Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 05.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията АД № 380 по описа за 2022 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на В.Н.Х. с ЕГН: ********** *** с правно основание чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ) срещу т.1 от Решение № 71-1 от 24.11.2022г. на Кмет на Община
Ловеч, с което на заявителя е отказан достъп до търсена обществена информация
по заявения от нея начин, а именно чрез сканиране и изпращане на съответните
документи на посочен електронен адрес, като същото бъде отменено и
административния орган бъде задължен да предостави достъп в поискания обем и
начин. В жалбата са изложени съображения за това, че било подадено заявление до
ответника, с което било поискано да бъде предоставена информация, посочена в две
точки, свързана с дейността на Общината по прилагане на Национална програма за
овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, а именно по т.1.-
сканирани копия от документи- Копие от амбулаторен дневник, воден в общинска
клиника към зоопарк „Стратеш“ за 2022г. и т.2- отговор на въпроса издадени ли са
предписания на ОДБХ- Ловеч на Община Ловеч във връзка с работата ѝ за
овладяване на популацията от безстопанствени и регистрация на домашни кучета. По
изложени съображения в жалбата за наличие на правен интерес от достъп до
обществената информация въпреки, че не е жител ***, като доброволец, който
съдейства на обществото с цел максимално прозрачно и достоверно разходване на
обществени средства по програмата с нужното хуманно отношение към животните, се
счита, че решението, с което е постановена различна от исканата форма на
предоставяне на информация по подаденото заявление е незаконосъобразно и по
същество представлява отказ в разрез с целите на закона и е отправено искане до
съда за неговата отмяна. Претендира се присъждане на
разноски по делото. В открито съдебно заседание се явява редовно упълномощен
процесуален представител- адв. М., който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище на
27.03.2023г. от заместник кмет на Община Ловеч, с приложени доказателства за компетентност,
който оспорва жалбата с мотива, че органът при хипотезата на чл.27 от ЗДОИ
разполага с дискреционна власт при определяне на формата на предоставяне на
информация.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № ДОИ-71/11.11.2022г., постъпило в Община- Ловеч жалбоподателката В.Н.Х. *** направила искане на основание Закона за достъп
до обществена информация да ѝ бъде предоставена следната такава: т.1.-
сканирани копия от документи- Копие от амбулаторен дневник, воден в общинска
клиника към зоопарк „Стратеш“ за 2022г. и
т.2- отговор на въпроса издадени ли са предписания за периода
01.01.2022г.- до момента на ОДБХ- Ловеч на Община Ловеч във връзка с работата
ѝ за овладяване на популацията от безстопанствени и регистрация на
домашни кучета, какви са техните номера и дати, както и копия от тях. В заявлението е посочено, че желае да получи информацията като
сканирани документи по електронен път, на посочен e-mail адрес на електронна
поща.
С Решение № 71-1 от 24.11.2022г. на Кмет на Община Ловеч, заявлението
било уважено и бил предоставен пълен достъп до поисканата информация, като по
т.1 бил указан начин на предоставяне, различен от поискания, а именно чрез
преглед на същата в Зоопарк с адрес парк „Стратеш“ на 12.12.2022г.- 13.00ч. По
т.2 било посочено, че не са издавани предписания от ОДБХ на Община Ловеч, като
в тази си част решението не е предмет на настоящото съдебно производство. Решението било изпратено на заявителя на 24.11.2022г.,
видно от извлечение от електронна поща, като няма данни кога е получено. Жалбата
е подадена до съда, чрез административния орган, на 05.12.2022г. и била
адресирана до АдмС Ловеч, от където е препратена по компетентност на настоящия
съд.
Към придружаващото
административната преписка писмо са приложени Заявлението, постановеното Решение,
доказателства за компетентност на издателя и доказателства за връчването на
акта.
От жалбоподателката са
представени писмени доказателства касаещи получен достъп от Община Ловеч на
обществена информация от трето лице- Н.Т.от гр.Ловеч, неучастващо в процеса и
същите са ирелевантни към предмета на спора. Такива са и получени и представени
отговори от ОДБХ Ловеч и Българска агенция по безопасност на храните по ЗДОИ,
касаеща поискана от жалбоподателката информация отново във връзка с програма за
намаляване на популацията на безстопанствени кучета.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, имащо правен интерес от
оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното Решение №
71-1 от 24.11.2022г. на Кмет на Община Ловеч по т.1, с което е постановен пълен
достъп за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ под формата на преглед
в сградата на общинската ветеринарна клиника, е издадено в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност по смисъла
на чл.3 ал.1 пр.3-то от ЗДОИ. Съгласно цитираната разпоредба, този закон се
прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните
органи или органите на местно самоуправление в Република България. Безспорно, Община
Ловеч, представлявана от Кмета, е орган на местно самоуправление, поради което
е задължен субект по ЗДОИ. В случая решението е издадено от Заместник кмет-
Даниел Колев, надлежно упълномощен за датата на издаването му със Заповед № З-
2030 от 22.11.2022г. на Кмет на Община Ловеч, приложена на стр.24 от делото.
Решението е постановено
в срока по чл.28 ал.1 ЗДОИ, съгласно който заявленията за предоставяне на
достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но
не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Оспореното решение е
издадено в предписаната от закона писмена форма, като съдържанието му
съответства на разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ.
Съгласно чл.4 ал.1 и 3
от ЗДОИ субект на правото на достъп до обществена информация е всеки гражданин
на страната, като нормата създава законова презумпция за правен интерес. Съгласно
чл.2 ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Предмет на заявлението може да бъде обществена
информация, като съгласно дефиницията на чл.9 ал.1 от ЗДОИ, обществена е
информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации.
