Протоколно определение по дело №562/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 559
Дата: 10 декември 2024 г. (в сила от 10 декември 2024 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20245000600562
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 559
гр. Пловдив, 10.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Надежда Л. Махмудиева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600562 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) У. С. лично и с адв. С. Ш., упълномощен на ДП.
Явява се преводачът С. С. К., извършил превода от български на
английски език и обратно в първата инстанция, призован и за настоящето
производство.
Обвиняемият У. С. (чрез преводача): Не разбирам български език и съм
съгласен да ми превежда същият преводач.
Не желая писмен превод на актовете на съда. Достатъчно ми е да ми се
разяснят тук нещата от защитника чрез преводача.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се назначи този преводач.
Предвид обстоятелството, че обвиняемият У. С. не владее български
език, съдът намира, че на същия следва да бъде назначен като преводач С. С.
К. от български на английски език и обратно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА С. С. К. за преводач на обвиняемия У. С. от български на
английски език и обратно.
На преводача се напомни отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът С. К. (със снета самоличност):
- Известна ми е отговорността по чл. 290, ал. 2 от НПК.
Обещавам добросъвестен и точен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият У. С.: Да се разгледа делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
Адв. Ш.: Нямаме искания за отводи към състава.
Обвиняемият У. С.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение.
Докладва се делото.
Адв. Ш.: Поддържаме изцяло частната жалба.
Обвиняемият У. С.: Поддържам жалбата на защитника ми.
Нямам други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Представям и моля да бъдат приети като писмени
доказателства писмо от Окръжна прокуратура Пловдив до Апелативна
прокуратура Пловдив, с което ни изпращат допълнителни материали по
досъдебното производство, водено срещу обвиняемия, а именно: два
протокола за разпит на свидетелите П А И и Б М М от 05.12.2024 г., протокол
за оглед на веществено доказателство айфон, извършен на 05.12.2024 г., с
превод на съдържащите се в това веществено доказателство – айфон,
съобщения, които са описани в протокола за оглед на веществени
доказателства. Тъй като са на английски език, е извършен и превод на
български език. Считам, че са отнонсими тези материали, тъй като са част от
провежданото разследване.
Съдът даде възможност на обвиняемия чрез преводача и на неговия
защитник да се запознаят с представените от прокурора писмени
доказателства от воденото разследване.
Адв. Ш.: Да се приемат представените от прокурора доказателства.
Представям и моля да приемете като доказателство удостоверение, от
което е видно, че подзащитният ми е студент редовна форма на обучение в М у
П и че си е платил семестриалната такса.
Обвиняемият У. С.: Поддържам жалбата на защитника ми и казаното от
него. Нямам други доказателства.
Съдът намира, че са налице предпоставките за приемане на
представените от прокуратурата писмени доказателства, както и на
представеното от защитника на обвиняемия удостоверение от М у П, след
което, предвид липсата на други искания от страните и доколкото делото е
изяснено, се даде ход на съдебните прения.
2
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените от прокурора писмени доказателства,
както са посочени от него.
Прочита и приема представеното от адв. Ш. удостоверение от
03.12.2024 г. на М у П, от което е видно, че обвиняемият У. С.е е редовен
студент с магистърска специалност по медицина, записан на 27.09.2021 г.
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
определението на Пловдивски окръжен съд, с което е наложена най-тежката
мярка за неотклонение задържане под стража.
На първо място, по повод първата предпоставка за вземане на мярката за
неотклонение задържане под стража, бих желал да издържа становище
относно това, че постановлението, с което е повдигнато обвинението, не
покрива задължителния минимум реквизити. Липсва конкретизация на
престъпно деяние, като най-общо в него е посочена дата и населено място,
като изцяло не са посочени обективни и субективни признаци. В него
деянието е квалифицирано по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, но за наличието на
специална цел не са изложени никакви обективни или субективни признаци.
