№ 83
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000139 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 83 от 06.04.2022 г., постановено по т.д. № 130/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, са осъдени К. Г. Б. и “Б. – К. Г.” ЕООД да
заплатят солидарно на “Юробанк България” АД суми, дължими по договор за
банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия – Плюс” № BL
13290/14.03.2008 г. с анекси № 1/16.12.2009 г. и анекс № 2/12.05.2011 г.,
заедно със законната лихва върху главниците и съдебни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът “Б. –
К. Г.” ЕООД, който го е обжалвал с въззивна жалба.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно.
Страната била направила възражение за недействителност на Анекс 1 от
16.12.2009 г. по смисъла на чл. 171, предл. предпоследно, ЗЗД, тъй като
липсвала форма за валидност – същият не бил подписан от договарящите
страни с нотариална заверка на подписа и вписан в Имотния регистър. Самата
уговорка за встъпване в обезпечен с ипотека дълг не можела да породи
валидни правни последици по чл. 171, предл. 3 ЗЗД. Неправилен бил изводът
на съда за неприложимост на чл. 171 ЗЗД. За правилното решаване на делото
било без значение дали самият договор съставлява новация или само
встъпване в дълг – той бил нищожен и в двата случая. Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от първоначалния договор за кредит задълженията на
длъжника, свързани с предоставяне на обезпечение и изпълнението на
договорените специално условия, било предпоставка за възникване на
1
задължението за плащане на длъжника въобще, поради което и не било
налице последващо встъпване в дълг. Оттук, доколкото претенцията спрямо
въззивника се заявявала в качеството му на встъпило в чуждо задължение
лице по смисъла на чл. 101 ЗЗД, то страната оспорвала наличието на
предпоставки за определянето на такава правна фигура в лицето на
ответника-въззивник. Не било ясно коя от хипотезите на наличие на
качеството “съдлъжник“ била налице в случая.
Във въззивната жалба се твърди още, че към момента на подписването
на анекса не бил ясен размера на задължението, в което се встъпва, тъй като
погасителен план към договора за кредит изобщо не бил налице. Такъв бил
изготвен едва към Анекс 1, а встъпването било лишено от предмет.
Възражения по чл. 171 ЗЗД страната повдига и по отношение на Анекс
2 към договора за кредит. Страната не била съдлъжник, не била запозната със
съдържанието на анекса, а нито едно от направените изявления в Анекс 2 не
съставлявало договорно волеизявление за встъпване в дълг по отношение на
новираното с този анекс задължение. Доколкото банковите договори се
сключвали в писмена форма за валидност по смисъла на чл. 430, ал. 3 ТЗ, то
липсата на изрично писмено изявление за извършено встъпване в дълг за
втори път в новираното задължение, била решаваща за пълната липса на
задълженост по процесния договор за кредит и съответните два анекса.
Съдът неправилно тълкувал волята на страните: не било налице
изменение на договора, а новация. В резултата на анексите се стигало до
определяне на нов размер на дължимата главница и до нови условия за
издължаване на кредита, включително нови дати на усвояване и нови начални
дати на издължаване, последващи датите на анексите, а предходно
възникналите по договора за кредит задължения се погасявали. Нищожността
на анексите водела до неправилно осчетоводяване на размера на
задълженията, а задълженията за лихви следвало да се определят съобразно
забавата по конкретните плащания на всяка една погасителна вноска. Липсата
на редовно счетоводство била отрицателен факт, който не подлежал на
доказване от страната.
Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по
същество като се отхвърлят изцяло предявените искови претенции.
Претендират се съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции. Не се
правят доказателствени искания.
Въззиваемият “Юробанк България“ АД, ЕИК ****, в срока по чл.
263 ГПК е представил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.
Направените във въззивната жалба оплаквания били бланкетни, а
възраженията – необосновани. Не се посочвали конкретни съществени
нарушения на процесуалните правила и материалните норми. По делото било
установено валидното сключване на процесния договор за банков кредит,
както и встъпването в дълг по чл. 101 ЗЗД по повод сключените
2
допълнителни споразумения Анекс 1 и Анекс 2 към него. Не ставало въпрос
за обективно новиране на задължението, а единствените прибавени суми към
редовната главница били такива за просрочена лихва, осчетоводени като
погасени. Облигационното отношение между страните по процесния договор
за кредит било изменено, но не и погасено, т.е. целта на анекса била не
прекратяване на кредитното отношение, а неговото изменение. Въззивникът
бил подписал двата анекса, както и погасителен план, в който размерът на
задължението бил ясно определен.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират
се разноски пред въззивната инстанция. Няма доказателствени искания.
Необжалвалият обикновен другар К. Г. Б. не се е присъединил към
въззивната жалба и не е изразил становище.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 07.07.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Юробанк
България” АД против К. Г. Б. и против “Б. – К. Г.” ЕООД. Ищецът изложил
твърдения, че е предоставил на първия ответник, в качеството му регистриран
земеделски производител, кредитна линия в размер на 140 000 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С анекс № 1 от 16.12.2009 г.
към договора за кредит били предоговорени задълженията на
кредитополучателя къ онзи момент, а като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя встъпил вторият ответника – “Б. – К. Г.” ЕООД. С анекс №
2 от 12.05.2011 г. било уговорено превалутиране на задълженията в евро и се
удължил срокът за погасяване. Поради прекратяване на плащанията по
кредита банката обявила предсрочната му изискуемост. Отправено било
искане да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на банката
солидарно: сумата 42 518,30 евро – част от цялата усвоена и незаплатена
главница по кредита в размер на 43 021,78 евро; сумата 6795,39 евро – част от
договорна възнаградителна лихва, считано от 21.03.2018 г.; сумата 14 201,67
евро – част от мораторна лихва, считано от 21.03.2018 г.; сумата 185,07 евро –
част от дължими имуществени застраховки, считано от 10.09.2018 г.; сумата
715,19 лв. – част от общия размер дъбжими такси, считано от 21.03.2018 г. и
сумата 558,29 лв. – разноски за нотариални такси за подновяване на ипотека.
Ответникът “Б. – К. Г.” ЕООД оспорил исковете. Възразил, че липсва
валидно извършено встъпване в дълг, което да легитимира дружеството като
длъжник по договора за кредит. Анекс № 1 към договора за кредит бил
недействителен по смисъла на чл. 171, предл. предпоследно ЗЗД. С анекса
3
била извършена новация, тя не породила действие поради нарушение на чл.
171 ЗЗД, а оттук – встъпването в дълг в новираното задължение също не
породило действие. Самата уговорка за встъпване в дълг не можело да се
квалифицира като такава по чл. 101 ЗЗД. Встъпване в дълг нямало и защотов
текста на анекса не се посочвал размерът на дълга, който се поема. От същите
пороци страдал и анекс № 2. Оспорени били счетоводните записвания на
банката. Повдигнато било възражение за нищожност на клаузите на договора
за кредит и анексите поради противоречие с добрите нрави и стопанска
непоносимост.
С обжалваното решение исковите претенции са уважени изцяло.
Ответникът К. Б. не е обжалвал решението и по отношение на него то е влязло
в сила.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269
ГПК, Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо.
По съществото на спора по иска срещу обикновения другар “Б. – К. Г.” ЕООД
настоящият въззивен състав възприема изцяло мотивите на първата
инстанция и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Изцяло неоснователно е възражението на въззивника за нарушение на
чл. 171 ЗЗД при сключването на анекси №№ 1 и 2, довело до
недействителност на встъпването в дълг. От систематичното място на
разпоредбата на чл. 171 ЗЗД следва изводът, че тя урежда единствено
правното действие на посочените в нея актове с предмет обезпеченото с
ипотека вземане единствено с оглед преминаването на ипотеката в полза на
приобретателя на вземането, но не и с оглед прехвърлянето, залагането,
встъпването в дълг, подновяването и заместването в задължение и пр. Иначе
казано разпоредбата на чл. 171 ЗЗД отговаря на въпроса как преминава
ипотеката при разпореждане с обезпеченото вземане. Отнесено към
конкретния случай, това означава, че липсата на нотариална заверка на
подписите и липсата на вписване на анексите в имотния регистър нямат
никакво отношение към валидността и действието на встъпването в дълг и
предоговарянето на задълженията.
Неоснователно е виждането на ответника, че с анексите е извършена
новация на задължението. Няма спор в теорията и съдебната практика, че за
да има новация на едно задължение е необходима ясно изразена
недвусмислена воля на страните за това; необходимо е съгласие за погасяване
на старото задължение и за поемане на ново задължение на мястото на
старото (чл. 107 ЗЗД). В случая липсва изразено съгласие на страните за
новиране на задължението. Не може да се говори за погасяване на старото
задължение. Напротив, ясна е волята на страните с анексите да изменят някои
от условията и параметрите по договора за кредит, но да запазят действието
4
му и да постигнат изпълнение.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че дружеството
няма качеството на лице, встъпило в чуждо задължение по смисъла на чл. 101
ЗЗД. Съгласно тази разпоредба трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или длъжника, като
първоначалният длъжник и встъпилото трето лице отговарят към кредитора
като солидарни длъжници. Фактите по делото изцяло покриват хипотезата на
закона: анекс № 1 представлява писмено съглашение между кредитор,
длъжник и трето лице; третото лице “Б. – К. Г.” ЕООД е обозначено в анекса
като “съдлъжник”; с анекса се прави изменение на чл. 7а от договора за
кредит, като се добавя, че третото лице встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД
като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя К. Б. …,
произтичащи от настоящия договор за кредит. Бед основание въззивникът
поддържа, че встъпването в дълг не е произвело действие, тъй като не бил
ясен размерът на задължението. Към анекс № 1 е изготвен и приложен
погасителен план, който съдържа пълна информация за това какво и кога се
дължи по договора за кредит.
В крайна сметка исковите претенции по отношение на “Б. – К. Г.”
ЕООД са основателни. Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди. Въззивната жалба е
неоснователна.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на разноски в
съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
направените разходи.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 06.04.2022 г., постановено по т.д. №
130/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Б. – К. Г.” ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. О**, Община С., местност “Под село” да заплати на
“Юробанк България” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. О****, със съдебен адрес: гр. София, ул. Х*****, адв. Г.,
сумата 514,30 лв. – разноски по делото за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6