О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2112
гр.
Перник, 14.05.2017 г.
Пернишкият районен съд, ІІ - ри граждански състав, на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр.
д. № 02597 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Теленор
България” ЕАД срещу М.К.К., с която се иска да бъде признато за установено, че
ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 40,99 лева –
стойността на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги №
********* от 12.12.2016 г., 74,97 лева – дължима неустойка по договор за
мобилни услуги № ********* от 12.12.2016 г. и 91,77 лева – лизингови вноски по
договор за лизинг от 12.12.2016 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Съдът намира, че се касае за предявени три обективно
съединени искови претенции – установяване на вземания за стойността на мобилни
услуги, неустойка и лизингови вноски.
Съдът намира, че с исковата молба се търси защита на
различни интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, като в настоящия случай се
касае за три вземания, но за защита на два интереса, тъй като вземанията
произтичат от два договора, т. е. търси се защита за интерес от 115, 96 лева
(сбор от цената за на претенцията за стойността на мобилни услуги и цената на
акцесорната претенция за неустойка) и 91,77 лева (претенция за лизингови
вноски).
Съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси, която е 4 %, но не по – малко от 50 лева – арг. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Това
означава, че таксата е 100 лева, като от същата следва да се извади заплатена
такса от 25 лева в заповедното производство, т. е. дължимата държавна такса в
исковото производство възлиза на 75 лева.
Ищцовата страна е внесла такса от 25 лева, поради което с
разпореждане от 25.04.2019 г. са дадени указания в едноседмичен срок за
довнасяне на още 50 лева по сметка на съда. Ищцовото дружество е предупредено,
че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната. Разпореждането
е редовно получено от ищеца на 19.04.2019 г., поради което указаният срок е
изтекъл на 30.04.2019 г., като в този период ищецът не
е изпълнил дадените указания на съда. Това налага на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да се върне, а производството по делото
да се прекрати.
Съдът съобразявайки разясненията дадени в т. 13 от ТР №
4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа 2013 г. на ОСГТК на ВКС намира, че
следва да обезсили издадената заповед за изпълнение, тъй като на производството
по делото се прекратява.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 02597 по описа за 2019 година
на Пернишки районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. д. № 00133 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: