Елма“ АД е обявено в несъстоятелност и през 2021 г. е
прекратено. С постановление за възлагане от 18.06.2016 г. активи на дружеството от масата
на несъстоятелността на ЕЛМА АД, включително сгради в промишлената зона в гр. Троян,
били придобити от „Солид 85“ ЕООД. Счита, че това е довело до частно правоприемство на
активите, които представяляват реално и обективно търговското предприятие на завод
„Елпром Троян“. Те били предоставени на насрещния ищец във основа на облигационно
правна сделка – наем. Налице било фактическо прехвърляне на търговско предприятие, в
случая фактическо прехвърляне на завод с името „Елпром Троян“, употребявано от 1949 г.,
което фактическо състояние и нематериално право ищецът счита, че се трансферирало към
новия собственик на този завод ведно с правото да се озночава с името „Електромоторен
Завод Елпром Троян“. Това представлява право по смисъла на Регламента , което не се
ограничава само до търговската марка, но включва и търговски идентификатор - фирменото
име и правото върху по-ранна нерегистрирана марка, използвана от завод за означаване на
негова продукция и самия завод, явяващо се използвана, но нерегистрирана марка по
смисъла на Регламента.
Ответникът „Елпром Харманли“ АД оспорва предявения иск. Твърди че не е
налице твърдяната недобросъвестност при заявяването, тъй като към този момент той е бил
единствен производител на ел.двигатели, предлагани на пазара с идентификатор „Елпром“,
елемент от фирменото му наименование, който притежава отличителност. Поддържа, че
използва интензивно и продължително марката Elprom, в резултат на което тя придобила
известност и репутация във връзка с електродвигатели. Поддържа, че „Електромоторен завод
Елпром Троян“ ЕООД не притежава противопоставими права.
По делото няма спор и видно от представеното свидетелство за регистрация на
марка на ЕС „Елпром Харманли“ АД е заявило на 02.11.2010 г. за регистрация марката на
европейския съюз „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана, която е регистрирана
на 25.03.2011 г. за стоките: машини и машинни инструменти; електродвигатели и двигатели
с вътрешно горене /с изключение на такива за сухопътни превозни средства/; съединителни
елементи и трансмисионни предавки /с изключение на такива за сухопътни превозни
средства/; селскостопански инструменти, с изключение на ръчно задвижваните /клас 7/ и
стоките: апарати и уреди за провеждане, комутиране, транспортиране, акумулиране,
регулиране и управление на електричество /клас 9/. Регистрацията на марката има действие
6
на територията на страните членки на ЕС до 02.11.2030 г.
Не се спори между страните и видно от представените доказателства „Елпром
Харманли“ АД е бивше поделение на ДСО „Елпром“, което за периода на съществуването
си използва наименованието си „Елпром“ като знак за отличаване на някои от стоките,
произвеждани от поделенията. През 1989 г. ДСО „Елпром“ регистрира марка „Елпром“
/справка от онлайн базата на Патентно ведомство, представена към отговора на уточнителна
настрещна искова молба/. Същата година ДСО „Елпром“ е прекратено, като неговите
поделения продължават дейността си като самостоятелни търговски предприятия.
Не се спори между страните и видно от доказателствата към насрещната
искова молба ДСО „Елпром“ е структура на управление на държавния монопол в
социалистическото стопанство на НРБ. В насрещната искова молба, подкрепена с
доказателствата към нея /решения на МС, укази, постановления, статия в Енциклопедия
„България“ за „Електротехническа Промишленост“/ подробно е описана историята на
създаването на тази структура и множеството й преструктурирания, считано от 1947, когато
се създава Синдикат „Елпром“, през преструктурирането 1948 г. в държавно предприятие
„Елпром“, в последствие в ДСО „Елпром“.
„Електромоторен Завод Елпром Троян“ е част от структурата на ДСО
„Елпром“, която произвежда електродвигатели. Преобразувано с решение № 50/30.03 1989 г.
на МС в дружество с държавно имущество с фирма Елма (абревиатура от Електрически
Машини). Впоследствие е преобразувано в акционерно дружество „Елма“ АД. Дружеството
е обявено в несъстоятелност и през 2021 г. е прекратено. Регистрирало е марка „ЕЛМА“,
чиято регистрация е заличена.
„Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД е вписано в търговския регистър
на 19.08.2013 г. с наименование „Монд металс”, през 2016 г. променено на „Елпром Троян
1”, променено 19.05.2017 г. на „Електромоторен завод”, променено на 29.05.2017 г. на
„Електромоторен завод ЕЛПРОМ Троян”.
От доказателствата към отговор на насрещна искова молба се установява, че с
постановление за възлагане от 18.10.2016 г. в хода на открито производство по
несъстоятелност на „Елма“ АД, с постановление за възлагане в следствие на проведен търг с
явно наддаване по реда на чл.717в от ТЗ, „Солид 85“ ЕООД е придобило имоти - земя и
сгради, подробно описани в постановлението. Не се спори относно последващото им
отдаване под наем на ищеца по НИ.
С ПМС № 176 от 05.05.1991 г. поделението на ДСО „Елпром“ - завод „Д. Д. -
Харманли” е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество с
фирма Елпром ЕЗД /ЕЗД е абревиатура от „Електромоторен Завод/. Съгласно Приложение
№ 164 към чл.2, ал.12 към Постановление № 176 на МС от 05.09.1991г. се учредява
„Елпром ЕДЗ“ ООД, като поема всички активи и пасиви на завод „Д. Д. - Харманли,
поделение на държавна фирма „Елпром София“. Дружеството е вписано в Търговския
регистър с решение от 22.01.1992 г. на ОС Хасково и по-късно е преобразувано в
акционерно дружество. След обособяването си като самостоятелно юридическо лице през
1992 г., „Елпром Харманли“ АД използва фирменото си име „Елпром“ във фирмени книжа,
фактури, товарителници и други документи, като го изписва с главни букви, видно от
документите, приложени към отговора на насрещната искова молба. По-късно към фирмата
Елпром се прибавя мястото на седалището на дружеството - Харманли.
С молба вх. № 127098 от 17.10.2019 г е представено копие от книгата
„История на електротехническата промишленост в България“, София, 2007 г., съавтор на
която е Б. Б., който от служебно извършена справка се установява, че е представляващ
„Елпром Харманли“ АД. Книгата проследява електротехническата промишленост в
България, историята на ДСО Елпром, като по отношение на Завод за електромотори Елпром
Троян има отделна глава.
7
От служебна справка в търговския регистър се установяват множество
дружества, използващи „Елпром“ в наименованието си – „Елпром трафо“ ЕАД; „Елпром
Вем“ ЕООД, „Елпром Трафо Ен“ ЕООД; „Елпром ЕТ“ АД; „Елпром Елин“ АД; „Елпром
Елхово“ АД; „Елпром Сандански“ ООД; „Елпром Габрово“ ЕООД и множество други.
С решение № 3382/20.05.2019 г. по адм.д.№ 12608/2018 г. на АС гр.София е
отхвърлена жалбата на „Елпром Харманли“ АД срещу решение № 157/27.07.2018 г. на
председателя на патентното ведомство, с което се заличава регистрацията на марка рег.№
93185А „Elprom“, словна за всички стоки от класове 07, 09, 11 и 35 от МКСУ. Решението е
оставено в сила с решение № 4662/21.04.2020 г. по адм.д.№ 8281/2019 г. на ВАС Седмо
отделение.
С постановление от 06.10.2017 г. по пр.пр.№ 8165/2017 г. на Районна
прокуратура гр.Пловдив е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена
прокурорската преписка, образувана по жалба на Т. Б. Б. – управител на „Елпром
Харманли“ АД, в качеството му на собственик на марката „Elprom“, за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК от представители на „Електромоторен завод Елпром
Троян“ ЕООД чрез използване на марката „Elprom Troyan“. Постановлението е потвърдено с
Постановление от 26.10.2017 г. на Окръжна Прокуратура Пловдив.
