Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в
открито съдебно заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№749/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът „В****“ ООД твърди, че в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя В и К услуги на
ответника Е.И. за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги
получава и ползва на този адрес и се отчитат по партида с абонатен № 1159002,
чиито титуляр е ответника. Твърди, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат
ползваните от тях В и К услуги в срок, което ответника не е правил. Твърди, че
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използвани В и К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичането на който срок той изпада в забава. Твърди, че на 12.09.2018г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
ВРС срещу ответника, по което е било образувано ч.гр.д.№ 13771/2018г. по описа
на ВРС , 12-ти състав и е издадена заповед № 6819 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил на ответника да заплати на
ищеца сумата от 412,35лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 25.06.2015г. до 28.06.2017г., сумата от 83,80лв.
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.08.2015г.
до 05.09.2018г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -12.09.2018г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски държавна такса в размер на 25лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди, че претендираните от ищеца суми за главници и
лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат №
1159002 до 05.09.2018г. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че Е.А.И. ЕГН ********** в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен № **** дължи на „В****“ ООД, сума в общ размер на 412,35лв., представляваща главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.06.2015г. до
28.06.2017г., сумата от 83,80лв. представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 28.08.2015г. до 05.09.2018г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -12.09.2018г. до
окончателното плащане, както и да се присъдят сторените по заповедното дело
съдебно-деловодни разноски държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. и разноските по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначения си особен представител е подал
писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Възразява, че ответника притежава качеството
на потребител на В и К услуги. Твърди, че от справка за недобора на частен
абонат се установява, че е издадена на абонат *** Е.А.И., но в разгънатото и съдържание като
абонат и материално отговорно лице по фактурите изброени в справката фигурира
като абонат друго лице Д**** М*** Ф****.
Възразява, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне
на В и К услуги за питейно-битови нужди до потребител за процесния
период. Моли да се открие производство по оспорване на истинността и
съдържанието на справка за недобора на частен абонат с дата 17.01.2019г. Моли
да се отхвърли предявения иск.
Съдът намира, че предявеният иск намира правното си
основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Решаващия състав след като се запозна със събраните
по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2
от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че по същество ищецът претендира
заплащане на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на
задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника
е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1
потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. В конкретния случай особения
представител на ответницата е оспорил наличието на договор с ищеца и качеството
му на лице попадащо в пределите на чл.2, ал.1, което оспорване обаче е оборено
от представения от ищеца запис от АВ Варна при което положение съдът намира, че
възражението е оборено и между страните е възникнало договорно отношение още
повече, че законът не въвежда изискване за форма на този вид договори, като
този факт се установява и от представените копия от партидата на ответницата
водена при ищеца. Липсва разумен-логичен довод който да може да обоснове
откриването на партида при комунален доставчик на името на лице което не е
негов абонат и то с всички основни лични данни на същото. Освен това ищецът е
представил разпечатка от регистъра на Агенция по вписванията Варна от която се
установява, че ответника е собственик на имота за който се претендира заплащане
на потребена ВиК услуга.
Безспорен е факта, че за процесния
период са предоставяни В и К услуги. Следва да се има предвид, че твърдението
на ответника, че не потребявал са недостатъчни за да
се изключи възможността там да е потребявана питейна
вода, тъй като такава може да се консумира и без да се обитава жилището при
хипотезата на теч на ВиК инсталацията.
От заключението на допуснатата и изготвената по
делото ССчЕ се установява, че за партида с абонатен
№1159002 за времето от 25.06.2015г. до 28.06.2017г. е на лице начислена сума от
412.35лв. главница, която сума отговаря на претендираното
от ищеца.
По отношение на дължимите се лихви, вещото лице е
посочило в заключението, че лихвите за забава са идентични с посочените от
ищеца пред заповедния съд и възлизат на 83.80лв. за времето от 28.08.2015г. до
5.09.2018г.
По отношение на това има ли възникнало надлежно
задължение за плащане от страна на ответника решаващия състав приема следното:
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск
следва да бъде уважен изцяло, като се присъдят и разноските сторени в
заповедното и исково производства възлизащи съответно на 75лв. в заповедното и
805лв. в исковото производство.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ”В***:*** и Е.А.И. ЕГН********** ***, че физическото
лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, ХІІ състав:
412,35лв. представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 25.06.2015г. до 28.06.2017г., сумата от
83,80лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
28.08.2015г. до 05.09.2018г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл.422, вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.И. ЕГН********** *** да заплати на ”В**** със седалище и адрес на управление:*** сумите
от 805лв. разноски по исковото производство и 75лв. разноски по заповедното
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: