Р Е Ш Е Н И Е №261714
11.06.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1037/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Делото е
образувано по искова молба на „Заложна къща – Уинн стандарт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 3,
ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя В. Н. Н., против „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. „Щросмайер“ № 6, представлявано от управителя В. В. Т., с която
е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 240 и чл. 79 ЗЗД.
Според
изложеното, между страните имало сключен в писмена форма договор за паричен заем от дата 31.01.2018г, по силата на
който ищецът предоставил на ответника 6000 лева , а последният от своя страна
се задължил да ги върне в срок до една година. Угаварени били лихва и неустойка при забава в плащанията . Срокът за връщане
изтекъл на дата 31.01.2019г, но парите не били върнати.Затова се иска да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба- 23.01.2020г ,
до окончателното плащане. Иска се и присъждане на разноските по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който се заявява, че исковата молба е
неоснователна. Твърди се, че договорът за паричен заем е недействителен –
нищожен, защото е фиктивен. Същият бил сключен в условията на пълна симулация.
Чрез него, бившият съдружник и управител на „Венис 2017“ ООД – К. К., прикривал
присвояването на парични средства от дружеството като си съставял „основание“,
на което тези средства да постъпват в неговото дружество по един привидно
легален начин. Твърди се, че към датата на подписване на договора за заем –
31.01.2018 г. – г-н К. току-що е бил приет за съдружник и управител на „Венис
2017“ ЕООД. Това се случило на 23.01.2018 г., когато му бил прехвърлен
дружествен дял от капитала на дружеството и бил приет за управител. *******съставял
и други договори за заем – от 08.01.2018 г. и от 15.01.2018 г. Твърди се, че
ответното дружество случайно разбрало за настоящото дело, затова и на основание
чл. 301 ТЗ заявява, че веднага след узнаването, се противопоставя на
действията, извършени от лицето К. К. Счита, че договорът не обвързва ответника
и същият не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Оспорва
достоверността на датата на приложения към исковата молба Договор за заем от
31.01.2018 г., като се твърди същият да е антидатиран. Съставен е привидно, за
да оправдае предаването на парична сума в размер па 6000 лв. на посочената дата,
като обстоятелството, че сумата не е предадена на тази дата се установява и от
самото съдържание на документа. Счита, че процесният договор е симулативен.
Сключен при условията на пълна симулация, доколкото с него се целяло да се
прикрият злоупотреби на г-н *******с парични средства на дружеството, след като
той станал съдружник и управител на същото. Твърди, че собственик на капитала и
управител на „Заложна къща – Уинн Стандарт“ ЕООД до 31.12.2019 г. е бил К. К.,
като на споменатата дата лицето починало. Същият бил и съдружник и управител на
„Венис 2017“ ЕООД от 29.01.2018 г. – 31.12.2019 г. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение ,че процесния договор е осчетоводен при ищеца на
01.01.2019г, но няма първични счетоводни документи , които да удостоверяват
такова плащане ; при ответника , договора е осчетоводен на дата 31.01.2018г, но
няма първични счетоводни документи , които да установяват плащане в полза на
кредитора.
Искът е допустим, при самодостатъчност на
твърдението за неудовлетворено притезание.
По същество :
Съдът , след проверка в търговския
регистър, приема , че към 31.01.2018г.,
управител и на двете дружества – страни по делото , е е едно и също лице, К. С. К., ЕГН **********
.По този факт страните и не спорят .
Копие от договора за заем, търговската сделка,
от която ищеца черпи правата си , фигурира на л. 4 от делото. Независимо от
формата си, незадължителна както между търговци ( с оглед чл. 293 от Търговския
закон ), така и между физически лица –нетърговци , договорът за заем е реален –
съществуването му се предпоставя от
фактическото предаване на сумата между страните. Вещото лице отрича
счетоводни данни за такова предаване; липсват и други ( освен първичните счетоводни ) документи,
които да го доказват, затова и съдът кредитира заключението на вещото лице в
това отношение. Осчетоводяването на договора в двете счетоводства само по себе си не е достатъчно да се приеме , че договор има , след като липсва реално
предадена сума от 6000 лева в полза на заемополучателя. С оглед забраната на чл. 164 ал. 1 т . 3 от ГПК, предаването не може да се доказва и със свидетелски показания, при което
факта на фактическото предаване на процесната сума остана недоказан от ищеца.
Казаното дотук е достатъчно за съда да формира
извод за неоснователност на искането.
За пълнота, отново с оглед осчетоводяването
на договор в счотоводството на ответника на дата 31.01.2018г., не може да се приеме , че това дружество не е
знаело за извършеното от К. *******като управител, до датата на подаването на
отговора , с който възражението по чл. 301 от ТЗ е направено, са изминали над
три години, и затова и съдът не
кредитирира това противопоставяне – то не е направено веднага след узнаването.
Хипотеза по чл. 301 от Търговския закон не е осъществена и по друга причина
- тя изисква сделката да е извършена от
лице без представителна власт, каквото *******не е. ( срв. например Тълкувателно
решение № 3/2013 на ВКС от 15 ноември 2013 год. , което отрича приложението на чл. 38 ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите към органното представителство на търговеца –
юридическо лице в хипотеза, когато управителя договаря сам със себе си. ).
След
като изобщо отсъства договор между страните , то няма как да се каже ,
че същия е симулативен; симулацията предполага съществуващ договор, който обаче
прикрива различни договорки между страните.
Искът е неоснователен . Договор отсъства.
Разноски се присъждат в тежест на ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на „Заложна къща – Уинн стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 3, ет. 2, ап. 4,
представлявано от управителя В. Н. Н., да се осъди „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.
„Щросмайер“ № 6, представлявано от управителя В. В. Т., да заплати на ищеца
сума от 6000 лева, невърната по договор
за заем от дата 31.01.2018г . главница,
като неоснователен.
Осъжда „„Заложна къща – Уинн стандарт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Богомил“ № 3, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя В. Н. Н., да заплати
на „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. „Щросмайер“ № 6,, сумата от 788.30 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