Към насрещната искова молба е приложено извлечение от сайта на Патентно
ведомство, съдържащо списък на заявени марки, съдържащи в името си „Elprom“.
С отговора на насрещната искова молба / страници 501 и следващите до 547/ са
представени издадени от „Елпром Харманли“ АД към негови контрагенти фактури в
периода 11.05.2012 г. - 25.07.2015 г., в които е използвана марката „Elprom Harmanli“.
С отговора на уточняващата насрещна искова молба са представени архивни
копия на страници от фирмения сайт на ответника по насрещната искова молба, касаещи
периода 2013 г. – 2017 г., с които ответното дружество е представяло себе си и своите
продукти на английски език като в рекламните материали присъства марката „Elprom
Harmanli“
По делото е изслушана съдебно-маркова експертиза. Съгласно заключението
на вещото лице Д. Д. словният елемент „Elprom“ в състава на марка на ЕС „Elprom
Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана притежава необходимата отличителна
способност за стоките, произвеждани от ответника, което способства за отличителността на
марката като цяло. Процесната марка е придобила повишена отличителност сред
релевантните български потребители във връзка с електродвигатели в резултат на
дългогодишна интензивна употреба. Не може да се направи обоснован извод, че процесната
марка е придобила статут на общоизвестна марка или на марка с репутация сред
релевантните български потребители във връзка с електродвигатели в резултат на
дългогодишна интензивна употреба.
В съдебно заседание на 25.03.2022 г. е изслушана тройна съдебно-маркова
експертиза, съгласно заключението на която /в отлика от първоначално изслушаната
единична експертиза и особеното мнение на едно от вещите лица в тройната експертиза/
словният елемент „Elprom“ в марката на европейския съюз „Elprom Harmanli“, рег.№
********* – комбинирана не притежава отличителна способност за стоките, произвеждани
от „Елпром Харманли“ АД. Вещите лица са посочили, че е напълно вероятно и възможно
голяма част от потребителите да свържат търговския произход на сноки, означени с марка,
съдържаща словния елемент „Elprom“ с друго търговско дружество, във фирменото
наименование на което се съдържа думата „Елпром“. Експертизата е посочила /в отлика от
първоначално изслушаната единична експертиза и особеното мнение на едно от вещите
8
лица в тройната експертиза/, че процесната марка не е придобила отличителност в резултат
на използването й. Вещите лица са посочили, че от представените по делото доказателства
не може да се направи преценка за репутацията на марката. При обсъждането на първия
въпрос вещите лице са посочили, че словния елемент „Elprom“ представлява доминиращия
елемент в състава на процесната марка, тъй като заема по-голяма част от изображението й.
Останалите словни и графически елементи заемат незначителна част от графичното
пространство на марката. „Elprom“ съгласно заключението представлява транслитерация -
вид преобразуване на текст от един език и писмена форма в друг, който включва размяна на
букви по предвидими начини или в лингвистиката това е предаването на текст от една
писмена система със средствата на друга писмена система, с помощта на определено
съответствие между графемите на двете системи, на „Елпром”.
Към това заключение е приложено особеното мнение на вещото лице В. Е.,
съгласно заключението на който словният елемент „Elprom“ в състава на марка на ЕС
„Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана притежава необходимата отличителна
способност по отношение на стоките електродвигатели, произвеждани от насрещния
ответник. За релевантните потребители от страни-членки на ЕС извън България марката е с
нормална отличителност, а за релевантните български потребители – с повишена
отличителност , което се дължи на дължогодишна интензивна употреба на българсия пазар
във връзка с електродвигатели. Към 12.03.2018 г. марката не може да се определи като
такава с репутация.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент
№ 207/2009, а не с правно основание чл.59, ал.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 2017/1001 за
обявяване недействителността на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* –
комбинирана поради недобросъвестност при заявяването.
Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно
02.11.2010 г., която е решаваща за определяне на приложимото материално право, към
фактите по настоящия спор следва да се прилагат материалните разпоредби на Регламент №
207/2009 /вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП, C‑192/03 P,
EU:C:2004:587, т. 39 и 40 и решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45,
т. 49/. Следователно в случая, що се отнася до материалноправните норми, позоваванията на
член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, направени от страните в техните
изявления и от първоинстанционния съд в обжалваното решение , следва да се разбират като
насочени към член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като въззивният съд
отчита, че двете разпоредби имат еднакво съдържание.
Съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 марка на
Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до EUIPO,
или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е
бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на тази марка. Член 4,
параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22
октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно
марките трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „недобросъвестно“ по смисъла на тази
разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по
еднакъв начин в Европейския съюз (Case С-320/12 Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v
Ankemzvnct for Patentc rog Varenuvkcr (2013] ECR 1-0000, nap. 29). Терминът
„недобросъвестно“ може да се дефинира като „поведение, което се отклонява от
9
общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика”
(С-529/07, LindtGoldhase, § 60).
В Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 6 юли 2022 година по
дело T‑250/21 (L. Z. срещу Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост
(EUIPO)) е направен разбор на съдебната практика, касаеща понятието
„недобросъвестност", посочено в член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,
след като е взето предвид, че това понятие не е дефинирано, отграничено или дори описано
по какъвто и да било начин в законодателството вж. решение от 29 юни 2017 г.,
Cipriani/EUIPO — Hotel Cipriani (CIPRIANI), T‑343/14, EU:T:2017:458, т. 25 и цитираната
съдебна практика). Преглед на тази практика се налага с оглед обстоятелството, че в нея
Съдът и Общият съд са внесли редица уточнения относно начина, по който следва да се
тълкува понятието „недобросъвестност" по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от
Регламент № 207/2009 и да се прецени дали такава е налице.
Настоящият съдебен състав намира, че за целите нанастоящото производство
следва да се има предвид следното от прието в трайната съдебна практика:
Съобразно обичайното му значение в общоупотребимия език понятието
„недобросъвестност" предполага наличието на непочтена нагласа или намерение (решения
от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P,
EU:C:2019:724, т. 45 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 74). Това
понятие трябва да се разбира и в контекста на правото в областта на марките, който е
контекстът на търговския оборот. В това отношение правилата относно марката на
Европейския съюз имат специално за цел да допринасят за системата на ненарушена
конкуренция в Европейския съюз, в която, за да привличат клиенти с качеството на своите
стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които
позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, стоките или услугите на
посочените предприятия от тези с различен произход (решения от 12 септември 2019 г.,
Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и от 29
януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 74).
От тези принципни позиции следва, че абсолютното основание за
недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се прилага,
когато от релевантни и непротиворечиви доказателства и факти следва, че притежателят на
марка на Европейския съюз е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено
да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица
по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да
получи /без дори да има предвид конкретно трето лице/ изключително право за цели,
различни от свързаните с функциите на дадена марка /по-специално функция по указването
на произхода/ (решения от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve
Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 46 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18,
EU:C:2020:45, т. 75)
В съдебната практика се приема, че намерението на заявителя на марка е
субективен елемент, който трябва да бъде обективно установен от компетентните
административни и съдебни органи. Ето защо всяко твърдение за недобросъвестност трябва
да бъде подложено на цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни
фактически обстоятелства в конкретния случай. Само по този начин твърдението за
недобросъвестност може да бъде подложено на обективна преценка (вж. решение от 12
септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P,
EU:C:2019:724, т. 47 и цитираната съдебна практика). За тази цел следва да се вземат
предвид: 1./ обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва
поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока,
който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; 2./ намерението на
заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак и 3./ степента на правна
10
защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена
(решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т.
53) Тези фактори са примерно посочени и са част от множеството обстоятелства, които
могат да бъдат взети предвид при вземането на решение относно евентуалната
недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката за марка (вж. в този
смисъл решение от 29 юни 2017 г., CIPRIANI, T‑343/14, EU:T:2017:458, т. 28 и цитираната
съдебна практика).
Съдебната практика приема, че може да съществуват хипотези, в които
заявката за регистрация на марка може да се счита за недобросъвестно подадена, независимо
че не е налице вероятност от объркване между знака, използван от трето лице, и спорната
марка и че трето лице не е използвало знак, идентичен или сходен на спорната марка. Към
всеки конкретен казус различни фактически обстоятелства могат според случая да
представляват релевантни и непротиворечиви факти, които доказват недобросъвестността на
заявителя (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil
Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 52—56).
В рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1,
буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид също произходът на
разглеждания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската
логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на
Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка (вж.
решение от 7 юли 2016 г., Maquet (LUCEO), T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 32 и цитираната
съдебна практика). Възможно да се вземе предвид степента на общоизвестност, от която се
ползва разглежданият знак към момента на подаване на заявката за регистрацията му (вж. в
този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07,
EU:C:2009:361, т. 51), по-специално когато този знак е бил по-рано регистриран или
използван от трето лице като марка (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Simca
Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroën (Simca), T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 40).
Съдебната практика приема, че от използването на знак, чиято регистрация е
поискана, което би позволило на заявителя да извлече неоснователно полза от репутацията
на по-ранна марка или по-ранен знак или още от името на известно лице, може да се
установи недобросъвестността на заявителя (вж. в този смисъл решения от 8 май 2014 г.,
Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240 и от 14 май 2019 г., Moreira/EUIPO — Da Silva Santos Júnior
(NEYMAR), T‑795/17, непубликувано, EU:T:2019:329).
Недобросъвестността на заявителя на марката може да се извлече от
намерението му да неоснователно да се ползва от репутацията на по-ранен знак или по-
ранно име. Потребителите, които могат да преценят наличието на тази репутация и
неоснователното облагодетелстване от посочената репутация, са тези, за които се отнася
оспорената марка, а именно средните потребители на стоките, за които тя е била
регистрирана (вж. по аналогия решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07,
EU:C:2008:655, т. 36).
Съдебната практика приема, че лицето, което е подало искане за обявяване на
недействителност, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че
притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на
заявката за регистрация на последната (вж. решение от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12,
EU:T:2014:240, т. 35 и цитираната съдебна практика), като добросъвестността се предполага
до доказване на противното (решение от 13 декември 2012 г., pelicantravel.com/СХВП —
Pelikan (Pelikan), T‑136/11, непубликувано, EU:T:2012:689, т. 57).
При оценката на наличие на недобросъвестност от страна на ответника по
насрещния иск съдът ще изхожда от тези възприети от практиката постановки като разбира
се ще се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за недобросъвестност.
11
С оглед въведеното в жалбата оплакване следва да се посочи, че не е
необходимо насрещният ищец да противопоставя собствени права, придобити по-рано и
съдът не може да отхвърли иска на това основание това не представлява законово изискване
към иска за заличаване на марка на ЕС. От практиката на Европейския съд следва, че
съгласно член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (станал член 63, параграф 1,
буква a) от Регламент 2017/1001) молба за обявяване на недействителност, основана на
абсолютно основание за недействителност, не изисква от подалия искането за обявяване на
недействителност да докаже правен интерес, доколкото абсолютните основания да се откаже
регистрация, имат за предмет защитата на общия интерес, лежащ в основата им. След като
преценката на EUIPO трябва да се извърши изключително с оглед на обществените
интереси, залегнали в член 7, параграф 1, букви б) и в) и в член 56, параграф 1, буква a) от
Регламент № 207/2009, потенциалният или ефективен икономически интерес, преследван от
подалия искане за обявяване на недействителност, не е релевантен и въпросът за
притежавани от жалбоподателя права е неотносим в рамките на производството за
обявяване на недействителност по член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009
(определение от 19 юни 2014 г., Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P,
EU:C:2014:2016, т. 39, 42 и 46).
На първо място като основание за недобросъвестност жалбоподателят, както в
исковата си молба, така и във въззивната жалба е посочил неотличителността на марка на
ЕС „Elprom Harmanli“, рег.№ ********* – комбинирана, която следвало да се вземе предвид
при тълкуване на намерението на ответника към момента на подаване на заявката за марка.
Твърди, че регистрирайки неотличителна марка, ответникът е подал заявката не с цел
почтено участие в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети
лица.
Липсата на отличителност е самостоятелно абсолютно основание за
заличаване на регистрирана марка, като и Регламент № 207/2009 и Регламент 2017/1001
предвиждат нарочна процедура за марките с предвидена възможност маркопритежателят да
докаже придобита отличителност в резултат на използване. Законът е предоставил
възможност за защитата на трети лица срещу регистрирана неотличителна марка.
Жалбоподателят не е предявил иск за заличаване поради липса на отличителност.
Независимо, че настоящият съдебен състав намира, че неотличителността на
марката не би могла да сочи на недобросъвестност, с оглед наведените от насрещният ищец
и жалбоподател доводи този въпрос следва да бъде обсъден.
В процесния случай обект на изследване не е словна марка „Elprom“, а
комбинирана марка „Elprom Harmanli“, за която в насрещната искова молба жалбоподателят
е направил изрично твърдение, че е отличителна /“тази комбинация е отличителна“/.
Заключението на единичната експертиза е, че словният елемент от марката
„Elprom“ притежава отличителност. Заключението на две от трите вещи лица в тройната
съдебно-маркова експертиза е, че този елемент не притежава отличителност за стоките
произвеждани от насрещния ответник. Заключението на особеното мнение към тройната
експертиза е че елементът е отличителен за стоките на ответника. При това съдът намира, че
по делото не може категорично да се приеме дали словният елемент „Elprom“ има или няма
отличителност за стоките на ответника. Този словен елемент обаче представлява единствено
част от процесната търговска марка.
Обсъжданата по делото марка е „Elprom Harmanli“ и съдът я намира
отличителна за стоките на ответника, тъй като ги свързва с неговия идентификатор и
категорично указва техния произход като произведени от насрещния ответник.. Тук следва
да се отбележи и фактът, че словният елемент „Elprom“ винаги е присъствал в
идентификатора на ответното дружество – при промяната му през годините.
Дори да се приеме /независимо, че настоящият съдебен състав не счита така/,
че марката е неотличителна, то това по никакъв начин не означава, че това е направено
12
съзнателно от ответника с цел да вреди на своите конкуренти. Дори да се приеме, че
„елпром“ е неотличителен елемент, по делото не е доказано, че включването на
неотличителен елемент в състава на комбинирана марка е в противоречие с търговската
практика. Процесната търговска марка е фигуративна марка, която се състои от словен
елемент „Elprom“ в допълнение към фигуративен елемент и словен елемент „Harmanli“
изписан с по-дребен шрифт и при прилагане на стилизация. Отличителния характер на
регистрирания като марка знак се основава на неговото цялостно представяне като
комбинация от съставните му елементи.
От представените по делото прокурорски постановления се установява, че
ответникът е инициирал прокурорска проверка, но като се е основал на притежавана от него
марка „Elprom“, а не на процесната марка „Elprom Harmanli“. Допълнително процесната
марка е регистрирана през 2011 г. като за периода до 2017 г., когато е инициирана
прокурорската проверка липсват данни, притежаването на същата да е представлявало повод
за ответника за ограничаване на негови конкуренти и за други действия в ущърб на
конкуренцията му. Освен това доказателства за наличие на спор са представени единствено
между ищеца и ответника, но не и по отношение на други търговци. По тази причина съдът
намира недоказано в процеса твърдението, че регистрацията на процесната марка е с цел да
се препятства търговската дейност на неговите конкуренти.
Заключението на вещите лица е, че в процесната марка доминиращ елемент е
„Elprom“. Съдът обаче не счита установено и доказано, че това е направено с цел да се
получи изключително право да се ползва този елемент. Жалбоподателят не е доказал, че
процесната марка е заявена не с намерение да бъде използвана по първоначалното си
предназначение - за използване като марка с цел запазване на пазарен дял, а с цел само да
попречи на конкуренти да регистрират или да продължат да използват марките, които са
използвали към датата на заявяването, или за финансово изнудване на конкурент (чрез
лицензионен договори за марка). От многобройните доказателства по делото /фактури,
товарителници, рекламни материали в сайта на насрещния ответник/ се установява, че
ответникът е използвал процесната марка активно във връзка със своята дейност –
производство и търговия с електоромотори, както и че с тази дейност фигурира на пазара
/включително в дейността насочена към пазарите извън Република България/ и в търговския
оборот. Процесният знак фигурира на разпечатките от уеб сайтовете, фактурите, опаковките
като знак за произход, указващ, че стоките са произведени от ответника и знак, който
гарантира това.
Съдът с оглед историята на регистриране на дружеството на ответника,
намира логично същият да регистрира търговска марка, която да повтаря неговата фирма и
да препраща към произхода на дружеството, което се явява един от правоприемниците на
бившето ДСО „Елпром“. От представената от ищеца справка от електронната страница на
патентното ведомство се установява, че и други дружества от системата на бившето ДСО
„Елпром“ са направили това. Включването на търговското име в марката е обичайна
търговска практика. По делото са представени доказателства за това, че за периода от
преобразуването на ответника до датата на заявяване на процесната марка 02.11.2010 г.
ответникът е ползвал търговската марка в своята дейност.
По делото липсват доказателства друго лице да е използвало в своята
търговска дейност знака „Elprom Harmanli“, поради което съдът не счита за доказано
насрещният ответник да е целял с регистрацията на тази марка извличане на неоснователна
полза от по-ранен регистриран като марка или нерегистриран знак.
По отношение на жалбоподателя съдът изхожда от това, че към момента на
заявяването на процесната марка не е съществувал в правния мир. След възникването му
през 2013 г. същият не може да се определи като правоприемник на някое от предприятията
на предишното ДСО „Елпром“. Придобиването на недвижими имот на публична продан от
страна на трето лице /Солид – 85“ ЕООД/, както и отдаването им под наем на въззивника
/по твърденията на въззивника в молба от 1.10.2021 г. – стр.1103 от кориците на делото/, не
представляват прехвърляне на търговско предприятие. Обстоятелството, че „Elprom“
13
представлява част от идентификатора на ищеца, не сочи на недобросъвестност от страна на
ответника при регистрирането на процесната марка.
Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд не е приложил
съответните критерии за недобросъвестност. В обжалваното решение е посочено, че
разглежданият иск е предявен на основание чл. 59, ал.1, буква б) от Регламента за марките
като в мотивите му съдът е обсъдил понятието „недобросъвестно“ като самостоятелно
понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в Европейския
съюз като за това се е позовал и на съответната практика /С-320/12/. Обсъдено е
съдържанието на понятието „недобросъвестност“ съобразно критериите на тази практика с
позовавания и цитати от знакови дела /С- 320/12, С-529/07 (LindtGoldhase), Cl04/18 (Stylo &
Coton), T-82/14 Luceo, T-3 & T-4/18 (Ann Tailor), T-136/11, T-796/17/.
Съдът намира неоснователен довода в жалбата, че първоинстанционният съд е
следвало да вземе предвид установеното смислово значение на „Елпром“ във влязлото в
сила решение № 4662/21.04.2020 г. на ВАС. Това решение касае различна от процесната
търговска марка „Elprom Harmanli“ – търговската марка „Elprom“. В процесната марка
думата „елпром“ представлява само една част от избраната комбинация. Тук следва да се
посочи и това, че в мотивите /стр.8 от решението/ на решение № 3382/20.05.2019 г. по адм.д.
№ 12608/2018 г., което е потвърдено с решение № 4662/21.04.2020 г. на ВАС съдът е
направил извод, че комбинирания знак „Elprom Harmanli“ притежава необходимата присъща
отличителност, за да изпълнява функцията на марка. В решение № 4662/21.04.2020 г. на
ВАС е посочено, че се споделят подробните и задълбочени мотиви на първоинстанционния
съд като изрично са посочени мотивите, с които първоинстанционния съд е приел, че
отличителност на марката „Elprom“ би имало само в случай, че към тази марка се добави и
думата „Харманли“.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е бил длъжен да взема
предвид методическите указания на Патентното ведомство и Насоките за проверка в
службата. Независимо от това без да ги цитира, съдът е следвал изискванията им, намерили
отражение и в практиката на европейския съд, чиито постановки съдът е ползвал в
решението си.
По делото не е установено процесната марка да е придобила репутация и
повишена отличителност, но това е дадено в практиката на европейския съд само като един
от критериите, които могат да бъдат съобразени от съда в процесния иск.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесната марката е заявена с
намерение да бъде използвана съобразно нейното предназначение за означаване на
собствените стоки, а не с цел да се попречи на използването на марката от други лица или
получаване на приходи от лицензиране или финансови компенсации. Процесната марка не е
идентична на знак, използван от ищеца или друго лице на пазара във връзка с процесните
стоки преди заявяването на процесната марка. Ответникът не е създавал пречки, ползвайки
процесната марка, както и да я е ползвал като повод да злепоставя търговци. Напротив
марката е използвана непрекъснато от Елпром Харманли АД във връзка с произвежданите от
дружеството стоки – електродвигатели, в съответствие с обичайната търговска практика. По
отношение на ползването липсва изискване то да е в определен брой държави членки на
Европейския съюз. При преценката дали е налице реално ползване териториалните граници
на Европейския съюз са без значение.
Процесната марка включва фантазийно лого и фирменото наименование,
което е обичайна търговска практика. Релевантните потребители на продуктите свързват
процесната марка с „Елпром Харманли АД не само поради дългото предлагане на пазара на
тези продукти, но и поради това, че е логично търговската марка на едно дружество да
повтаря неговия идентификатор. По делото не е установено преди заявяването на
търговската марка други лица са използвали реално идентични или сходни марки във връзка
с процесиите стоки, нито че ответникът е знаел за такова използване. Но дори и да е знаел,
„фактът, че маркопритежателят знае или трябва да знае, че заявителят е използвал
14
идентичен/сходен знак за идентични/сходни стоки, за които е възможно да възникна
объркване не е достатъчен, за да се установи недобросъвестност /С-529/07 Lindt Goldhase, §
40/. Освен това: „Едновременното използване на марките в продължение на дълъг период
/няколко години/ преди оспорваната марка, през която заявителят, искащ заличаване, е знаел
за използването й от страна на притежателя на марката на общността, но не е направил
опити да спре това използване, може да бъде индикация, че притежателят на марката на
общността не е проявил недобросъвестност.“
По делото не е доказан изискваният от закона субективен елемент - знание у
ответника към заявяването на процесната марка и нейното заявяване с непочтенни
намерения. По тази причина въззивният съд намира, че към датата на заявяване на марката
ответникът е действал добросъвестно.
В подкрепа на изводите на съда е и постановеното решение от 03.08.2020 г. на
Четвърти апелативен състав на EUIPO по преписка R 2526/2019-4 по производството за
отмяна на регистрацията на процесната марка на ЕС № ********* , образувано по жалба на
насрещния ищец, с което е отхвърлена жалбата.
По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да бъда потвърдено като законосъобразно и
правилно.
При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника, който дължи и тези, направени от въззиваемия.
Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер 3000 лева като
представя доказателства за заплащането. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела по други неоценяеми искове
извън предвидените в наредбата изрично минималното възнаграждение е 1000 лева. По
делото се претендира трикратния размер на минималното възнаграждение, като с оглед
фактическата и правната сложност на спора съдът намира, че следва да присъди 2000 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260289/20.07.2023 г., постановено по т.д. №
3056/2023 г. Софийски градски съд, VI-12 състав.
ОСЪЖДА „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Троян, ул. Акад. А. Балевски №1, чрез Адв. К. М. и адв. Т. Д., САК, със служебен адрес за
призоваване : гр.София, бул. „Патриарх Евтимий” № 73, ет.1 да заплати на „Елпром
Харманли“ АД, ЕИК: *********, гр.Харманли, бул.България, №99, чрез адв. П. и Р.,
гр.София, ул.“Трапезица“№6, ет.1, оф.4 сумата 2000 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16