№ 698
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 16001/09.03.2022г. на
ВРС, подадена от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв. Д.И., срещу решение № 344/16.02.2022г. по гр. дело № 9411/2021г.
по описа на ВРС, с което "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ****** ******* *** *** *** ***, сумата от 2 лева –
частичен иск от претенция в пълен размер от 5956 лева, представляваща
обезщетение по застрахователна полица № ************ г. по автомобилна
застраховка „Каско“ със срок на действие от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. за
настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на собствения на П. В. П., ЕГН **********
л.а. БМВ ****, рег. № *****, изразяващи се в увреждане на гума предна лява
и амортисьор заден ляв ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 25.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуални
1
норми и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП, но въпреки това ВРС е уважил
претенцията му. Излага, че твърденият от ищеца механизъм на ПТП не се
установява от приобщените по делото писмени доказателства и от
заключението по САТЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият П. В. П., чрез пълномощник
адв. К.М., е подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. П.Р., който поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител. С депозирана преди съдебно
заседание молба вх. № 10438/29.04.2022г. пълномощникът на въззиваемата
страна адв. К.М. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
П. В. П. срещу "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за заплащане на
сумата от 2 лева – частичен иск от претенция в пълен размер от 5956 лева,
представляваща обезщетение по автомобилна застраховка „Каско+“ за
настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. БМВ ****, рег. №
*****, изразяващи се в увреждане на гума предна лява и амортисьор заден
ляв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди,
че е собственик на л.а. БМВ ****, рег. № *****. На 12.04.2019 г. сключил
застрахователен договор „Каско“+, клауза „Пълно Каско“ с ответника
2
относно горепосочения автомобил, за което е издадена застрахователна
полица със срок на валидност от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. На 17.01.2020 г.
управлявал собствения си автомобил в град Варна, Долна Трака, ул. „Първа“,
когато преминал през обърната основа на преграден жалон на платното с
левите гуми, в резултат на което предна лява гума била увредена, а заден
амортисьор – омаслен. На 21.01.2020 г. уведомил ответника и била
регистрирана щета №44010312000457/21.01.2020 г., в която като увредени
детайли са посочени гума предна лява и амортисьор заден ляв.
Застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение с
мотива, че обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не
съответстват на установените факти и механизъм. Твърди, че стойността на
обезщетението за обезвреда на настъпилите увреждания възлиза на 5956 лева.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на
настъпване на щетите и причинно – следствената връзка между твърдените
вреди и ПТП, както и техния размер. Заявява, че увредените части не са
оригинални, поради това не следва да носи отговорност за възстановяване на
оригинални части. Счита, че увреждането на амортисьора е настъпило в
следствие на естествено стареене и от експлоатацията през годините. Твърди,
че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва
процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро
техническо състояние и да спазва техническите и законовите правила за
неговата експлоатация. Ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП като е
преминал през обърната основа на преграден жалон. Твърди, че не дължи
застрахователно обезщетение в пълен размер на щети на автомобилни гуми, а
оценката се извършва с овехтяване, в зависимост от степента на износване на
същите към датата на събитието. Счита, че приложение следва да намери и
чл.14.3 от ОУ към застрахователния договор.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КЗ, съобразно която
разпоредба отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при
осъществяването следните предпоставки: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие;
изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
Между страните не е налице спор, че към дата 17.01.2020г. процесния
лек автомобил л.а. „BMW ****“ с рег. № ***** е бил застрахован в ответното
дружество по застраховка „Каско+” на МПС, че ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя, както и че последният е отказал да му
заплати застрахователно обезщетение.
Основният спор между страните е относно твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП. За установяване механизма на настъпване на щетите и
причинно – следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и
техния размер, първоинстанционният съд е назначил съдебно-автотехническа
експертиза. Според вещото лице по САТЕ реалният и възможен механизъм на
ПТП е следния: лекият автомобил е преминал с левите гуми върху предмет
намиращ се на платното за движение, като при съприкосновение с ръба на
предмета (преграден жалон) са получени разкъсвания в страничните слоеве
на борда на автомобилната гума и при изкачването върху предмета са
получени увреждания по амортисьор заден ляв. При съпоставяне механизма
на ПТП и установените увреждания е видно, че е налице причинно-
следствена връзка и е възможно те да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Вещото лице е посочило, че е възможно увреждането на
4
амортисьор заден ляв да се получи вследствие на нормална употреба и
износване във времето, но обичайно това няма да е съпроводено с теч на
хидравличната течност извън корпуса му и то в количество стигащо до под
основата на пружината. В конкретния случай хидравличната течност по
корпуса на детайла е прясна, което според вещото лице означава, че теча е
настъпил при еднократно събитие, а не в дълъг период от време, какъвто би
бил при нормалното износване на детайла. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните.
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
заключението на вещото лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно
дадено, като за изготвянето му вещото лице е използвало преписката по
процесната щета и снимковия материал към нея. Въз основа на неоспореното
заключение на вещото лице обосновано може да се приеме, че твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца. В заключение,
въззивният съд прави извод за основателност на исковата молба. Предявеният
частичен иск за заплащане на сумата от 2 лева е основателен и следва да бъде
уважен.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на
главницата, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на
иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция, съобразно представените доказателства,
възлизащи на сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 344/16.02.2022г. постановено по гр. дело
№ 9411/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София да заплати на П. В. П., ЕГН **********, от ******
******* *** *** *** *** сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
сторени във въззивното производство разноски.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6