Решение по дело №994/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 220
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20181870100994
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   220

 

град Самоков, 23.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Стойчев

при участие на секретаря Екатерина Банрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 994 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е образувано по исковата молба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, срещу Д.Е.Ч., ЕГН **********. С исковата молба се твърди, че по договор от 11.09.2004 г. между „Б.Р.С.“ АД и ответника, „Б.Р.С.“ АД предоставил на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5595,72 лв. по кредитна карта „Е.“. На 24.03.2005 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с предишно наименование „П.б.“ АД/ е сключен Договор за продажба на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Е.“ сключени от „Б.Р.С.“ АД са прехвърлени на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, за извършеното прехвърляне ответникът бил уведомен с месечно извлечение № 3422908 от 12.02.2017 г. Ответникът не изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с в чл. 10 и чл. 12 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Е.“, банката е упражнила правото си да прекрати договора поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане по месечните извлечения до 31.08.2017 г. и до 02.10.2017 г. и съгласно чл. 15.2 ОУ е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, с писмо с изх. №6497/05.06.2018 г., изпратено по „Б.п.“ ЕАД на посоченият адрес на длъжника. Вземането на ищеца било в размер на 6610.40 лева, от които 5455,86 лева-  главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 906,71 лева договорна възнаградителна лихва за периода 11.09.2004 г. - 07.06.2018 г., както и 107,97 лева - мораторна лихва за периода 11.09.2004 г. - 24.07.2018 г.; 139,86 лева такси за периода 11.09.2004 г. - 24.07.2018 г., които представляват и общата сума на начисленията по Договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от 11.09.2004 г., които вземания ищецът предявил по реда на заповедното производство, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът подал в срок възражение. Предявява се установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и 86 ЗЗД за признаване по отношение на Д.Е.Ч., че същия има задължение към „Ю.Б.“ АД, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от 11.09.2004 г., в размер на 6610.40 лева. От ответникът е постъпил отговор с който исковете се оспорват на сочените основания, прави се възражение за погасяване на задължението по давност.

В проведеното съдебно заседание ищецът представя писмена защита на своите процесуални представители.

Ответникът в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага съображения за недоказаност на исковите претенции.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното.

Установи се от представените по делото писмени доказателства, че Б.Р.С.“ АД сключило  на 11-ти септември 2004 година с ответника Д.Ч., въз основа на подадено от ответника искане - заявление за издаване на кредитна карта, договор за кредит под формата на кредитен лимит по кредитна карта Е.. Установи се от представените по делото договор за продажба на предприятие и от останалите писмени доказателства, че на 24.03.2005 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с предишно наименование „П.б.“ АД/ е сключен Договор за продажба на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Е.“ сключени от „Б.Р.С.“ АД са прехвърлени на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. За извършеното прехвърляне ответникът бил уведомен с месечно извлечение № 3422908 от 12.02.2017 г. В хода на действие на договора между страните се установи, че ищецът е увеличавал кредитния лимит на ответника, който на свой ред се е съгласявал с увеличения кредитен лимит, като е усвоявал суми до размер от 5455,86 лева и е правел периодични погашения. От събраните по делото общи условия се установиха основанията за начисляване на всички лихви и такси по договора. Установи се, че ответникът е бил своевременно уведомяван за размера на начислените задължения чрез предоставени му месечни извлечения.

От събраните по делото заключения по съдебносчетоводните експертизи се установи, че размера на първоначално усвоената сума от кредитодържателя Д.Е.Ч. по Договор за издаване на кредитна карта „Е." от 11.09.2004год. е 425.00 лв. която разсрочено да бъде изплатена на 12 месечни вноски х 35.42лв. на „Handy" , бул."И." *** гр. С.. Кредитополучателя Д.Е.Ч. за целия период от получаването на кредитната карта е усвоявоил други суми в размер на 18 531,55лв., без първоначалната сума от 425.00лв. Направените от кредитополучателя вноски към „Б Р.С." АД и "Ю.Б." АД по кредитната карта са 167 броя плащания които възлизат на 23293.43лв. Това са внесените суми за целия период. Размера на неизплатеното задължение на кредитиполучателя Д.Е.Ч. към „Б Р.С." АД И"Ю.Б." АД включващо главница, лихви и санкции за издаване на кредитна карта към 14.09.2018год. възлиза на 5455.86лв. – главница, 906.71лв. -възнаградителна лихва, 107.97лв - мораторна лихва, 139.86лв. – Такси или общо 6610.40 лв. Усвоените от кредитодържателя суми по кредитната карта възлизат на 19305.55лв. Установи се, че кредитния лимит е увеличаван едностранно от банката, както следва:

На 02.08.2005год. увеличен от 200.00лв. на 400.00лв.

На 31.08.2006год. увеличен от 400.00лв . на 900.00лв.

На 04.09.2007год. увеличен от 900.00лв. на 1400.00лв.

На 29.12.2007год. увеличен от 1400.00лв. на 2000.00лв.

На 27.07.2009год. увеличен от 2000.00лв на 2800.00лв.

На 04.06.2013год. увеличен от 2800.00лв. на 4800.00лв.

На 26.02.2015год. увеличен от 4800.00лв. на 5520.00лв.

Размера на дължимите ежемесечни вноски са съгласно общите условия към Договора. Минималното месечно плащане се определя като процент от текущото задължение на кредитополучателя като минималното плащане в началото е било 20.00лв. съгласно общите условия. За първият месец това е било 35.42лв. –главница, 25.00лв. - такса одобрение кредит 2.50лв. - такса обслужване на кредит – общо 62.92лв.

         От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът не е заплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане съответно - 31. 08. 2017 година и 02.10.2017 година с оглед на което ищецът на основание член 15 от общите условия за издаване и използване на кредитна карта, е упражнил правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта Е., поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. С прекратяването на договора банката ищец е обявила цялото задължение за незабавно  изискуемо и дължимо, като с писмо № 6497 от 05.06.2018 година и получено на 07.06.2018 година лично от ответника, е уведомила ответника за обявяването на предсрочна изискуемост. След обявяване на предсрочната изискуемост на задължението ответникът не е погасил претендираните от ищеца суми. За същите суми ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № ***/2018 година по описа на С. Районен съд и със заповед №582 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Районния съд в С. е разпоредил длъжникът и ответник по настоящото дело да заплати на кредитора и ищец по настоящото дело сумите от 5455,86 лева главница, 906,71 лева възнаградителна лихва от 11.09.2004 г. до 07.06.2018 г., 107,97 лева мораторна лихва от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., 139,86 лева такси за периода от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г. и законна лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 132,21 лева разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата 553,64 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника, същият в срок е упражнил правото си да подаде възражение. След указания до заявителя по чл. 415 ГПК, е образувано и настоящото дело.

 При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Доказа се че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по твърдяния договор. На основание чл. 20а ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В конкретния случай се установи че по волята на страните сключения договор е бил изменен по отношение на предоставения кредитен лимит като взаимното съгласие на страните се разкрива в конклудентните действия по изпълнение на договора. Ответникът не само че не се е възпротивил на увеличението кредитния лимит, но се е ползвал от него, като го е усвоявал и същевременно е извършвал за значителен период от време периодични погашения на сумите усвоени въз основа на новоопределения и увеличен кредитен лимит. Ето защо съдът намира че възражението на ответника за липса на съгласие между страните по отношение за съществените параметри на договора е неоснователно. Доказа се че страните са сключили договор който е изпълняван от ответника до момента на прекратяването на договора, а именно 7 юни 2018 година, от която дата всичките задължения по договора са станали предсрочно изискуеми в пълен размер. От експертизите се доказа размера на задълженията по договора, а именно : 5455,86 лева главница, 906,71 лева възнаградителна лихва от 11.09.2004 г. до 07.06.2018 г., 107,97 лева мораторна лихва от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., 139,86 лева такси за периода от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г. Неоснователно е възражението за погасяване по давност на задълженията. Доказа се основанието за допустимостта на предявения установителен иск - а именно, че ищецът е реализирал вземането си по реда на заповедното производство, като ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по Заповед № 582 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2018 г. по ч. гр. дело № ***/2018 г.,  по описа на С. районен съд за 2018 година  -  5455,86 лева главница, 906,71 лева възнаградителна лихва от 11.09.2004 г. до 07.06.2018 г., 107,97 лева мораторна лихва от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., 139,86 лева такси за периода от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите за разноски по заповедното производство - сумата 132,21 лева разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата 553,64 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а също така следва да заплати и сумите за разноски в исковото производство – 184,04 лв. за държавна такса, 562,51 лв. за адвокатско възнаграждение, 200 лв. за разноски за вещо лице.

Мотивиран от изложеното, С. районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК вземането на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, срещу Д.Е.Ч., ЕГН ********** по заповед № 582 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2018 г. по ч. гр. дело № 754/2018 г.,  по описа на С. районен съд за 2018 година  за сумите 5455,86 лева главница, 906,71 лева възнаградителна лихва от 11.09.2004 г. до 07.06.2018 г., 107,97 лева мораторна лихва от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., 139,86 лева такси за периода от 11.09.2004 г. до 24.07.2018 г., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА  Д.Е.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* сумите за разноски по заповедното производство - сумата 132,21 лева разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата 553,64 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а също така следва да заплати и сумите за разноски в исковото производство – 184,04 лв. за държавна такса, 562,51 лв. за адвокатско възнаграждение, 200 лв. за разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: