№ 13518
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110161844 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД срещу ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 8823,50
лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
470423232355376, ведно със законна лихва от 20.05.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. по ч.гр.д. 29924/2024 г.
по описа на СРС, 77 с-в.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД твърди, че на
10.05.2023 г. в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“ пред № 205, е
настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № ********, при
извършване на маневра движейки се на заден ход удря паркирания за него лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № ********, вследствие на което реализира ПТП,
при което на ударения лек автомобил са причинени имуществени вреди.
Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с Двустранен констативен
протокол, в който застрахования при ответника водач признава вината си за
настъпване на процесното ПТП. Твърди, че водачът на товарен автомобил
„Ивеко“ с рег. № ******** виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата и в частност разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, вследствие на което е
настъпило процесното ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил марка МПС
„Ивеко“, с рег. № ******** е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно
застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП.
1
Посочва, че за увредения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. №
********, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС” с ищцовото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп” АД, по полица № 4704230260001557. Твърди, че във връзка с
процесното ПТП при ищеца е образувана щета № 470423232355376 за
възстановяване на уврежданията по застрахования лек, причинени вследствие
на процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от автосервиз
„Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, на който ищецът е заплатил сумата от 8798,50
лв. на 07.11.2023 г. Сочи, че ищецът като застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП настъпило
поради виновни и противоправни действия на водач на МПС с рег. №
********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в срока на
валидно застрахователно покритие. Предвид встъпването в правата на
увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна
покана, но ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Моли съда да уважени предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно уведомен, в срока
по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеният иск по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно
поведение и на вина на водача на товарен автомобил „Ивеко“, с рег. №
********, оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, оспорва
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по л.а. „Ауди
А6“ с рег. № ********. На следващо място, оспорва предявения иск и по
размер. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № ******** е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на процесното ПТП, както и че
ищецът е заплатил посочената сума за отстраняване вредите на за
застрахования при него увреден автомобил.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП, заявление за изплащане на
застраховатлно обезщетение, опис, доклад по щета, платежно нареждане,
както и от неоспореното заключение на приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че на 5 Октомври 2023 г. в гр.
София на бул. „Александър Стамболийски“ пред № 205 водачът на товарен
автомобил „Ивеко“, с рег. № ********“, с рег. № РВ 0623 МВ предприема
маневра движение на заден ход при излизане от паркинг, вследствие на което
2
реализира ПТП с паркиралия л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********.
Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване
на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 8798,50 лева.
От показанията на разпитания свидетел И. А. Ц. се установява, че на
процесната дата същият паркирал управлявания от него автомобила пред
работното си място, след което през деня установил увреждания по предния
капак и фара на автомобила. Твърди, че прегледал охранителните камери на
сградата и установил брандиран бус на търговско дружество да маневрира и
да удря автомобила на свидетеля. Сочи, че се обадил по телефона на фирмата
и след като пристигнал шофьора управлявал буса, съставили констативния
протокол. Поддържа, че датата на ПТП е пети октомври 2023 г., а не
некоректно отбелязаното от другия водач 10.05.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Както беше посочено по-горе, от признанието на ответника и събраните
по делото писмени доказателства категорично се установява, че ищецът е
заплатил по договор за имуществено застраховане КАСКО за ремонт на
застрахования при ищеца автомобил, застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност за товарен автомобил „Ивеко“, с рег. №
********“, с рег. № РВ 0623 МВ при ответното дружество.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на
свидетеля безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е виновното поведение на водача на товарен автомобил „Ивеко“, с рег. №
********“, с рег. № РВ 0623 МВ. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
3
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно която преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И. А. Ц. като
обективни, логични и последователни, кореспондиращия си с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят подробно излага
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел като не се установява
стремеж за депозирани угодни за някоя от страните показания. Не се явява
съществено разминаването между отбелязания в протокола формат на датата
на ПТП, доколкото свидетелят е категоричен, че действителната дата е пети
Октомври 2023 г. Същото изцяло кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал – заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение документите по щетата.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Не се установява каквото и да е допуснато
нарушение на правилата за движение от страна на водача на увредения
автомобил, а и не е своевременно наведено от ответната страна възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
4
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 8798,50 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 25,00 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което искът е основателен в пълния предявен размер. Следва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 176,47 лева и 1419,00
5
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за
държавна такса в размер на 176,47 лева, депозит за вещо лице в размер на
600,00 лева. Не следва да се присъжда сумата за депозит за свидетел,
доколкото не е изплатена на свидетеля и подлежи на възстановяване.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК- Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДЪЛЖИ НА
„Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5 на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 8823,50 лв.,
представляваща главница за регресно вземане и ликвидационни разноски по
щета № 470423232355376, ведно със законна лихва от 20.05.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. по ч.гр.д.
29924/2024 г. по описа на СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица”, пл. „Позитано” № 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1595,47 лева – разноски в заповедното производство и сумата 776,47 лева –
разноски в исковото производството пред СРС .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6