№ 2632
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506553 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 15172 от 23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 29289 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 88 състав е признато за
установено, че Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК **** и В.
П. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.247, вх.
А, ет. 5, ап. 9, дължат при условията на солидарност на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1659.11
лв. – главница, представляваща остатък от дължими суми за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот с аб. №
75375, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 18.01.2022 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от 283.50 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 07.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по описа на
СРС, 88 състав, като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер от 1659.11 лв. до пълния претендиран
размер от 1679.49 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 283.50 лв. до пълния предявен размер от
336.48 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и изцяло искът за
1
сумата в размер на 1.12 лева за периода от 01.10.2019 г. до 13.11.2021 г. –
обезщетение за забава върху такса за дялово разпределение. С решението е
разпределена отговорността за разноски. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис”
ЕООД, ЕИК *********. С Определение № 13329 от 09.04.2023 г.,
постановено по гр. д. № 29289 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
88 състав в производство по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението в
частта за разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, са подадени
въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство – Г. Л.
Х. с ЕГН: ********** и В. П. Х. с ЕГН: **********, които го обжалват с
оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила, на събрания по делото доказателствен
материал и необоснованост. Поддържат, че по делото не са доказани следните
обстоятелства: облигационната връзка между страните, че имотът е в режим
на СИО, че ответниците следва да отговарят в условията на солидарна
отговорност, че поетото задължение е било за задоволяване на семейни
нужди, че процесното жилище е било използвано за семейни нужди. По
изложените аргументи молят съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
исковете изцяло.
Въззиваемата страна по жалбите на ответниците – „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* – ищец в първоинстанционното производство, с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, не е депозирало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
2
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Г. Л. Х. и В. П. Х., с която се предявени по реда на чл.
415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК искове с правна квалификация, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД спрямо Г. Л. Х. и В. П. Х. в условията на солидарност за
заплащане на следните суми: сумата от 1679.49 лева - главница,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с аб. № 75375 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 18.01.2022 г. до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 336.48 лева за периода от
15.09.2019 г. до 07.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 1.12 лева за
периода от 01.10.2019 г. до 13.11.2021 г., която главница за дялово
разпределение е за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по описа на СРС,
88 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, които били придобили правото на собственост върху
топлоснабдения имот по време на брака, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
3
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази
законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От приетия в първоинстанционното производство като писмено
доказателство по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
19.12.2002 г., обективиран в нотариален акт № 126, том II, дело 293 от 2002 г.
на нотариус Г.Й.-Д. се установява, че И.П.И. продава на Г. Л. Х. процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.
к. **** – л. 17-18. От приетото в първоинстанционното производство като
писмено доказателство по делото заверено копие от акт за сключен
граждански брак № 378 от 11.06.1994 г. се установява, че Г. Л. Х. и В. П. Х. са
сключили граждански брак на 11.06.1994 г. Представен е и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 169, том I, рег. № 8407, дело № 155 от
2017 г. на нотариус Р.Д., с който Г. Л. Х. и В. П. Х. са учредили договорна
ипотека върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. ****
– л. 19-21. Съгласно намиращото се в кориците на делото удостоверение от
„Географска информационна система – София“ ЕООД /л. 24/, се установява,
че адрес на ж. к. **** е идентичен с настоящ адрес ж. к. ****.
С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ответниците са
били съпрузи към дата на закупуване на имота, така и през време на исковия
период, като доказателства, опровергаващи изложеното не са ангажирани по
делото. Процесният имот е придобит по време на брака между Г. Л. Х. и В. П.
Х. в режим на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост/.
Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са
поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява
задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно
съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Под „нужди на
семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Всичко закупено от съпрузите по време на
брака (включително и закупуването на недвижими имоти, както и ползването
на топлинна енергия за тях) е за нуждите на семейството. Солидарната
обвързаност за съпрузите възниква по силата на законовата презумпция,
която в случая не е оборена. Не се твърди по делото и не се представят
доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост
върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на
процесния период, като няма данни вещният статут на имота, придобит от
ответниците по време на брака им – в режим на СИО, да е бил променен към
4
периода, за който се претендират процесните вземания. В качеството им на
носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниците
са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ.
битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат
цената на доставяната топлинна енергия.
По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било
учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е
бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно
правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената (арг. от ТР
№ 2/2017 г. на ОСГК). С оглед на изложеното неоснователното е направеното
в жалбата възражение за недоказаност двамата ответници да са били
потребители на топлинна енергия в процесния период. Качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е
обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой
е титуляр на партидата за имота и на чие име са издават фактурите и
изравнителните сметки или кое лице е вписано в списъка на етажните
собственици. Фактът, че партидата се води на името само на един от
собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие. Разпоредбите на ЗЕ
императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на
ползване.
През целия исков период топлоснабденият имот е бил в режим на СИО,
поради което по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие клиенти на топлинна енергия са и двамата съпрузи като
собственици на имота, и те дължат цената на доставената енергия солидарно
– по аргумент от разпоредбата на чл. 32 от СК. Аргументи в тази насока се
извеждат и от мотивите на посоченото ТР № 2/2017 г., в които се разглежда
хипотезата, при която топлоснабдено жилище, притежавано в режим на СИО,
се предоставя след развода за ползване на единия от бившите съпрузи при
условията на чл. 56 от СК – т. е. когато СИО върху имота е била прекратена, в
резултат на което този имот е станал обикновена съсобственост между
бившите съпрузи. Прието е, че в този случай, когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор с топлопреносното предприятие – напр. чрез
откриване на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия и дължи цената на доставената енергия за цялото жилище.
Настоящият случай не попада във визираната хипотеза, тъй като по делото
няма данни СИО върху процесния топлоснабден имот да е била прекратена
през исковия период.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците са придобили през време
на брака си процесния имот, който е в режим на съпружеска имуществена
общност. От качеството на ответниците на собственици на самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда произтича и качеството им на клиенти на
5
топлинна енергия. По изложените съображения следва да се приеме, че
ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че ответниците
имат качеството на клиенти на топлинна енергия за посочения в исковата
молба недвижим имот и за процесния период, поради което единствените
релевирани доводи във въззивните жалби се явяват неоснователни.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно
доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение
между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и Г. Л. Х. и В. П.
Х., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало от третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. Фактът на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, количеството на доставената
топлинна енергия и начинът на неговото определяне, направените плащания и
дължимите суми се установяват от експертните заключения по съдебно-
техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, приети в
първоинстанционното производство, които съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвени в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период.
Жалбоподателите не са изложили други доводи относно дължимостта и
определения с обжалваното решение размер на претенциите за главници и
лихва. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, тези въпроси са извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат.
Доводите в жалбите са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение в
обжалваните части, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемата страна искане за разноски, въззивниците следва да бъдат осъден
да заплатят юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер 100 лева.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15172 от 23.12.2022 г., постановено по
гр. д. № 29289 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 88 състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК **** и В. П. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.247, вх. А, ет. 5, ап. 9, дължат при условията на
солидарност на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1659.11 лв. – главница, представляваща
остатък от дължими суми за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот с аб. № 75375, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
18.01.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 283.50 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 07.01.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 2217/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и В. П. Х. с ЕГН: ********** да
платят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7