Решение по дело №121/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  №123

 

гр. Кюстендил, 20.07.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на двадесети май

през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                                                        Веселина Джонева

 

при секретаря Росица Стоичкова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                       в. гр. д. № 121

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

Община Сапарева баня, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Е.Д.Й. е обжалвала с въззивна жалба решение № 32 от 14.01.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 2451 по описа на съда за 2019 г.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ сума в размер на 912.00 лева /деветстотин и дванадесет лева/, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо при прекратяване на сключения между страните Трудов договор № ЧР1-213/30.09.2016 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Директор“ на Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -28.06.2018 г. до окончателното й плащане.

Осъдил е Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сума в размер на 1220.00 лева /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009 г., дължимо при прекратяване на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „******“ в Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 28.06.2018 г., до окончателното плащане.

Отхвърлил е предявения от Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., срещу Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 727.63 лева за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване от служителя на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „******“ в Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, като неоснователен.

Осъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по гр. д. № 1322/2018 г. по описа на РС-Дупница, по в.гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС-Кюстендил и по настоящото гр. д. № 2451/2019 г., по описа на ДРС, в размер на общо 1200.00 /хиляда и двеста лева/.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове, респективно да бъде уважен предявения от ответната община насрещен иск. Въззивната община твърди, че по делото не е установено кое прекратяване на трудовото правоотношение е станало първо – като ****** на Ученическа спортна школа или като учител към Ученическа спортна школа. Приема, че тежестта на това доказване пада върху ищеца, тъй като по трудовото правоотношение като учител при Ученическа спортна школа, той е заявител за прекратяване на трудовото правоотношение и представляващ школата като работодател. Изтъква, че към момента на издаване на заповед № 1087/21.12.2016 г. кметът на Община Сапарева баня не е знаел, че ищецът на същата дата със заявление до себе си, в качеството на директор на школата е прекратил трудовото си правоотношение като учител към същата. Приема, че ако прекратяването на ТПО на ищеца като учител в Ученическа спортна школа /УСШ/ е след прекратяване на ТПО като Директор на същата, то ответната община не следва да дължи на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за сумата от 912 лева, доколкото ТПО в случая е прекратено по негова инициатива. За неправилен се приема извода на районният съд, че заявлението за прекратяване на Трудов договор № 8/28.06.1996 г., представлява прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.10 от КТ. Сочи грешка и в извода на съда, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск от 48 дни, като твърди, че Допълнително споразумение №2/23.09.2008 г. няма обратно действие за периода преди сключването му. За неправилен се приема и извода на ДнРС, че има съвпадение между прекратяването на трудовите правоотношения на ищеца на длъжностите „******“ и „******“, доколкото школата е прекратена със заповед на Кмета на Община Сапарева баня два месеца преди прекратяването на трудовите правоотношения на ищеца.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Г.Й.С., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. М.Ч.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Счита, че са налице и двете

                                                                            - 2 -

предпоставки за уважаване исковата претенция с правно основание чл.222, ал.1 КТ, като за подкрепа на довода си прави анализ на установената по делото фактическа обстановка. По отношение на претенцията с правно основание чл.224, ал.1 КТ приема, че правото на отпуск, който не е използван за 2008 г. и 2009 г. не е погасено по давност, доколкото разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ в сегашната й редакция е в сила от 2010 г. Счита, че                                                                              датата на прекратяване на трудовото правоотношение е относима единствено при преценка спазването на срока по чл.358, ал.1, т.3 вр. чл.2, т.2 КТ. Оспорва довода, че не е имал право на 48 дни платен годишен отпуск. Изтъква, че основателността на претенцията му по размер е потвърдена и от изготвената по делото експертиза. Споделя довода на районният съд за отхвърляне като неоснователен насрещния иск на ответната община, излагайки аргументи в тази насока.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е установена правилно от ДнРС въз основа на надлежно събрани доказателства и по нея страните не спорят.

По силата на Трудов договор № 8/28.06.1996 г., сключен между „О.д.к.с“ гр. Сапарева баня, като работодател и  Г.Й.С. е възникнало трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжност „******“. Както правилно е приел и първоинстанционният съд това трудово правоотношение е било изменяно с допълнителни споразумания към трудовия договор досежно размер на трудовото възнаграждение, размер на платен годишен отпуск и период на предизвестие, но не и относно заемана длъжност, място на работа и др.

Не е имало спор между страните, че вследствие на структурни промени е настъпило изменение в правно организационната форма на предприятието, в което ищецът е полагал труд на горепосочената длъжност, а именно Ученическа спортна школа / Център за подкрепа на личностното развитие/.

 По делото нито се е поддържало твэърдение, нито са събрани доказателства установяващи това трудово правоотношение да е прекроатявано преди  21.12.2016 г., както и да е изменяно по реда на чл.119 от КТ.

За периода от 05.10.2015 г. до 04.10.2016 г. ищецът е ползвал  неплатен отпуск по горепосоченото трудово правоотношение.

Същевременно  между ищеца и Регионален инспекторат по образование, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, БУЛСТАТ: ******* е сключен   Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015 г., по силата на който Г.С. е заел длъжността „*****“, с място на работа: „*******“, гр. Сапарева баня, считано от 05.10.2015 г.