По делото са приобщени свидетелски показания, като първоинстанционният
съд е коментирал същите касателно наличието на тези специална цел, без да
отчете в достатъчна степен евентуалната заинтересованост и противоречиви
интереси на свидетелката, доколкото част от иззетите веществени
доказателства са били съхранявани в жилището, находящо се на бул. С., № **,
където свидетелката пребивава на законно основание. Наред с това същата
твърди, че не е виждала обвиняемия да разпространява наркотични вещества,
а единствено така била чувала от други лица. Тези твърдения представляват
слухове и догадки и няма как да бъдат проверени, доколкото липсва каквато и
да е информация относно лицата, за които свидетелката твърди, че от тях е
узнала тези обстоятелства. Във връзка с проведения разпит на свидетелката
намирам същия за опорочен поради обстоятелството, че показанията й не са й
били преведени преди удостоверяването им с подписа й. Липсва изявление от
страна на свидетелката в тази насока. Формалното присъствие на превдодач по
време на разпит не значи, че при прочитане на протокола същият е бил
преведен на разбираем за свидетеля език. Съгласно чл. 129, ал. 1 от НПК в
протоколите се посочват извършените действия в тяхната последователност,
от което следва, че липсва ли, действието не е осъществено. За разлика от
протокола за разпит на свидетелката в разпита на обвиняемия е посочено
изрично, че на него протоколът му е преведен на разбираем за него език.
На сладващо място смятам, че неправилно съдът се ее позовал на
протокола за обиск и изземване при условията на неотложност. Считам, че
обискът е опорочен, поради което не следва да се кредитира. Първо - липсват
3
данни за подписалия протокола в качеството на преводач. Това води до извод,
че не е ясна самоличността на това лице и не се знае взело ли е то участие като
преводач при изготвяне на протокола за обиск и дали този протокол е бил
сведен до знанието на обискирания. От по-съществено значение е това, че на
са били налице основанията за неотложност на обиск на лицето. От
материалите по делото се установява, че са били налице оперативни данни за
предварително известни час и място. Наред с това е видно от заповедта по
ЗМВР, че е бил задържан в 13:30 часа на 28.11.2024 г., а обисък на лицето е
извдършен 3 часа по-късно, т.е. била е налице очевидна възможност за искане
предварително на разрешение за извършване на обиск на лице по съответния
ред. Налице е изначална предвидимост, която дава възможност на органите на
ДП да организират дейността си и по отношение на необходимостта от
получаване на предварително разрешение. Поради това действията се
извършени в нарушение на разпорадбите на НПК, касаещи извършване на
неотложни действия.
Поради изложеното смятам, че към настоящия момент не е налице
необходимият интензитет на обоснованост на предположението, че
обвиняемият е извършил пренстъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК.
Относно това дали доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
пренстъпление, смятам, че това към настоящия момент не е налице.
Обвиняемият е редовен студент, пребивава тук на законно основание през
последните 4 години, като е заплащал студентските си такси, които са в размер
на 8000 евро годишно. Единствената цел на неговото пребиваване в България
е образованието му, което има отношение за професионалното му развитие
впоследствие. Смятам, че същото е достатъчно важно основание да се твърди
уседналост на лицето. Относно това дали са налице доказателства, че лицето
може да извърши друго престъпление, смятам, че лицето към насотящия
момент поради това, че е с чисто съдебно минало, няма предходни
кмриминални прояви, поради това, че е млад и насочен към образованието си,
изключва възможността той да извърши друго престъпление.
Смятам, че целите на НПК относно налагането на мерки за
неотклонение могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение
или комбинация от мярка за неотклонение и друга мярка за процесуална
принуда, напр. забрана за напускане пределите на РБ.
Поради изложеното ви моля да отмените наложената мярка за
неотклонение задържане под стража и вместо нея наложите по-лека такава.
Обвиняемият У. С. (за лична защита): Напълно съм съгласен с
казаното от адвоката и съжалявам за допуснатите от мен грешки.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата срещу
определението на Пловдивския окръжен съд, с която се иска неговата отмяна
и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо У. С. е неоснователна и
моля да я оставите без уважение.
4
Считам, че правилно и дзаконосъобразно Пловдивският окръжен съд е
преценил, че са налице всички законови изисквания за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение спрямо У..
Той е привлечен за тежко умишлено престъпление и съществува
опасност при мярка за неотклонение, различна от задържане под стража да се
укрие или да извърши престъпление.
Считам, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано
предположение, че е извършил деянието, за което е обвинен. На този етап е
налице т.нар. начално работно обвинение, което се наложи в практиката като
термин и квалификацията може да се направи едва след изготвяне на
заключение от експертиза, когато може да се каже вида, процентното
съдържание, количеството на намерените наркотични вещества у обвиняемия.
Така че това е първият случай в производство по чл. 64 от НПК обвинението
съдържа необходимите реквизити, но може да не бъде конкретизирано. Това
става на по-късен етап по обективни причини. Относно обоснованото
предположение според адвоката не трябва да се кредитират протоколите за
обиск и изземване. Първо считам, че това е въпрос по същество и второ –
съдия от ПОС е прецинил преди одобрението им, че е било налице условие на
неотложност, така че произнасянето с одобряване на двата протокола доказва,
че е била налице неотложност и че тези действия са извършени при условията
на НПК.
Относно покозанията на свидетелката, за която защитата твърди, че е
заинтересована и следва те да се гледат критично, представените от мен днес
протоколи за оглед на веществено доказателство айфон, собственост на
обвиняемия и извършения превод потвърдждават заявеното от свидетелката.
Съществува комуникация между обвиняемия и негови клиенти, в които
откровено се поръчват количество марихуана, посочва се цена. Освен това, от
тази комуникация се установява, че обвиняемият при закупено по-голямо
количество прави отстъпка от цената. Освен това, съществува комуникация, в
която той твърди, че той „зарежда“ марихуана лицето от което кандидат-
клиентът си е купувал и от него е получил координатите му. От тази
комуникация се установява, както и от показанията на свидетелката, че той се
занимава с тази дейност в един дълъг период от време от около 2 години.
Доказва се, че живее в България от 3 години, т.е. малко след като е заживял на
територията на нашата държава започва да се занимава с тази престъпна
дейност.
Правилен е изводът на съда обвиняемият да извърши престъпление
предвид изложеното до тук. Касае се за един продължителен период от време
на разпространение, и то на множество лица, видно от кореспонденицята.
Налице е възможност обвиняемият да се укрие, тъй като единствената му
връзка с РБ е висшето образование, което е започнал. При налична
възможност да бъде осъден на лишаване от свобода няма пречка той да
напусне пределите на РБ, вкл. и да продължи образованието си в друга
5
държава. Освен това, правилно ПОС е посочил, че той явно реално живее на
друг адрес, а не на този, на който е регистриран. На адреса, на който реално
живее е извършено претърнсването и изземването на наркотичните вещества.
Затова, с оглед изложеното, считам, че единствената мярка за
неотклонение, с която може да се постигнат целите на мерките за
неотклонение е именно задържане под стража, поради което моля да
потвърдите първоинстанционното определение.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият У. С.: Нямам намерение да напускам страната.
Възнамерявам да завърша обучението си тук след 4 години. Би било глупаво
да се откажа сега. Искам като завърша да стана лекар и да си изкарвам
доходите по законен начин.
По време на претърсването бях подложен на натиск от полицаите,
поради което им дадох телефона си.
Съжалявам за извършеното престъпление.
Имам намерение да остана тук, за да завърша образованието си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.
С протоколно определение № 1813 от 01.12.2024 г. по ЧНД № 2597/2024
г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обвиняемия У. С. по досъдебно производство №
691/2024 г. по описа на 2 РУ на МВР – Пловдив.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна
жалба от адв. С. Ш. от АК – Пловдив, като защитник на обвиняемия У. С..
Доводите на защитата са в насока за незаконосъобразност на атакуваното
определение в частта му за наличието на реална опасност обвиняемият да се
укрие и извърши друго престъпление. В тази връзка се иска отмяната на
определението на окръжния съд и вземането на по-лека мярка за
неотклонение, която също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно заседание на обвиняемия У. С. се назначи преводач, тъй като
не разбира и не владее български език.
От Апелативна прокуратура - Пловдив се представят като писмени
доказателства, протоколи от извършени процесуално-следствени действия по
воденото разследване за разпит на двама свидетели – П. И и Б М, както и за
оглед на веществено доказателство – мобилен телефон със съответния превод
на текстовите съобщения от английски на български език, а от защитата –
удостоверение за обвиняемия, че същият е студент в 4 курс редовно обучение
в М у през учебната 2024/2025г.
Представителят на прокуратурата предлага определението да бъде
6
потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи
изводът за наличието на обосновано предположение за участието на обв. С.
във вменената му инкриминирана дейност. Счита, че има реална опасност
обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление, предвид на
различните адреси, на които пребивава и че се занимава с подобна дейност от
продължително време.
Обвиняемият У. С. се явява лично и с адв. Ш. като заявяват, че
поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят за взимане на
по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
По делото правилно е преценено, наличието на обосновано подозрение
за съпричастността на обвиняемия У. С. към повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, свързано с държане без нужното
разрешение с цел разпространение на високорисково наркотично вещество, за
което на този макар и ранен етап има събрани достатъчно доказателства.
В тази насока са протоколът за претърсване и изземване, с който на
адреса по местоживеене на обвиняемия С. са били открити процесните
високорискови наркотични вещества, но и електронна везна. В подкрепа на
обвинението е и изготвената експертна справка, от която е видно, че са касае
за високорисково наркотично вещество марихуана, както и по електронната
везна има следи от това вещество. Предстои изготвянето на СХЕ, която да
определи точното количество наркотичното вещество и съдържание на
активния компонент, за да се прецизира обвинението. В този смисъл и
повдигнатото до момента обвинение срещу обвиняемия С., макар и да има
работен характер, дава достатъчна яснота за правната характеристика на
вмененото деяние. От важно значение са и показанията на разпитаната
съквартирантка на обвиняемия – св. П. К., която макар в по-косвен план е
била запозната с извършваната от обвиняемия деятелност, насочена към
държането им с цел разпространение. За изясняването на обстоятелствата по
случая спомагат също и показанията на разпитаните междувременно двама
полицейски служители, които са присъствали при извършените неотложни
процесуално-следствени действия в началото на досъдебното производство.
Правилно е съобразено, че е налице реална опасност от укриване на
обвиняемия У. С., който е чужд гражданин и има данни, че живее на два
адреса в града. Обстоятелството, че продължава да е студент във висше
учебно заведение в гр. Пловдив, не е достатъчно да обоснове извод за
трайната му свързаност със страната на пребиваване, при липсата на някаква
месторабота, семейство или лица, за които трайно да полага грижи.
На следващо място, напълно обосновано е преценено наличието на
реална опасност от извършване на друго престъпление, предвид на данните за
реализирана дейност по разпространение в един дълъг период от време от
7
близо две години, както и непосредствено преди инкриминираното деяние.
В този смисъл на настоящия ранен етап от разследването, най-адекватна
за него се явява най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На един по-късен етап от наказателното производство би могло отново и
по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на
делото за разглеждане в съда, анализът на наличните доказателства,
установява по несъмнен начин, извършването на инкриминираното деяние от
обвиняемото лице и адекватността на взетата мярка за неотклонение.
Това води до извода, че обжалваното определение се явява обосновано и
законосъобразно и се налага потвърждаването му.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 5 – 8 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1813 от 01.12.2024 г. по
ЧНД № 2597/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия У. С. по досъдебно
производство № 691/2024 г. по описа на ІІ РУ на МВР – Пловдив.
Определението е окончателно.
Да се изплатят на преводача К. 100 лв. възнаграждение от бюджета на
съда за извършения днес от него превод. Издаде му се РКО.

Заседанието се закри в 11:00 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8