Понятието "обществена информация" следва да бъде тълкувано като
данни, сведения или знания за някого или нещо, свързани с обществения
/публичния/ живот в страната. Тези сведения, данни и/или знания могат да се
съдържат в документи или да са обективирани в други материални носители,
създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Поради
това и информацията може да се иска под формата на копия от документи или пък
под формата на отговори на конкретни въпроси, като в настоящия казус са налице
и двете хипотези в двете точки на заявлението. В закона са разграничени два
вида обществена информация- официална и служебна. Официална е онази информация,
която се съдържа в актовете на държавни и общински органи, издавани в
изпълнение на техните законово установени правомощия- чл.10 от ЗДОИ. Служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация и по повод дейността на органите и техните администрации- чл.11 от
ЗДОИ. Достъпът до официалната информация, която се съдържа в нормативни актове,
се осигурява чрез обнародването им, а достъпът до официална информация извън
случаите по ал.1 и ал.2 на чл.12 ЗДОИ, е свободен и се осъществява по реда на
този закон. Достъпът до служебната информация също е свободен, като съгласно
чл.12 ал.2 ЗДОИ този достъп може да бъде ограничен в конкретно предвидени
случаи. Следователно, за да се проведе успешно процедурата по предоставяне на
търсената информация от заявителя, заявлението трябва да е адресирано до
задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията
по чл.9 ал.1 от закона и фактически да се намира при административния орган.
Със заявлението си жалбоподателката
е поискала от Община Ловеч да ѝ предостави достъп до информация, касаеща
дейността на общината по отношение на овладяване на популацията на
безстопанствени кучета в общината, като същата представлява служебна обществена
информация по смисъла на ЗДОИ. Поради което, съдът приема, че в случая
заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими
реквизити по чл.25 от ЗДОИ, както и същото е отправено до задължен субект по
чл.3 ал.1 пр.3-то от ЗДОИ. С оспореното решение, органът е предоставил достъп
до обществената информация, като в настоящия казус няма спор между страните по
делото, че исканата информация е обществена и, че достъп до такава е
предоставен. Спорът касае единствено формата, под която същият е предоставен,
която се различава от поисканата от заявителката.
Видно от разпоредбата на
чл.27 ал.1 от ЗДОИ, органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма
за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато:
1. за нея няма техническа възможност; 2. свързана е с необосновано увеличаване
на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка
на тази информация или до нарушаване на авторски права. Съгласно ал.2 на същия
член, в случаите по ал.1 достъп до информацията се предоставя във форма, която
се определя от съответния орган.
Както вече бе посочено
по-горе, в настоящия казус заявителката е посочила като форма за предоставяне
на достъп до поисканата информация изпращането на сканирани документи на
електронната ѝ поща. Органът не се е съобразил с предпочетената от
заявителя форма и на основание чл.27 ал.2 от ЗДОИ е определил друга такава, а
именно преглед на информацията в сградата на общинската клиника, като се е
позовал на чл.27 ал.1 т.2, визираща хипотезата на необосновано увеличаване на разходите по
предоставянето.
Амбулаторният дневник на
общинската ветеринарна клиника, чието сканирано копие се иска да бъде
предоставено на жалбоподателката, съгласно чл.9 ал.1 т.2 от Наредба № 42 от
12.12.2008г. за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и
обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, се
съхранява в лечебните заведения. Доколкото същият касае 2022г. и в него
задължително се отразяват ежедневно данни за постъпилите животни, дневникът не
може да бъде изнесен от клиниката, за да бъде сканиран, а няма доказателства,
че на място има техника за дигитализирането на хартиени носители. Освен това,
видно от публично достъпния Образец на амбулаторен дневник КВМП– 43, утвърден
със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на
сайта на БАБХ, в същия се вписват пореден номер за всяко постъпило, прегледано
и лекувано животно; амбулаторен номер при първоначалния преглед,
идентификационен номер на животното, отличителни белези, име и др.; наименованието,
дозата и начина на прилагане на използваните ВМП, извършени манипулации,
операции и други лечебно-профилактични процедури и други обстоятелства,
свързани с провежданото лечение. Попълването на цялата задължителна информация,
която в случая се отнася за период от над десет месеца води до извода, че
дневникът е изключително обемен и сканирането, ако е било възможно на място, и
изпращането му по електронен път на посочената от заявителката електронна поща
би довело до необосновано увеличение на разходите.
Съдът намира, че
обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от
заявителя не води до извод за незаконосъобразност на акта. Действително
разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗДОИ задължава органа да предостави исканата
обществена информация в предпочетената от заявителя форма, но в конкретния
казус същата е предоставена във форма, определена от органа при условията на
чл.27 ал.2, във вр. с ал.1 т.2 от ЗДОИ, предвид факта на евентуалните увеличени
разходи. В настоящия казус административния орган действа в условията на
оперативна самостоятелност и на основание чл.27 ал.2 от ЗДОИ сам е определил
формата, чрез която да предостави достъпа. Целта на Закона за достъп до обществена
информация е с получаването на исканата такава, гражданинът да може да си
състави собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая тази цел
се постига със запознаване на заявителя чрез прегледа ѝ в сградата на
общинската ветеринарна клиника и оспореното решение не противоречи на целта на
закона.
Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което
жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора,
не се следват разноски на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Н.Х. с ЕГН: ********** *** срещу т.1 от Решение № 71-1 от 24.11.2022г. на
Кмет на Община Ловеч, с което на заявителя е отказан достъп до търсена
обществена информация по заявения от него начин със Заявление вх. №
ДОИ-71/11.11.2022г. по описа на Община Ловеч.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на осн. чл.40 ал.3 от ЗДОИ.
Съдия: