№ 250
гр. Разград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100986 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Н.Г.С., Ф.В.М., В.А.Г., А.Ч.Д.,
всеки от двама съвместно, чрез процесуален представител – адв. А.Б.Д., съд.
адрес: гр. София, ул. „Денкоглу” №1 5А, ет. 3, ап. 5, срещу Д. Й. П. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, с която се иска съдът да признае за установено,
че ответницата дължи на ищеца, следните суми: 1692,70 (хиляда шестстотин
деветдесет и два лева и 70 ст.), представляващи, както следва: 1 479,65 лв.
(хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) - изискуема главница;
126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст. ) - изискуема договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017.; 87,03 лв.
(осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху просрочената
главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв. (нула лева)
такси за период от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането; 183,85 лева - съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство, от които: 35,35 лева държавна такса и
150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира направените
разноски и по исковото производство.
Ищецът твърди, че на 08.12.2016 г. въз основа на искане-декларация за
потребителски кредит (доказателство № 1), между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
като кредитодател и Д. Й. П. в качеството и на кредитополучател
(потребител), е сключен Договор за потребителски кредит № ********** -
Доказателство № 2, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя целеви потребителски кредит за закупуване на стока в
общ размер на 1648,00 лева (чл. 7.1. от договора). Усвояването на заемната
сума се извършило въз основа правилата на чл. 7.2 от договора, по силата на
които средствата по кредита следва да бъдат преведени от кредитодателя по
1
сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на
продажната цена, а останалата част от средствата по кредита - по сметка на
застрахователя за заплащане на застрахователната вноска по застраховката,
избрана от потребителя, за което потребителят дава изрично нареждане с
подписване на процесния договор. Съгласно ОУ кредитът се считал за усвоен
от потребителя в деня на сключване на договора. Според чл. 8 от договора,
единичната цена на стоките, са както следва, а именно: за 1 бр.
пералня/сушилна ARISTON сума в размер на 999,00 лв. и за 1 бр. игрова
конзола SONY - сума е размер на 649,00 лв. Съобразно чл. 9 и чл. 10 от
договора за кредит, върху така предоставената на кредитополучателя обща
сума от 1 648,00 лева се дължала възнаградителна лихва в размер на 16,65 %,
а начислявания годишен процент разходите бил фиксиран на 35,4%. В ИМ се
сочи, че за улеснение на страните в чл. 10 от договора била фиксирана и
общата дължима сума на потребителя в размер на 2 043,58 лева (две хиляди
четиридесет и три лева и 58 стотинки). В случай на забава за погасяването на
определена вноска, кредитополучателят дължал на кредитодателя
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума
за периода на забава, съобразно чл. 15 от договора за кредит. Погасяването на
тази общата сума било уговорено в погасителния план по чл. 11.2. от
договора за кредит, съобразно който потребителят се задължил да погаси
задълженията си с 14 месечни вноски с падеж 15-то число на съответния
месец с първа вноска, дължима на 15.02.2017 г. и последна - на 15.03.2018 г.
(във връзка със срока по чл. 6 от договора), като всяка от месечните вноски
била в размер на 145,97 лева. Кредитополучателят заплащал част от
дължимите вноски, но към 05.12.2017 г. задълженията му по договора за
кредит съгласно извлечение от счетоводните книги на ищеца възлизали в общ
размер на 1 692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.), от
които: 1 479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) -
изискуема главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст.) - изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г.;
87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв.
(нула лева) - такси за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. Твърди се, че
не всички вземания на банката към длъжника към датата на извлечението
(05.12.2017 г.) са падежирали, респективно изискуеми, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от претендиране на задълженията въз основа на
подадено заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК. По последното ищеца като
заявител поискал съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за дължимите суми въз основа на извлечение от
счетоводните книги. От страна на банката било изпратено уведомление за
предсрочна изискуемост, но пратката не била потърсена от получателя
(доказателство № 4). Твърди се, че задълженията на кредитополучателя
възлизали на 1 692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.), от
които: 1 479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) -
изискуема главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст.) - изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г.;
87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв.
(нула лева) - такси за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. По така
2
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 2977/2017 г. по описа на PC -
Разград, като искането е уважено. Издадени били заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, разпоредено било
незабавното им изпълнение, а на ищеца били присъдени и разноски за
заповедното производство в размер на 83,85 лв. (осемдесет и три лева и 85
ст.). Моли се съдът с крайния съдебен акт да присъди на ищеца исканите със
заявлението 183,85 лв., от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 33,85 лева държавна такса.
Твърди се, че въз основа на издадените по ч.гр.д. № 2977/2017 г. по
описа на Pайонен съд - Разград заповед за изпълнение изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20189120400635 по описа на ЧСИ Г.С.
с peг. № на РЧСИ 912. Впоследствие на основание Приложение №
1/21.07.2020 г. (Доказателство № 4) към сключен Рамков договор за продажба
на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. (Доказателство № 5), „Ти Би Ай Банк”
ЕАД прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. В тази връзка по-долу е направено съответно
искане за връчване на уведомлението за цесия на ответника заедно с
приложенията към настоящата искова молба.
Сочи се, че доколкото към днешна дата кредитът е изцяло падежирал,
при постановяване на крайния съдебен акт да се вземе под внимание
постановеното от ОСГТК на Върховния касационен съд в т. 1 от ТР №
8/21.02.2019 г. по т.д. № 8 по описа за 2017 г., съгласно което искът може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН,
въпреки че предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК.
Предвид подаденото възражение на длъжника, липсата на доброволно
изпълнение на задължението и дадените указания, се твърди наличие на
правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, във връзка с чл.
415 от ГПК за установяване на вземането му.
В срока за писмен отговор, назначеният особен представител на
ответника е оспорил иска и е направил искане за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан. Сочи се, че искът е предявен без да е обявена
предсрочна изискуемост, доколкото твърденията в ИМ са, че изпратеното
уведомление не е получено от ответника, а съгласно договора е необходимо
банката изрично да уведоми кредитополучателя, че са упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради това се излага становище
за неоснователност за присъждането на договорна лихва за периода от
15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. в размер на 126,02 лв. Ответникът посочва, че
съдът следва да съобрази посоченото в ТР № 3 от 2017 г. На второ място
ответната страна сочи, че страните са договорили еднократна такса оценка на
риска, която надбавка е част от погасителната вноска. Изложено е твърдение
за неравноправна клауза, противоречаща на ЗЗП, към който препраща чл. 24
от ЗПК. Твърди се, че размера на уговорената възнаградителна лихва е над
максимума на ГПР, посочен в ЗПК. Твърди се, че договора съдържа
множество неравноправни клаузи, водещи до нищожност, доколкото не е
ясно как се формира размера на месечната вноска по кредита. Излага се, че
съгласно договора длъжникът следва да заплаща застрахователна премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“, включена в посочения в договора
размер на месечната погасителна вноска. Твърди се, че ГПР и ЛП надхвърлят
3
трикратния размер на нормативно установената законна лихва в чл. 86 от ЗЗД,
като ответникът се е задължил да заплаща всички такси, разноски и
застраховки, с което размер на главницата се е удвоила, утроила, довеждайки
до облагодетелстване на другата страна.
Исковата молба е редовна и допустима.
Преди с.з. страните подробно излагат становищата си, изразени
съответно в ИМ и отговора.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 08.12.2016 г. ищеца (от тук нататък означено като банката) в
качеството на кредитор от една страна, и от друга страна ответницата Д. Й.
П., в качеството на кредитополучател-потребител, сключили представения по
делото Договор за потребителски кредит № ********** по вид за целеви и в
общ размер на 1648,00 лева за закупуване на пералня и игрова конзола.
Уговорено е издължаване на кредита на 14 месечни вноски с падежна дата за
всяка вноска на 15-то число на месеца, съгласно погасителен план към
договора (чл. 11.2), с краен срок на издължаване – 15.03.2018 г. при общо
дължима сума 2043,58 лева и годишен процент на разходите (ГПР) – 35,4 %,
изчислени към момента на сключване на договора и съобразно изискванията
на ЗПК (чл. 10 от договора).
Според приложените доказателства сумата по кредита получена от
ответницата – л. 7.
Лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен
лихвен процент (ГЛП) е 16,65 %. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база
30 дни в месеца и 360 дни в годината. За нуждите на договора лихвеният
процент за ден се изчислява като 1/360-та част от ГЛП (чл. 9).
Съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора при просрочие на дължимите от
потребителят плащания, той дължи на кредитора и лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху цялата просрочената сума за периода на
просрочието (ОЛП, определен от БНБ плюс 10 пункта надбавка – към
момента на сключване на договора) – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата. Когато кредиторът е потърсил правата си
по съдебен ред, потребителят му дължи също разходите за държавни такси за
образуваното съдебно производство и издаване на изпълнителен лист,
разходи и такси за образуване и водене на изпълнително производство,
разходи за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения (чл. 15.2).
Според чл. 16.2 от договора, в случай, че потребителят е допуснал
пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни
вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени вноски. Считано от тази дата върху
цялото непогасено задължение се начислява законната лихва по чл. 9.4 до
окончателното погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост
настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване на потребителя.
Ответницата заплатила част от дължимото, но към 05.12.2017 г.
задълженията и възлизали на 1692,70 лв. Още на 18.10.2017 г. е изпратено
уведомление на ответницата за предсрочна изискуемост, по пратката не била
потърсена/получена и е върната на 10.11.2017 г.
4
По подадено заявление по чл. 417 от ГПК съдът издал процесната
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 2977/2017 г. по описа на Pайонен
съд - Разград заповед за изпълнение изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20189120400635 по описа на ЧСИ Г.С. с peг. № на
РЧСИ 912. Впоследствие на основание Приложение № 1/21.07.2020 г.
(Доказателство № 4) към сключен Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018 г. (Доказателство № 5), „Ти Би Ай Банк” ЕАД
прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
С Приложение № 1 от 21.07.2020 г. по Рамков договор за продажба на
вземания (цесия) от 31.08.2018 г. ищецът прехвърлил на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД изцяло вземанията си, произтичащи от сключения с
ответницата Договор за потребителски кредит № **********. Прави се
искане за връчване на уведомлението на ответницата с доказателствата по
делото.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е усвоила кредита на 09.12.2016
година със закупуването на пералня/сушилня „ARISTON" и игрова конзола
SONY, за което на потребителя е издадена фактура № **********/09.12.2016
година на стойност 1648,00 (хиляда шестстотин четиридесет и осем 0,00) лева
с доставчик от „Технополис България" ЕАД - търговски обект гр. Разград бул.
"Априлско Въстание" № 66К. Във връзка с отпускането на потребителския
кредит е начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 197,76
лева, разбити в погасителния план в частта главница. Ответницата по делото е
направила плащания в размер на 439,07 лева и остава да дължи сумата от
1692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два 0,70) лева, в т.ч. главница в
размер на 1 479,65 (хиляда четиристотин седемдесет и девет 0,65) лева;
договорна лихва в размер на 126,02 (сто двадесет и шест 0,02) лева и
обезщетение за забава върху просрочена главница в периода от 15.05.2017 до
05.12.2017 година в размер на 87,03 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Ответницата оспорва исковете.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество установителните искове са основателни.
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият
отговаря по форма и относно реквизитите, изискуеми от закона.
Към днешна дата процесният кредит изцяло е падежирал, като в тази
връзка следва да се вземе предвид посоченото в ТР № 8/21.02.2019 г.,
постановено по т.д. № 8 по описа за 2017 г.
По възражението за размера на ГПР и възнаградителната лихва: С
оглед събраните доказателства възражението е неоснователно, доколкото
ГПР е под размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а размера на лихвения
процент на възнаградителната лихва – в рамките на установената съдебна
практика.
Прави се възражение от ответника за недействителност на договора за
кредит, поради противоречие с чл. 22 вр чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, тъй
5
като в него липсва отразяване погасителния план с изплащането на всяка
вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи
се погасява. Това възражение е основателно. В процесния договор за кредит
се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски с оглед
изискването на чл. 11, т. 11 от ЗПК, но не се съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент (арг. чл. 11, т. 12 ЗПК).
Прави се възражение от ответника, че от договора не става ясно как е
формиран ГПР. Възражението е основателно. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, а именно
кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
С оглед гореизложеното се е наложило при изготвяне на възложената
експертиза, по-специално таблица № 1 на л. 3 от заключението, вещото лице
да прави разбивка на база на допълнително предоставена от ищеца
информация.
Въз основа на изложеното до тук съдът намира договорът
за потребителски кредит от 08.12.2016 г. за недействителен по смисъла на
чл. 22 от ЗПК, поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 от
ЗПК. В този случай текстът на чл. 23 предвижда, че потребителят връща
само чистата получена сума. Не е спорно по делото, че чистата стойност на
отпуснатия кредит е 1648,00 лв. Установи се в хода на производството, че
сумата погасена от ответника по договора за кредит е в размер на 439,07
лева. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи само остатъка до пълния
размер на чистата стойност на отпуснатата главница или сумата от 1208,93
лв. Поради това ще следва да бъде признато за установено вземането на
ищеца по отношение на ответника по заповедта, издадена по ч.гр.д. № 2977
по описа за 2017 г. на Районен съд – Разград, в размер на 1208,93 лв.,
представляващо главница ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 15.12.2018 г. до изплащането, като в останалата му част
иска ще се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разноските на ищеца: Отново съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и
претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част от иска. Същите са
доказани в общия размер от 1177,39 лв., от които: 109,19 лева – за държавна
такса, от които по заповедното 33,85 лв.; 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното; 418,20 лв. за адвокатско възнаграждение по
исковото; 300,00 лв. – възнаграждение навещото лице и 300,00 лева за
възнаграждение на особен представител. Съразмерно на уважения иск са
дължими от ответницата 840,89 лева.
Тези разноски съразмерно на уважения иск следва да бъдат разграничени,
както следва: общо 59,88 лв. по заповедното производство и общо 781,01 лв.
по исковото производство.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Д. Й. П. с ЕГН
********** и адрес: гр. *** дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от всеки двама съвместно измежду
Н.Г.С., Ф.В.М., В.А.Г. и А.Ч.Д., сумата от 1208,93 лв. (хиляда двеста и осем
лева и 93 стотинки), представляваща дължима главница по сключения между
страните на 08.12.2016 г. Договор за потребителски кредит № **********
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
15.12.2018 г. до изплащането, във връзка с които вземания е издадена Заповед
№ 4876 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2977 по описа на за 2017 г. Районен съд – Разград, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска до предявените размери над 1208,93 лв. (хиляда двеста и
осем лева и 93 стотинки) до предявения размер от 1 479,65 лв. (хиляда
четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) за главница; 126,02 лв. (сто
двадесет и шест лева и 02 ст. ), изискуема договорна възнаградителна лихва
за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017. и 87,03 лв. (осемдесет и седем лева
и 03 ст.), представляващи обезщетение за забава върху просрочената главница
за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Й. П. с ЕГН **********
и адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано от всеки двама съвместно измежду Н.Г.С., Ф.В.М.,
В.А.Г. и А.Ч.Д.:
- сумата от 59,88 (петдесет и девет лева и 88 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 2977 по описа на за 2017
г. Районен съд – Разград и
- сумата от 781,01 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и една
стотинка) за направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № 2977 по
описа на за 2017 г. Районен съд – Разград с оглед на правните последици по
чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7