Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Образувано е по жалба на М. С. З. от гр. Велико Търново, чрез адв. Б. З., против мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново да се произнесе по нейно Заявление за достъп до обществена информация с вх. №рег. 94ММ-15636-2/15.04.2024 г. В жалбата пунктуално се твърди, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и за отклонение от целта на закона. Поддържа , че мълчаливият отказ по ЗДОИ е нетърпимо от правото явление. Твърди, че заявлението е входирано в Община Велико Търново на 15.04.2024 г. и към 06.05.2024 г., когато е подадена жалбата, не е получено решение или известие в тази връзка. Поради липсата на мотивирано писмено произнасяне на кмета на общината в законоустановените срокове моли за отмяна на мълчаливия отказа и за задължаване на органа за изрично произнасяне. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и платен адвокатски хонорар в общ размер на 1 010,00 лева. В условията на евентуалност, в случай, че акт е издаден, но не е съобщен своевременно, жалбоподателката моли за прекратяване на делото и за присъждане на разноски.

След представяне на административната преписка е установено изрично решение за предоставяне на търсената обществена информация, във връзка с което с Молба – уточнение от 20.05.2024 г. жалбоподателката е посочила, че предмет на оспорване е не първоначално твърденият мълчалив отказ, а изричният такъв, обективиран в Решение № 94ММ-15636-2#3/26.04.2024 г. на зам. кмета на Община Велико Търново, което се оспорва като нищожно и незаконосъобразно с молба за отмяната му. Подчертава, че и към този момент на М. З. не е съобщено въпросното решение. По същество се твърди, че ясен отговор на поставения в заявлението въпрос липсва, доколкото се търси обществена информация за „незаконен бетон, излят на ул. „Христо Смирненски“ пред УПИ V-2642, кв. 56 по плана на гр. Велико Търново“, а в процесното решение се сочи друг имот: УПИ V-2642, кв. 2, с административен адрес ул. "  ". Според жалбоподателката съдържанието на акта е недостоверно и реално липсва отговор на подаденото от нея заявление. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител, който се позовава на решение по адм. дело №241/2024 г.на А. съд – Велико Търново.

Ответната страна – заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ на Община Велико Търново, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на административен акт, подлежащ на оспорване – аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК. Излага доводи, че не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ по заявлението на жалбоподателката, а позитивен акт, с който е отговорено коректно, точно и ясно на поставения въпрос от заявителката. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, образуваното съдебно производство – прекратено, а искането за присъждане на разноски – отхвърлено като неоснователно. Алтернативно са развити доводи за неоснователност и недоказаност на оспорването. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление за достъп до обществена информация рег. №94ММ-15636-2/15.04.2024 г. до кмета на Община Велико Търново от М. З. е поискана информация, както следва: какви правни и фактически действия е предприела Община Велико Търново, и в частност кметът на общината, за премахване на незаконния бетон, излят на улица "Х.С" пред УПИ V-2642, кв. 56 по плана на гр.Велико Търново? З. е пожелала да получи исканата информация под формата на писмен отговор на поставените въпроси, преглед на информацията в оригинал и устна справка.

Съгласно Заповед №РД 22-105/20.01.2020 г. на кмета на Община Велико Търново на заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ в Община Велико Търново са делегирани правомощията по ЗДОИ, включително да подписва решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация. Така оправомощен последният е съставил Решение №94ММ-15636-2#3/26.04.2024 г. за предоставяне на достъп до обществена ин, с което заявителката е уведомена, че с Писмо изх. №6202-161-20/27.09.2022 г. на Община Велико Търново във връзка с излята бетонна рампа върху пътното платно пред УПИ V-2642, кв. 2, с административен адрес ул. "  ", общинската администрация е изискала присъствието на представител на РУ – Велико Търново на посочения адрес с цел опазване на обществения ред при извършване на строително-ремонтните дейности, свързани с премахването на рампата. По време на демонтажните работи осигурената машина /багер/ не е успяла да отстрани бетоновото тяло поради техническа причина, поради което премахването посредством машина с необходимите технологични възможности е възложено на „Пътни строежи – Велико Търново“ АД чрез Писмо изх. №94ББ-208-1#3/24.04.2023 г. съгласно сключен договор. Посочено е, че същите ще бъдат извършени след осигуряване на представител на РУ – Велико Търново и при подходящи метеорологични условия до края на настоящата 2024 г.

