Определение по дело №576/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1304
Дата: 18 май 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20203100500576
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

..………../……….……...2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Макариева

частно гражданско дело576 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение вх. № 165/02.01.2020 г. от Н.Х.Д., чрез адв. А.Д., срещу Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 16473/2011 г. на Варненски районен съд, издадена в полза на „ЕнергоПро Продажб“ АД, на основание чл. 410 от ГПК.

Във възражението подателят сочи, че за издадената заповед е узнал на 17.12.2019 г. в открито съдебно заседание по гр. дело № 10342/2019 г. по описа на ВРС, образувано по негов иск срещу „ЕнергоПро Продажби“ АД. Излага твърдения, че не му е връчвана заповедта, поради което не могъл да възрази срещу нея своевременно. Твърди неспазване на разпоредбите на чл. 47 от ГПК. Отправя искане към съда да приеме възражението, да постанови спиране на изпълнението на заповедта и да върне на делото на ВРС за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 от ГПК. 

Насрещната страна „ЕнергоПро Продажби“ АД, чрез юриск В.С., изразява становище за недопустимост на възражението.

С писмо вх. № 7454/05.03.2020 г. настоящият състав е уведомен от Варненски районен съд, че ч. гр. дело № 16473/2011 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповедта, е унищожено в цялост, след изтичане на законоустановения срок за съхранението му.

Съдът, след преценка на доказателствата към делото и приложеното ч. гр. дело № 14093/2013 г. на СИС при ВРС, констатира :

На 06.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 416, вр. чл. 410 от ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 9710/01.11.2011 г. по ч. гр. дело № 16473/2011 г. по описа на ВРС, в полза на кредитора „Е.ОН България Продажби“ АД (сега „ЕнергоПро Продажби“ АД) срещу длъжника Н.В.Т., за сумата от 4 866,64 лева, представлява сбор от следните суми – неплатена главница в размер на 4 176,84 лева дължима сума за консумирана и неплатена ел. енергия по кл. № **********, аб. № **********, за обект находящ се в с. Игнатиево, ул. „Георги Петлешев“ № 9, общ. Аксаково, обл. Варна, за периода от 01.07.2008 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 176,81 лева, считано от подаване на заявлението в съда – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за платена държавна такса в размер на 97,43 лева и 346,00 лева за юр.к. възнаграждение. За събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20133110414093 по описа на СИС при ВРС.

Съгласно нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да подаде възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение. Този срок е преклузивен и за него съдът следи служебно.

Длъжникът твърди, че е узнал за заповедта на 17.12.2019 г., а възражението по чл. 423 ГПК е депозирано на 02.01.2020 г.

Въззивният съд проверява дали действително е спазен едномесечния срок от узнаването на базата на всички налични по делото доказателства. За да е налице узнаване за заповедта, е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен, съдът следва да изходи от твърденията на страната, представените и събрани доказателства по делото, от които може да се направи извод за момента на узнаването, без да се изисква заповедта да бъде връчена надлежно.

Сред материалите по делото се съдържа покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20133110414093 на СИС при ВРС, с която е поканен длъжника Н.В.Т. да заплати доброволно дълга си към взискателя „ЕнергоПро Продажби“ АД в размер на 4 866,65 лева, ведно със законна лихва от 765,39 лева и 1 133,14 лева разноски. Покана за доброволно изпълнение е връчена на 23.04.2013 г. на Йорданка Николаева Василева – дъщеря на Н.В.Т., която е открита на адреса и се е съгласила да предаде призовката на адресата.

Страната не е направила възражение за ненадлежно връчване на посоченото в поканата лице. Дори да се приеме, че същата е ненадлежно връчена, по делото се съдържа и призовка за принудително изпълнение, връчена съпругата на длъжника Седефа Станева Илиева на 15.05.2013 г., с която същият е уведомен за насрочен опис на движими вещи по изп. дело № 20133110414093 по описа на СИС при ВРС.

Въззивният съд приема, че длъжникът е узнал за заповедта най-късно на 15.05.2013 г. Едномесечният срок по чл. 423 от ГПК е изтекъл на 15.06.2013 г., а възражението е подадено на 02.01.2020 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 423 от ГПК. С изтичането на този срок е погасена възможността на длъжника да направи възражение срещу заповета, поради което подаденото такова е процесуално недопустимо и следва бъде оставено без разглеждане.

По изложените съображения, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо, възражението по чл. 423 от ГПК с вх. № 165/02.01.2020 г., подадено от Н.В.Т., чрез адв. А.Д., срещу Заповед за изпълнение № 9710/01.11.2011 г., издадена по ч. гр. дело № 16473/2011 г. по описа на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 576/2020 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.