Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито
заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Екатерина Микова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНЧД № 1350/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
защитника на осъдения С.И.П. срещу определение от 16.03.2021 г. на СРС, НО,
95-ти състав по НЧД № 13243/2020 г.
В жалбата се излагат
съображения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения, като не е уточнил периодите, през които осъденият е бил с мерки за
неотклонение, които подлежат на приспадане при изпълнението на наказанията
лишаване от свобода по групираните осъждания. Предлага се определението на СРС
да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание на
въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и направеното искане за отмяна на обжалваното определение.
Представителят на СГП
оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено определението на районния съд,
доколкото при постановяването му не са допуснати твърдяните от защитата на
осъдения съществени процесуални нарушения.
Осъденият С.П. моли да
бъде уважена подадената от неговия защитник жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваното
определение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото
по предложение, внесено от СРП, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 3
от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК по
отношение на осъждането на С.И.П. по НОХД № 19708/2011 г. на шест месеца
лишаване от свобода.
Обосновано и в съответствие със събраните по
делото доказателства, СРС е приел, че спрямо С.П. е била постановена присъда по
НОХД № 19708/2011 г. на СРС, влязла в сила на 28.03.2018 г., с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
Първоинстанционният съд е приел за установено,
съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че с
определение от 26.08.2020 г. по НОХД № 11282/2020 г. СРС, НО, 95-ти състав е
одобрил споразумение, по силата на което С.П. се е признал за виновен за
извършено на 22.02.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,
при първоначален строг режим на изтърпяване.
При така постановените осъждания спрямо С.П.,
правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 68,
ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за
срок от шест месеца, наложено му по НОХД № 19708/2011 г. на СРС и определяне на
първоначален „общ“ режим на изтърпяване в съответствие с разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Неоснователни са поддържаните от защитата на
осъдения във въззивното производство доводи за неправилност на определението на
СРС в частта, в която е постановено на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от
изтърпяване на така приведеното наказание лишаване от свобода да бъде
приспаднато времето, през което С.П. е бил задържан по реда на НПК и по реда на
ЗМВР, тъй като не били посочени точните периоди на такива задържания, както и
на време, през което осъденият е бил с марка за неотклонение Домашен арест.
Въззивният съд намира, че така поставените от защитата въпроси се отнасят до
изпълнението на постановеното от районния съд определение. В хода на това
изпълнение прокуратурата има всички процесуални възможности да установи със
точност подлежащите на приспадане периоди. В случай на затруднение това да бъде
направено, прокуратурата разполага с правомощие да поиска от първоинстанционния
съд да се произнесе по реда на чл. 414 от НПК по отношение на съответните
съмнения или затруднения. В този смисъл и неконкретизирането на периодите за
приложение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК не съставлява нарушение, обуславящо
отмяна или изменение на обжалваното определение.
При цялостната въззивна
проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при
постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло определение
от 16.03.2021 г. по НЧД № 13243/2020 г. на СРС, НО, 95-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.