Решението е изпратено на 29.04.2024 г. по пощата, като, видно от известие за доставяне на л. 56 от делото, пратката е адресирана до М.С. З.. На 20.05.2024 г. писмото се е върнало при подателя като непотърсено. Междувременно, след подаване на жалбата по електронната поща на съда на 06.05.2024 г., решението е връчено в общината лично „на ръка“ на пълномощника на М.З. – ***Б.З., за което същият се е подписал.

Заявителката първоначално подава жалба на 06.05.2024 г. директно в АСВТ срещу мълчалив отказ, но впоследствие уточнява, че оспорва решението по съображения, че с него реално изрично е отказано предоставянето на исканата информация. Въз основа на тази жалба и направеното уточнение е образувано настоящото дело.

С Определение от 20.05.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест с указание към ответника, че следва да докаже фактическите основания за издаване на оспореното решение, а на жалбоподателката – че търсената информация е обществена и се създава/обработва/съхранява от ответника по делото.

Като писмени доказателства по делото са приети документите от състава на административната преписка, както и извадка от действащия ПУП на гр. Велико Търново. От процесуалния представител на жалбоподателката е представено копие от личната карта на М.З. за констатиране на адреса на същата.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Противно на поддържаното от ответника становище, предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, включително е спазен този по ал. 2 на същата норма по отношение на първоначалното оспорване на мълчалив отказ, от лицето, инициирало административното производство по издаването на оспорения акт и негов адресат, и е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. По смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ на обжалване пред съответния административен съд, по реда на АПК подлежат както решенията за предоставяне на достъп до обществена информация, така и тези за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Същевременно чл. 149, ал. 2 от АПК предвижда оспорване на мълчалив отказ в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Тоест не е налице основание за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство поради оспорване на акт, който не подлежи на оспорване, както твърди ответникът. Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК.

Оспореното решение има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт (в този смисъл е Решение №7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №11943/2012 година). По делото е установено, че в срока по ЗДОИ задълженият орган е постановил решение, което е нередовно връчено и у жалбоподателката е формиран извод за мълчалив отказ. Последната е останала недоволна и от съдържанието на самото решение, тъй като според нея реално не е получила обществената информация, която е поискана в депозираното заявление. По този начин обосновава правния се интерес от оспорването, а и нормата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ дава основание да се оспорва степента на осигурения достъп до исканата обществена информация. Дали се предоставя пълен или частичен достъп е въпрос, който касае законосъобразността на административния акт, поради което е необходимо да бъде изследван и решен по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

ЗДОИ урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е кметът на Община Велико Търново, да я предоставят когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична в съответната администрация. В случая следва изводът, че решението е валиден акт, издадено от компетентен орган, комуто са делегирани правомощията по ЗДОИ – заместник-кмет на Община Велико Търново. Неоснователни са заявените възражения за нищожност.

Решението за достъп до обществена информация е издадено в предвидената от закона форма в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона.

По същество с решението се дава информация относно водена от Община Велико Търново кореспонденция, засягаща УПИ V-2642, кв. 2 по плана на гр. Велико Търново, а не търсената като обществена информация за УПИ V-2642, кв. 56 по плана на гр. Велико Търново. Възможно е да се касае за техническа грешка, но сам ответникът в становището си не взема отношение по този въпрос, а твърди, че е налице изрично произнасяне с решението без въобще да коментира разминаването в номерата на имотите, включително дори не цитира за кое УПИ става дума, въпреки че е бил запознат с възраженията на жалбоподателката, изложени в Молба вх. №2134/14.05.2024 г. При това положение, фактически е отказан достъп до търсената информация по конкретното заявление на жалбоподателката, касаещо УПИ V-2642, кв. 56.

Въпреки изложеното обаче, настоящият състав намира, че постановеният с решението отказ в случая представлява законосъобразен краен акт по подаденото заявление, поради естеството на самата търсена информация. Легалната дефиниция на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и според нея това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В този смисъл информацията е обществена, когато са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е достатъчно ясно по съдържание – животът на обществото като група хора. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае правомощията и дейността на съответния публичен орган, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.

Поисканата от жалбоподателката информация за представяне на становище относно правните и фактическите действия на Община Велико Търново и на кмета на общината за премахване на незаконен бетон не разкрива белезите на обществена информация. По реда на ЗДОИ може да се търси достъп до информация в законовия обхват на понятието, но не и да се черпят сведения относно регламентираните в съответните нормативни актове правомощия на административните органи по премахване на незаконни строежи, както и такива относно лични права и законни интереси на заявителя. От фактите по делото става ясно, че в близост до адреса на жалбоподателката е установен „излят бетон“, квалифициран от нея като незаконен, чието премахване очевидно се претендира. Липсват обаче всякакви доказателства, че визираният обект – „бетон“, описан в оспорения акт като „бетонна рампа“, е незаконен строеж по смисъла на Закона за устройство на територията. Считайки го за такъв, жалбоподателката има възможност да сигнализира компетентните органи, които, след съответните проверки, да извършат преценка дали е строеж и то от категорията на незаконните, и в случай, че е – да постановят премахването му. ЗУТ предвижда информиране относно резултатите от проверката за наличието на незаконен строеж чрез връчване на препис от констативния акт на заинетресованите лица по чл. 224а, ал. 2, съответно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. В случай, че жалбоподателката притежава качеството заинтересована страна, същата ще бъде уведомена за фактическите действия и правните основания за тях по отношение на евентуалното премахване на предполагаемия незаконен строеж. Обратно, ако бетонната рампа се окаже законен строеж, то процесния казус дава индиции за наличие на гражданскоправен спор, исковата претенция за който е подсъдна на общите съдилища.

Принципно информацията, свързана с упражняване на контрол по Закона за устройство на територията е обществена, но не всяка информация е от такъв характер. Информацията по конкретен казус, по спор между конкретни страни /в случая жалбоподателката и собственикът на „бетона“/ не представлява информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, защото за законодателя тя не представлява такава, свързана с обществения живот в страната, която да дава възможност на гражданите да си съставят свое мнение относно дейността на задължения субект. За административния орган не съществува по закон задължение за предоставяне на информация такава, каквато е формулирана в отправеното до него заявление. В разглеждания случай исканата информация не е свързана с обществения живот в страната, а се отнася до конкретни взаимоотношения на конкретни правни субекти и има частен характер, поради което достъп до нея не се дължи. Очевидно се цели получаване на информация по административноправен въпрос, свързан със строеж в съседство, който според жалбоподателката е незаконосъобразен. Спор, касаещ незаконно строителство, може да бъде решен по реда на оспорване на издаден индивидуален административен акт по ЗУТ, но не може да бъде предмет на искане за достъп до обществена информация. Търсената информация е свързана с дейността на задължения субект само ако строежът е от четвърта до шеста категория, но безспорно сведенията касаят конкретно правоотношение, в което жалбоподателката има личен интерес. Потвърждение, че случаят касае административноправен спор се намира и в представената от процесуалния представител на оспорващата жалба от 16.11.2021 г. „против абсолютно незаконен строеж“.

По тези съображения съдът намира, че в случая не се търси информация от категорията на обществената такава, а ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация за всякакви цели, нямащи нищо общо с целта му. Защитената легитимна цел от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е обезпечаването на възможността на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая видно от съдържанието на заявлението и доказателствата по делото целта на подаденото заявление е напълно различна. Свързана е с разрешаването на спор във връзка с премахването на незаконен според жалбоподателката строеж. Ето защо независимо, че по същество с процесното решение е отказана търсената информация от Златанова, този отказ, с оспорваното в настоящето производство решение, като краен резултат е правилен и жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, неоснователно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, а ответникът не е претендирал такива.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на М.С.З. от гр. Велико Търново срещу Решение № 94ММ-15636-2#3/26.04.2024 г. на зам.-кмета на Община Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.