С Решение № 175 от Протокол № 14/27.09.2016г. на Общински съвет Сапарева баня и Заповед № РД-08-477/30.09.2016 г. на Кмета на Община Сапарева баня е закрита Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, като е разпоредено наличната документация да бъде предадена за съхранение на СУ „Христо Ботев“-гр. Сапарева баня, а движимото имущество-на Община Сапарева баня, с приемо-предавателен протокол.

 

Със Заявление от 21.12.2016г., подадено от Г.Й.С. до Директора на УСШ гр. Сапарева баня, първоначалният Трудов договор № 8/28.06.1996 г. е прекратен едностранно.

На същата дата 21.12.2016 г., на ищеца е връчена Заповед № 1087/21.12.2016 г. на Кмета на Община Сапарева баня,  с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието е прекратен Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015 г. Със заповедта е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 2736.00 лева  и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., в размер на 1910.92 лева, които обезщетения са изплатени на 23.12.2016 г., видно от приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 23.12.2016 г.

С Допълнително споразумение № 2/23.09.2008 г. и Допълнително споразумение № 10/01.09.2009 г. към Трудов договор № 8/28.06.1996 г., размерът на платения годишен отпуск на ищеца за 2008 г. и 2009 г. е в размер на 48 дни годишно  или общо 96 дни за двете години.

За 2008 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни . За 2009 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 45 дни 

Между страните не е имало спор, а и от събраните – ксерокопие от трудова книжка, писмо – декларация с вх. № М-10/25.01.2017 г. по описа на Община Сапарева баня, както и повторно заявление с приложение декларация с вх. № 3-706 от 21.05.2018 г. се установява, че Г.С. не е работил по трудово правоотношение за период от един месец след прекратяването на трудовите му правоотношения.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение  на Г.Й.С. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 8/28.06.1996г. е 729.63 лева, а размерът на БТВ при прекратяване на ТПО по трудов договор № ЧР1-213/30.09.2016 г.  е  912.00 лева.

Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009 г. е в размер на общо 1433.19 лева, от които: за 2008 г.-1302. 90 лева - за 30 дни и за 2009 г.-130.29 лева - за 3 дни.

Не е имало спор, че на ищеца не е заплатено обезщетение на основание чл. 222 от КТ и чл. 224 от КТ след прекратяване на трудовите му правоотношения.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК , от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. разгледана по същество се явява неоснователна.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд за основателност на предявените от ищеца два обективно кумулативно съединени иска, както и за неосднователност на насрещния иск и се споделят изцяло от настоящото инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи.

За страните е ясно, че ищецът е заемал длъжности по две трудови правоотношения за един и същи период от време. Съответно двете трудови правоотношения/ допуснати да съществуват по този начин/ имат своята самостоятелност и поотделно настъпващи

                                                                         - 3 -

последици при прекратяването им. Установи се, че и двете са прекратени на една и съща дата. Липсват доказателства за поредността, м кято са прекраотени, но предвид гореизложеното въпросът за това кое от тях е прекратено пъэрво е ирелевантен в случая досежно предявените от ищеца искове.

Същият претендира обезщетение на основание чл. 222 от КТ след прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността „******”. Безспорно основанието, на което е прекратено това трудово правоотношение   е предпоставка за дължимостта на това обезщетение, предвид наличието и на другите предпоставки, а именно това, че ищецът е останал без работа след уволнението му по това трудово правоотношение. За въззивната кстрана е известно, че обезщетение на това основание не се претендира по другото трудово правоотношение.

Основателен е и искът по чл. 224 от КТ. Предвид прекраотяване на първоначалното труво правоотношение, по което се установи, че ищецът не е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск в пълен размер, то работодателят е следвало да заплати дължимото обезщетение. Спорен между страните е  въпросът относно размерът на отпуска за процесните 2008 г. и 2009 г.Неоснователни са доводите изложени във въззивната жалба относно това, че размерът на платения годишен отпуск договорен с допълнителни споразумения е само запериода след сключванет им. С допълнителните споразумения, независимо от момента на сключването им се определя размер на платен отпуск,  който е за съответната година. Предвид това правилно искът е уважен в горепосочения размер установен въз основа на заключение на в. л.

Неоснователен е предявеният насрещен иск с правно основание чл. 220 от КТ. ответникът по този иск не дължи обезщетение на това основание. както правилно е посочил и първоинстанционният съд в заявлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение Г.С. не е посочил основание за прекратяването му. същият е предприел прекратяване на трудовото си правоотношение към момент, към който е прекратена дейността на Ученическа спортна школа, поради което основанието за прекратяване е по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. Рразпоредбата на чл. 327 от КТ съдържа различни по вид основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя , без предизвестие. Предвид това искът по чл. 220 от КТ е неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение.

Доводите за това, че повече от два месеца и половина  след прекратяване на Ученическа спортна школа, ищецът е получавал трудово възнаграждение по двете трудови правоотношения не са относими към исковете предмет на разглеждане. Нещо повече прекратяването  на трудовото правоотношение, по което  заемал длъжността „директор” е извършено в по-късен момент от висшестоящ орган и не е зависело от волята на ищеца.  

Решението като правилно следва да бъде потвърдено. 

 По разноските:

Претенция за присъждане на разноски във въззивното производство е предявил въззиваемият, като е представил и списък на разноските  по чл. 80 от ГПК. Предвид неоснователността на въззивната жалба му се следват разноски сторени във въззивното производство в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/14.01.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 2451 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1 да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********,  адрес: ***  сумата от 400 лева, представяща сторени разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: