към присъда № 260010/ 19.04.2021г. по
НОХД № 480 по описа на Районен съд град Монтана за 2021 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият П.И.П. с обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана е обвинен в това, че на 29.12.2018г. в град Монтана,
ж.к.”М.” бл xxxx , вх.Е, се заканил с убийство на К.Д.И. xxx с думите: ”Ще те убия, ти
си в гроба, аз в затвора, а детето – сирак!”, както и с отправени съобщения по
електронното приложение „Вайбър”: „Ялате да ви избия до крак!” и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление
по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин. Моли съда да
наложи съответстващото на извършеното наказание, а именно шест месеца лишаване
от свобода, което да се изтърпи ефективно, макар и да са налице условията на
чл.66 от НК. Като мотив за това излага превенция за подсъдимия и склонност да
се саморазправя физически.
Гражданската ищца и частен обвинител лично и чрез
упълномощен защитник развива доводи, че подсъдимия следва да се признае за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи справедливо наказание,
а гражданският иск бъде уважен в цялост, ведно със законните от това последици.
Подсъдимият П.И.П. не се признава за виновен и дава
обяснения. Защитникът му в хода на съдебните прения развива доводи, че
подзащитният му не е извършил деянието, за което е обвинен, поради което моли
съда да постанови оправдателна присъда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изслушано е и заключение по назначената в хода на съдебното производство
комбинирана съдебно - психиатрична и психологична експертиза изпълнена от
вещи лица Л.П.С. – психиатър, началник отделение към ДПБ-Карлуково и И.В.П. xxx.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
П.П. и гражданската ищца К.И. /сега М./ имали граждански брак. От съвместното
им съжителство през 2014г. се родил сина им М. П.. С времето отношенията между
подсъдимия и гражданската ищца и частен обвинител се влошили, като последната
напуснала семейното жилище, придружена от сина си и заживяла на друг адрес.
На
17.01.2019г. Районен съд – Монтана постановил решение, по силата, на което бил
допуснат развод между двамата. Двамата не запазили нормални отношения.
На
29.12.2018г. свидетелката К.И. /сега М./ узнала от майка си – свидетелката Р.Г.,
че същият ден подсъдимия П.П. посетил последната на работното й място в „Стар
Фуудс”-Монтана, като й отправил обиди и закани. Свидетелката К.И. /сега М./
решила да потърси сметка на подсъдимия П. за поведението му спрямо майка й.
Предвид на това около 16.00 часа същият ден посетила дома на подсъдимия в град
Монтана, ж.к.М. бл xxxx , вх.Е, ет.2, ап.5. Позвънила, но никой не й отворил.
Предположила, че подсъдимият е удома, но се крие, предвид на това, че дължи
пари на различни хора. Ето защо изпратила съобщение по Вайбър да й отвори.
Получила съобщение с текст: ”Ялате да ви избия до крак!”. В този момент
минавала съседка – свидетелката Е.Б., която познавала гражданската ищца и я
поканила на кафе у дома си. Останали известно време и си говорели. Гражданската
ищца получила ново съобщение от подсъдимия по Вайбър, че като го търси, защо не
е пред вратата му. Гражданската ищца си тръгнала от дома на свидетелката Б. и
отишла пред дома на подсъдимия на втория етаж. Гражданската ищца почукала на
вратата и подсъдимият веднага отворил, като рязко я хванал за шията с една
ръка, а с другата, в която държал пистолет, насочил в слепоочието й. В този
момент й се заканил, че ще я убие с думите „Нали знаеш, че не ми пука от нищо,
ще те убия, не ме е страх от нищо, ти си в гроба, аз съм в затвора, а детето –
сирак!”. Наплюл я, скъсал й якето. Всичко продължило около 2-3 минути, след
което я пуснал и изтласкал надолу по стълбите.
Гражданската
ищца позвънила незабавно на тел.112 за съдействие, а подсъдимия се прибрал у
дома.
На
сигнала пристигнал свидетеля А. Е.И. и А. Н.А. xxx. Сигналът бил за семеен
скандал. Адресът бил известен на служителите на РУ – Монтана, тъй като често в
годините го посещавали именно поради семейни скандали. На място установили, че
гражданската ищца е заплашена с пистолет от подсъдимия. Попитали подсъдимия има
ли оръжие, същият заявил, че няма. Били съставени протоколи за предупреждение.
Полицайте придружени от гражданската ищца си тръгнали, а подсъдимия си влязъл у
дома. Двамата свидетели установили, че гражданската ищца и частен обвинител и
подсъдимия били афектирани, а якето на първата било скъсано.
От
извадка за комуникация приложена по ДП е видно, че на 29.12.2018г. гражданската
ищца и подсъдимия са имали множество съобщения, като последното е изпратено от
пострадалата в 17.08 часа, което потвърждава изложеното от нея. Няколко минути
след това в 17.11 часа /л.81-84 от ДП/ е видно, че пострадалата е подала сигнал
на тел.112, че е заплашена от бившия си съпруг с оръжие.
В хода на съдебното производство съдът е назначил
съдебно-психиатрична и психологична експертиза изпълнена от вещи лица Л.П.С. –
психиатър, началник отделение към ДПБ-Карлуково и И.В.П. xxx. От заключението
на вещите лица се установява, че свидетелката К.И. /сега М./ по време и
непосредствено след инцидента е изпаднала в остра стресова реакция и е изпитала
основателен страх след заканата с убийство от страна на подсъдимия П.П..
Острата стресова реакция е преходно разстройство, което се развива без проява
на други психични разстройства, което се развива в отговор на стрес и
обикновено продължава няколко часа до няколко дни. Това състояние се проявява
със зашеметеност, стеснено съзнание, учестен пулс, изпотяване, изчервяване.
Симптомите обикновено продължават два – три дни. Пострадалата съобщава за
уплаха след ситуацията с подсъдимия, изпотяване и учестен пулс, както и
повишена тревожност, непосредствено след инцидента. В заключение вещите лица
заявяват, че при двамата се наблюдава известна индукция по отношение на
взаимодействието им, или с други думи поведението на единия подхранва и
провокира поведението на другия и така се стига до една нескончаемост на
провокациите, като в същото време нито един от участниците не желае или поради
определени личностни фактори не може да се откаже от този тип на поведение или
комуникация.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно
и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните. Вещите лица са
специалисти в своята област и задълбочено и обстойно са се запознали със случая
и изготвили своето заключение.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени
по-горе, а именно: показанията на свидетелите К.Д.И. /сега М./, А.Е.И., Е.
Атанасова Б., П.А.П., Р.М.Г. и В.С.М., А. Н.А.. Всеки от тези свидетели дава
показания за обстоятелства, които лично са му станали известни. Показанията на
тези свидетели напълно съответстват да събраните по делото доказателства, в
този смисъл и изготвеното заключение по назначената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, досежно начина на възприятие на случилото се на
процесната дата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. И.П.
– брат и Р. А. П.-съсед. Тези показания останаха напълно изолирани от всички
останали събрани в процеса писмени и гласни доказателства. Налице е и индиция
за заинтересованост.
Подсъдимият П.И.П. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, но не отрича обстоятелството, че е на същата дата и
място са се срещнали с пострадалата. Тези твърдения съдът намира за естествена
защитна позиция на подсъдимия. Няма причина, поради която свидетелката да
подаде сигнал на тел.112, ако не е имало основателна причина за това.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Обект на престъплението е конкретно физическо лице,
доколкото с разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК се защитава личната свобода на
гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки
човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля.
Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия на
закана за убийство спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от
това лице и да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия осъществява
признаците на визираното престъпление.
Обект на престъплението е свидетелката К.Д.И. /сега М./,
спрямо която подсъдимият е извършил действия – отправяне на думите: ”Ще те
убия, ти си в гроба, аз в затвора, а детето – сирак!”, както и с отправени
съобщения по електронното приложение „Вайбър”: „Ялате да ви избия до крак!”.
За да бъдат обаче отправените думи възприети като
закана за убийство по смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК, е необходимо те да са
могли да възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да
е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните
гласни доказателства, които съдът кредитира, в тази връзка и експертното
заключение по назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдът
приема, че процесните думи на подсъдимия са били в състояние да възбудят
основателен страх у заплашената, че ще реализира заканата за убийство. В
съдебно заседание вещите лица С. и П. вземат становище, че в следствие на
случилото се гражданската ищца по време и непосредствено след инцидента е
изпаднала в остра стресова реакция и е изпитала основателен страх след заканата
с убийство от страна на подсъдимия П.П..
Съдът приема, че отправените изрази от подсъдимия не
могат да бъдат възприети, като естествено избухване на нерви, а сочи на една действителна
заплаха за убийство по чл.144 ал.3 от НК. Изводът се базира и на
обстоятелствата, свързани с мястото, където са изречени думите, пред неговия
дом.
По тези мотиви съдът приема, че е доказан особения
елемент от обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е съставомерно.
От субективна страна деянието осъществява признаците
на визираното престъпление. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият П.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е отправил думите и изразите, като е придал на същите
съдържанието на закана за убийство и е целял действително сплашването на свидетелката
и то с оръжие, факт, който е подсилил действието на думите.
По горните мотиви за съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна съдът признава подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
Подсъдимият е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен
и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание,
адекватен и подреден.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият
П.И.П. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – влошените
отношения между свидетелката и подсъдимия, а и заключението на вещите лица, че
поведението на единия подхранва и провокира другия. От заключението на вещите
лица се установява, че специфичните личностни особености на гражданската ищца
са позволили поддържане на конфликтни отношения и вербална агресия през
годините, въпреки негативните последици от тях по време и след съвместното
съжителство на вече бившите съпрузи.
Отегчаващи вината обстоятелства –няма.
Непризнанието на вината съдът не приема като
отегчаващо вината обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК и при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
При така изложената фактическа обстановка
съдът наложи наказание ПРОБАЦИЯ. С оглед личността на подсъдимия и
конкретните особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия следва
да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2
от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е предявен граждански
иск от К.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx против подсъдимия П.И.П. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
Съдът се произнесе по гражданският иск, като намери, че същият е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът счете, че обвинението повдигнато на подсъдимия е
доказано, поради което съдът призна същия за виновена и по справедливост
определи сумата от 700.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 29.12.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до
претендирания такъв от 1 000.00 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и 300.00
лева адвокатство възнаграждение.
При този изход на делото подсъдимият П.И.П. със снета
по делото самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка
на РС-Монтана сумата 540.00 лева за изпълнена експертиза, държавна такса в
размер на 50.00лв. върху уважения размер на гражданския иск, както и 5.00 лева
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: