РЕШЕНИЕ
Номер 260595 07.07.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесети януари двехиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
6883 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 519765-F533260/23.06.2020г. на ** Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което
на „Детелина 55- Хашъмов и сие“СД, ЕИК *********, адрес **, е наложено
административно наказание Имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ, вр с чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Дружеството жабоподатела
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание от нейния повереник. Претендира разноски за повереник.
Въззиваемата страна – ЦУ НАП, сочи на неоснователност на
жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП. Претендира разноски за
юрисконсултско обслужване.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател стопанисвало търговски обект –
сергия за продажба на плодове и зеленчуци в гр.Пловдив на ул.“Младежка“. На
04.01.2020г. там била извършена проверка от служители на НАП, след които и
свид. Л.П.. При поискване от същата не й били представени свидетелство за
регистрация на иначе наличното фискално устройство, както и други документи.
Наличен бил само договор за сервизно обслужване на същото. Горното било счетено
за нарушение нормата на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ и срещу
дружеството бил съставен АУАН № F533260 от същата дата. Въз основа на него било
издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свид.Л.Н.П. и от писмените доказателства
представени по делото, които на практика са непротиворечиви. Самия жалбоподател
няма възражение относно констатираните факти, но намира че е налице хипотезата
на чл.28 б.а от ЗАНН. Настоящата инстанция намира за основателно това възражение.
Действително от разпита на актосъставителя стана ясно, че контролните органи в
системата на НАП по силата на длъжностното си качество могат да видят, а и в
случая свидетелката се уверила, че за обекта има въведено в експлоатация
фискално устройство, което е регистрирано. Действително нормата на чл.42 от
Наредба № Н 18/2006г. изисква да е налично в обекта било оригинал, било копие
на свидетелството за регистрация. От липсата му обаче не следват никакви
неблагоприятни последици. Освен това безспорно по смисъла на §1, т.42 "Търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. Самия чл.42 от Наредбата обаче дели обектите на
стационарни и нестационарни. В процесния казус нито актосъставителя, нито
наказващия орган изрично са посочили за какъв обект намират че става дума.
Масата дали е стационарен или не обект? В първия случай нарушението би било
правилно квалифицирано по ал.1, т.1, но във втория случай правилната
квалификация би била по ал.3 на цитираната норма от Наредбата. В процесния
казус напрактика липсва пълно описание на нарушението с неговите съставомерни
белези. Липсата на трайно закрепване на масата към земята би я превърнала в
нестационарен обект.
Горното налага отмяна на
наказателното постановление.
За пълнота следва да се отбележи,
че липсата на място не би била оправдание за несъхраняване на свидетелството,
тъй като винаги би се намерило място за лист хартия.
С оглед този изход на делото
обаче, жалбоподателя има право на разноски съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН. В
процесния казус такива са поискани своевременно, а съгласно приложения договор
за правна защита исъдействие дружеството е заплатило сумата от 300лв. за
повереник. Тази сума следва да се възложи в тежест на юридическото лице, а
именно НАП-София, а не на структурата към него – ЦУ на НАП. Същата е съгласно
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намалена.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 519765-F533260/23.06.2020г. на ** Отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което на „Детелина 55- Хашъмов и сие“СД,
ЕИК *********, адрес **, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, вр с чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на
жалбоподателя „Детелина 55- Хашъмов и сие“СД, ЕИК ********* сумата от 300 лева
разноски по делото за повереник пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.