№ 43
гр. П., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102267 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу И. А. А. с ЕГН ********** от град П., ул."Ц.
С."№14, ап.2 ищецът „ Т. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М.“№4, Б. П. С., сграда 6 твърди,че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника е било образувано ч.гр.д.
№1134/2020г по описа на РС-П.. Срещу длъжникът е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 219.60лв., която сума
представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за
ползвани мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски. Твърди се, че на
02.07.2018г. между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги
с клиентски номер №********* за предпочитан мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС със срок на действие на договора 24 месеца до
02.07.2020г. Твърди се, че на 02.07.2018г е сключен договор за лизинг между
същите страни, по силата на който договор ищецът е предоставил на
ответника за ползване мобилно устройство Nokia модел 3 Blue за период от
23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5.89лв.
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
1
правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 5.89лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставените от ищеца услуги като потреблението е било фактурирано под
клиентски номер на абоната №*********.Твърди се, че за потребените от
абоната –ответник услуги ищецът е издал следните фактури : 1/ фактура
№**********/15.07.2018г. за отчетен период на потребление 02.07.2018г до
14.07.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 38.93лв. с ДДС , от
които 29.55лв. без ДДС за месечен абонамент Тотал и 5.89лв. за месечна
лизингова вноска и потребление изразходвано извън месечния пакет в размер
на 0.02лв. без ДДС генерирано в разговори към „Грижа за клиента“.
Дължимата сума е следвало да се плати но 30.07.2018г.2/ фактура
№**********/15.08.20198г за отчетен период 15.07.2018г. до 14.08.2018г. с
дължима стойност за плащане 32лв. с ДДС с падеж за плащане 30.08.2018г.,
от които 20.82лв. без ДДС месечен абонаментен план Тотал, 5.89лв. за
месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на
0.19лв. без ДДС, генерирано за кратки текстови съобщения и 3/ фактура
№**********/15.09.2018г за отчетен период 15.08.2018г до 14.09.2018г с
дължима стойност за плащане 30.87лв./ с ДДС/ с падеж 30.09.2018г., от които
20.82лв. без ДДС месечен абонаментен план Тотал и 5.89лв. месечна
лизингова вноска. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 101.80лв. , фактурирани за три последователни отчетни месеца
и към всяка фактура е приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.Твърди се, че поради неизпълнение на
задължение за плащане на стойността на потребените и фактурирани услуги
на обща стойност 101.80лв. от страна на ответника мобилния оператор на
основание т.11 от процесния договор във вр. с чл.75във вр. с чл.19б, в/ от ОУ
е прекратил едностранно договора. Дължимите лизингови вноски за
предоставеното на абоната молбино устройство на основание т.12 ал.2 от ОУ
са обявени за предсрочно изискуеми. Твърди се, че съгласно договора за
лизинг от 02.07.2018г операторът е продоставил на ответника посоченото по-
горе мобилно устройство за временно и възмездно ползване срещу насрещно
задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 172.97лв. /
с ДДС/ Тази цена е следвало да се плати на 23 равни месечни вноски всяка в
размер на 5.89лв. и първоначална вноска в размер на 37.50лв. Падежът на
2
всяка месечна вноска е 15 то число на месеца така както абонатът е посочил
да му бъдат издаване месечни фактури в т.5 от договора за мобилния
абонамент. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от лизинговия
договор месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги. Съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и общите условия на оператора. Поради
неизпълнение от ответника на основното му договорно задължение за
заплащане на потребените мобилни услуги мобилният оператор е
преустановил достъпа на абоната до услугите, предоставяне чрез мрежата
като на 09.11.2018г е деактивирал мобилния номер, ползван от абоната.С това
фактическо преустановяване на предоставените услуги ищецът е прекратил
едностранно договора за мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е
заплатил 19 месечни лизингови вноски за предоставеното му мобилно
устройство NOKIA модел 3 Blue в общ размер от 117.80лв. за периода месец
11/2018г до месец юни 2020г. и една допълнителна вноска в размер на 5.89лв.
за придобиване на собственост върху устройството/ чл.1, ал.2 от договора/.
Моли се съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че
за ищеца съществува вземане общо за сумата от 219.60лв., от които
101.80лв., представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни
такси за потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
02.07.2018г с абонатен номер №********* и сумата от 117.80лв. ,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг ог
02.07.2018г. за периода месец ноември 2018г до месец юни 2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител
адвокат М.П., е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявените
искове по основание и размер. Релевира възражение за недопустимост на
исковата претенция поради липса на идентичност на размера на вземането в
заповедното производство -509.81лв. и в исковото производство 219.60лв.
Липсвал идентитет и в самите претенции, тъй като в заповедното
3
производство се претендирала мораторна лихва каквато не се претендира в
исковото производство Ответникът отрича да са му предоставени твърдените
от ищеца в исковата молба далекосъобщителни услуги . Оспорва наличието
на сключен договор за лизинг с ищеца. Оспорва прекратяването на договора ,
тъй като операторът нее е отправял на абоната писмено предизвестие , с което
да му предостави подходящ срок за изпълнение. Твърди, че ищецът не се е
възползвал от правото си да прекрати договора , поради което в неговата
правна сфера не са възникнали процесните вземания. Не е налице твърдяната
предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като ответникът не е уведомен за
настъпването и. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва съдържанието на
представените по делото фактури – размер на посочените в тях задължения.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не се
представлява. От същият е постъпило писмено становище по съществото на
спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения му представител,
поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д.№1134/2020г по описа на РС- П. се установява,
че в полза на ищеца е издадена Заповед №467/03.06.2020г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника за общо за сумата от
219.60, от които 101.80лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 117.80лв. незаплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, , считано от
датата на подаване на заявлението 29.05.2020г до окончателното изплащане
на дължимата сума. В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението,
инициирано заповедното производство, подробно са посочени фактите и
обстоятелствата, от които произтичат вземанията, а именно договор за
мобилни услуги от 02.07.2018г за ползване на мобилен номер ********** и
договор за лизинг с конкретно поетите права и задължения по тези договори и
4
общите условия на оператора.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №7179 от 23.07.2020г
заповедният съд е указал да заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.08.2020г и на
31.08.2020г , тоест в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК
на основание чл.415, ал.1т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
Предвид изложеното предявеният положителен установителен иск е
процесуално допустим. Предявен от легитимирана страна- заявителят в
заповедното производство, при връчване на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК. Налице идентичност на вземанията по основание е размер в
заповедното и в исковото производство.Не отговаря на данните по делото
твърдението на ответника, че в заповедното производство е претендирана
мораторна лихва, каквато не е претендирана в настоящото исково
производство.
Като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по
същество.
По същество на иска съдът намира следното:
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на
02.07.2018г между него и ответника и сключен договор за мобилни услуги,
по силата на който ищецът в качеството на мобилен оператор се е задължил
да предостави на ответника в качеството на потребител мобилни услуги на
предпочетен номер ********** при абонаментен план Тотал с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС. Месечният абонамент е 24.99лв. В
договора изрично е уговорено, че фактурата се издава на 15 то число на всеки
месец . Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Съгласно чл.26 и чл.27 от
Общите условия на „Теленор“ЕАД . ответникът е поел насрещно
задължение да заплаща ползваните услуги въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя като при сключване на
индивидуалния договор всеки потребител е уведомен за датата от месеца, на
която се ще му бъде издаване фактурата.Неполучаването на фактура на
освобождава потребителя от задължението за заплащане на дължимите суми .
Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока , указан
5
във фактурата., но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Към
договора е приложена актуална ценова листа на оператора към момента на
сключване на договора като е дадена подробна информация за цените на
националните услуги, както и начина им на отчитане . Детайлна информация
за цената на международните разговори и роуминга се съдържа в същата
ценова листа. Тази ценова листа е подписана от ответника, факт, който не бе
спорен между страните. Процесният договор за мобилни услуги откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при
общи условия като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения
подпис на абоната и по този начин абонатът е декларирал, че е запознат с тях
и е получил екземпляр от същите. Договорът е редовен от външна страна и
обвързва страните.
Видно от приложената по делото декларация- съгласие от 02.07.2018г.
при сключване на процесния договор ответникът е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги като
същият е декларирал именно това обстоятелство, полагайки подписа си върху
документа, факт който не се оспори от ответника. По този начин ответникът
И.А. се е задължил да спазва и клаузите на Общите условия, съгласно които
потребителят се задължава да заплаща стойността на месечния абонамент, а
операторът се задължава да осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалния договор, в т.ч. разходите за поддръжка на мрежата. Съгласно
чл.23б.б/ абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. При
ползването на услуги чрез индивидуален договор заплащането им се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Видно то данните по делото при сключване на индивидуалния
договор всеки потребител се уведомява за датата от месеца, на която ще му
бъде издаване фактура като в процесния случай фактурите се издават на 15
то число от месеца.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на реалното
изпълнение от страна на мобилния оператор на задълженията му по договора,
изразяващо се в предоставяне мобилни услуги, оспорване на фактурираната
6
стойност на предоставените услуги, по делото бяха изслушани съдебно-
техническа и съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвени и неоспорени от страните. Видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза за процесния период
дължимите суми за мобилни услуги , предоставени на ползвания от абоната
мобилен номер **********, включващи суми за месечни абонаменти,
стойност на потребеното извън абонамента възлиза общо на сумата от
101.80лв., които суми са обективирани в процесните три броя фактури , а
именно фактура №**********/15.07.2018г за отчетен период 02.07.2018г до
14.07.2018г с падеж за плащане 30.07.2018г, фактура №********** за отчетен
период 15.07.2018г до 14.08.2018г с падеж за плащане 30.08.2018г и фактура
№********** за отчетен период 15.08.2018г до 14.09.2018г. с падеж за
плащане 30.09.2018г. Вещото лице заключава, че няма данни да са
извършвани плащания по процесните фактури . Тук е момента да се
отбележи, че липсват противопоставени такива възражения от страна на
ответника, носещ и доказателствена тежест да установи факта на плащане.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установи, че за процесния период за клиент И. А. А. с ЕГН ********** в
системата на „Т. Б.“ЕАД е наличен акаунт с клиентски номер *********.
Налични са данни за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа от „Т. Б.“ЕАД както следва:
за периода 02.07.2018г -14.07.2018г са предоставени телекомуникационни
услуги на процесния мобилен номер и са потребени такива като данните са
дадени в приложение №1 към заключението. За периода 15.07.2018г до
14.08.2018г са предоставяне телекомуникационни услуги на процесния
мобилен номер и са потребени такива като данните са отразени в
приложение №2 към заключението.За периода 15.08.2018г -14.09.2018г са
предоставяни телекомуникационни услуги на процесния мобилен номер и
няма данни да са потребени такива като данните са отразени в приложение
№3 . За периода 02.07.2018г до 02.08.2018г абонатът е имал достъп до
мобилната мрежа на оператора, като този извод вещото лице прави на базата
на налични подробни данни за потреблението на услугите за останалия
период не може да се направи еднозначно заключение дали абонатът е имал
достъп до мрежата, тъй като липсват подробни данни за потреблението на
услуги.
7
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
По иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД съдът намира следното:
За успешното провеждане на исковете по чл. чл.415, ал.1 от ГПК във
вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да се установят следните материално правни
предпоставки : валидно правоотношение по договор за предоставяне на
далекосъобщителни/ мобилни/ услуги, както и че ищецът е изправна страна
по правоотношението, тоест предоставил е тези услуги на ответника през
исковия период.
Безспорно се установи от съвкупния анализ на доказателствените
материали, че през исковия период страните са били във валидно учредено
облигационно по процесният договор за мобилни услуги с клиентски номер
№********* сключен на 02.07.2018г., подробно обсъден по-горе в мотивите
на съдебния акт. Основното задължение по този договор на ищцовото
дружество в качеството му на мобилен оператор е било да предостави на
ответника мобилни услуги през исковия период. Установи се от неоспореното
и кредитирано с пълно доверие заключение на съдебно-техническата
експертиза, че за периода от 02.07.2018г до 02.08.2018г. ответникът е имал
достъп до мрежата на „Т. Б.“ЕАД. На същия са му били предоставени
телекомуникационни услуги, респективно е ползвал такива. За периода след
02.08.2018г до 14.09.2018г. вещото лице не може да направи еднозначен
извод дали абонатът е имал достъп до мобилната мрежа , тъй като няма данни
ответникът да е потребявал услуги. При тези констатации на вещото лице,
съдът счита, че в тежест на ищеца бе да установи, че за този период на
ответника му е бил осигурен достъп до мобилната мрежа и непотребяването
на услуги е било единствено и само по волята потребителя, а не примерно
поради техническата недостъпност до мобилната мрежа или недостъпност
по друга причина, дължащи не са оператора. Такива доказателства не бяха
ангажирани от ищеца , поради което съдът приема, че ищецът е бил изправна
страна по правоотношението като е предоставил мобилни услуги само за тези
периоди, за които са издадени съответно фактура №*********/15.07.2018г и
фактура №**********/15.08.2018г.като за периода 15.08.2018г до
14.09.2018г, който период е обективиран във фактура
8
№**********/15.09.2018г. ищецът не е изпълнил основното си задължение и
за този период се явява неизправна страна, поради което няма как да
претендира насрещно изпълнение от съконтрахента си по договора за този
период. При това положение и след като не се установи ответникът да е
извършвал въобще плащане по нито една от трите фактури, липсват както
доказателства за плащане , така и възражения в този смисъл от ответната
страна, носеща доказателствената тежест да установи факта на плащане,
съдът счита , че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 70.93лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление по договор за мобилни услуги от
02.07.2018г с абонатен номер №*********, дължими за периода 02.07.2018г
до 14.08. 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението -29.05.2020г до окончателното изплащане на
вземането, като за разликата от 70.93лв. до претендираните 101.80лв.
неплатени месечни абонаментни такси за периода 15.08.2018г до 14.09.2018г
искът следва да бъде отхвърлен.
Не следва да се обсъждат възраженията на ответника за ненадлежно
упражняване на правото на ищеца за разваляне на договора поради липса на
писмено изявление в тази насока, което да е достигнало до знанието му, тай
като това възражение би имало отношение към претенция за неустойка по
договора , а такъв иск не е предявяван.
По иска по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.345, ал.1 от
ТЗ във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира следното:
За успешното провеждане на исковете по чл.415 във вр.с чл.345 от ТЗ
във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД ищецът следва да установи, наличието на
валидно правоотношение по договор за лизинг, по силата на което
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя вещ за
временно ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение и
лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в
състояние, годно за обичайното или уговореното потребление.
От приложеното към исковата молба писмено
доказателство,неоспорено от ответната страна и съдържащо се на лист 93 от
делото, е видно, че 02.07.2018г. страните са сключили по договор за лизинг,
по силата на който ищецът в качеството на лизингодател се е задължил да
9
предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Nokia модел 3 Blue. Ответникът се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 172.97лв. с включен
ДДС. Съгласно чл.3 от договора лизингополучателят се е задължил да
заплати цената както следва : първоначална лизингова вноска в размер на
37.50лв. с ДДС , платима към датата на сключване на договора и 23 броя
месечни лизингови вноски всяка една в размер на 5.89лв. с 20%ДДС
съгласно погасителен план съставляващ неразделна част от този
договор.Уговорено е месечните лизингови вноски за се фактурират от
лизингодателя и да се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги.Съгласно чл.4 от договора
лизингополучателят потвърждава, че лизингодателят му е предал лизинговата
вещ във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно
на договорените технически характеристики. Тук е момента да се посочи, че
по делото няма спор, че лизинговата вещ е предадена от ответника във вид
годен за употреба.
Ето защо съдът приема, се страните са били валидно облигационно
обвързани по договор за лизинг. Ищецът в качеството на лизингодател е
изправна страна по правоотношението, тъй като е изпълнил основното си
задължение и е предоставил ползването на лизинговата вещ- предмет на този
договор. Предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг на
основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг месечните вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в
пълен размер. Действително според ал.1 на чл.12 от ОУ при забава в
плащането на дължимите лизингови вноски лизингодателят е следвало да
обяви месечните вноски за пресрочно изискуеми като писмено уведоми за
това другата страна/ в каквато насока са възраженията в писмения отговор/,
договорът за лизинг е със срок от 23 месеца, който срок е изтекъл на
02.07.2020г, тоест след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, подадено на 29.05.2020г., но преди даване ход на устните
състезания по делото, Налице е факт, който следва да се прецени от съда по
реда на чл.235, ал.3 от ГП, поради което е безпредметно да се обсъжда
възражението на ответника, че не е налице твърдяната предсрочна
изискуемост, поради неуведомяването му.Безспорно се установи от събраните
по делото доказателства/ писмени и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза/, че са останали неплатени месечни лизингови вноски за периода
месец ноември до месец юни 2020г в общ размер от 117.80лв./ който размер е
10
в рамките на заявената искова претенция/.Няма данни мобилното устройство
да е върнато на лизингодателя.
Ето защо тази искова претенция следва да бъде уважена като следва да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за сумата от 117.80лв., представляваща неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 02.07.2018г за периода месец октомври 2018г. до
месец юни 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението 29.05.2020г до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски предвид
изхода на делото. Ето защо следва да се осъди ответника да му заплати сумата
от 176.18лв.разноски за заповедното производство и сумата от 820 лв.
разноски за исковото производство.
Съдът констатира,че ищецът не е внесъл държавна такса по
настоящото дело, поради което и на основание чл.77 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. сумата от 75 лв. държавна такса за
образуване на исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на И. А. А. с ЕГН ********** от гр. П., ул.“Ц.
С.“№14, ап.2 ,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 за
сумата от 70.93лв., представляваща неплатени месечни абонаментни
такси за потребление по договор за мобилни услуги от 02.07.2018г с
абонатен номер №*********, дължими за периода 02.07.2018г до 14.08.
2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението -29.05.2020г до окончателното изплащане на
вземането и за сумата от 117.80лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 02.07.2018г за периода месец октомври 2018г.
до месец юни 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението 29.05.2020г до окончателното изплащане
11
на сумата, за които е издадена Заповед №467 от 03.06.2020г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1134/2020г по описа на РС-
П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 срещу И. А. А. с ЕГН
********** от гр. П., ул.“Ц. С.“№14, ап.2 за приемане за установено, че съществува вземане
за неплатени месечни абонаменти такси по договор за мобилни услуги от 02.07.2018г за
разликата от 70.93лв. до претендираните 101.80лв. неплатени месечни абонаментни
такси за периода 15.08.2018г до 14.09.2018г.
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН ********** от гр. П., ул.“Ц. С.“№14, ап.2 да заплати
на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 сумата от 176.18лв.разноски за заповедното
производство и сумата от 820 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 да заплати в полза на
Районен съд П. на основание чл.77 от ГПК държавна такса в размер на 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12