№ 1194
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Асен Воденичаров
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500954 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260008 от 11.09.2020 год., постановено по гр.д.№ 10637/2018 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 5 състав, С. Б. А. е осъден да заплати на Н. В. Ш. на правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС следните суми: 35 069.77 лева, представляващи главница; 9
781.27 лева, представляващи лихва за периода 15.03.2013 г. до 10.12.2015 г. и 958 лева -
лихва за периода 11.12.2015 г. до 11.01.2018г., които представляват половината от заплатени
на 11.01.2018 г. от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД на С. Б. А. суми по
застрахователна полица № 03068046408/18. 05.2012 г. за застраховка „Каско и Злополука“ за
кражба на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с ДК № СА 5867 СХ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в частта,
в която се претендира лихва за сума над 958 лева до 7 318.13 лева е отхвърлен, като погасен
чрез прихващане с насрещно вземане на С. Б. А. срещу Н. В. Ш., по чл.30, ал.3 от ЗС за
сумата от 6360.13 лева, представляващи съдебни разноски по гр.д. № 8206/2015г. на СГС,
ТО, VI-14 състав и въззивно гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав. Със същото
решение е отхвърлено възражението за прихващане на С. Б. А. против Н. В. Ш., по реда на
чл.298, ал.4 от ГПК за сумата над 6360.13 лв до 35 678.58 лв., представляващи разноски по
гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и въззивно гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО,
първи състав.
Решението е обжалвано от ответника С. Б. А., като се правят оплаквания за неправилност.
1
Навежда доводи, че съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства и
вследствие на това е достигнал до поглешен извод, че между бивщите съпрузи не е оборена
презумпцията на чл.21 от СК. Отново се твърди, че липсва принос на ищеца за придобиване
на процесния автомобил. Между тях е било налице духовно и физическо отчуждение.
Неправилно съдът е приел също така, че ищцата дължи единствено половината от
направените разноски в производствата пред съдилищата във връзка с обезщетението, тъй
като видно от представения договор за адвокатска услуга, той е направил значително по-
големи по размер разноски, половината от които следва да му бъдат заплатени. Моли
решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена, а в условията на
евентуалност моли да бъде уважено в цялост възражението му за прихващане. Претендира
разноски.
Решението е обжалвано и от ищеца Н. В. Ш., като прави оплаквания, че неправилно съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 6 360.13 лева
представляващи съдебни разноски по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и
въззивно гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, като е приел погасяване чрез
прихващане с насрещно вземане на ответника. Твърди, че тези разноски, които са заплатени
на последния от застрахователното дружество, не са претендирани от нея и следователно не
следва да бъдат прихващани. Моли решението да бъде отменено в тази част и исковата
претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявен от пред първоинстанционният съд иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, като
ищцата Н. В. Ш. твърди, че по време на брака си с ответника С. Б. А., на 18.05.2012 г.
закупили лек автомобил. Бракът им бил прекратен на 11.12.2012 г., след което двамата били
съсобственици на автомобила при равни квоти. Поддържа, че на 14.12.2012 г. настъпило
застрахователно събитие - кражба на автомобила, поради което застрахователят ЗАД
„Армеец“ дължал застрахователно обезщетение на двамата съсобственици. С влязло в сила
решение по гр.д. № 5780/2016 г. по описа на САС, ЗАД „Армеец” било осъдено да заплати
на ответника сумата от 70 139.55 лева, представляващи главница по застрахователно
обезщетение за кражбата на автомобила и сумата от 19 562.55 лева, представяляващи лихва
за периода 15.03.201З г.-10.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.12.2015 г. до
окончателното изплащане. Така присъдените суми били изплатени от застрахователя на
ответника на 11.01.2018 г. Тъй като ищцата имала право да получи половината от
застрахователното обезщетение и от лихвите за забава, а ответникът отказал моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 35 069.77 лева /половината от полученото
застрахователно обезщетение за процесния автомобил/, сумата от 9 781.27 лева /половината
2
от полученото обезщетение за забава за периода 15.03.201З г. - 10.12.2015 г./ и сумата от 7
318.13 лева /половината от полученото обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г. -
11.01.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2018г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че бил индивидуален собственик на процесния
автомобил, защото го придобил изцяло с лични средства през време на фактическата
раздяла с ищцата. Завеждането на застрахователната щета, както и всички последващи
действия пред застрахователя за изплащане на обезщетението извършил единствено
ответникът, а ищцата никога не била заплащала данъци, застраховки или суми за поддръжка
на автомобила. Н.Ш. не била инициирала исковия процес срещу застрахователя и изобщо не
била участвала в него, поради което за нея не се било породило правото да получи
присъдените суми. Претенциите на ищцата били неоснователни, поради липса на нейни
права върху погиналата вещ, респ. върху застрахователното обезщетение, евентуално и
поради изтекла давност. Ответникът поддържа и възражение за прихващане със
задължението на ищцата за заплащане на разноски за водене на делото срещу
застрахователя в размер на 35 678.58 лева, тъй като направил разноски в размер на 71 357.16
лева, от които тя дължала половината. Моли съда да отхвърли иска.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на анализ на приетите доказателства.
Не е спорно по делото, че страните са били в брак за през периода 18.05.1996 г. до
11.12.2012 г., като по време на този брак, на 18.05.2012 г. ответникът е сключил договор за
закупуване на лек автомобил, марка „БМВ 530 ХД“, който е регистрирал на свое име. След
прекратяването на брака, на 14.12.2012 г. е извършена кражба на процесния автомобил.
Уставовено е, че ответникът е образувал съдебно производство срещу застрахователя на
автомобила за заплащане на обезщетение, като с влязло в сила решение ЗАД „Армеец” е
осъдено да заплати на С.А. сумата от 70 139.55 лева, представляващи застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 03068046408/18.05.2012г., ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 19 562.55 лева,
представляващи лихва за периода 15.03.2013 г.-10.12.2015г., както и разноски в размер на 14
324.31 лева, от които 8 628.58 лева за първа инстанция, 2 398.17 лева и 3297.56 лева за
въззивна инстанция, съгласно решене от 05.10.2016 г. по гр.д. № 8206/2015г. на СГС,
ТО, VI-14 състав и решение от 17.11.2017 г. по гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи
състав.
На 11.01.2018 г. ЗАД „Армеец” АД е превело по банкова сметка на процесуалния
представител на ответника – адв. Н. сумата от 120 877.97 лева, от която 70 139.55 лева
/главница/, 19 562.55 лева /лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./, 14 636.26 лева –
лихва за периода 11.12.2015г.-11.01.2018г. и 16 539.61 лева – разноски за първа и втора
инстанция след прихващане на дължими към насрещната страна разноски, видно от
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Решението е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС следва да е осъществен следния
сложен фактически състав 1/ ищците да са съсобственици на обща вещ и 2/ да е реализирана
полза от вещта, която да е получена само от единия от съсобствениците.
В настоящия случай основния спорен въпрос по делото е дали е налице съсобственост
между бившите съпрузи, т.е. дали автомобилът е съпружеска имуществена общност или
инидивидуална собственост на ответника, респ. дали полученото за него обезщетение следва
да бъде разпределено между ищцата и ответника.
Съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи
за децата и в работа в домакинството - чл.21, ал.2 от СК, а според чл.21, ал.3 от СК,
съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Установи се по делото, че процесният автомобил е закупен през време на брака на
18.05.2012 г., поради което, съгласно чл.21, ал.3, вр. ал.1 от СК е придобит в режим на СИО,
а след прекратяването на брака на 11.12.2012 г. всяка от страните притежава по ½ ид.част от
него. В тежест на ответника, който твърди индивидуална собстевонст е да обори
презумпцията на чл.21, ал.3 от СК и да докаже, че е придобил автомобила със свои лични
средства.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на трима свидители.
В показанията си свидетелите на ответната страна М. Г., която е съпруга на брата на
ответника и В. М., позната на ответника установяват, че С.А. искал да закупи автомобил,
който да е лично негов, тъй като съпругата му ползвала друг автомобил. Разполагал с
парични средства, тъй като имал свое търговско дружество и имал възможност да закупи
колата. Н.Ш. работела като преподавател в Лесотехническия университет. В края на 2011 г.
А. уведомил брат си и родителите си, че има проблеми със съпругата си и иска да се
разделят /свидетеля Г./. Същата свидетелка заявява, че двамата съпрузи са живеели заедно в
семейното жилище и през 2012 г., но били „като разделени“, нямали физически
взаимоотношения, всеки от тях се грижел сам за себе си и имал свои пари, ответникът
плащал битовите сметки и разходите по жилището – ток, телефон и вода. Родените от брака
деца също живеели в това жилище, двамата се грижели за децата, но „всеки поотделно“,
винаги в жилището се намирала някоя от бабите /майката на ищцата или на ответника/,
които помагали за грижите в домакинството и за децата. Автомобилът бил откраднат от
паркинга пред кооперацията, в която живеели ищцата и ответника.
От показанията на свидетеля В. К., близка позната на страните, се установява, че през месец
юни 2012 г. имала разговор с Н. и С. по телефона, в който разговор им споделила лични
проблеми и те заедно укорявали събитията в които е попаднала. Свидетелката поддържала
чести контакти с двамата, тъй като познавала ищцата от времето, когато били студентки, и
4
тя лично я запознала с ответника преди години. Срещала се с двамата 6-7 пъти годишно, тъй
като често пътувала по работа до София, а телефонни разговори провеждали миминум по
един път на две седмици. В този смисъл поддържала непрекъснати контакти с Н. и била
изненадана, когато научила за радялата между тях, което станало през есента на 2012 г. Дава
показания, че през лятото на 2012 г. се срещнала с двамата в София, в Студентски град.
Видяла процесния атомобил, впечатлило я оборудването му. Била със сина си, той също се
впечатлил от автомобила, който бил по-луксозен. По време на срещата С. управлявал
автомобила, но свидетелката заявява, че Н. също я е возила с този автомобил. Тя й
споделяла за общи планове със съпруга й и за бъдещи инвестиции, както за жилището, така
и за техни автомобили.
Установи се по делото от представения договор за продажба, сключен на 18.05.2012 г. и
свидетелство за регистрация част първа от 19.05.2012 г., че С.А. е сключил с „М Кар“
ООД договор за закупуване на автомобила, като го е регистрирал на свое име. Отново на
негово име са и издадените от „М Кар“ ООД фактури от 20.04.2012 г. и 15.05.2012 г. за
заплащане цената на автомобила, квитанцията за заплащане на данък за автомобила от
06.08.2012 г., той е сключил и застрахователния договор за застраховка “Каско“ и
„Злополука“ за процесния автомобил от 18.05.2012 г., както и е подал документите по
застрахователната щета. Искане за заплащане на половината от застрахователното
обезщетение до ЗАД „Армеец” е депозирала на 04.05.2017 год. и Н.Ш.. Също така от
приложеното удостоверение за декларирани данни, издадено на 19.04.2017 г. от Столична
община, Дирекция “Общински приходи“, се установи, че с декларация от 18.04.2017 г.
ищцата е декларирала пред данъчните органи, че притежава ½ част от процесния
автомобил.
И настоящия въззивен състав приема, че при така обсъдените приети по делото
доказателства, не се оборва презумпцията на чл.21, ал.3, вр.ал.1 от СК. Това е така, тъй като
не бе установено по делото вложените при закупуване на автомобила средства от 119 000
лева да са лични средства на ответника. Обстоятелството, че на негово име през време на
брака е имало открита банкова сметка, от която е извършено плащане, както и фактурите
издадени от продавача са на негово име не означава, че средствата в банковата сметка и
заплатените средства са лично негови, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от СК те са общи на
двамата съпрузи. Според чл.21, ал.2 от СК, съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. В случая, от
показанията на свидетелите, се установи, че С. живеел заедно с Н. през 2012 година, в общо
жилище с децата си, като са се разделили едва след есента на същата година. Той е заплащал
разходите за ток, вода, телефон, заедно са се грижели за децата. Дори и всеки поотделно да е
осигурявал средства за децата, отглеждането им от двамата родители в един дом
представлява съвместен принос, поради което съдът приема, че презумпцията по чл.21, ал.3
от СК не бе оборена, т.е. след прекратяването на брака на 11.12.2012 г., всеки от
съпрузите притежава по ½ ид.част от процесния автомобил.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
5
вещ съразмерно с частта си. Установи се по делото, че на 11.01.2018 г. ответникът е получил
от застрахователя по банкова сметка, сумата от 120 877.97 лева, включваща сумата от 70
139.55 лева /присъденото застрахователно обезщетение за автомобила/, сумата от 19 562.55
лева /присъдена лихва за периода 15.03.2013 г. до 10.12.2015 г./ и сумата от 14 636.26 лева
/дължима лихва за периода 11.12.2015 г. до 11.01.2018 г./, както и пресъдените разноски,
след прихващане с разноските за другата страна – сумата от 16 539.61 лева. Тъй като се
установи съсобственост на вещта, ответникът дължи на ищцата ½ част от сумите, които е
получил по застрахователния договор за главница и лихви, а именно: 35 069.77 лева
/главница/, 9781.27 лева / лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./ и 7 318.13 лева /лихва
за периода 11.12.2015г.-11.01.2018г./.
Неоснователни са доводите на ищцата за неоснователност на приетото за основателно
възрежение за прихващане и съответно – уважаването му.
Ответникът поддържа включително и пред въззивния съд възражение за прихващане като
твърди, че е направил разноски в съдебното производство срещу застрахователя на
процесния автомобил, които възлизали на сумата от 71 357.16 лева, от които ищцата
дължала половината от 35 678.58 лева, съответстваща на нейната квота от правото на
собственост върху автомобила.
С оглед на представените по делото решения от 05.10.2016 г. по гр.д. № 8206/2015 г. на
СГС, ТО, VI-14 състав и от 17.11.2017 г. по гр.д. № 5780/2016 г. на САС, ГО, първи
състав, пресъдените в полза на А..съдебни разноски са 14 324.31 лева за двете инстанции.
От тази сума следва да се приспаднат разноските, които са дължими на застрахователя – 1
604.05 лева, при което общият размер на направените разноски от ответника за доказване на
правото му на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава по застрахователния
договор за процесния автомобил възлиза на сумата от 12 720.26 лева.
От представеното по делото удостоверение от 18.06.2019 г., издадено от „Първа
инвестиционна банка“ е видно, че по сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата с титуляр И.
Н. /процесуален представител на ответника по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14
състав/ ЗАД „Армеец” е превело сумата от 120 877.97 лева и от тази сума по лична сметка
на адвоката е преведена сума от 52 169.17 лева. Не се установи по делото основанието, на
което по сметка на адв. Н. е преведена сумата от 52 169.17 лева, но дори и тази сума да
представлява договорено в повече адвокатско възнаграждение, за което липсват
доказателства, тази сума не е част от съдебните разноски, претендирани и установени в
съдебното производство, поради което ищцата не дължи нейното заплащане.
Обстоятелството, че единият съсобственик е изразил воля да заплати допълнително
възнаграждение на упълномощения от него адвокат, разноските за което не е потърсил в
съдебното производство, не поражда задължение за другия съсобственик, а и както вече бе
посочено, по делото не е установено дали тази сума представлява възнаграждение по
процесното дело или има друго основание. Ищцата дължи единствено заплащане на
половината от разноските, пресъдени в съдебните производства, които след прихващането с
разноските за застрахователя, възлизат на 6 360.13 лева, до който размер възражението за
6
прихващане е доказано, а в останалата част, до пълния размер от 35 678.58 лева следва да
бъде отхвърлено.
Тъй като по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Следователно, предявеният иск е основателен за следните суми: 35
069.77 лева /пресъденото застрахователно обезщетение за автомобила/, 9 781.27 лева
/пресъдена лихва за периода 15.03.2013 г. - 10.12.2015 г./ и 958 лева /дължима лихва за
периода 11.12.2015 г. - 11.01.2018 г./, а в частта за сумата над 958 лева до 7 318.13 лева
/дължима лихва за периода 11.12.2015 г. – 11.01.2018 г./, следва да се отхвърли, като погасен
чрез прихващане със сумата от 6 360.13 лева.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което
съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 11.09.2020 год., постановено по гр.д.№ 10637/2018
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 5 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7