Решение по дело №640/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 16.04.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на десети март две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                 ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 640 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 85 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 2324/2018 г. на Ботевградски районен съд е отхвърлен предявения от Б.К.Ц. срещу А.Е.Г. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение от 30.06.2027 г. по гр.д. № 299/2017 г. на Ботевградски районен съд мерки относно режима на лични отношения на майката А.Е.Г. с малолетното дете И. Б. К.. С решението е отхвърлен е предявения от А.Е.Г. срещу Б.К.Ц. иск със същото правно основание за изменение на постановените с посоченото решение на Ботевградски РС мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето И. Б. К., чрез предоставянето на родителските права на майката А.Е.Г..

            Решението е обжалвано от А.Е.Г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за изменение на установения режим на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за липса на настъпила промяна в обстоятелствата, налагащи изменение на съдебно определените мерки относно упражняването на родителските права. Оспорва се констатацията на съда, че и по време на съвместното съжителство между страните бащата се е грижел преимуществено за детето, както и извода, че бащата има родителски капацитет и се грижи добре за детето. Сочи се, че по делото е установено, че бащата ограничава виждането на детето с майката, което е наложило срещите между тях да са осъществяват чрез съдебния изпълнител. Жалбоподателката счита, че поради поведението на бащата участието й във възпитанието на детето е изключително ограничено и детето е манипулирано от бащата. Излага и възражение срещу извода на съда, че обстоятелството, че детето живее само с баща си и дядо си, не е ново и не е основание за изменение на режима. В тази връзка се сочи, жалбоподателката е живяла с детето и бащата до лятото на 2018 г., т.е. след подписване на споразумението между страните. Излага се и довод, че при преценката за личността и родителските качества на бащата, както и за възможностите на майката да се грижи за детето, съдът не взел предвид приетата по делото съдебно-психологична експертиза. Счита, че полът, възрастта и емоционалните потребности на детето налагат да бъде изменен първоначално определения режим, като родителските права се предоставят на майката.

            С отговора на въззивната жалба ответникът Б.Ц. оспорва същата. Излага довод, че предвид установеното психично заболяване на майката и поведението на настоящия й съпруг, както и нежеланието на детето да пребивава в дома на майката, единственото сигурно място на детето е при неговия баща, който от няколко години полага грижи за него.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 2324/2018 г. на Ботевградски районен съд е образувано по искова молба вх. № 8291/14.12.2918 г., подадена от Б.К.Ц. срещу А.Е.Г., с която същият е отправил искане за изменение на съдебно установения режим на лични контакти между майката и малолетното дете на страните И. Б. К., като се определи режим, при който майката да се вижда с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 12.00 ч. до 17.00 ч. на съответния ден, в присъствие на бащата и на социален работник. В исковата молба се твърди, че с ответницата живеели на съпружески начала от около 7 години. Ищецът твърди, че на 04.11.206 г. ответницата извършила акт на домашно насилие спрямо него и малолетното им дете, за което била издадена заповед за защита по ЗЗДН. След решението по делото по ЗЗДН ищецът завел дело за родителски права, по което с ответницата постигнали споразумение за предоставяне на родителските права на ищеца и бил определен режим на лични контакти между детето и ответницата. Ищецът твърди, че ответницата многократно е лежала в психиатрично заведение, като от лятото на 2018 г. същата явно била спряла да взима необходимите лекарства и често му се обаждала по телефона, заплашвайки, че ще вземе детето и ще се самоубие, а веднъж заплашила, че ще убие и двете, което било преди около две седмици, при което той се уплашил за живота и здравето на дъщеря си и се страхувал да остави детето само в нейно присъствие.

С отговора на исковата молба ответницата А.Г. оспорва иска. Твърди, че е подписала споразумението за предоставяне на родителските права върху детето на бащата по гр.д. № 299/2017 г. по причина, че ищецът са задължил да прекрати заведеното от него преди това срещу нея дело за домашно насилие, ако му бъдат предоставени родителските права върху детето. Твърди, че след постигане на споразумението с ищеца продължили да живеят заедно, като тя се грижела за детето, при което това споразумение било само „на хартия”. Ответницата твърди, че на 17.07.2018 г. била принудена да напусне жилището, в което живеели заедно с бащата на ответника, поради непрекъснати конфликти и тормоз от негова страна. След това тя многократно правила опити да види детето си, но бащата го давал само за няколко часа, в негово присъствие в дома му. Ответницата твърди, че всяка събота от 21.07.2018 г. до 05.01.2019 г. ходила да види детето, но ответникът отказвал да й го даде с различни мотиви, като от 29.12.2018 г. тя не е виждала детето си. Твърди, че ответникът е обсебил детето и не позволявал то да има контакти с нея, което е вредно за детето.

А.Е.Г. е подала искова молба вх. № 8337/18.12.2018 г. срещу Б.К.Ц., по която е образувано гр.д. № 2328/2018 г. на БРС, с която е предявила иск за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на детето И. Б. К. и определяне местоживееното не детето и издръжката му. В исковата молба Г. е изложила идентични твърдения с тези, изложени в отговора на горепосочената исковата молба, подадена от Б.К.. Сочи, че от 01.11.2018 г. не е виждала детето си. Твърди, че ежедневно звъни на ответника, но той не отговаря и не осигурява възможност за контакт с детето, като детето също не отговаря, поради което тя е изключително притеснена. Твърди, че е добра майка, винаги се е грижела за детето си и е много привързана към него. Изразява желание детето да живее при нея и тя да го възпитава. Твърди, че има жилище, където детето ще се чувства добре.  С уточнителна молба, подадена в отговор на дадените с разпореждане от 19.12.2018 г. указания на съда, ищцата А. Г. е заявила, че изменените обстоятелства се изразяват в следното: тя е предоставила родителските права на ответника поради упражнен от него натиск; въпреки одобреното споразумение ищцата е продължила да живее с ответника и детето и това съдебно решение е било само на „хартия”; бащата няма родителски качества, не може да се грижи сам за детето; същият живее със своя баща и последният не се отнася добре с детето; социалната среда, в която детето живее – двама мъже без женско присъствие, не е добра за детето; ответникът не позволява ищцата да вижда детето. Въз основа на тези твърдения е отправено искане за изменение на утвърденото с решение по гр.д. № 299/2017 г. на РС-Ботевград споразумение и предоставяне упражняването  на родителските права върху детето И. К. на майката и определяне на местоживееното му при нея, осъждане на ответника за заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева месечно, както и определяне на режим на лични контакти на детето с бащата всяка втора и четвърта събота и неделя от 9.00 ч. до 18.00 ч., един месец през лятото, както и през една година по време на коледните и новогодишни празници.

С определение от 25.02.2019 г. по гр.д. № 2328/2018 г. Ботевградският районен съд е съединил за общо разглеждане в едно производство гр.д. № 2328/18 г. и гр.д. № 2324/2018 г., като делото се разглежда под номера на по-рано образуваното – гр.д. № 2324/2018 г., и е прекратил производството по гр.д.  2328/2018 г., исковата молба по която е приета като насрещен иск по гр.д.  2324/2018 г. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск Б.Ц. оспорва иска. Излага подробни твърдения за отношенията между страните и поведението на майката по време на съвместното им съжителство. Твърди, че след завеждане от него на делото за родителските права той не е заплашвал А.Г., а е искал да се регулират родителските права, тъй като същата била неоткриваема, многократно сменяла партньорите и местоживеенето си. След делото майката му съобщила, че се намира в психиатрична болница „Св. Н.” – 4 км. в гр. С. След изписването й от болницата, майката останала да живее при него и детето в Ботевград за около две седмици, през което време тя не се грижела за детето и домакинството. След това заживяла с друг мъж, а впоследствие през юни 2018 г. отново постъпила в психиатрична болница. След изписването й от болница, майката се върнала в дома на бащата и детето, но на втората седмица заявила, че докато е лежала в болница се е влюбила в друг мъж на име М., и отново изчезнала, като не вдигала телефона си и не идвала да види детето. По-късно, когато бащата осъществил контакт с нея, майката била в депресивно състояние, заплашвала, че ще се самоубие, както и че ще вземе И. и ще приключи с живота си. Това силно притеснило бащата и той бил уплашен за живота и здравето на детето, което наложило да заведе дело за ограничаване на режима на контакти на майката. Оспорва твърдението на майката, че възпрепятства контактите й с детето. Твърди, че след пребиваване на детето при майката на 02-03.2019 г. детето си върнало силно травмирано и видимо уплашено поради поведението на съжителстващия с майката мъж.  Бащата твърди, че майката не се интересува от детето. Счита, че с неморалното си поведение, липсата на трудови навици, влечението към лесния и разгулен начин на живот, невъзможността да поеме отговорност и лабилното си психическо състояние, А.Г. не притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване в концентриран вид на събраните в първата инстанция доказателства и установените от тях факти, относими към спора, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така установените по делото факти и с оглед предмета на обжалване, съдът намира следното от правна страна:

А.Г. е предявила срещу Б.Ц. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мeрките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните И. Б. К., установени с утвърденото със съдебно решение от 30.06.2017 г. по гр.д. № 299/2017 г. на Ботевградски районен съд споразумение, чрез предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на ищцата, определяне на лични отношения между детето и бащата и дължимата от последния издръжка.

Правната квалификация на предявения иск се извежда от установеното по делото обстоятелство, че въпросът относно режима на упражняването на родителските права по отношение на детето И. К. е решено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 299/2017 г. на Ботевградски РС, с което е прекратен бракът между страните и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК, с което тези права са предоставени за упражняване на бащата, и твърденията за възникнали след постановяване на съдебния акт нови обстоятелства, обуславящи необходимост от изменение на установения режим -  чрез предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на майката.

Изменение на обстоятелствата, при които са били определени първоначалните мерки за упражняване на родителските права, е налице както при наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и при обстоятелства, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали същите се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето /ППВС №1 от 1974 г., т. V, вр. т. ІІ/. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Съдът следва да прецени дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Необходимо е настъпилата промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване на положението на децата при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки, или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при предоставяне упражняването на правата на другия родител.

В случая е безспорно установено, че след постановяването на бракоразводното решение страните са продължили да живеят заедно, като от лятото на 2018 г. те са се разделели окончателно, като от тогава до настоящия момент детето И. живее при баща си и се отглежда от него в дома му в гр. Ботевград в съгласие със съдебно установения режим. Установено е, че в дома на бащата детето съжителства в едно домакинство с дядо си по бащина линия. Майката понастоящем живее в с. Х. и съжителства на семейни начала с лице на име Д.. Същата страда от психиатрично заболяване „Биополярно афективно разстройство“.

 Според твърденията на ищцата А.Г., изменените обстоятелства, на които тя основава претенцията си за изменение на определения със съдебното решение режим на упражняване на родителските права по отношение на детето И., се изразяват в следното: бащата няма необходимите родителски качества и е затруднен да отглежда сам детето предвид неговата ниска възраст и пол, същият не се отнася добре с детето; детето се отглежда в неподходяща социална среда от двама мъже, без женско присъствие; бащата не позволява майката да вижда детето си. Ищцата твърди, че се е съгласила родителските права да се предоставят на бащата „под натиск” с оглед воденото срещу нея дело за домашно насилие, и че и след съдебното решение тя  е продължила да живее с ответника и да се грижи за детето, които факти съставляват изменение на обстоятелствата, налагащи изменение на режима.

Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установява наличието на нови обстоятелства, възникнали след съдебното установяване на режима на упражняване на родителските права по отношение на детето И., които да налагат изменение в тези мерки чрез предоставяне на родителските права на майката. Не са установени  обстоятелства, които да сочат за влошаване положението на детето при бащата, на когото то е оставено за отглеждане. В събраните по делото доказателства не се съдържат никакви данни за невъзможност бащата да полага адекватни грижи за детето, нито за наличието на фактори от средата, в която то се отглежда, които да създават риск за неговото физическо, психическо и емоционално развитие. Констатации за отрицателно родителско поведение, неподходяща семейна среда или социално-битови условия не се съдържат в изготвения социален доклад. Според доклада, в жилището, в което детето живее с баща си са налице много добри хигиенно-битови условия. Бащата е трудово ангажиран на постоянна работа. За отглеждането на детето той получава финансова и морална подкрепа на своите родители, които са емоционално обвързани с детето. На детето е осигурена безопасна и сигурна среда, необходима за правилното му физическо, психическо и емоционално развитие. Детето няма здравословни проблеми. Режимът му на отглеждане е съобразен с възрастовите потребности и подпомага правилното му развитие. Детето посещава детска градина, участва в различни мероприятия. Бащата има характерни положителни личностни качества. Между бащата и детето е изградена силна емоционална връзка.

 Събраните гласни доказателства също не съдържат факти, които да сочат за обективна невъзможност на бащата да полага пълноценни грижи за детето, или за негово безотговорно родителско отношение. Свидетелите Б. Б. и М. С. сочат, че бащата се грижи за детето и нищо не му е липсва, а след смъртта на майката на Б. неговият баща му помага в грижите за детето. В показанията на разпитаните свидетели /в т.ч. и на водените от ищцата свидетели/ не се съдържат факти за отрицателни родителски прояви или отношение на бащата спрямо детето, нито факти, от които да се направи извод за негова неспособност да се грижи сам за детето. Следва да се отбележи, че водените от ищцата свидетели не излагат каквито и да било свои възприятия относно начина и условията, при които  бащата отглежда детето си.

В обобщение на гореизложеното, не се доказва настъпила промяна на обстоятелствата, изразяваща се в твърдяната от ищцата липса на родителски капацитет и неспособност на бащата за отглеждане и полагане на адекватни грижи за малолетното дете. Фактът, че детето съжителства само с лица от мъжки пол /бащата и дядото/, на който се позовава ищцата в подкрепа на твърдението си за изменение на обстоятелствата, сам по себе си не е основание за изменение на установения режим на упражняване на родителските права. Вярно е, че предвид пола и възрастта на детето, непосредственото участие на лице от женски пол в неговото отглеждане има съществено положително за неговото израстване и възпитание значение. В случая, предвид липсата на данни за това кога е починала бабата на детето по бащина линия, не може да се направи извод, че отглеждането на детето в среда от близки от мъжки пол е ново обстоятелство, възникнало след съдебното установяване на режима на упражняване на родителските права. Дори и това в действителност да е нововъзникнало обстоятелство, извод за наличие на основание за изменение на режима на упражняването на родителските права не може да бъде обусловен единствено от липсата на женско присъствие в тесния семеен кръг на детето. Следва да са налице и други обстоятелства, които да сочат на по-благоприятно положение на детето при майката и семейната среда, в която то ще живее при промяна на режима. В случая извод за такова по-благоприятно за детето положение при промяна на режима чрез предоставянето му за отглеждане от майката не може да се направи от събраните по делото доказателства, съображения за което съдът ще изложи по-долу. Следва да се отбележи също, че по делото не са налице данни за съществуващо или евентуално възможно за в бъдеще негативно влияние на семейното обкръжение върху физическото и психическо развитие на детето в резултат на липсата на женско присъствие.

 Съгласно направените въз основа на специализирани експертни методи констатации на експерта по приетата съдебно-психологическа експертиза, детето И. чувства сигурност в лицето на бащата, а при разговора с психолога детето е заявило, че татко му го гледа добре. Въз основа на резултатите от приложените психодиагностични методики и клинично интервю, както и доказателствата по делото, вещото лице е направило извод, че детето се развива в условията на хармонични семейни отношения. Бащата проявява нужните грижи и любов, не поставяйки дъщеря си в синдром на родителско отчуждение. Засегнатият психо-емоционален комфорт на детето не е провокиран от бащата, а от създалата се ситуация и това детето да избира при кого от двамата родители да живее и с кого да се вижда, което е нормално за деца в подобна житейска ситуация и начин на израстване. Не са налице данни в доказателствата по делото за манипулативно въздействие спрямо детето от страна на бащата в посока неглижиране на майката.

Не са налице доказателства за системно умишлено възпрепятстване от страна на бащата на изпълнението на установения режим на лични контакти между детето и майката. Принципно, трайното неизпълнение от страна на упражняващия родителските права родител на режима на лични контакти на детето с другия родител безспорно противоречи на интереса на детето, тъй като засяга естественото му и законно признато право на непосредствена връзка с родителя. Това обстоятелство, обаче, не може самостоятелно да бъде основание за промяна на взетите мерки относно упражняването на родителските права, тъй като за неизпълнението на съдебно установения режим на лични контакти е налице друг ред за защита, както е посочил първоинстационният съд. Целенасоченото системно възпрепятстване или ограничаване от страна на родителя, упражняващ родителските права,  на контактите на детето с другия родител, би имало значение за преценката относно родителските качества и капацитет на този родител и то в контекста на комплекса от обстоятелства, които в своята съвкупност следва да сочат на извод, че интересите на детето налагат промяна на установения режим. В случая, както бе посочено, доказателства за извършени от бащата умишлени действия на възпрепятстване контактите на детето с майката в периода до предявяване на иска от А.Г. не се съдържат в доказателствения материал по делото. Изложените в приетата във въззивното производство молба от Г. до ДСИ при БРС твърдения, че не е могла да вземе детето на посочените дати, не се потвърждават от други доказателства. Дори и да се приемат за достоверни тези твърдения, видно е, че се касае за няколко дни в периода на извънредното положение поради разпространението на COVID 19 през 2020 г., при което отказът на бащата да изпълни режима на виждане с майката в този не особено дълъг период не може да се отрази на преценката за родителския капацитет на бащата. Както бе посочено, други обстоятелства, изразяващи негативно родителско поведение на бащата при отглеждането и възпитанието на детето, не са установени.

В обобщение на гореизложеното, не са налице твърдените от ищцата Г. нови обстоятелства, които да налагат изменение на установения режим на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете на страните.

При цялостната преценка на събраните по делото доказателства относно необходимостта от промяна на установения режим на упражняване на родителските права по отношение на детето И. чрез предоставянето им на майката, не може да се направи извод, че такава промяна би довела до подобряване на положението на детето и респективно, да съответства на интересите му. Установено е, че майката понастоящем съжителства на семейни начала с мъж на име Д. в с. Х., където възнамерява да живее с детето и иска да бъде определено местоживеенето му при предоставянето на упражняването на родителските права. По делото няма доказателства за социалния статус, психическото състояние, личностните качества, както и способността на съжителстващото с майката лице да участва адекватно в отглеждането на детето. Същевременно от изложените в обстоятелствената част на приетото заключение на съдебно-психологичната експертиза данни от проведеното клинично интервю с детето е видно, че детето е споделило пред експерта следното: „Мъжът на мама не се държи добре с нея и с мен. Понякога удря мен или нея. Не искам да се виждам с него”. Според експерта, в детската психика е налице тревожност и безпокойство, които са предпоставка за отключване на психотравма. При тези данни за отношението на съжителстващия с майката мъж към детето, нежеланието на детето да се вижда с него, преценени в съвкупност с данните за склонност на майката към честа смяна на партньорите си, включително и преди развода си с бащата /установена от свидетелските показания и от снетата анамнеза при постъпването й в психитричното заведение, в което е била хоспитализирана/, както и съобразявайки естеството на психиатричното заболяване на майката, обоснован е извод, че изменение на режима чрез предоставяне на упражняването на родителските права на майката в настоящия момент би поставило детето в рискова семейна среда, застрашаваща правилното му физическо, психическо и емоционално развитие, което противоречи на интересите му.

Що се отнася до твърденията на ищцата относно причините да подпише споразумението по гр.д. № 299/2017 г., с което родителските права са предоставени на бащата, следва да се посочи, че те принципно нямат отношение към релевантните за иска по чл. 59, ал. 9 от СК обстоятелства. Въпреки това следва да се отбележи, че и самият изложен от ищцата мотив да се съгласи да предостави родителските права на ответника, а именно като условие последният да прекрати заведеното срещу нея дело за домашно насилие, сам по себе си не е в полза на ищцата при преценката на общия комплекс от обстоятелства от значение за предявения иск.

С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че не са налице основания за изменение на установения режим на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, поради което предявеният иск по чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която е отхвърлен предявения от А.Г. иск за изменение на установения режим на упражняване на родителските права чрез предоставянето им на нея, следва да бъде потвърдено.

Ответникът по въззивната жалба не е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат във въззивното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2324/2018 г. на Ботевградски районен съд, в обжалваната му част, с която отхвърлен предявения от А.Е.Г. срещу Б.К.Ц. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение от 30.06.2017 г. по гр.д. № 299/2017 г. на Ботевградски РС мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето И. Б. К., чрез предоставянето на родителските права на майката А.Е.Г..

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.