Р Е Ш Е Н И Е № 351
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 30.07.2014г.
В.ският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юли,
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря П.М., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1453
по описа за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба с правно основание чл.288, ал.12, Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД от Г.ф. – гр.С., ул.”Г. И.” № *,
ет.*, представляван от изпълнителния директор Б.И.М. с адрес за призоваване:
гр.С. ул.”Н.О. № * вх.* ет.* офис * адв. Д.К., срещу Т.П.Ц., ЕГН **********,***.
Предявен е от ищеца
иск с право основание чл.288, ал.12 от
Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права са: че ищецът Г.Ф.изплатил по
щета № 210158/02.10.2008г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия
като велосипедист С.И.А.при ПТП, настъпило на 21.07.2005г. Поддържа се още, че
виновен за настъпилото ПТП е ответникът Т.П.Ц., съгласно влязло в сила
споразумение по НОХД № 436/2008г. на РС – В. Посочва се също, че ответникът в
нарушение на ЗДв.П и Закона за застраховането е управлявал увреждащия автомобил
без необходимата категория и без задължителна застраховка „гражданска
отговорност”. С регресна покана № 326/18-05-2012г. ищецът поканил ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но до предявяване на иска то не било
изплатено.
Иска се от ищеца,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 13 258,43 лева, предявяваща изплатеното от ищеца Г.ф.астрахователно
обезщетение в размер на 12 000 лева по образуваната щета, и мораторна
лихва върху главницата в размер на 1258,43 лева за периода от датата на
изтичане на едномесечния срок на регресната покана - 29.06.2012г. до завеждане
на исковата молба и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до
окончателното издължаване. Ищеца представя писмени доказателства; иска
допускане на съдебно - счетоводна експертиза за установяване на размера на
дължимата се мораторна лихва върху главницата. Претендира разноските по
производството.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и по размер. Прави
възражение за погасени по давност искови претенции.
Не са налице
обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не
подлежат на доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че
в тежест на ищеца е да докаже наличие на твърдяното застрахователно събитие;
липсата на сключена застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач;
наличието и изплащането на претендираните вреди на пострадалото лице; причинно
– следствена връзка между събитието и настъпилите вреди, както и размерът на
вредите и размерът на претендираната мораторна лихва върху тях.
Съдът, като взе
предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, и след
като обсъди в съвкупност и по отделно приетите по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от приетите по делото доказателства по щета №
210158/02.10.2008г. и протоколно споразумение, постановено на 13.05.2008г. по
НОХД № 436/2008 г. на ВРС, че на 17.01.2005г. по пътя с.Р.– с.К. в пияно
състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 1,85%, при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес 240 Д, с ДК № ВН ****ВВ, собственост на П.И.П.от с.К.,
обл.В. нарушил правата за движение по пътищата, навлизайки в лентата за
насрещно движение, блъснал насрещно движещия се велосипедист С.И.А.от с.Р.
обл.В. следствие на което по непредпазливост му причинил: 1.тежка телесна
повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката /далака/, довело до
изваждането й по оперативен път и загубата й; 2.гръдна травма; 3.счупване на 5
ребра в ляво; 4.счупване на лява лакътна каст; 5.счупване на големия пищял на
левия крак, 6.шоково състояние; 7.счупване на ключица; 8.развило се усложнение
сепсис – разстройство на здравето, временно опасно за живота, след което
избягал от местопроизшествието.
На основание чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
настоящия случай, деянието е извършено по описания по-горе механизъм. От него
се установява причинно – следствената връзка между поведението на дееца и
настъпилия резултат – противоправно поведение, което е в нарушение на закона и
е причинило имуществените и неимуществените вреди в правната сфера на
пострадалия. Виновността на дееца се установява от признанието на причинителя в
наказателното производство, приключило със споразумение, с което дееца признава
вината си. Противоправността е налице предвид установеното по НОХД № 436/2008
г. на ВРС виновно нарушаване на ЗДвП и наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода”. При управлението на МПС ответникът е бил неправоспособен
водач, видно от писмо, рег. № 3755/21.11.2008г. от Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – В.и не е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност” –
обстоятелство, което ако е било налице, е в негова тежест да установи. По
образуваната щета Г.ф. определил размера на обезщетението за нанесените на
пострадалия неимуществени вреди в размер на 12 000 лева. Видно от приетия
по делото протокол № 143/05.12.2008г. комисията е определила размера на
обезщетението при съвпадение на описаните и приети за настъпили в наказателното
производство вреди. С преводно нареждане от 20.01.2009г. Г.ф.е превел по сметка
на пострадалия С.И.А.от с.Р. обл.В.определеното обезщетение в размер на
12 000 лева. Същото се установява и от допълнителната експертиза,
изготвена от назначеното по делото вещо лице. С регресна покана ищецът е
поканил ответника да му заплати
доброволно платеното на пострадалия обезщетение. Вещото лице установява също и размера на мораторната
лихва върху главницата от 12 000 лева за периода от 29.06.2012г. – датата
на изтичане на едномесечния срок на регресната покана до 25.07.2013г. – датата
на завеждане на исковата молба, че е в размер на 1318,55 лева.
От правна страна:
предявеният иск е основателен и доказан: На основание чл.288, ал.12 и ал.13 от
Кодекса за застраховането Г.ф.встъпва в правата на увреденото лице и има право
след заплащане на обезщетението на пострадалото лице от ПТП, причинено от водач
без сключена застраховка „гражданска отговорност”, да иска регресно заплащане
на това обезщетение, както и разходите по определянето и заплащането му. В
настоящия казус се установи безспорно наличието на настъпило застрахователно
събитие; авторството му в лицето на ответника; виновното му поведение и
противоправността на деянието; управлението на МПС без сключена застраховка „гражданска
отговорност”, размера на причинените на пострадалото лице неимуществени вреди и
лихва за забава върху него, както и изплащането на обезщетението от ищеца на
пострадалия.
Неоснователно е
възражението на ответника за погасена по давност искова претенция за заплащане
на главницата, тъй като тригодишният давностен срок засяга само правото на иск
и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. При регресните
суброгационни искове, какъвто е и настоящият иск, основанието не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. Затова за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД и започва да тече от момента на изплащането
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В настоящия случай,
изплащането на застрахователното обезщетение е станало на 20.01.2009г.,
исковата молба е депозирана в съда на 25.07.2013г., поради което давността за
предявяване на иска не е изтекла.
Неоснователно е и възражението
на ответника за погасена по давност искова претенция за не заплатена лихва
върху главницата, тъй като за нея, съгласно чл.111, б.”в”, се прилага три
годишната погасителна давност. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, лихва се дължи от деня на забавата – в случая тя е
настъпила с получаване на поканата от кредитора до длъжника – 25.08.2012г.,
видно от разписката за получаването й. Тригодишната давност е изтича на 25.08.2015г.,
а искът е предявен преди тази дата – на 25.07.2013г.
Поради изложеното главния иск е основателен в
изцяло претендирания размер от 12 000 лева, както и искът за заплащане на
мораторна лихва в претендирания размер от 1258.43 лева.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 530.34 лева за платена държавна такса, 100
лева за вещо лице и 715.12 лева депозит за особен представител. Няма данни за
направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Не е представен и
списък за разноските на страната, поради което адвокатско възнаграждение не
следва да се пресъжда.
Предвид изложеното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.П.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на Г.ф – гр.С. ул.”Г.И.” № *, ет.*, представляван от изпълнителния
директор Б. И.М., сумата: 13 258,43
/тринадесет хиляди двеста петдесет и осем лв. и четиридесет и три ст./ лева, от която 12 000 лева
главница, представляваща изплатено от Г. Ф. – С. обезщетение за неимуществени
вреди на увредения от ПТП, причинено виновно от ответника на 17.01.2005г., по
щета Щета № 210158/02.10.2008г. и 1258.43 лева - лихва за забава върху
главницата за периода от 29.06.2012г. – датата на изтичане на едномесечния срок
на регресната покана до 25.07.2013г. – датата на завеждане на исковата молба, и
ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска 25.07.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Т.П.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на Г. ф. – гр.С., ул.”Г. И.” № *, ет.*, представляван от изпълнителния
директор Б. И.М., направените по делото разноски в размер на 530.34 лева за платена държавна
такса, 100 лева за вещо лице и 715.12 лева за платен депозит за особен
представител на ответника.
Решението може да бъде обжалвано от
страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала :
Секретар: