Р Е
Ш Е Н
И Е №
260101
21.09.2020г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1379/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на адв.В.Н. , като пълномощник на “Теленор България” ЕАД –
гр.**** против Решение № 1070/ 05.04.2020г. постановено по гр.д.№ 6931/ 2019г.
по описа на Пловдивски районен съд – ХХII гр.с. в частта, с която се отхвърлят
частично предявените от жалбоподателя искове по чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК за абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски в
общ размер на 1 261,33 лева. В тази обжалвана част се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковете, като се претендира присъждане на
разноските по делото.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемата страна Е.В.С., представлявана в процеса от особения си
представител адв. С.В., по подробно изложени съображения в отговора се иска потвърждаване
на обжалваното решение.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Пред въззивния съд
е останал висящ правния спор между страните, иницииран от ищеца “Теленор
България” ЕАД - гр. **** против ответницата Е.В.С. *** за признаване за установено
по реда на чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.342 ТЗ претендирано вземане от ищеца, произтичащо от сключени между
страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг към него, и двата от дата 21.03.2015г. , в посочения по-горе общ
размер от 1 261,33 лв.
Със заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 189 / 2019г. по описа на ПРС и исковата молба по чл.422 ГПК ищецът е
заявил претенциите си спрямо ответницата относно сумите за претендирани неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 21.03.2015г. с предпочетен
номер ++359********* за периода 18.07.2016г. до 17.10.2016г. в размер на 53,26
лв; претендирани дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 21.03.2015г. за мобилно устройство Samsung
Galaxy S5 White за
периода 18.07.2016г. до 17.12.2016г. в
размер на 291,34 лв; претендирани неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода 18.07.2016г. – 17.10.2016г. по Допълнително споразумение от
20.10.2015г. към Договор за мобилни услуги от 18.03.2014г. с предпочетен номер +****
в размер на 44,96 лв; претендирани лизингови вноски по договор за лизинг от
20.10.2015г. за мобилно устройство Sony Eksperia E4 Black за периода 18.07.2016г – 17.12.2016г.
в размер на 149,85 лева; претендирани неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода 01.07.2016г – 30.09.2016г. по Договор
за мобилни услуги от 19.04.2016г. с предпочетен номер + **** в размер на
66,95 лева, както и претендирани лизингови вноски по Договор за лизинг от
19.04.2016г. за мобилно устройство Apple iPhone 6s GB Space Gray за периода 01.07.2016г. – 30.11.2016г.
в размер на 1 225,75 лв.
С
постановеното решение в обжалваната му част
исковите претенции са отхвърлени за сумата : в размер на 66,95 лв, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за периода 01.07.2016г. до 30.09.2016г. по Договор
за мобилни услуги от 19.04.2016г. с предпочетен номер + ****;
горницата над уважения размер от 14,99 лева неплатена абонаментна такса за отчетен период
18.09.2016г – 17.10.2016г. услуги по Договор за мобилни услуги от 21.03.2015г.
с предпочетен номер +****, до пълния предявен размер от 53,26 лева за отчетен период 18.07.2016г. до
17.10.2016г. ; горницата над уважения размер от 172,57 лева – дължими лизингови
вноски по устройство Samsung Galaxy S5 White за периода
18.07.2016г. до 17.12.2016г. до пълния предявен размер от 291,34 лв; горницата над уважения размер от 49,95 лв
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 20.10.2015г. за мобилно
устройство Sony Eksperia E4 Black за периода 18.07.2016г – 17.12.2016г. до пълния предявен
размер от 149,85 лева; горницата над уважения размер от 288,31 лев дължими
лизингови вноски по по Договор за лизинг от 19.04.2016г. за мобилно устройство Apple
iPhone 6s GB Space Gray за
периода 01.07.2016г. – 30.11.2016г. до пълния предявен размер от 1 225,75 лв.
Така
отхвърлените претенции от районния съд са мотивирани с обстоятелството, че в
хода на първоинстанционното производство не е разграничено и доказано каква
част от отделните суми представляват абонаментни такси и каква част за други
услуги са предоставени от ищцовото дружество на ответницата, съответно какви
други услуги ответницата е ползвала, както и въз основа на мотива, че при
разглеждане на доказателствата по делото Съдът не може да прецени дали правилно
са начислени абонаментните такси, дали се претендира уговорената абонаментната
такса в пълен размер или част от нея, вкл. при липса на разграничение каква
част от претендираната в общ размер сума е за абонаментна такса и каква за
допълнителни услуги, които да съответстват на уговореното в съответните договори
относно таксите и услугите;
По отношение на лизинговите
вноски с падеж след 17.12.2016г. съдът е мотивирал липсата на условие за
произнасяне, доколкото не е сезиран с претенция за вземания за период след
17.12.2016г, както и поради неустановеност към посочената дата да е настъпила
предсрочна изискуемост на останалите дължими лизингови вноски чрез писмено
уведомяване, съгласно чл.12 от ОУ на договора.
С въззивната жалба по отношение на
отхвърлените претенции от съда жалбоподателят формулира оплаквания и възражения
за това, че в хода на производството е направил уточнителна молба от 04.07.2019г.,
по която съдът не е дал изрични указания да се разграничат претенциите за абонаментни такси от една
страна, и претенциите за използвани услуги от друга страна, поради което съдът
не спазил принципа по чл.10 ГПК за издирване на обективната истина.
Доводът
принципно е неоснователен. Действително съдът в исковото производство е
дал указания на ищеца да детайлизира претендираните вземания съответно по
основание, по вид и размер , във връзка с което ищецът е подал молба от
04.07.2019г. Посочената детайлизация по депозираната молба обаче не фигурира в
обстоятелствената част на заявлението по чл.410 ГПК , вкл. в посочените суми в
общ размер по описаните фактури, във
връзка с които следващите се да бъдат описани детайлно посочени суми по основание, вид и размер е изискване,
обезпечаващо целта на заповедното
производство да провери спорността или безспорността на претендираните
вземания, което е основание претендираните недетейлизирани вземания да бъдат
оспорени по реда на чл.414 ГПК от длъжника. Диспозитивното начало в гражданския
процес предпоставя ясно формулиране на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се основава предявеното
спорно материално право от ищеца, а в случая съдебното исково производство по
чл.422 ГПК, което е предпоставено и в
рамките на редовно заявеното в заповедното производство спорно материално
право. Това от своя страна обуславя неоснователност и на възражението на
жалбоподателя, в насока на това, че независимо от липсата на конкретизация , от
страна на съда можело да се направи от представения доказателствен материал
извод за посочената детайлна информация, като в Договорите за мобилни услуги с предпочетени номер + **** и с предпочетен
номер +**** били посочени стандартните месечни абонаменти с посочване на активираните отстъпки, както и това, че по
отношение на мобилните услуги извън пакет, в представените по делото фактури
била отразена детайлна информация относно техния вид и стойност – SMS-и гласова поща, международни разговори
и други услуги, а потребителят не бил упражнил правото си да оспори пред
мобилния оператор съдържанието по издадените месечни фактури, както и съдът не
се запознал обстойно с представените фактури.
Както сам жалоподателят сочи,
посочените писмени доказателства съставляват доказателствен материал. Този доказателствен материал следва да
подкрепя и установява заявените от ищеца факти и обстоятелства, но не замества
твърденията на ищеца за тези факти и обстоятелства, които следва да се
основават и доказват чрез представените от страната доказателства, съобразно
изричната норма на чл.154, ал.1 ГПК, от които тази страна носи благоприятни
правни последици. Отделно от това следва изрично да се отбележи, че
представените по делото писмени доказателства, за които жалбоподателят обобщава
като доказателствен материал - договори и общи условия са неразчетими,
съответно представени са на неясен и разбираем език във вида на шрифта по-малък
от 12, поради което формалното
позоваване на тях прави недоказани
твърденията на ищеца и на това
основание. Отделно от това по отношение на представените по делото фактури, към
които жалбоподателят препраща за справка относно вида и размера на претендираните
суми, следва също да се отбележи, че същите удостоверяват остойностените видове
услуги, които следва да се вземат предвид като данни относно тяхната индивидуални
стойности по видовете услуги, съотнасяйки я към общата претендирана стойност и
съобразно уговореното в представените, но в нечетлив вид договори по делото.
По отношение на претендираните
лизингови вноски и във връзка с
мотивираното от съда се сочи от
жалбоподателя, че по чл.12 от ОУ към договорите за лизинг писмено уведомление е
необходимо само в случай, че мобилният оператор желае да се откаже от
изпълнение на задълженията си по договора за лизинг, като това не било посочено за предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски. Счита се също, че в настоящия случай
писменото уведомяване за предсрочната изискуемост било ирелевантно, тъй като
договорите били сключени за срок от 23 месеца, а техният срок бил изтекъл от
преди две години и респ. всички лизингови вноски са дължими на общо основание,
които факти е следвало да се отчетат при условията на чл.235 ГПК. В аналогична
насока е и възражението по отношение на претендираната допълнителна 24-та
лизингова вноска , която се сочи да е начислена на основание чл.1, ал.3 от
договорите поради обстоятелството, че предоставените устройства не са върнати
на мобилния оператор.
Възражението е неоснователно. Видно от
представените по делото договори за лизинг трудно разчитаемите клаузи в частта
на чл.12 от тях / л.11 и л.26 по делото/ са наименовани “Предсрочна изискуемост
и принудително изпълнение” , което по същество следва да съставлява основание
за едностранно изменение на договора от
гледна точка на промяна на модалитета – срок и предпоставя изискване за писмено
уведомяване до другата страна във формата и вида, в които е сключен двустранния
писмен договор.
По така изложените по-горе съображения
жалбата се явява недоказана и неоснователна, а постановеното решение в
обжалваната му част ще се потвърди като
правилно постановено при така представените доказателства по делото.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1070/
05.04.2020г. постановено по гр.д.№ 6931/ 2019г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХХII гр.с. в обжалваната му част.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: